Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1569 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Н.С., срещу
С.Г.С., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между третото лице АСЕКС
ФАЙНЕНС ООД и ответника е
сключен Договор за кредит «Бяла карта» № ******/06.09.2015 год., по силата на който ответникът е получил
револвиращ кредит в размер на 200 лв., които е следвало погасява съобразно
датите на усвояване на кредитния лимит. В договора са били разписани размерът
на дължимите лихви и условията, при които се дължат неустойки.
С подписването на договора,
на ответника е била предоставена кредитна карта и ПИН-код. От предоставеният
максимален лимит по кредитната карта ответникът е усвоил сумата от 200 лв.
В договора е договорено
задължение в случай, че не плати текущото си задължение, представляващо сбор от
сумите на усвоена главница, лихви и такси в 3-дневен срок от падежа, а именно
2-ро число на месеца, длъжникът да представи в 3-дневен срок обезпечение чрез
поръчителство. Това задължение възниква за всеки отделен случай на забава при
плащанията и за неизпълнението му се дължи неустойка. Едновременно с
неустойката, при забава в плащанията е договорено да се дължи и такса разходи.
В случая, поради трайна
забава и неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото
задължение е обявено за предсрочно изискуемо на 06.05.2017 год.
С Рамков договор от
11.11.2016 год., за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен между
ищеца и третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД /цедент, първоначалният кредитор – третото лице АСЕКС
ФАЙНЕНС ООД е прехвърлил вземанията си кам ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 249/2018 на ЛРС, като издадената заповез по за изпълнение е връчена
на ответника/длъжник при условията на чл. 47 ГПК, поради което съдът е указал
на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
За
това ищецът иска: да бъде признато
от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника:
- 199,53 лв. главница,
- 121,22 лв. – договорна лихва за периода 09.09.2015 год. – датата на
първата транзакция, до 06.05.2017 год. – датата на настъпване на предсрочната
изискуемост,
- 286,70 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
- 232,50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на предсрочно
задължение,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК /07.02.2018 год./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният
при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Р. Б., МАК на
първо място счита, че исковата молба следва да се остави без движение, тъй като
предявеният иск е установителен по чл. 422 ГПК – за установяване на задължение,
за което има издадена заповед за изпълнение, а се иска установяване на вземане,
произтичащо от Договор за кредит «Бяла карта».
По същество счита исковете и за неоснователни, като на първо място въвежда
възражние за липса на уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършената цесия, още повече, както заповедта по чл. 410 ГПК, така и исковата
молба са връчени на ответника при условията на чл. 47 ГПК.
На следващо място твърди, че Договорът за кредит «Бяла карта» №
437381/06.09.2015 год., сключен между ответника и третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС
ООД е безсрочен и не е обявяван за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлеинето по чл. 410 ГПК.
За това моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид процесуалното
поведение на ответника, съдът е приел с
доклада си, че между страните няма безспорни
фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител.
Ответникът, редовно и своевременно призован не се явява.
Представлява се от адв. Р. Б., МАК, назначен
при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, който поддържа становището, изразено в
писмения отговор и допълнително прави възражение за нищожност на клаузите в
договора, в които е договорен лихвеният процент в размер на 43,2 пункта и
неустойките по чл. 22 от договора, както и на всички допълнителни такси,
начислени към кредита.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 249/2018 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед от 08.02.2018 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответника – С.Г.С., за сумата от 855,89 лв., представляваща: 199,53 лв. – главница – задължение по
договор за потребителски кредит № 437381/05.09.2015 год., 121,22 лв. – договорна лихва за периода 09.09.2015 – 06.05.2017
год., 286,70 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 06.10.2015 – 06.06.2017
год., 232,50 лв. – разходи и такси и
15,94 лв. – законна лихва за периода
07.05.2017 год. – 31.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от
07.02.2018 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 225,00 лв., направени по заповедното производство.
За издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжникът
е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 23.05.2018
год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 13.06.2018 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК
е подаден в указания срок.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се установява, че между
ответника и третото лице АСЕКС ФАЙНАНС ООД, ЕИК *********, гр. София, е сключен
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА от 05.09.2015 год., по силата на който на
ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 200,00 лв.,
под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCard/Visa,
който да бъде погасен съгласно условията за ползване в договора. Валидността на
картата е 2 години. Текущото задължение за предходния месец следвало да се
заплаща на всяко 2-ро число на месеца.
Договорен е срок на кредита – 6 години, а съгл. чл. 4, ал.
1, т. 2 и т. 4 от Договора – 43,2% фиксиран годишен лихвен процент и 45,9% ГПР.
Договорено е всички съобщения до кредитополучателя да се
изпращат на личния му акаунт на интернет страницата на кредитора – www.bialakarta.bg.
Съгл. чл. 12 от Договора, в случай, че кредитополучателят не
погаси текущото си задължение на падежа е длъжен да предостави на Кредитодателя
обезпечение съгл. чл. 16, както и да заплати 15% от максималния кредитен лимит.
В чл. 15 от Договора е предвидено, че за обезпечаване на
всичките си задължения по същия, с подписването му кредитополучателят учредява залог върху вземанията си по ТПО с РАЙ
КОМЕРС, ЕИК ********* и се задължава да изпрати на заложния кредитор копие от
трудовия договор веднага след сключването на договора, а също така – да уведоми
писмено работодателя си в 10-дневен срок.
Отделно от това в чл. 16 от Договора е предвидено, че при
неплащане на текущото си задължение на падежа, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитора в 3-дневен срок от този падеж допълнително обезпечение
– поръчителство, като поръчителят да
отговаря едновременно на следните условия: - да е над 21 години, с минимален
осигурителен доход 1500 лв., - да работи от минимум 6 месеца по безсрочен
трудов договор, - да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна
история със статус 401 „Редовен“, - служебна бележка от работодател, - да не е
поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с
кредитодателя. Предвидено е, че това задължение (за предоставяне на
допълнително обезпечение) възниква за всеки отделен случай на забава за плащане
на текущото задължение.
В чл. 21 от Договора е уговорено, че ако кредитополучателят
не предостави допълнителното обезпечение в срок, дължи неустойка, която се начислява към 5-то число на следващия месец в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница.
В чл. 22, ал. 1 от Договора е предвидено, че при забава над
10 дни неустойката е 15% от одобрения кредитен лимит, а кредиторът има право да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Според ал. 2 на същата клауза, при
забава на плащанията на текущото задължение или на сумата по чл. 12,
кредитополучателят дължи по 2,50 лв./ден такса. Съгл. ал. 5, кредитополучателят дължи и еднократна такса в размер на 120 лв. в случай на настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е усвоил кредитния
лимит, като дължимата сума за главница е в размер на 199,53 лв., (първа
транзакция – на 09.09.2015 год., настъпване на предсрочна изискуемост –
06.05.2017 год.).
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 год. и подписаното Приложение № 1/09.11.2017 год., първоначалният
кредитор АСЕКС ФАЙНАНС ООД е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца, за
което длъжникът е уведомен. Уведомително писмо е приложено и към исковата
молба. Цесията е потвърдена от цедента.
Правни
изводи:
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването
му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на
изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита,
че не дължи претендираната сума.
От
представения по делото ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА от 05.09.2015 год. /л. 18/
е видно, че "Аксес Файнанс" ООД се е задължило да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер от 200 лева, който ответникът
се задължил да върне, по реда уговорен в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора. В
договора е уговорена и договорна лихва – 43. 2 % фиксиран годишен лихвен
процент или по 0. 12 % дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита. Договорът е сключен за срок от
шест години. По делото е представен договора за кредит и приложенията към него.
Ответникът не е оспорил, че е подписал договора за кредит, а в него е
обективирана и разписка за получаването на кредитната карта. (чл. 2, ал. 3 и 4)
с валидност две години.
Съгласно
трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т.
дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За това
в случая е ирелевантно обстоятелството, че възраженията се въвеждат след
изтичане срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите /чл. 4, т. 4/, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът /чл. 4,
т. 2/, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване
на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на
плащане на погасителните вноски, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор /л. 3, ал. 2, ал. 3/, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 11 от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 16 и чл. 19 от
договора/, право да се откаже от договора /чл. 19/. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Общите условия не съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в
договора, който е подписан на всяка страница от ответника.
С оглед
изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната легитимация на
ищеца:
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 год.
и Приложение № 1 от 09.11.2017 год. към него /л. 9 и л. 16/ вземанията по
процесния договор срещу ответника са цедирани на ищеца.
В Приложение
№ 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и
кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от
договора е неразделна част от него /пар. 1, т. 1. 2 от договора/.
Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 14/. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към
приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от
пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 7/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.
235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото
се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си
качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват
последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи единствено от
обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният
му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително
уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47,
ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното
участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител.
Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване
правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното
писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са
предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за
кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Възраженията на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване за
цесията са неоснователни.
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата
С
исковата молба се претендира главница в размер на 199,53 лева, която е усвоена
от ответника и е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на
факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема,
че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер
на търсената сума от 199,53 лева.
В чл.
3, ал. 2 от договора е предвидено, че усвоената главница /текущо задължение по
смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2/ следва да се върне до 2-ро число на текущия
месец. Падежът е настъпил преди подаване на заявлението, поради което цялата
сума – която не се оспорва по размер е изискуема към датата на подаване на
заявлението. Искът се явява основателен до пълния предявен размер.
В тази
връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху главницата за
периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 07.02.2018 г. до окончателното плащане.
По
отношение на възнаградителната лихва:
Претендира
се договорна лихва в размер на 121,22 лева за периода от 09.09.2015 г. до 06.05.2017
г.
По
договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 43. 2 %, като върху
усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент от 0. 12 %. Няма
пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната
лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до
който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството -
срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва
спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата
на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Ответникът не
оспорва действителността на тази клауза.
В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от него. Неблагоприятните последици
от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което съдът приема, че ответникът дължи лихва в претендирания от ищеца размер и
искът следва да се уважи в пълен размер.
По
отношение на неустойката за
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение.
Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза. В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 г., по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и
др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение
№ 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът
намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о. /.
В
случая страните са уговорили при неизпълнение на текущо задължение на падежа
кредитополучателят да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок след падежа /чл. 15/,
като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер 10 % от усвоената и
непогасена главница. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение
на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение и то едва след като изпадне в забава,
когато практически е невъзможно да се осигури обезпечение чрез поръчителство.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен на невъзможност.
Непредоставянето
на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето
на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Отделно
от това, макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение
за неустойка по чл. 20 от договора.
Ето
защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 286,70
лева ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния
договор на добрите нрави.
По
претенцията за разходи за извънсъдебно
събиране
В чл.
21, ал. 4 от процесния договор е предвидено, че при забава в плащането на
погасителна вноска с повече от 10 дни, кредиторът ще бъде принуден да направи
разходи за събиране на вземанията, в които случаи потребителят дължи заплащане
на разходи в размер на 2. 50 лева на ден
до заплащане на задължението. В чл. 21, ал. 5 е уговорено, че след настъпване
на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на
такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитодателя за дейностите на служител за извънсъдебно
събиране на вземанията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, приложим и в настоящия случай, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата.
Според
ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
настоящия случай в чл. 21, ал. 3 е предвидено, че при забава на плащане на
някоя от погасителните вноски потребителят дължи законна лихва за всеки ден
забава.
Наред с
това задължение заемателят следва да заплаща и посочените по-горе такси и
разноски. Макар и последните да са наименувани "такси и разноски",
плащането им не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на
заемателя, а представляват фиксиран предварителен размер на обезщетение за
допуснато неизпълнение на договорно задължение.
С
определяне на горните плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното съдът приема, че цитираната клаузи е нищожна и като такава не
пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение. Същото се
отнася и за еднократно начислената такса в размер на 120 лева, още повече по
делото не се установи настъпване на предсрочна изискуемост, а настъпване на
падежа на усвоените суми, съгласно чл. 3, ал. 2, ал. 3 от договора.
Наред с
това ищецът не доказа да е направил действителни разходи по събиране на
вземанията по договора, съгласно тази клауза на договора в претендирания
размер.
Предвид
изложеното претенцията за сумата в размер на 232,50 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране поради забава, е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По
отношение на лихвата за забава върху непогасената главница за периода
07.05.2017 год. до 31.01.2018 год., в размер на 15,94 лв., за която на практика
не е предявен иск издадената Заповед от 08.02.2018 год. по ч.гр.д. №
249/2018год. на ЛРС подлежи на обезсилване.
При
този изход от спора, разноските следва да се присъдят съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете.
Ищецът
представя списък по чл. 80 ГПК, обективиран в исковата молба. Ответникът се
представлява от особен представител.
Общо
сторените/претендирани разноски от ищеца са 1075,00 лв., от тях 225,00 лв. по
заповедното и 850 лв. по исковото производство /включително депозит за особения
представител – 300 лв., държавна такса -200 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350 лв.
Предявените
искове са уважени в обем от 37,5%, респ. – отхвърлени в 62,5 %. Държавната
такса, както и разноските за особен представител на ответника върху
отхвърлената част от исковете ще следва да останат за сметка на ищеца. Съобразно
изхода от делото ответникът ще следва да понесе разноски в общ размер на 403,13
лв., които се присъждат на ищеца.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ на осн. чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл.
21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК: чл. 12, ал. 1,
Раздел V ОБЕЗПЕЧЕНИЯ – чл. 15 и чл. 16
и Раздел VІІ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ. ДОГОВОРНА ЛИХВА И САНКЦИИ ЗА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ – чл. 21 и
чл. 22 – алинеи 4 и 5 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА от
05.09.2015 год., със страни - АСЕКС ФАЙНАНС
ООД, ЕИК *********, гр. София и С.Г.С., ЕГН **********,***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София срещу С.Г.С., ЕГН **********,***, за сумата от 320,75 лв. /триста и двадесет лева, 75 ст./, представляваща: 199,53 лв. – главница – задължение по
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА от 05.09.2015 год., сключен с АСЕКС ФАЙНАНС ООД,
ЕИК *********, гр. София и 121,22 лв. –
договорна лихва за периода 09.09.2015 – 06.05.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 07.02.2018 год. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателно погасяване
на вземането, за което вземане е била издадена Заповед от 08.02.2018 год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
249/2018 г. по описа на
Районен съд Лом, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ за
сумата от 286,70 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 06.10.2015 – 06.06.2017
год. и за сумата 232,50 лв. – разходи и
такси като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОБЕЗСИЛВА Заповед от 08.02.2018 год., за
изпълнение на парично задължение на
осн. чл.410 ГПК, ИЗДАДЕНА по ч.гр.д.№
249/2018 г. по описа на
Районен съд Лом в частта за сумата от 15,94
лв. – законна лихва за периода 07.05.2017 год. – 31.01.2018 год.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,***
да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София сумата от 403,13 лв., представляваща
разноски пред първата инстанция по настоящото производство и по ч.гр.д.№
249/2018 г. на ЛРС, съобразно
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: