№ 840
гр. Шумен, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630101031 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, от В. Г. Н., чрез
пълномощника адв. Димитров от АК София, против „Кредирект“ ЕООД гр.
София, в която е предявен отрицателен, установителен иск, с правно
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за
прогласяване пълна нищожност на Договор № 925906/11.09.2023 г. за
потребителски кредит CreDirect между ищцата и ответното дружество, поради
противоречие на закона, в обективно съединение, при условията на
евентуалност, с 1/отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 11
ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора за потребителски кредит
между страните, поради противоречие на закона и 2/отрицателен,
установителен иск, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 2, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3,
ал. 2, т. 6 от Договора за потребителски кредит между страните, поради
противоречие на добрите нрави, както и искане с правно основание чл. 241,
ал. 1 ГПК при постановяване на положително решение по делото за
разсрочване изпълнението на задължението за връщане на главницата
съобразно погасителния план към договора за кредит. От ответник е предявен
в условията на евентуалност /в случай, че целият договор бъде обявен за
1
недействителен/ насрещен иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288
ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1262.80 лева, за осъждане на
ищцата да плати остатъка от главница по Договор № 925906/11.09.2023 г. за
потребителски кредит CreDirect, ведно с искане за присъждане на законна
лихва върху вземането, от датата на насрещната искова молба – 10.06.2024 г.
до окончателно плащане.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на
11.09.2023 г. между страните е сключен Договор № 925906/11.09.2023 г. за
потребителски кредит CreDirect в размер на 1500 лева, при фиксиран лихвен
процент - 47 %; ГПР - 58.36 %, със срок за погасяване - 18 месеца, на вноски в
размер на: 4 бр. x 58.75 лв. и 14 бр. x 141.22 лв., с дата на първо плащане -
11.10.2023 г. и дата на последно плащане - 11.03.2025 г.. Страните договорили,
по избор на длъжника, обезпечение: поръчител или банкова гаранция - чл. 6 от
Договора, като в клаузата на чл. 18, ал. 1 била предвидена неустойка, при
непредоставяне на обезпечение, в общ размер 2 887,12 лева. Ищцата не
предоставила обезпечение, поради което следвало да върне: 1 500 - главница;
712, 08 лева – лихва и 2 887,12 лева – неустойка, която била разсрочена за
плащане към месечните вноски. Ищцата внесла за погасяване на кредита
237,20 лева. Намира, че клаузата на чл. 3, ал. 2. т. 6 от Договора, която урежда
възнаградителната лихва в размер на 47 % годишно е в нарушение на добрите
нрави, тъй като надвишавало трикратния размер на законната лихва, поради
което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а клаузата на чл. 6 от
Договора за предоставяне на обезпечение е нищожна и в нарушение на чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като представлявала скрито възнаграждение за
кредитора, което следвало да бъде включено в ГПР. Моли Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между В. Г. Н. и
„Кредирект“ ЕООД гр. София, да бъде прогласен изцяло за нищожен. В
условията на евентуалност, моли да бъдат прогласени за недействителни
клаузите на чл. 18, ал. 1 и на чл. 3, ал. 2, т. 6 от същия Договор, а при
постановяване на положително решение по делото ищцата да върне само
стойността на главницата съобразно погасителния план, както и да бъде
допуснато разсрочване изпълнението на задължението за връщане на
главницата съобразно погасителния план към договора за кредит, на
основание чл. 241, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира
2
исковете за допустими, но неоснователни. Предявява, в условията на
евентуалност /ако бъде уважен искът за прогласяване пълна нищожност на
договора между страните/, насрещен осъдителен иск за сумата 1262.80 лв. -
остатък от главницата, ведно със законната лихва от датата на иска до
окончателното плащане. Претендира разноски само по този иск.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответницата по
насрещния иск го намира за неоснователен.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се
явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск, а ответникът -
отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
На 11.09.2023 г. въз основа на Искане /л. 64/, след попълнен
Стандартен европейски формуляр /л. 21а/, между страните е сключен Договор
№ 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect /л. 16/, с който
ответникът се е задължил да отпусне заем в размер на 1500 лева, който
ищцата да върне при: фиксиран лихвен процент от 47 % - чл. 3, ал. 2, т. 6; ГПР
от 58.36 % - чл. 3, ал. 2, т. 4; в срок до 11.03.2025 г. на 18 месечни вноски, в
размер на: 4 x 58.75 лв. и 14 x 141.22 лв. - чл. 3, ал. 2, т. 2. Съгласно клаузата
на чл. 6 от Договора страните се споразумели договорът да бъде обезпечен, по
избор на длъжника с поръчител или банкова гаранция, като в клаузата на чл.
18, ал. 1 била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в общ
размер 2 887,12 лева. Съгласно Погасителния план неразделна част от
договора /л. 16а/ ищцата следвало да върне за срока на договора: 1 500 -
главница; 712, 08 лева – лихва и неустойка от 2 935.92 лв., без отстъпка от
48.80 лв. или 2 887,12 лв. Твърдения от ищцата, че ответникът не е изпълнил
задължението си да предостави сумата по кредит лева не са направени.
Ищцата внесла за погасяване на кредита 237,20 лева – съгласно Извлечение за
извършени плащания /л. 48/.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда
на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
3
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Истинността на приетите по делото писмени доказателства не са
оспорени по предвидения в закона ред, поради което следва да се приеме, че
страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, съгласно
която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно действие не от
датата на сключването му, а от реално предаване на заетата вещ от
заемодателя на заемателя.
Процесният Договор за заем по правната си същност е
потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като страни по него са ищецът -
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което при
сключването на договор действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 24, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК спрямо
договора за потребителски кредит се прилагат нормите, както на ЗПК, така и
разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно, при липса
на изрично противопоставимо възражение от потребителя – арг. от
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК.
Процесният Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит
CreDirect между ищцата и ответното дружество отговаря на императивните
изисквания за валидност, по смисъла на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20 ЗПК, поради което предявеният отрицателен, установителен иск, с правно
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за
4
прогласяване пълната му нищожност, поради противоречие на закона, е
неоснователен. Според настоящия съдебен състав при евентуалното
установяване на порок, който засяга само част от съдържанието на сделката би
била налице хипотеза на частичната недействителност. В този случай съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно да се запазят частично правните
последици на сделката, а недействителните части да се отстранят.
Отстраняването на недействителните части /това което остава/, за да има
практическо значение, трябва да представлява последица на допустима от
закона сделка или по-ограничени правни последици на същата, или последици
на друга действителна сделка. Настоящият състав на ШРС намира, че ако е
налице частична недействителност, която засяга несъщественото съдържание
на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които
са резултат на недействителните части. В този смисъл твърдението на ищцата,
че ако уговорени клаузи са нищожни влече недействителност на договора в
неговата цялост, намира за неоснователно.
Предвид установеното, че договорът е действителен, следва, че
предявеният в условията на евентуалност насрещен иск, с правно основание
чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена
1262.80 лева, за осъждане на ищцата да плати остатъка от главница по
Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect, ведно с
искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на
насрещната искова молба – 10.06.2024 г. до окончателно плащане, не следва
да се разглежда, тъй като предвид диспозитивното начало в гражданския
процес, съдът е ограничен в произнасянето си доколкото предметът на делото
и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните – арг. чл.
6, ал. 2 ГПК.
Следователно подлежат на разглеждане предявените в условията на
евентуалност два отрицателни установителни иска - за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 и за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6, тъй като ищцата се позовава на тези две клаузи,
които счита, че водят до недействителност на договора между страните:
1/клаузата предвиждаща плащането на неустойка при непредоставяне на
обезпечение поради противоречие на закона и 2/клаузата предвиждаща
плащане на фиксирана лихва от 47 % поради накърняване на добрите нрави.
5
С клаузата на чл. 6 от Договора длъжникът се задължава в срока най-
късно до следващия ден, считано от предоставяне на сумата, да предостави на
кредитора по свой избор обезпечение, изразяващо се в поръчителство на поне
две физически лица – отговарящи на определени условия които са
кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени или банкова гаранция. С
клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора в случай, че не предостави обезпечение в
срок на кредитора се дължи неустойка в общ размер 2 887,12 лева. Съгласно
Погасителния план, абсолютният размер на неустойката е определен на 2
935.92 лева, при отстъпка от 48.80 лева, е била разсрочена за погасяване за
срока на договора като част от осемнадесетте погасителните вноски.
Следователно, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е
следвало да предостави обезпечение, за което кредиторът е дал възможност на
насрещната страна само двудневен срок - чл. 6, ал. 2 от Договора. От една
страна налагането на толкова кратък срок за ангажиране на обезпечение
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни
условията. Чрез поставяне на тези практически неизпълними изначално
условия, кредиторът си е осигурил сигурна допълнителна печалба, прикрита
под формата на уговорената неустойка, което е в разрез с принципите на
добросъвестността и справедливостта, тъй като длъжникът обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция или
поръчител. От друга страна така уговорената клауза санкционира
неизпълнението на акцесорно задължение - задължение на длъжника да
предостави уговореното обезпечение, а не неизпълнението на главното
задължение - за плащане на суми по договора за кредит. Според ТР №
1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3, ОСТК на ВКС, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. По правило предоставянето на обезпечение е условие за
сключване на договор за кредита, респективно при не предоставянето му от
страна на длъжника, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я
предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към
повишаването й. В случая задължението за предоставянето на обезпечение е
6
уговорено да възникне след сключването на договора за кредит и след като
вече заемната сума е предоставена. Изхождайки от характера на неустойката –
да обезщети изправната страна за претърпените вреди, без да се налага
същите да бъдат установявани по размер, следва изводът, че от
непредоставянето на обезпечение не може да настъпи вреда, доколкото
обезпечението представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно
парично задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното
задължение - длъжникът да не върне заетата сума, но липсата на обезпечение
не представлява вреда, а е фактор, свързан с кредитния риск, като в случай на
неизпълнение на главното задължение, в зависимост от предоставеното
обезпечение, кредиторът да може да предприеме действия по принудително
изпълнение. В този смисъл вреди от не предоставянето на обезпечението не
може да има, още повече, че към момента на сключване на договора (към този
момент съдът дължи преценка на посочените критерии), длъжникът не е бил в
неизпълнение на главното задължение по договора. Следователно уговорената
в процесния договор неустойка не обезпечава изпълнението на задължението
за връщане на заетата сума, а представлява цената, която длъжникът следва да
плати поради повишения кредитен риск за кредитора. Поради тази причина
съдът приема, че не представянето на обезпечение не може да се санкционира
с неустойка. Свободата на договаряне не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка
на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. този
на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. При накърняването
принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, се достига
до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Поради изложеното, съдът намира, че
неустоечната клауза за не предоставено от заемателя обезпечение, е
неравноправна доколкото единствената цел, с която е въведена, е установяване
на допълнително задължение за длъжника, респ. - допълнително
възнаграждение за кредитора, поради което следва да бъде прогласена за
нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
С клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договора ищцата се е задължила да
върне заема от 1500 лева срещу фиксиран лихвен процент от 47 % за срока на
7
договора: от 11.10.2023 г. до 11.03.2025 г.. По общо правило при договор за
заем основните задължения на заемателя са, както да върне заетата сума, така
и да плаща лихва по кредита. По своята правна същност лихвата по кредит
представлява цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да
плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства -
това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване.
Максималният размер на договорната лихва е ограничен от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр..
Въпреки, че не е налице действащо нормативно ограничение при договаряне
размер на възнаградителна лихва, то съгласно наложилата се съдебна
практика /Р. № 906/30.12.2004 г., ГД №1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 378/18.05.2006
г., ГД № 315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г., ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.;
Опр. № 901/10.07.2015 г., ГД №6295/2014 г., ІV г. о./, която настоящият състав
на ШРС споделя, ако договорената надвишава трикратно размера на законната
лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият
размер, съществено превишава нейната обезщетителна функция по
предоставеното ползване на заемната сума. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС, но ГПР не е еквивалентен на лихвения процент, тъй като в
него освен лихви се включват и редица други разходи /§1, т. 1 ДР на ЗПК/.
В процесния случай е договорена фиксирана лихва от 47 % за срока
на договора – 18 месеца: от 11.10.2023 г. до 11.03.2025 г., или годишният
лихвен процент възлиза на 31.06 %, който не надвишава трикратния размер на
законната лихва за този период. Това е така тъй като в съответствие с
препращащата разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, размерът на законната лихва
е определен с ПМС № 426/18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно
което, годишният размер по просрочени парични задължения се равнява на
основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, приложим за първото
полугодие, съответно от 1 юли, приложим за второто полугодие на текущата
година, плюс 10 процентни пункта. Доколкото основния лихвен процент на
8
БНБ към момента на сключване на договор е бил 3.79, то годишният размер на
законната лихва се явява 13.79 % или трикратния – 41.37 %. Следователно по
отношение на договорената възнаградителна лихва не е накърнен принципът
за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради което договореният размер
от 702.08 лева е дължим, а предявеният иск се явява неоснователен.
Относно искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК.
В исковата молба е предявено искане, при положително решение по
делото, съдът да постанови разсрочване изпълнението на задължението за
връщане на главницата съобразно погасителния план към договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 241 ГПК при постановяване на решението съдът
може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства.
От една страна съобразно тази законова разпоредба предпоставка за
уважаване на искането е да се прецени имотното състояние на ищцата или
други обстоятелство, за което следва да се представят доказателства, каквито в
настоящия случай не е направено, дори не са направени твърдения за влошено
имотно състояние или за наличие на други обстоятелства обосноваващи
основателност на направеното исктане, поради което само на това основание
съдът не може да разсрочи изпълнението на задължението за връщане на
главницата.
От друга страна към отговора на исковата молба ответникът прилага
Уведомление /л. 53А/, с което информира ищцата, че поради неплащане на
вноски с падеж: 13.11.2023 г.; 11.12.2023 г., 11.01.2024 г., 12.02.2024 г.,
11.03.2024 г., 11.04.2024 г. и 13.05.2024 г. цялото задължение по Договор за
потребителски кредит № 925906/11.09.2023 г., е обявено от кредитора за
изцяло и предсрочно изискуемо, като дава 3-дневен срок за доброволно
плащане по посочена банкова. По общо правило изискуемостта на вземането
по договор за кредит може да се изведе или от изтичане на срока за връщане
на заетата сума, или от настъпила предсрочна изискуемост, уредена в нормите
на чл. 71 ЗЗД, която представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните, при което договорът се
изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
9
предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен и ако
страните са уговорили заемът да се връща на вноски, както е в процесния
случай, действието на погасителния план отпада занапред. Волеизявлението
на кредитора е достигало до насрещната страна, не се нуждае от приемане и
поражда действие, тъй като са налице обективните предпоставки за
предсрочната изискуемост – неплащане в срок на посочените погасителни
вноски, по който въпрос страните не спорят. Следователно действието на
погасителния план към процесния договор за кредит е отпаднало, поради
което само на това основание съдът не може да разсрочи изпълнението на
задължението за връщане на главницата съобразно този погасителен.
Относно разноските.
Двете страни претендират разноски.
Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски като
е представила Списък по чл. 80 ГПК /л. 78/, за общо 2351.55 лева, от които:
204 лева – за държавна такса; 961.10 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение
по иска за прогласяване пълна нищожност на Договор № 925906/11.09.2023 г.
за потребителски кредит CreDirect; 706.45 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение по иска за прогласяване недействителност на клаузата на чл.
18, ал. 1 от Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect;
480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение по иска за прогласяване на
недействителност на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect.
Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски,
като е представила Списък по чл. 80 ГПК /л. 85/ в общ размер 480 лева, които
се претендират само по предявения, в условията на евентуалност /ако бъде
уважен искът за прогласяване пълна нищожност на договора между страните/,
насрещен осъдителен иск за сумата 1262.80 лв. - остатък от главницата.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовата
страна се дължат разноски само по основателния иск за прогласяване
недействителност клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор № 925906/11.09.2023 г.
за потребителски кредит CreDirect, които са: 50 лева - държавна такса и
адвокатското възнаграждение в претендиран размер от 961.10 лв. с ДДС, като
останалите разноски по неоснователните искове за прогласяване пълна
нищожност и недействителност клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор №
10
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect, за адвокатско
възнаграждение в общ размер 1441.10 лева и внесените по тях държавни
такси, следва да останат в нейна тежест.
Ответната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищцовата
страна, по което съдът намира следното:
Преценката за прекомерност следва да обхване само частта от
адвокатско възнаграждение на ищцовата страна по основателната искова
претенция, която е в претендиран размер от 961.10 лв. с ДДС. Процесуалният
представител на ищцовата страна претендира да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ за
процесуално представителство пред настоящата инстанция на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ответникът възразява, като твърди, че не са налице
предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
представения Договор за безплатна правна помощ, тъй като счита, че ищцата
не е материално затруднено лице и прилага документи, които от една страна
са представени извън срока по чл. 131 ГПК, а от друга се твърди, че са
подадени от ищцата пред не конституирано по делото трето лице и не са
събрани в настоящото производство по предвидения в закона ред - чл. 192
ГПК. Според настоящия съдебен състав преценката за наличие на материална
затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ. В този
смисъл присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА е обусловено от представяне на пълномощно, в което изрично да е
посочено някое от основанията за оказана безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 1-3 ЗА. Предвид, че такова е представено следва молбата да бъде
разгледана, като съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА съдът следва
да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – т. е. не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В
този смисъл нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препраща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения. Въведеното с чл. 38, ал.
2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия
адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите
11
размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците
в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в Решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на
правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в Наредбата за задължителната правна помощ, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В
процесния случай процесуалният представител на ищцата не се яви в съдебно
заседание, а делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност,
поради което в полза на адв. Димитров следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата, като
материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер под
минималния по наредбата. При определянето му съдът съобразява, че при
предявен един основателен иск, претендираният размер за адвокатско
възнаграждение от 961.10 лв. с ДДС, е прекомерен и непропорционален
спрямо извършената работа, поради което дължимото адвокатско
възнаграждение следва да е в размер на 400 лева. Следователно в полза на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер 450 лева от
които: 50 лв. - държавна такса в полза на ищцата и 400 лв. – адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител.
С оглед изхода на делото и неоснователността на предявения, в
условията на евентуалност /ако бъде уважен искът за прогласяване пълна
нищожност на договора между страните/, насрещен осъдителен иск, предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, на ответника не се дължат
разноски.
12
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения отрицателен, установителен иск, с правно
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за
прогласяване пълна нищожност на Договор № 925906/11.09.2023 г. за
потребителски кредит CreDirect сключен между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: гр. Шумен, *** – длъжник и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, *** - кредитор, като
неоснователен.
Прогласява за нищожна клаузата т. 18, ал. 1 вр. клаузата на чл. 6 от
Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между В. Г.
Н., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. Шумен, *** – длъжник и
„Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
*** - кредитор, предвиждаща плащането на неустойка при не предоставяне на
поръчител, на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Отхвърля предявения в условията на евентуалност отрицателен,
установителен иск, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 2, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност клаузата на чл. 3, ал.
2, т. 6 от Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect
между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. Шумен, *** –
длъжник и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
гр. София, *** - кредитор, като неоснователен.
Оставя без разглеждане предявения евентуален насрещен иск, с
правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и цена 1262.80 лева, за осъждане на ищцата да плати остатъка от главница
по Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между
В. Г. Н., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. Шумен, *** – длъжник и
„Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
*** – кредитор, ведно със законната лихва върху вземането, от датата на
насрещната искова молба – 10.06.2024 г. до окончателно плащане, поради не
сбъдване на условието при което е предявен - ако бъде уважен искът за
13
прогласяване пълна нищожност на договора между страните.
Осъжда „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, да плати на В. Г. Н., с ЕГН: ********** и настоящ
адрес: гр. Шумен, ***, направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 (петдесет) лв., съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, да плати на адвокат А. Д., член на САК, с личен
№ **********, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н
„Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, сумата 400.00
(четиристотин) лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
вр. чл. 36 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
14