Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 11,03,2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на първи март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при
секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7890 по описа на съда за 2018
г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
чрез юрк.***, против Й.М.П., ЕГН **********,***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на
ищеца сумата от 65,45 лева, от които сумата от 58,55 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2015
г. – 31,03,2018 г., и сумата от 6,90 лева, представляваща лихва за забава за
периода 05,01,2016 г. – 14,05,2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №3473/2018 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за
процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от “Д.“ ЕООД
отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие
с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди
се, че имотът, находящ се в гр.***е с абонатен №20260. В
с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенцията, като
претендира разноски в минимален размер.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор – чрез назначен особен представител Н.П.,
в който са наведени доводи за недопустимост на претенцията, поради различия между
сумите, претендирани в заповедното и в исковото производство. Сочи се, че не е
ясно претендираната сума какво включва поради липса на конкретизация. Направено
е възражение за погасяване по давност на сумите преди 21,05,2018 г.; оспорва се
качеството „потребител“ на ответницата; прави се възражение за доставяне на
непоискана услуга; оспорва се истинността на всички приложени към настоящото и
заповедното производство писмени доказателства; направени са множество искания
по чл.190 от ГПК и по чл.176 от ГПК по отношение управителя на третото лице –
помагач. Заявени са въпроси към поисканата от ищеца СТЕ, както и искания за
приемане като безспорно обстоятелството, че ищецът е търговец. В
с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№3473/2018 г. по
описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по
същество.
От представения в заверено копие Списък на живущите в ***се
установява, че ответницата е собственик на ап.19, за който има открита партида
при ищеца с аб.№20260.
Видно е от представеното извлечение от счетоводна сметка
по същата партида, че през процесния период е била начислена сума в общ размер
на 65,45 лева.
Видно е от представените от третото лице-помагач подробни
месечни справки, че през процесния период на посочения абонатен номер НЯМА никакви
начисления – нито сума за сградна инсталация, нито за топла вода/отопление.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
На първо място, неоснователни са възраженията на
ответника за нередовност на ИМ, като съдът още в определението си по чл.140 от ГПК е посочил, че петитумът на исковата молба е в съответствие с разпоредбите
на ГПК.
Доколкото не е спорно обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото
дружество с аб.№20260, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема,
че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ.
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от
12.09.2007г на Съвета на директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от ответника по
делото. Съгласно чл.1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в
30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото
на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца
и етажните собственици, в това число и ответникът. Безспорно е между страните,
а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана. Ответницата е собственик на апартамент №19 в
сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред
императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за
потребител. Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона
и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика на
жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените
му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището му.
В случая
обаче, от справките на третото лице-помагач се установи, че за имота на
ответницата няма никакви начислявания. При това положение, ищецът не можа да
обоснове по делото от какво произтичат начислените от него суми за главница
/основанието, на което ги претендира/. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид изхода от производството, на ищеца не се следват разноски.
Следва на особения
представител на ответника да се изплати възнаграждение в размер на внесения за
това депозит.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
чрез юрк.***, против Й.М.П.,
ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 65,45 лева, от
които сумата от 58,55 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,11,2015 г. – 31,03,2018 г., и сумата от 6,90
лева, представляваща лихва за забава за периода 05,01,2016 г. – 14,05,2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
Решението е постановено
при участието на “Д.“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Да се изплати на адв.Н.П.
възнаграждение
за особено представителство в размер на 150,00 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: