Р Е Ш E Н И Е
№ 33
гр. Перник, 09.03.2022 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при участие на съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 58 по описа на Административен съд – Перник за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Б.С., с адрес *** против заповед № 22-1158-000008 от 03.01.2022г. издадена от Р.С.Е.***-командир на отделение при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Същата е немотивирана и е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Това е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта, както и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от адв. К.К.,***, в който се поддържа изцяло жалбата така, както е предявена и се иска решение, с което атакуваната заповед да се отмени като незаконосъобразна. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Р.С.Е.***-командир на отделение при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П. не се явява, вместо него се явява главен юрисконсулт З. В.**. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.
По фактите:
На 03.01.2022 г., около 15:50 часа, в гр. П., по ул. „***е“ на кръстовището на ул. „***“, служители при ОД на МВР-П. спрели за проверка С.Б.С.. Същият управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***. При извършената проверка С. бил изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARВВ-0017, който отчел резултат за концентрация на алкохол в издишания от водача въздух – 0.51‰. На водача С.С. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 075361 от 03.01.2022 г.. Във връзка с така установеното на С.С. бил съставен акт серия GA № *** от 03.01.2022 г. за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Във връзка с така съставения АУАН на жалбоподателя били иззети СУМПС № ***, свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС) № *** и регистрационните табели на автомобила с рег. № РК3908ВС. Съставеният АУАН бил подписан от нарушителя без възражения и му бил връчен препис от него.
От
справка по история на ППС е видно, че лек автомобил марка „***“ с рег. № *** е
собственост на С.Б.С..
От писмо рег. № 3286р55549 от 20.11.2021г. е видно, че Дрегер 7510 с фабричен номер ARВВ-0017 е преминал успешно периодична проверка и същият е годено средство за измерване на алкохол в издишания въздух.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000008 от 03.01.2022г. издадена от Р.С.Е.***-командир на отделение при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
По
делото е представена и Заповед №
313з-328 от 18.02.2020г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание
чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни
административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.8. са
командирите на отделения при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П..
Представено
е удостоверение с изх. № 313р-1846 от 01.02.2022г., от което е видно, че
издателят на заповедта заема длъжност командир на отделения при сектор „Пътна
полиция“ при към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П..
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка,
събрани в хода на производството от административния орган документи, приети
като годни доказателства по делото.
При така установените факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият съдебен състав на Административен съд – гр. Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД на МВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Със заповед № 313з-328 от 18.02.2020 г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и командирите на отделения в сектор „ПП“ при отдел „Охранителна полиция““, които да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава Шеста от ЗДвП. Това е заповедта, оправомощаваща длъжностното лице, неин издател, да приложи мярка с такъв характер. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на заповедта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не е основание за отмяна на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ и това, че в разпоредителната й част не е посочен регистрационния номер на ППС, чиято регистрация се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направена пълна индивидуализация на моторното превозно средство по отношение, на което се прекратява регистрацията. От съдържанието на заповедта се установява по безспорен и недвусмислен начин, че е прекратена регистрацията на лек автомобил „***“, собственост на жалбоподателя, притежаващ преди прилагане на ПАМ рег. № ***. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се приемат за съществени и на това основание оспорвания акт да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ, с която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози–за срок от 6 месеца до една година. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водач, който управлява собственото си МПС след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно управление на автомобила и употребата на алкохол. В хода на съдебното дирене жалбоподателят не се справи с доказателствената тежест и не ангажира доказателства, които да оборят установеното от фактическа страна. Твърденията в жалбата, че е нарушено правото му на защита, защото не е връчен талон за медицинско изследване са неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване № *** от 03.01.2022 г., като му е указано да се яви в ЦСМП-Перник за медицинско и химическо изследване до 40 минути от връчване на талона. Талонът му е връчен в 16.45ч. на 03.01.2022г., като връчването е удостоверено със саморъчно поставен от жалбоподателя подпис. Доказателства за проведено изследване до приключване на съдебното дирене не са ангажирани от жалбоподателя. Именно чрез провеждането на такова изследване би могло да се оборят констатациите на органа относно управлението на МПС под въздействие на алкохол. На следващо място развитите съображения свързани с грешка при измерването на техническото средство не се споделят. По делото е установено, че процесният уред е бил подложен на проверка за неговата изправност на 20.11.2021 г., т. е. в законовия срок от шест месеца, съгл. чл. 766 от Наредбата, която е преминал успешно, съгласно протокол рег. № 286р55549 от същата дата и към периода на отчитане на резултата, измерен на жалбоподателя е бил в изправност. Следователно, извършеното от този уред измерване на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е при спазване на нормативните изисквания за метрологичен контрол на използваното средство, поради което отчетеният резултат не може да бъде оспорван технически. При наличните данни, че използваният уред "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер ARBB-0017, е бил изправен и технически годен да се ползва за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на МПС, показанията му се считат за валидни. За жалбоподателя е била налице възможността, предвидена в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез медицинско изследване да се установи действителната стойност на алкохолна концентрация в кръвта си. При неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, съгласно чл. 6, ал. 9 от наредбата. Както се изложи по-горе оборване показанията на техническото средство става посредством резултат от медицинско изследване, на каквото жалбоподателя не се е подложил. Алкохолната концентрация е определена на базата на отчетената от уреда стойност от 0.51 на хиляда и е при спазване на правилата на Наредба № 1/19.07.2017 г.. На следващо място следва да се отбележи, че настоящето производство е с предмет оспорване законосъобразност на принудителна административна мярка, която е индивидуален административен акт и се развива по правилата на АПК, а не производство по оспорване законосъобразността на наказателно постановление, развиващо се по реда на ЗАНН. С оглед на това доводите в жалбата касателно доказване в административно-наказателното производство са ирелевантни за настоящето производство.
Въз основа на събраните по делото доказателства се приема, че е осъществен фактическият състав за прилагане на ПАМ, визирана в цитираната разпоредба на ЗДвП, а именно – на 03.01.2022 г., в 15:50 часа, в С.Б.С. е управлявал собственото си МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – конкретно 0.51 ‰, установена с техническо средство и по надлежния ред. Водачът не се е възползвал от възможността да се подложи на медицинско изследване, за извършването на каквото, също надлежно, му е бил издаден талон и посредством, което именно да обори констатациите на органа. Констатацията на административния орган, че е управлявал МПС към момента на проверката с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда не е оборена.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки, а именно: лицето да е правоспособен водач, и да бъде установено, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.
С оглед горното настоящия състав намира, че са доказани изцяло фактическите основания, като в случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е в размер от шест месеца до една година. В случая административният орган е определил срок на временното „прекратяване на регистрацията на МПС за шест месеца“ и в действителност, това е минимално заложения от закона срок. С оглед проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като прекрати регистрацията на ППС. Мярката е наложена за минималния законов срок.
В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и e с висока степен на обществена опасност-засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.
Правилно административният орган е приложил мярката. Актът, е съобразен и с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При установено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 2а, б. “б“ от ЗДвП. Така наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000008 от 03.01.2022г. издадена от Р.С.Е.***-командир на отделение при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П. ще се отхвърли като неоснователна.
По
разноските:
С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. До приключване на съдебното дирене е направено искане за присъждане на разноски. Същото е своевременно предявено и представлява разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателя следва да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд–Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.Б.С. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000008 от 03.01.2022г. издадена от Р.С.Е.***-командир на отделение при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник.
ОСЪЖДА С.Б.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**** съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/П/