Решение по дело №516/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във вр. ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс.

Образувано е по жалба на представляващия и управляващ дружество „СК 07” ЕООД, гр. Монтана, Г.С.Г., чрез адв. Б.Б. – САК против Решение № 2153-11-57 от 13.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана (годината погрешно е посочена като 2021). С оспореното Решение са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01717898 от 07.10.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ град Монтана – ст. инспектор Н*** С*** , с които на дружеството е даден срок от 15 работни дни за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето Л*** П*** П*** , ЕГН * за периода 05.02.2019 г. – 28.02.2019 г. и периода 18.09.2019 г. – 31.12.2019 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Излага съображения, че по отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (чл. 11 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). От сключените от дружеството и Л*** П*** П*** трудови договори и допълнителни споразумения, последната към момента на сключването им е пребивавала на територията на Република България, а от сключените към същите договори Допълнителни споразумения е видно, че същата е била командирована да работи в Германия, която държава е член на Европейския съюз. В тази хипотеза е приложима нормата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., от която става ясно това, че във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство, като взема предвид чл. 13 от основния регламент и чл. 17 от регламента по прилагане. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност. Временно определеното законодателство, предвидено в § 2 става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище. Когато поради съмнения при определяне на приложимото законодателство възникне необходимост от контакт между институции или органи на две или повече държави-членки, по искане на една или повече от институциите, определени от компетентните органи на заинтересованите държави-членки или на самите компетентни органи, законодателството, приложимо за съответното лице се определя по взаимно съгласие, като се отчитат член 13 от основния регламент и съответните разпоредби на член 14 от регламента по прилагане. При различие в становищата на съответните институции или компетентни органи, те се стремят към постигане па съгласие в съответствие с посочените по-горе условия и се прилага член 6 от регламента по прилагане. Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно, незабавно информира съответното лице. От разпоредбата на § 6 на същата норма става ясно и това, че при бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването му следва да приложи горната процедура служебно веднага „след като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.“ В настоящия случай органът по осигуряването по собствена инициатива е отправил искане за такова действие от страна на НАП. Становището на ТД на НАП - Велико Търново, счита че не може да бъде приравнено на отказ за издаване на формуляр А1, респ. на издаден такъв, тъй като самото то не създава права и задължения за жалбоподателя и не го ангажира пряко. Той не е негов адресат и не би могъл да го оспори. Единственият документ, който пряко ангажира всички органи на държавите-членки, ведно с осигурителя и осигуреното лице относно осигурителният статус на лицето е формуляр А1, респ. отказът на НАП такъв да бъде издаден. Същият обаче, подлежи на оспорване от работодателя и заинтересованите осигурени лица и на съдебен контрол, каквато процесуална възможност на тези лица не е била предоставена. Този пропуск влече след себе си непълнота на фактическата обстановка, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено, а преписката бъде върната на компетентния орган по осигуряването. Този орган следва да изиска от институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка на пребиваване (НАП), веднага след изясняване положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция, да издаде формуляр А1 или да откаже издаването на такъв, като укаже възможността за оспорване на отказа. Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/20(14 и да издава формуляр А1 въз основа на Приложение № 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Становището на НАП обаче, не може да бъде прието като отказ да бъде издаден Формуляр А1 още и поради липса на данни за проведена процедура по преценка на критериите, за които Административната комисия за координация на системите за социална сигурност е приела Решение № А2 от 12.06.2009 г. за тълкуването на чл. 12 от Регламент № 883/2004г., като се е произнесла относно условията, необходими за прилагане на тази разпоредба. Без провеждане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009, не може да бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. Без него неизяснена остава и компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004 г., която следва да информира съответното лице относно зaдължeниятa установени от същото законодателство като му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че за лицето Л*** П*** са били внасяни всички дължими осигуровки и данъци именно в България, като не е имало противопоставяне на това от съответната институция. Не на последно място същата е с постоянен адрес в Република България и към момента на сключване на трудовите договори и допълнителните споразумения към тях, е пребивавала именно в България, както и че не е била командирована в Германия за период по-дълъг от 24 месеца. Счита, че от страна на ТП на НОИ – Монтана се прави опит да се заобиколи НАП, в качеството й на компетентен орган, който определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 и да издава формуляр А1, което е неправилно и в нарушение на приетите европейски регламенти и съответстващото на тях българско законодателство. Осигуреното лице Л*** П*** към момента на сключване на трудовите договори е пребивавала на територията на Република България, а съобразно заповеди за командироване, е изпратена да полага труд в друга държава член на Европейския съюз. Твърди, че в тази хипотеза следва да се приложи чл. 16 от Регламент ЕО № 987/2009 г., а не както погрешно е възприето в атакуваното решение да се прилага основното правило, предвидено в чл. 11, § 3а от Регламент ЕО 883/2004 г., според който лицето ще е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия е полаган трудът. Моли съдът да отмени като неправилно оспореното решение № 2153-11-57/13.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01717898 от 07.10.2024 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ - Монтана. Претендира разноски до делото.

Ответната страна Директора на ТП на НОИ – Монтана, чрез процесуалния си представител юрк Р*** А*** , оспорва жалбата. В с.з. заявява, че наведените в жалбата доводи за прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент 987 от 2009 г. са неотносими към настоящия случай, тъй като не е налице упражняване на дейност в две или повече държави членки от ЕС. Видно от представените трудови договори и допълнителни споразумения към тях, командироването е станало непосредствено веднага след сключване на трудовия договор, което показва, че дружеството изпълнява своята дейност на друга територия. Не е подавано искане за издаване на удостоверение за приложимо законодателство. Няма и подадено уведомление по чл. 15 от същия Регламент. Счита, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 12 от Регламент 883/2004 г., не следва да се издава и Удостоверение А 1, а спрямо командированите лица следва да се прилага основния принцип, според който същите са подчинени на осигурителното законодателство на държавата членска, на чиято територия е положен труда. Алтернативно моли за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки се излагат аналогични на изложените в мотивите на оспореното Решение.

Административен съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Писмо изх. № 20-04-905#1 от 13.09.2024 г. на Директор на офис на НАП –Монтана до Директор на ТП на НОИ Монтана /л. 47/ е посочено, че след извършена проверка в информационната система на НАП за лицето Л*** П*** П*** няма данни за подавано от работодателя „СК 07“ ЕООД, ЕИК * искане за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство и съответно няма данни за издадени формуляри А1 или издадени откази за издаване на удостоверение относно приложимото осигурително законодателство. В писмото е посочено, че установено в България предприятие, което командирова лица, за да работят на територията на друга държава – членка е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП, на осн. чл. 15 (1) от Регламент (ЕО) № 987/2009, което уведомление се извършва с подаване на формуляр по образец Окд-236. В случая няма подадено искане за издаване на удостоверение за приложимо законодателство и няма подадено уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 по повод командироване на лицето от посочения работодател на територията на друга държава – членка. Посочено е, че когато не са изпълнени задълженията за прилагане на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, не се издава удостоверение А1 и спрямо командированите заети лица се прилага основаното правило, т.е. те ще бъдат подчинени на законодателството на друга държава – членка, на чиято територия полагат труда си. В случая дружеството не изпълнява условието за обичайна дейност на работодателя на територията на изпращащата държава. Искането за издаване на удостоверение за приложимото законодателство е уредено като право, а уведомяването е въведено като задължение.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-11-01717898 от 07.10.2024 г., издадени от контролен орган при Териториално поделение на НОИ - Монтана, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), осигурителят „СК 07" ЕООД, е задължен да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето Л*** П*** П*** , ЕГН * за периода 05.02.2019 г. – 28.02.2019 г. и периода 18.09.2019 г. – 31.12.2019 г. В предписанията е посочено, че подлежат на обжалване в 14-дневен срок, като същите са надлежно обжалвани по предвидения от законодателя задължителен административен ред.

С оспореното Решение № 2153-11-57 от 13.11.2021 г. (погрешно изписано вместо 2024 г.) на Директор на ТП на НОИ – Монтана, жалбата срещу ЗП № ЗД-1-11-01717898/07.10.2024 г. е отхвърлена като неоснователна. АО приема, че съгласно данни от информационната система на НОИ е установено, че за Л*** П*** П*** са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя СК 07“ ЕООД за периода февруари - декември 2019 г. с код за вид осигурен – 99, съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата), а именно като лице, командировано или изпратено по реда па чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. За изясняване на основанието за осигуряване по реда на българското законодателство е извършена проверка, включително е изискана информация от ТД на НАП - Велико Търново, последният компетентен орган по реда на Глава дванадесета от ДОПК, при която е установено, че за периодите на извършвана трудова дейност в Германия - 05.02.2019 - 28.02.2019 г. и 18.09.2019 - 31.12.2019 г., Л*** П*** П*** не подлежи на осигуряване по реда на българското законодателство. Този извод се прави въз основа на предоставеното от НАП, офис Монтана, писмо вх. № 20-04-905#1 от 13.09.2024 г., в което е посочено, че за Л*** П*** П*** „няма данни за подадено от работодателя искане за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство и съответно няма данни за издадени формуляри А1 или откази за издаване на удостоверение относно приложимото осигурително законодателство“. АО приема, че от 01.01.2007 г. по отношение на лицата, граждани на държави - членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 па Европейския парламент е на Света от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. За определяне компетентната държава-членка, която следва да предостави социално-осигурителни плащания на правоимащите лица е необходимо да бъде определено приложимото спрямо тях осигурително законодателство. Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с координационните регламенти, според който лицата, попадащи в приложното им поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава членка - чл. 11, параграф 3, точка „а" от Регламент № (ЕО) 883/2004. В случаите, когато едно лице упражнява трудова дейност на територията на една държава, приложение намира разпоредбата на чл. 13 (3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно, която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава (по месторабота на лицето). В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращаната държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава – членка. Такава е разпоредбата на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като заето лице в държавата членка от името на работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условия че предвиденото времетраене не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Като изключение от основното правило за осигуряване по месторабота на лицето, посочената разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условия за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка. Формуляр А1 се издава от държавата, чието законодателство е приложимо за лицето и удостоверява, че същото не е подчинено на законодателството на нито една друга държава, с която е свързано, а именно че няма задължение да заплаща вноски за социална сигурност в останалите държави. Всяко изпратено лице и неговият работодател, на основание чл. 88 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и във връзка с процедурата по прилагане на чл. 12 от Регламент № (ЕО) 883/2004, предвидена в чл. 15 от Регламент № (ЕО) 987/2009, могат да подадат искане за издаване на удостоверение А1, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Конкретната преценка за наличието на условия за издаване на удостоверение за всяка една хипотеза принадлежи на компетентния орган по приходите, който въз основа на конкретните факти и обстоятелства има правомощието да издаде или откаже да издаде поискания документ. В конкретния случай, компетентният административен орган - Национална агенция за приходите, установява, че за Л*** П*** П*** не е подадено искане за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство, нито от работодателя, нито от самото лице, а искането за издаване на удостоверение за приложимото законодателство е уредено като право, което безспорно не е упражнено от страна на работника или работодателя. Липсата на проведено изрично производство пред НАП не се явява релевантно по отношение определяне начина на осигуряване на лицето, а именно по реда на КСО. Дали лицето Л*** П*** П*** подлежи на осигуряване по реда на изпращащата държава, а именно по българското законодателство и КСО, следва от наличието на удостоверение А1. По аргумент на обратното - липсата на валидно издадено удостоверение А1, определя прилагане общото правило на регламента, а именно лицето да подлежи на осигуряване, там където се полага труда. В случай, че дадено лице не попада в приложното поле на разпоредбите, предвиждащи изключение, то за него следва да се прилага основното правило, предвидено в чл. 11, § 3а от Регламент (ЕО) 888/2004, а именно лицето е подчинено на законодателство на държавата-членка, на чиято територия е полаган трудът - в случая Германия, където следва да се плащат и задължителните осигурителни вноски, съгласно местното законодателство, което пък от своя страна определя невъзможността лицето да се осигурява по българското законодателство по реда предвиден в КСО.

С Определение по делото № 1611/20.12.2024 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК са дадени и допълнителни указания. Изискани са от НАП допълнителни доказателства.

В писмо вх. № 2896/27.12.2024 г. /л. 64/ от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана, в изпълнение на дадени от съда указания, е посочено, че за период от 01.01.2019 г. до 27.12.2024 г. няма подадени от „СК 07“ ЕООД „Уведомление/Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство за заето лице“ за Л*** П*** П*** .

В Писмо вх. № 2897/30.12.2024 г. /л. 66-67/, Директор на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, в изпълнение на дадени от съда указания, посочва, че в информационната система на НАП, за Л*** П*** П*** няма подавани искания за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство и няма издадени удостоверения или откази за издаване на удостоверение А1 за период от 01.01.2019 г. до 27.12.2024 г. с работодателя „СК 07“ ЕООД – гр. Монтана, както и, че има данни за регистрирани и прекратени трудови договори със същия работодател за периода от 05.02.2019 г. до 31.12.2019 г., за което е приложена справка.

По делото от жалбоподателя са представени още платежни ведомости на „СК 07“ ЕООД за месеците февруари, септември, октомври, ноември и декември 2019 г. и банкови извлечения за извършени плащания на социални и здравни осигуровки. С писмо вх. * /10.01.2025 г. от жалбоподателя е уточнено, че командироването на Л*** П*** П*** е станало въз основа на подписаните допълнителни споразумения към ТД № 28/04.02.2019 г. сключено на 04.02.2019 г. и ДС към ТД № 41/17.09.2019 г. сключено на 18.09.2019 г. и не са издавани заповеди за командироване.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Жалбата е постъпила в ТП на НОИ – Монтана с вх. № 2103-11-12 на 05.12.2024 г. по пощата. От поставено клеймо на пощенски плик (л.15) е видно, че същата е изпратена на 03.12.2024 г. от процесуалния представител на жалбоподателя, а оспореното решение е надлежно връчено на 20.11.2024 г., видно от известието за доставяне (л.58), поради което същата се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок. Подадена е от адресата на акта, поради което се явява подадена и от надлежно легитимирано лице или жалбата е допустима за разглеждането й по същество.

Съгласно чл. 88, ал. 2 от ДОПК (действащ за периода 2018 – 2019 г.) по реда на глава дванадесета се издават и удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Съгласно чл. 88, ал. 2 от ДОПК (действащ от 01.01.2021 г.) по реда на глава дванадесета се издават и удостоверения относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателите.

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване /Регламент № 883/2004/ и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност /Регламент № 987/2009 г/.

Съгласно чл. 1, б. й) - За целите на настоящия регламент „пребиваване" означава мястото, където лицето обичайно пребивава.

Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент № 883/2004 - Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

Съгласно чл. 11, § 3, б. „а” от Регламент № 883/2004 - Съгласно членове 12 – 16 спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.

Съгласно чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 - Лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

Съгласно чл. 14, § 1 и 2 от Регламент № 987/2009 г. - За целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент „лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка" включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател. За целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.

Безспорно е между страните, че между оспорващото дружество „СК 07“ ЕООД и лицето Л*** П*** П*** са сключени трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, ведно с допълнителни споразумения към тях, с които се уговаря, че работодателят командирова и възлага, а работника се съгласява да бъде командирован и приема да изпълнява длъжността „социален асистент“ в Германия, гр. Кирххайм, съответно за периодите от 05.02.2019 г. до 28.02.2019 г. и от 18.09.2019 г. до 31.12.2019 г. За така цитираните периоди от „СК 07“ ЕООД, за лицето Л*** П*** П*** са подавани данни за зачитането на осигурителен стаж и доход по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, с код за вид осигурен 99 при условията на Наредба № Н-13/2019 г., а именно за лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда.

Спорно е дали за Л*** П*** П*** е приложимо българското осигурително законодателство, по което същата се е осигурявала или е приложимо законодателството, на чиято територия е полаган трудът, в случая Германия и в тази връзка дали подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО следва да бъдат заличени, така както са дадените Задължителни предписания спрямо осигурителя.

Въпросът кое е приложимото осигурително законодателство по отношение на лицето Л*** П*** П*** , е от преюдициално значение за правилното разрешаване на въпроса дали подадените от това дружество, в качеството му на осигурител, данни следва да бъдат заличени, в който смисъл е постановеното и оспорено решение, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01717898 от 07.10.2024 г., издадени от контролен орган при Териториално поделение на НОИ – Монтана. С оглед на този основен въпрос, за да има валидно и годно основание за заличаване на подадените, при условията и по реда на КСО, осигурителни данни за конкретно осигурено лице с налична трансгранична ситуация, за същото, по безспорен начин следва да е установено приложимото осигурително законодателство, предвид изискването на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 г., за подчиняването на законодателството само на една държава-членка.

В конкретния случай, от компетентната българска институция по определяне на приложимото законодателство – НАП /л. 47/, нито е искано, нито е издавано удостоверение А1, поради което тази институция не е определяла, нито е постановявала отказ от определяне на българското законодателство или за лицето Л*** П*** П*** няма постановен окончателен акт от съответно компетентна институция, с който да е определено кое е приложимото спрямо това лице законодателство. Необосновано и неправилно поради това е тълкуването, че българското законодателство е неприложимо. Информацията от НАП следва да се тълкува единствено в смисъла, който съответства на фактическата обстановка, а именно, че за лицето Л*** П*** П*** няма издавано удостоверение А1, няма отказ за издаване на такова, т.е. че все още за това лице не е определено приложимото законодателство. Не е определено, е различно от това да не е приложимо конкретно такова като самият АО не оспорва тези обстоятелства.

Липсата на издаден формуляр А1 е основание за съответното осигурено лице надлежно да бъде определено приложимото законодателство, каквато императивна цел е вложена в чл. 16, пар. 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 – „Ако съответното лице не предостави информацията, посочена в параграф 1, а именно: да уведоми за това институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка по пребиваване, разпоредбите на настоящия член се прилагат по инициатива на институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка на пребиваване веднага след като се изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.“ С оглед на така регламентираното в чл. 16, пар. 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и на приетото в чл. 14, пар. 4 и чл. 6 от същия Регламент, според последните норми, когато има различие в становищата на съответните институции или компетентните органи, те се стремят към постигане на съгласие като временно се прилага законодателството на една от държавите-членки, безпротиворечиво и безусловно този състав счита, че придобитите права от осигурените лица са обект на закрила. Това означава, че дори и да се приеме в случая, че лицето следва да бъде осигурявано в държавата, където е полагало своя труд, то това следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин и то между държавите членки, като до тогава, приложимостта на българското законодателство следва да се счита за временно приложимо, предвид извършваните осигурителни плащания и придобити осигурителни права. Единствено липсата на издадено удостоверение А1, не е основание за заличаване на придобитите осигурителни права. АО е следвало да поиска, сам той или чрез компетентната за това институция – НАП и съвместно с институцията на другата държава – членка, да изясни правното положение на лицето. Едва след постигнато съгласие между тези държави, че приложимото законодателство за лицето е другата държава членка, за административния орган съществува надлежно правно основание да поиска заличаване на подаваните данни. В тази връзка следва да се има предвид, че цитираните по-горе правни текстове не въвеждат преклузивен срок, в който следва да бъде изяснен осигурителният статус на лицата, както и че този статус и уточняване на приложимото законодателство е в правомощието на компетентните институции, дори да липсва искане от страна на заинтересованите лица, аргумент от чл. 16, § 4 и чл. 16, § 6 от Регламент № 987/2009 г., а това е така с оглед принципите на законово установената осигурителна сигурност. В подкрепа на тези изводи е и предвиденото в чл. 15, пар. 1 от Регламент № 987/2009 г. на ЕП и на Съвета, според която норма информирането на компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага, е при възможност предварително, т.е. дори лицата да имат задължението да информират компетентната институция, липсата на такова предварително уведомление може само да бъде основание за откриване на производство по установяване на съответния правен статус на лицето. В тази връзка няма и предвидени санкции за евентуално неуведомяване, което правно решение е в съответствие с вида и характера на регулираните правни отношения.

По отношение възражението на процесуалния представител на ответната страна, че не е налице трансгранична ситуация, поради това, че дружеството веднага след сключване на трудовия договор е командировало лицето, от което прави извод, че същото упражнява дейността си на тази друга територия.

С оглед на изложеното по-горе, този състав счита, че държавните институции имат императивно вмененото от законодателството задължение надлежно да установят кое следва да е приложимото осигурително законодателство, в случая и по отношение на лицето Л*** П*** П*** . Поради това и посоченото в писмо № 20-04-905#1/13.09.2024 г., на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, че „СК 07" ЕООД не изпълнява условието за обичайна дейност на работодателя на територията на изпращащата държава, а от там и приемането от АО, че не са изпълнени изискванията на чл. 12 от Регламент 883/2004 г., е необвързващо и необосновано, тъй като не е подкрепено с надлежни доказателства.

Предвид горните съображения и поради неустановяване от компетентните за това органи, по безспорен начин, че за лицето Л*** П*** П*** е приложимо друго законодателство, а не българското, което обстоятелство е преюдициално по отношение взетото решение за заличаване на подадените за същото лице данни в Регистъра на осигурените лица и издаването на оспорения акт, то последният се явява необоснован и неправилно издаден.

С оглед на изложеното и при изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, но в нарушение на материалния закон и неговите цели.

При този изход на делото основателно се явява искането на адв. Б. за присъждане на направените в производството разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ТП на НОИ – Монтана, в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, без този състав да счита, че договореното възнаграждение се явява прекомерно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 2153-11-57 от 13.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01717898 от 07.10.2024 г. дадени на „СК 07“ ЕООД – гр. Монтана, ЕИК * за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето Л*** П*** П*** , ЕГН * за периода 05.02.2019 г. – 28.02.2019 г. и периода 18.09.2019 г. – 31.12.2019 г.

ОСЪЖДА ТП НА НОИ – Монтана ДА ЗАПЛАТИ на „СК 07” ЕООД, гр. Монтана, представлявано от управителя Г.С.Г., сумата от 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.