РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300501262 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М. Х. Н. от ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. К.Т., против Решение №260846
от 16.03.2021г., постановено по гр.д. №1262/2021г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ІІ бр.с., в частта му, с която е бил изменен размера на
издръжката, която следва да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете
Р. М. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.
А. С., ЕГН **********, от 300 лв. на 400 лв. месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба- 03.11.2020г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска. В
жалбата се твърди, че посоченото решение е неправилно в обжалваната
част, като се иска отмяната му и отхвърляне на иска за увеличаване на
издръжката.
Ответната страна по жалбата- Р. М. Н., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Н. А. С., ЕГН **********, чрез
1
пълномощника си по делото адв. Е.К., в писмен отговор на въззивната
жалба иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на
ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване,
и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решение съдът намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс за изменение на
присъдена издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие
дете.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
2
събраните доказателства, че ответникът М. Х. Н. е баща на
ненавършилото пълнолетие дете Р. М. Н., родена на ***, като по силата
на влязло в сила на 15.05.2018г. съдебно решение е бил осъден да й
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. С исковата молба ищцата
е поискала увеличаване на издръжката от 300 лв. на 500 лв. месечно,
като с обжалваното решение съдът е уважил частично претенцията й,
като е увеличил издръжката на 400 лв. В частта му, с която искът за
изменение на издръжката е бил отхвърлен за разликата над 400 лв. до
претендирания размер от 500 лв. решението не е обжалвано и е влязло
в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Видно от приложения заверен препис от решението по гр.д.
№14987/2017г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е бил
определен първоначалния размер на издръжката, съдът е приел, че за
задоволяване на нуждите на детето са необходими 450 лв. месечно, от
които бащата М. Х. Н. следва да поеме 300 лв., тъй като получава
месечен доход в размер на 2600 лв., а останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката.
От събраните по делото доказателства /справка от ТД на НАП-
Пловдив и служебна бележка, издадена от работодателя на ответника/ се
установява, че през 2020 г. месечният му осигурителен доход е в размери
между 1779,91 лв. и 2211,58 лв., а нетният му доход за периода април-
септември 2020г. е между 1398,50 лв. и 1822,62 лв. месечно.
От показанията на св. А.П.- сестра на ищцата Р.Н., се установява,
че тя учи в Художествената гимназия и през няколко месеца трябва да
си закупува допълнителни материали на стойност между 50 лв. и 100 лв.
Отделно от това посещавала и фитнес, за което заплащала карта в
размер на 50 лв. месечно. Имала желание да си купува и нови дрехи,
както и да излиза с приятели.
Според настоящия състав на съда доколкото от определянето на
издръжката е изминал период от повече от три години, то следва да се
3
приеме, че нуждите на детето са нараснали. С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че за издръжката на ищцата с оглед
на възрастта й са необходими 500 лв. месечно, които съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК следва да бъдат разпределени
съобразно възможностите на двамата й родители. От приложената
справка от ТД на НАП- Пловдив е видно, че осигурителният доход на
майката Н.А. С. за 2020г. е в размери между 1868,60 лв. и 1878,88 лв.
месечно. С оглед обстоятелството, че майката на детето поема
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, то от така
необходимата на детето издръжка тя следва да поеме 200 лв., а
останалите 300 лв. следва да бъдат поети от ответника. Предвид
горното се налага изводът, че няма основание за увеличение на размера
на издръжката, която ответникът М. Х. Н. следва да заплаща на
ненавършилата си пълнолетие дъщеря Р. М. Н., поради което
предявеният иск е неоснователен. Независимо от нарасналите нужди на
детето е налице намаляване на доходите на ответника и на
възможностите му да предоставя издръжка спрямо периода, когато е
била определена такава.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е
основателна, а обжалваното решение е неправилно в частта му, с която
е изменен размерът на издръжката от 300 лв. на 400 лв. месечно, поради
което решението следва да се отмени в посочената част, като се
постанови отхвърляне на исковата претенция.
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника направените по делото разноски за двете инстанции- сумата
от 150 лв., представляваща неприсъдената част от заплатеното от него
адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 48 лв.-
държавна такса по въззивната жалба. В частта му, с която ответникът е
бил осъден да заплати на ищцата разноски за първата инстанция в
размер на 200 лв. обжалваното решение следва да бъде отменено.
С оглед отхвърлянето на иска за изменение на издръжката
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която
ответникът е бил осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
4
власт държавна такса в размер на 96 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260846 от 16.03.2021г., постановено по гр.д.
№1262/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ бр.с., в частта му, с
която е бил изменен размера на издръжката, която М. Х. Н., ЕГН
**********, следва да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Р. М.
Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н. А. С.,
ЕГН **********, от 300 лв. на 400 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба- 03.11.2020г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска; в частта
му, с която М. Р. Н., ЕГН **********, е бил осъден да заплати на Н. А.
С. сумата от 200 лв.- разноски по делото, както и в частта му, с която
М. Х. Н., ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на ПРС
държавна такса в размер на 96 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. М. Н., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител Н. А. С., ЕГН **********, против М. Х. Н.,
ЕГН **********, за изменение на размера на издръжката, която М. Х. Н.,
ЕГН **********, следва да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете
Р. М. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.
А. С., ЕГН **********, от 300 лв. на 400 лв. месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба- 03.11.2020г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА Р. М. Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител Н. А. С., ЕГН **********, да
заплати на М. Х. Н., ЕГН **********, сумата от 150 лв.- разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 48 лв.- разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6