Определение по дело №190/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 208
Дата: 19 май 2020 г.
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20205000600190
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 208

 

гр. Пловдив, 19.05.2020 г.,

 

         Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ  

                                                                                        ВЕСЕЛИН  ГАНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ  ВЧНД  № 190 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 440 НПК.

        

С определение от 29.04.2020 г. по ЧНД №164/2020 г. *окръжен съд е оставил без уважение молбата на Г.А.В. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание с протокол от 18. 12. 2019 г. по НОХД 2228/2019 г. на Районен съд гр.*.

 

         Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият, който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и неговата молба да бъде уважена.

 

         Началникът на Затвора в *е представил становище, в което счита за неоснователна жалбата на Г.В.. Предлага тя да бъде оставена без уважение, като неправилна и незаконосъобразна.   

 

Окръжна прокуратура * не е взела становище по жалбата.

 

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

 

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Въззивната инстанция счита, че в атакуваното определение обстойно е проследено поведението на осъдения Г.А.В. и протичането на корекционния процес.

 

Правилно е прието, че със споразумение, одобрено на 24. 10. 2019 г. от Районен съд * по НОХД 1981/2019 г., той е признат за виновен в това, че на 19. 06. 2019 г. в с. *, обл. *, управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл. 345 ал. 2 НК е осъден на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

Със споразумение от 18. 12. 2019 г. по НОХД 2228/2019 г. Г.В. е признат за виновен в това, че на 02. 09. 2019 г. в с. * си е служил с табела за регистрационен номер, издадена за друго МПС, поради което и на основание чл. 345 ал. 1 НК вр. чл. 55 ал. 2 НК е осъден на ГЛОБА в размер на 300 лева.

Със споразумението от 18. 12. 2019 г. по НОХД 2228/2019 г. е признат за виновен и в това, че на 02. 09. 2019 г. в с. *, обл. *, е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и осъден на ГЛОБА в размер на 300 лв. за престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55 ал. 2  НК.

Със същото споразумение е признат за виновен, понеже на 02. 09. 2019 г. в с. *, обл. *, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана, с общо тегло 62,52 грама на стойност 375.12 лв. и амфетамин 8,21 грама на стойност 240.63 лв., поради което и на основание чл. 345а НК е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23 НК към наказанието ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на 300 лева.

С определение по чл. 306 ал. 1 НК по НОХД 2228/2019 г., постановено на 18. 12. 2019 г., *районен съд на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК е определил на Г.А.В. едно общо най-тежко наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА измежду наказанията, наложени му по НОХД 1981/2019 г. и по НОХД 2228/2019 г. по описа на Районен съд *.

На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 3 НК към така определеното наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е присъединено и общото наказание, определено по НОХД 2228/2019 г. по описа на Районен съд *, а именно ГЛОБА в размер на 300 лева.

Начало на наказанието е 31. 10. 2019 г., като към 03. 04. 2020 г. Г.В. фактически е изтърпял 7 месеца лишаване от свобода. Към тази дата остатъкът е бил 3 месеца.

Към датата на първоинстанционното съдебно заседание - 29. 04. 2020 г., остатъкът е в размер на 2 месеца и 4 дни.

Правилно първостепенният съд е приел, видно от приложеното становище, че осъденият е запознат с режимните изисквания и ги спазва, отнасяйки се с уважение към затворническата администрация. Към момента не работи по независещи от него причини.

В становището е отразено, че са се откроили следните зони, а именно: настоящото правонарушение е за пореден път управление на МПС, без надлежна регистрация и без свидетелство за управление на МПС-то, като преди това той е имал три административни наказания и една осъдителна присъда; злоупотреба с наркотици, като в условията на свобода употребявал редовно марихуана и амфетамин; уменията му за мислене са преценени в насока, че той не може сам да разпознава и решава проблемите си, а така също липсват ясно предначертани цели.

Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието е среден за него, среден за останалите лишени от свобода и нисък за персонала. За момента не са налице фактори, които да отключат вредно поведение, но е възможно да възникват при нарушаване на личното пространство и нарушаване на задълженията.

Счита се, че моделът на индивидуалното третиране към момента не отчита необходимата продължителна резултатност и в условията на свобода остава рискът за вредно поведение, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и възможността да разпространява такива.

Предвид на всичко изложено по-горе законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че към настоящия момент Г.В. все още не е дал доказателства за поправянето си и не е налице настъпила трайна и необратима промяна в него по време на изтърпяване на наказанията.

Следователно не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка, освен тази свързана с необходимостта от изтърпяване на необходимия срок от наложеното наказание, визирано в чл. 70 ал. 1  НК в какъвто смисъл е и депозираното становище пред въззивния съд от началника на затвора.

Поради това и настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките, посочени в хипотезата на чл.439а НПК, от които да се направи положителен извод, че е дал доказателства за своето поправяне

 

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и

        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29. 04. 2020 г. по ЧНД № 164/2020 г. на * окръжен съд.

                 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

                                                          

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:     1.                      

 

 

 

                                                                            2.