№ 353
гр. Севлиево, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230100817 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът - Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНО-
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „РОСИЦА”, е предявил срещу Б. К. И.,
искова молба, с която са предявени искови претенции, с правно основание чл.
79, вр. чл. 240 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата, в общ размер на 8000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че с
ответника били в трудовоправни отношения, като същият работел при ищеца
на длъжност „водач на селскостопанска машина”, като работещите на тази
длъжност не получавали високо трудово възнаграждение по трудов договор,
но за изпълнени задачи по обработване на земеделските земи получавали
много големи бонуси, които им формирали висок доход.
В началото на месец октомври 2023 г. ответникът отишъл при
представляващия ищеца - Стефан Радков и му казал, че имал намерения, със
съпругата, си да наемат заведение, което да стопанисват. Ответникът се
нуждаел спешно от средства за това начинание. Представляващият
дружеството предложил на ответника да му даде в заем сумата от 5000 лв., а
1
през следващите няколко месеца ответникът да ги върнел от бонусите, които
ще му се полагат. На ответника му била отпусната сумата, като бил оформен
РКО № 255 от 13.10.2023 г. като служебен аванс. След няколко дни
ответникът поискал още 3000 лв., които му били предадени с РКО №282/
19.10.2023 г. Впоследствие ответникът отворил ресторант „Бялото конче” в гр.
Севлиево и внезапно, през месец февруари 2024 г., напуснал, като подаде
молба за прекратяване по взаимно съгласие. Твърди се в исковата молба, че с
покана от 19.03.2024 г., получена на 03.04.2024 г. от ответника, последният
бил приканен да върне заетата сума, но до подаване на исковата молба това не
било сторено.
От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8000
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор от
ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са: ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно
заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на
ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл.
238 от ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 от
2
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към заявлението писмени доказателства, може да се направи
извод, че искът е вероятно основателен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за
постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло,
заедно с акцесорната претенция за лихва.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са
представени, в общ размер на 720 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. К. И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация
„ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „РОСИЦА”, с ЕИК *********, сумата, в общ размер на
8000 лева, както и на законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Б. К. И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация
„ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „РОСИЦА”, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 720 лева - представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Габрово в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3