№ 158
гр. Благоевград, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Атанас Иванов
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500077 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Т.Б." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „М.“, ж.к. „М. 4“, Б.П. С., сграда 6, чрез адвокат В.Г., срещу
Разпореждане № 954 от 17.12.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1525 от 2021г. по описа на РС
Разлог, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление от "Т.Б." ЕАД срещу
длъжника М. ИВ. ЮР. /Г./, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
134,95 лева /сто тридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост, както и за
неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че
съдържанието на клаузата за уговорената неустойка, така и начина за формиране на
неустойката са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите, която
съблюдава за спазване на правата им, посредством сключване на Спогодба от 11.01.2018г.
между Комисията за защита на потребителите и "Т.Б." ЕАД, в което споразумение КЗП е
изразила становище, че посочения нов начин на формиране на неустойката не съставлява
неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. С частната жалба са развити съображения, че
съгласно т. 11 от договора за предоставяне на мобилни услуги, е уговорена неустойка в
полза на мобилния оператор, в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, в размера на сумите от всички стандартни за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на договорите до края на първоначално предвидения срок на
действието им, като е предвидено размера на неустойката да не надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера, без начислен ДДС. Поддържа се с
частната жалба, че не се касае за клауза която да противоречи на закона и на добрите нрави,
като се касае за вземане основано на клауза, която е изразена по ясен и разбираем начин,
като не са налице обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е
неравноправна, при това длъжникът е могъл да влияе на условията при които неустойката е
уговорена, към момента на подписването на договора. Поддържа се още с частната жалба, че
клаузата за неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата
е уговорена в размер, който не води да промяна на обезщетителната и гаранционната и
функция.
При направените с частната жалба оплаквания, се иска от съда да отмени постановеното от
РС Разлог разпореждане в обжалваната му част.
1
Препис от частната жалба не е изпратен до длъжника, в който смисъл е разпоредбата на
чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Подадената частта жалба е допустима. Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна. Аргументите за това са следните:
Районен съд Разлог е сезиран от "Т.Б." ЕАД със заявление по чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение за неизплатени суми, както следва 13,49
лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за периода от 18.09.2019г. до 17.10.2019г.; 155,92 лева неизплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 23.06.2018г. и 134,95 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 08.10.2018г. за мобилен номер *
По отношение на вземането от 134,95 лева, представляващо неустойка, съставът на РС
Разлог е приел, че същото произтича от уговорки, които имат неравноправен характер. В
тази връзка първоинстанционният съдебен състав е посочил, че клаузата, посредством която
се предвижда, че при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя
последният дължи неустойка в размер на сбора от стандартните месечни абонаментни
вноски, дължими до края на срока на договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
от ЗЗП, тъй като същата надхвърля обезщетителната й функция и води до неоснователно
обогатяване, че е в разрез с принципа за добросъвестност и води да наличието на клаузи от
договора, създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя на услугата, като на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК частично е отказал
издаване на заповед за изпълнение за претендираното вземане за неустойка.
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е
спорно или не. Затова проверката, която сезираният със заявлението съд извършва по
подаденото заявление, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението
на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се
предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, посредством
горепосочено изменение и допълнение е разписано, че съдът отказва издаване на заповед за
изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на
клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин
законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи
не само за формалната редовност на заявлението, но и за съществуването или
предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от
общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично
задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за
цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във връзка с която е породено
процесното парично вземане. Съгласно параграф 13 т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е
страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В
настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението
договори за мобилни услуги е видно, че М. ИВ. ЮР. /Г./ - лицето, за което се твърди, че е
длъжник, в договорните си правоотношения с "Т.Б." ЕАД има качеството на потребител.
Въззивният състав на ОС Благоевград, счита че РС Разлог правилно е отказал издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 134,95 лв.
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите
към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т. д. № 1/2009г. на ОСTK
на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
2
правоотношения. Според същото тълкувателно решение преценката за нищожност на
неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на
договора или прекратяването на договорното правоотношение. При сключване на договор за
мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя
ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да
заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. От нормата на чл. 143
от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически по-силната
страна и потребителя – икономически по-слабата страна. От съдържанието на представения
към заявлението Договор за мобилни услуги, допълнително споразумение, както и от
общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора за
мобилни услуги е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина
на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща
няколко компонента– оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не
повече от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, както и такава част от
разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство
съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената
от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва.
Тоест, ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
В същото време, видно е от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му
не е предварително договаряно между страните и физическото лице-потребител не е имало
възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са индивидуално
договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвали от положението на икономически по-
силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „Т.Б.“ ЕАД са
предвидили в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на
потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор,
липсва в така сключения договор за предоставяне на мобилни услуги.
Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав стига до извод, че така, както са
уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната
услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на
физическото лице - потребител, имат неравноправен характер. В допълнение трябва да се
има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни
вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно,
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
също има и на това основание неравноправен характер. В конкретния случай РС Разлог
правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, тъй като
е породено от клаузи, за които настоящият състав приема, че са неравноправни по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
С оглед изложеното постановеното разпореждане в атакуваната му част следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Благоевград,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 954 от 17.12.2021г. постановено по ч. гр. д. № 1525/
2021 г. по описа на РС - Разлог, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от „Т.Б.“ ЕАД, седалище и адрес гр. С.
против М. ИВ. ЮР. /Г./, за сумата 134,95 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за мобилен номер *
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4