РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Кюстендил, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20251520100241 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №1166/28.01.2025 г., депозирана от
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, бул. „Цариградско шосе“ №28, сграда
„Изток Плаза“, чрез юрк. Л. М., със съдебен адрес: гр.***., ул. „***.“ №*,
против В. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ №**,
вх. „*“, ет. *, ап. ** и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
331, 79 лева главница, представляваща незаплатена ел. енергия за периода от
12.10.2023 г. до 11.12.2023 г. включително, предоставяна по клиентски
№300104248072 за адрес с. ***, общ. ***; 37, 75 лева, представляващи
законна лихва за забава, дължима за периода от 06.12.2023 г. до 14.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден на заплати на
ищеца направените от него в настоящото производство и по ч. гр. д.
№2793/2024 г. по описа на КРС, разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в
облигационни отношения с ответницата с предмет продажба на електрическа
енергия за имот, находящ се в с. ***, общ. ***, с регистрирана партида с
клиентски № ************, открита на 09.01.2008 г. по молба на ответницата.
Посочва се още, че отношенията между страните се регулирали от Общи
1
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени с Решение №ОУ-
3/10.03.2023 г. на КЕВР. Твърди се, че за периода от 12.10.2023 г. до 11.12.2023
г. В. Н. била битов клиент на ищцовото дружество, като се снабдявала при
условията на Лицензия за обществено снабдяване № Л-135-11/29.11.2006 г. с
електрическа енергия.
През посочения период „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД доставило
на ответницата за електроснабден имот, находящ се в с. ***, общ. ***,
електрическа енергия, за което били издадени Фактура №
0367120***/21.11.2023 г. на стойност 213, 46 лева с падеж 05.12.2023 г. и
Фактура № 0368800***/20.12.2023 г. на стойност 118, 33 лева с падеж
03.01.2024 г. на обща стойност 331, 79 лева, представляваща главница за
периода 12.10.2023 г. – 11.12.2023 г., към която била начислена и лихва в
размер на 37, 75 лева за периода от 06.12.2023 г. до 14.10.2024 г., дължима на
осн. 30 от ОУ.
Така посочените задължения по фактурите към настоящия момент и с
оглед приетото в посочените Общи условия, станали изискуеми.
Твърди се, че ищцовото дружество подало заявление по реда на чл. 410
от ГПК, като в производството по ч. гр. д. №2793/2024 г. на КРС била
издадена заповед за изпълнение. Срещу същата било депозирано възражение,
което препятствало влизането й в сила. Това обусловило интереса на
дружеството от предявяване на настоящите положителни установителни
искове.
Предвид гореизложеното се иска да бъде установено в отношенията
между страните, че В. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.
„***“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. ** и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ №** дължи
и следва да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, с предишно
наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, бул. „Цариградско
шосе“ №28, сграда „Изток Плаза“, сумите както следва: 331, 79 лева
главница, представляваща незаплатена ел. енергия за периода от 12.10.2023 г.
до 11.12.2023 г. включително, предоставяна по клиентски №************ за
адрес с. ***, общ. ***; 37, 75 лева, представляващи законна лихва за забава,
дължима за периода от 06.12.2023 г. до 14.10.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.10.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските,
направени в заповедното производство, както и тези в настоящото такова.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който сочи недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Оспорва се В. Н. да е собственик на снабдявания с ел. енергия имот,
като се посочва, че на 25.01.2008 г. последният бил прехвърлен на „Омаия“
ЕООД, представлявано от М. Д., посредством сключен Договор за покупко-
2
продажба, обективиран в Нотариален акт № 27, том I, рег. №***, дело №24 от
20** г. на нотариус М. М., рег. № 063 на НК, с район на действие Районен съд
– Перник. Посочва се още, че след сделката ответницата заявила в
деловодството на ищцовото дружество, че процесният имот е с нов
собственик и предоставила копие от нотариалния акт. Поради изложеното се
счита, че В. Н. е изпълнила всички свои задължения съгласно ОУ и от момента
на продажбата на имота същата е изгубила качеството си на страна по
договора за продажба на електрическа енергия, поради което и не била
процесуално и материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Оспорва се и твърдението, че претендираните суми са правилно
отчетени и начислени. Необосновано било позоваването на представените
фактури, тъй като отразеното в тях не водело до несъмнен извод за
съществуването на вземанията. Отразяванията в счетоводството на ищцовото
дружество, въз основа на които били издадени процесните фактури също не
водело до извода, че на ответника са били доставени конкретни количества ел.
енергия. Предвид изложеното се иска от съда предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендират се сторените разноски в двете
производства.
В съдебно заседание депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, а ответникът, който се явява в съдебно заседание лично
и с упълномощен процесуален представител оспорва същата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия видно от
приложената на л. 4 от делото Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г.
Продажбата на електрическа енергия била уредена при Общи условия,
приложени по делото / л. 5- л. 7/, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-
3/10.03.2023 г.
Ищцовото дружество е издало две фактури с № 0368800***/20.12.2023
г. / л. 11/ и с №0367120***/21.11.2023 г. / л. 10/, в които за длъжник е отразено
името на ответницата като задължението за периода 12.10.2023 г. до
11.12.2023 г. е в общ размер на 331, 79 лв. – главница и 37, 75 лв. лихва за
консумация, снабдяване и разпределение на електрическа енергия за имот,
находящ се в с. ***, общ. ***.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №27,
том I, рег. №***, дело №24 от 25.01.20** г. /л. 21-22/ ответницата и И. И. са
продали на „Омаия“ ЕООД УПИ VI-372, в кв. 41, находящ се в махала ***., с.
***, общ. ***, с площ 2035 кв. м, със застроена жилищна сграда в също с
площ 30 кв. м. В нотариалния акт се посочва, че владението върху имота,
предмет на сделката, се предава в същия ден – 25.01.2008 г. / т. 3 от НА/.
По делото е назначена и приета като обективно и компетентно
3
изготвена съдебно-техническа експертиза /л. 39 – 41/ с вх. №4088/04.04.2025 г.
от вещото лице К. П.. В заключението е отразено, че за процесния обект е
монтиран изправен електромер „Hesting HXE 110” в метрологична годност
към процесния период. Електромерът отговарял на изискванията на Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на
метрологичен контрол и било технически годно и изправно , отговарящо на
изискванията за точност.
По делото е назначена и приета като обективно и компетентно изготвена
съдебно-счетоводна експертиза /л. 48 – 52/ с вх. №6201/29.05.2025 г. от
вещото лице М. В.. В заключението е отразено, че за процесния обект
ищцовото дружество е издавало фактури, като през 2008 г. има фактура с
основание „пререгистрация на потребител“. Преобладаващата част от
фактурите са за нулева стойност, т.е. няма отчетено потребление. Процесните
две фактури са отразени в счетоводството на ищеца с отбелязване, че няма
плащане. Лихвата за забава е изчислена от вещото лице на стойност 38, 33 лв.
Добавя се в заключението, че процесните фактури съдържат всички
изискуеми реквизити, съгласно Закона за счетоводството. Отразените цени за
услуги, съответстват на актуалните решения на КЕВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие на базата на представените
писмени доказателства и експертизи, като неспоменатите писмени
доказателства не влияят на формираните правни изводи на съда, поради което
е безпредметно тяхното подробно обсъждане.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка по чл. 414, ал. 1
от ГПК, респ. и за спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, при която се
установи, видно и от материалите по приложеното ч. гр. д. № 2793 от описа на
КРС за 2024 г., че в полза на ищецовото дружество е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Срещу заповедта в законоустановения 1-месечен
срок от длъжника е депозирано възражение, че не дължи сумите по заповедта,
поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск в
едномесечен срок, за което да представи писмени доказателства по
заповедното производство. Настоящата претенция е предявена в срока по чл.
415 от ГПК.
Ето защо предявеният в срок установителен иск, че вземането
съществува е допустим и ищцовото дружество има нужната активна
процесуална легитимация.
По основателността:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
4
ЗЗД.
По делото не е спорно, че ищцовото дружество е лицензиран доставчик
на електрическа енергия видно от Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. Установено е, че ответницата и
И. И. са продали на „Омаия“ ЕООД процесния имот още през януари 2008 г. и
съответно са му предали владението в деня на изповядване на сделката.
Изяснено е в заключенията на вещите лица, че средството за търговско
измерване потреблението на предоставената за обекта ел. енергия е било
технически изправно, а ценообразуването посочено в двете фактури е по
цените, формирани с решенията на КЕВР.
С оглед възраженията на ответника, че в процесния период, за който е
начислена електрическата енергия с доставчик ищцовото дружество, между
ищеца и ответната страна, че не е налице сключен между страните по
настоящото производство договор за доставка на електрическа енергия, то
основният спорен по делото въпрос е дали за процесния период страните са
били обвързани от валидна облигационна връзка, в която ответникът е имал
качеството "потребител на електрическа енергия за битови нужди".
Съгласно раздел I, чл. 2, т. 1 и в раздел II, чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от
представените по делото Общи условия за продажба на електрическа енергия
на "Електрохолд продажби" ЕАД, клиент е лицето, купуващо електрическа
енергия за собствените си битови нужди. Страна по договор за продажба на
ел. енергия може да е и лице, което не е собственик или ползвател на имота,
но само при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или
пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде клиент за
определен срок.
Тоест Общите условия свързват качеството на един субект на
потребител на електрическа енергия, а оттам и на страна - купувач по
договора за продажба на електрическа енергия, със собствеността или с
вещното право на ползване върху захранвания с електрическа енергия имот
/обект/, освен в посоченото изключение, за което няма данни по делото да е
осъществено.
От анализа на горните клаузи на Общите условия следват два извода:
първо, че потребител на електрическа енергия за битови нужди, а оттам и
страна-купувач по сключения при Общи условия договор за продажба на
електрическа енергия, е физическо лице – носител на вещно право /собственик
5
или ползвател/ на имот, захранван от дружеството – доставчик с електрическа
енергия. Второ, че с изгубването на собствеността или на вещното право
върху имота /обекта/, захранван с електрическа енергия, собственикът, респ.
ползвателят, губи и качеството си на потребител на електрическа енергия за
битови нужди, съответно и на страна /купувач/ по сключения при Общи
условия договор за продажба на електрическа енергия за този имот.
В тази връзка следва да се отбележи, че неизпълнението на вмененото
от Общите условия задължение за уведомяване на ищеца за настъпилите
промени, свързани със собствеността (доколкото може да се твърди, че
същото не е изпълнено или не е своевременно), не създава задължение за
заплащане на електроенергия, на която реално не е потребител ответникът.
Липсва уговорка в Общите условия, която да обвързва неизпълнението на
това задължение със задължение за плащане стойността на електрическа
енергия за посочения период (в същия смисъл: решение № 214/15.07.2022 г. на
ОС - Перник по в. гр. д. № 656/2021 г. и решение № 2237/02.05.2023 г. на СГС
по в. гр. д. № 5225/2022 г.).
С оглед на изложеното, съдът намира, че липсва облигационна връзка
между страните по спора, поради което неоснователно се претендира
заплащането им от ответника за услуги, които той не е потребил. Доколкото
основния иск е неоснователен, това влече неоснователност и на акцесорния
иск – по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, и с оглед
разпоредбата на чл. 78 от ГПК, разноски се дължат само в полза на ответника.
Същите е доказано да са сторени, представени са писмени доказателства за
това и са претендирани своевременно - виж списък за разноски по чл. 80 от
ГПК на л. 55 от делото. От ищцовата страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав
намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно, що се касае до възнаграждението в заповедното производство,
макар сумата от 400 лв. да е минималната за размера на ищцовата
претенцията, имайки предвид чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това съдът ще
присъди разноски, платими от ищеца на ответника в общ размер на 600 лв., от
които 400 лв. за исковото производство и 200 лв. за заповедното производство
по ч. гр. д. №2793/2024 г. по описа на КРС.
По обжалваемостта:
6
Настоящият съдебен акт може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, бул. „Цариградско шосе“ №28, сграда „Изток Плаза“, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника В. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, ул. „***“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. ** и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“
№**, че дължи на ищцовото дружество 331, 79 лева главница,
представляваща незаплатена ел. енергия за периода от 12.10.2023 г. до
11.12.2023 г. включително, предоставяна по клиентски №************ за
адрес с. ***, общ. ***; 37, 75 лева, представляваща законна лихва за забава,
дължима за периода от 06.12.2023 г. до 14.10.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.10.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, бул. „Цариградско
шосе“ №28, сграда „Изток Плаза“, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, вх. „*“, ет. *, ап.** и
настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, сума в размер на общо 600, 00 лв.
(шестстотин лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото исково производство, както и по ч. гр. д. № 2793/2024 г. по описа
на КРС.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7