Р Е Ш Е Н И Е
№ 733/17.02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12410 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** против Н.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която
са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № * г. по описа на
PC-Варна е издадена Заповед № * г. за изпълнение на по чл. 410 от ГПК, а
именно: сумата от 1000,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № *
от * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 25.05.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата 210,00 лв. договорна лихва за периода
от 30.06.2016 г. до 26.05.2017 г., сумата 770,00 лв. гаранция по кредитната сделка, сумата 50,06 лв. представляваща мораторна лихва начислена
за периода от 27.05.2017 г. до * г., които вземания са придобити
от ищеца по Договор за цесия от * г. и Приложение Г от * г. сключен между „А.з.к.н.п.з.”
ООД и „Ф.Б.” АД.
В исковата молба ищецът „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД твърди, че по силата
на Договор за кредит № * от * г. сключен
между „Ф.Б.“
ЕООД и ответника, на последния е предоставена в заем
сумата от 1000,00 лв. срещу задължение за връщане в срок от 360 дни, при
уговорена възнаградителна лихва от 230,00 лв. Твърди се, че договорът е сключен от
разстояние чрез средства за масова комуникация под формата на електронен
документ. Навежда се, че заемателят е предоставил в полза на кредитора
обезпечение. Последният е сключил с одобрено
от кредитора дружество - „Ф. Б."
ЕООД Договор за гаранция с № *, по силата на който гарантът се задължава
да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит,
като се задължава солидарно с последния. Сочи, че съгласно чл. 5.8 от Общите
условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, кредитора може
предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително
да е поискал изпълнение от заемателя. Твърди, че по силата на договора за
гаранция ответникът се е задължил да заплати на гаранта „Ф. Б." ЕООД такса за предоставяне на
гаранция в размер на 770,00 лв. Тъй като Н.Д.П. не изпълнил
задължението си да върне отпуснатия
кредит в уговорения срок, заемодатетелят поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Ф. Б." ЕООД, което погасило дължимата сума в
пълен размер и встъпило в правата на удовлетворения кредитор за вземанията по
договора. Поддържа, че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за
Покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от * г. между „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК * и „Ф. Б." ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.Д.П.
е подал отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител
адв. П.К., в който се поддържа становище за неоснователност на претенциите.
Оспорва възникването на валидно облигационно отношение по договора за кредит,
включително предаване на заемната сума. Оспорва се ответникът да е попълвал
формуляр за отпускане на заем, включително и чрез средства за комуникация от
разстояние, както и да му е предоставена информацията изискуема по чл. 11 от ЗПФУР.
Излага, че сделката е недействителна. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 2
от ТЗ. Твърдим, че не е спазена формата на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, съгласно разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП.
Поддържа недействителност на договора за кредит, поради неспазване на
изискванията на чл. 10, ал. 1,чл. 11, ал. 1,т. 7- 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
Излага, че не е предлагал обезпечение, не е сключвал с Договор за гаранция № *
с „Ф. Б." ЕООД, съответно не се е задължавал да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранция, в размер на 770,00 лв., която доближава размера на
заема. Поддържа нищожност на клаузите в чл. 5 от ОУ, които уреждат вземането за
гаранция, като противоречащо на чл. 33 от ЗПК, както и поради нарушаване на
добрите нрави поради факта, че таксата за предоставяне на поръчителство излиза
извън присъщите ѝ по закон функции, доколкото още към момента на
уговарянето ѝ се създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя. Оспорва също да е приемал общите условия на
дружеството-гарант „Ф. Б." ЕООД. Оспорва последният да е погасило заемната
сума към „Ф. Б." ЕООД. Твърди, че
не е налице валидно сключен договор за цесия между „Ф. Б." ЕООД и ищеца, и
че ответникът не е уведомен за нея. Твърди същи, че с представения към исковата
молба Договор за придобиване на отписвания на необслужвани потребителски
кредити от 01.12.2017 г., не е са прехвърлени вземанията по Договор за кредит №
* г. и Договор за гаранция № * г. Оспорва акцесорните претенции на ищцовото
дружество за начисляване на мораторна и законна лихва. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковете.
В проведените съдебни заседания ищецът депозира писмено
становище.
В о.с.з. ответникът се представлява от назначения от съда
особен представител.
Третото лице помагач „Аг. З. С. Н. Вз.”
ЕАД поддържа писмено становище, че се явява титуляр на
процесните вземания по силата на договор за цесия.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията
по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при
действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което
за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу
ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане
на исковете в тежест на ищеца е пълно и
главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва –1/ наличие
на валидна облигационна
връзка по Договор за кредит № *
г. сключен между „Ф. Б.“
ЕООД и Н.Д.П., включително осъщественото договаряне от разстояние;
2/ реалното предоставяне на заемната сума; 3/ изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4/ индивидуалното договаряне на условията по договора, както и
да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна)
неустойката и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба; 5/ валиден договор за гаранция, сключен
между „Ф. Б.“ ЕООД и „Ф. Б." ЕООД; 6/ извършеното изпълнение от
Гаранта в полза на кредитора; 7/ наличие на валидно
облигационно правоотношение по договор за цесия, по силата на което ищецът е
придобил процесните вземания срещу ответника; 8/ уведомяването на длъжника за
цесията; 9/ че на цесионера/ ищец/ е учредена представителна власт от цедента
да извърши уведомяване за цесията до
цедирания длъжник.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
За установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
кредитодателя „Ф. Б.“
ЕООД и ответника, ищецът е представил Договор
за кредит № * г. (л. 97 и сл.), видно от който дружеството е
предоставило на Н.Д.П. заем в
размер на сумата от 1000,00 лева срещу задължение за връщане на 12 вноски от по
102,50 лв. Уговорен е лихвен процент в размер на 40,61 % и ГПР от 49,11 %.
Съгласно чл. 5 от контракта кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено
от трето за правоотношението лице- „Ф. Б.“ ООД.
Доколкото
договорът е за заем за послужване, чиято частна хипотеза се явява договорът за
потребителски кредит, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за възникването
му е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други
заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на
допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно,
което сочи, че на 31.05.2016 г. кредитът е бил предоставен в брой чрез ePay, а на 12.11.2016 г. ответникът е
извършил погашение от 100,00 лв. Последното обстоятелство съдът кредитира като
сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на неизгодния за
ответника факт, че е получил реално заемната сума. Следователно по делото се
установява усвовяване на заемната сумата, противно на поддържаното в отговора
по чл. 131 от ГПК.
На следващо място
доколкото процесният заем е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК и е
сключен при действието на ЗПК, неговите клаузи следва да бъдат преценени от
съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в
защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП,
тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
При преценка на
императивните текстове на ЗПК в съвкупност със събраните доказателства съдът
намира за недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и
потребителя е възникнала съобразно установените в закона специални правила относими
към договорите за потребителски кредит.
Достатъчно да
аргументира този извод на съда е обстоятелството, че в кориците на делото не се
съдържа погасителен
план, от който да е видно каква част от дължимата месечна вноска е главница и
каква част представлява възнаградителна лихва. Същевременно чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентира задължение на кредитодателя да уреди
в договора условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването и пр. Наред с това в самия договор липсва информация и по чл.
11, т.9 от ЗПК за това как стойността на референтния лихвен процент оскъпява
заетите средства. Непредоставянето
на посочената информация релевантна за крайните параметри на заема, който
поема,
води до невъзможност за потребителя да вземе информирано
решение при сключването на сделката и го поставя в
неравностойно положение спрямо контрагента, с който встъпва в
заемно правоотношение, явяващ се и по-силната
икономически страна. Именно за това в чл. 11, ал.1, т.9, т.11 и 12 от ЗПК с императивни норми е уреден минимумът от необходима информация на
потребителя, за да може той да вземе информирано решение дали да се задължи към финансовата институцията, а за нарушението на тези
закрилни норми в чл. 22 от ЗПК законът е предвидил като своеобразна санкционна
последица недействителност на договора. Тази недействителност
е специална и съгласно чл. 23 от ЗПК влече пълна, а не е
частична недействителност на договора за кредит, в това
число и досежно договорната лихва и клаузата за заплащане на такса гаранция. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за договорна
лихва и такса за гаранция, а предявените от ищеца искове за тези вземания
следва да се отхвърлят като неоснователни. По силата на чл. 23 от ЗПК извършените
от ответника плащания по тези компоненти от кредита следва да се отнесат към
погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената
сума за главница.
В тази връзка изготвеното по делото и неоспорено заключение на допуснатата
ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно,
сочи, че кредитът е
отпуснат в брой на 31.05.2015 г., а първото и последното погашение е на
стойност общо 100,00 лв. Отчитайки тази сума се получава непогасен остатък за
главница от 900 лв., до която сума искът следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер да се отхвърли.
Доколкото по делото се установи, че ответникът е изпаднал в забава за
връщане на остатъчната чиста стойност на заема, считано още от датата на падежа
на втората погасителна вноска - 31.07.2016 г. (съобразно ССчЕ), то на основание
чл. 33, ал. 1 и ал.2 от ЗПК в полза на кредитодателя е възникнало вземане за
обезщетение за забава, обхващащо и съдебно-предявения период 27.05.2017
г. до 17.05.2018 г., което съдът
посредством публично достъпния онлайн калкулатор на НАП за законна лихва - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/
start_int.jsp изчисли на 89,01 лв. Следователно, отчитайки и диспозитивното
начало в процеса, съдът намира, че предявеният иск за мораторна лихва от 50,06
лв. следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството имат и двете страни, като съдът
следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива.
В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 90,60
лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената
част от исковете до размер от 42,40 лв., която сума следва да се
присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
В настоящото
производство ищцовото дружество представя доказателства за сторени разноски,
както следва: за държавна такса - 159,40 лв., депозит за вещо лице - 250,00 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение от 360,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в
полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 406,68 лв., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 900,00 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за кредит № * от * г., вземанията по който са придобити от ищеца по Договор
за цесия от * г. и Приложение Г от * г. сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „Ф.
Б.” АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 50,06 лв.
представляваща мораторна лихва начислена за периода от 27.05.2017
г. до * г., които суми са предмет на Заповед №
* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № * г. по описа на PC-Варна, на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ искът за главница за разликата над сумата от 900,00 лв. до
предявения размер от 1000,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на сумата от 210,00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 30.06.2016 г. до 26.05.2017 г.,
както и на сумата от 770,00 лв., представляваща гаранция по кредитната
сделка.
ОСЪЖДА Н.Д.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** сумата 42,40 лв.,
представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски,
както и сумата от 406,68 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Л., ет. *, оф. * като трето лице
помагач на страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД.
При поискване да се издаде РКО на особения представител на ответницата за
внесения от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: