Решение по адм. дело №371/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. П. Н., [ЕГН], от гр. Попово, обл. Търговище, [жк], вх. В, ет. 1, ап. 3, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. Р. от АК-Русе, адрес за призовки и съобщения: гр. Русе, [улица], против Решение № 260 по Протокол № 22 от 26.06.2025 г. на Общински съвет - Попово, с което е отхвърлена подадената от жалбоподателя молба с вх. № 94П-2073-1/04.06.2025г. за отпускане на еднократна помощ.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Поддържа се, че решението не съдържа мотиви, като от административния орган не е извършена преценка на релевантни факти и обстоятелства. Оспореното решение, също така, е постановено и в нарушение на приложимата материалноправна уредба.

Отправя се искане за отмяна на решението на общинския съвет, и произнасяне по съществото на искането, а в условия на евентуалност – за връщане на делото на административния орган като преписка, за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите на съдебния състав по тълкуване и прилагане на закона.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощник – адв. Н. Р., поддържа жалбата. Сочи, че ноторно известно е в гр. Попово, че семейството на оспорващия има здравни нужди, доколкото децата му (близнаци) са диагностицирани с ДЦП, които потребности семейството не е в състояние зда посрещне. Извършените плащания на финансова помощ касаят предходно подадени заявления. Отправя искане за отмяна на оспореното решение на ОС – Попово, както и за присъждане на разноски и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Ответникът – Общински съвет – гр. Попово, чрез пълномощник – адв. Р. Д., депозира писмено становище на жалбата, в което излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че на оспорващото лице е изплатена еднократна финансова помощ за 2024 г. и 2025 г. Оспореното решение е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което и следва да се отхвърли.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощник – адв. Р. Д., оспорва жалбата, доколкото на лицето е отпусната и изплатена еднократна финансова помощ за 2025 г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Началото на административното производство е поставено с депозиране на молба вх. № 94И - 2973 от 04.06.2025 г. от И. П. Н., с искане до кмета на Община Попово за отпускане на еднократна помощ за рехабилитация на сина на молителя – П. И. Н., който е с диагноза ДЦП.

Към молбата е приложено и решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Търговище“, гр. Търговище. Видно от същото на лицето П. И. Н. са определени 100 % неработоспособност, с чужда помощ.

И. П. Н. е баща на П. И. Н., видно от приобщеното на л. 96 – гръб удостоверение за раждане.

Установява се от представените заверен на български език превод от епикриза и фактура (л. 97 – 98), че в периода 07.07.2025 г. – 26.07.2025 г., по отношение на П. И. Н. е проведено рехабилитационно лечение в медицински център „Адели“ – Словакия, чиято стойност възлиза на 7080 евро.

Със Заповед № З – 18 – 93 #2/ 03.07.2023 г. на кмета на Община Попово, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4 от Правилника за отпускане на еднократна финансова помощ на жители на Община Попово, е създадена работна група, със следните задачи: ежемесечна проверка на изискуемите документи, във връзка със заявления, подадени в Община Попово, за отпускане на еднократна финансова помощ и потвърждаващите документи на изнесеното в заявлението състояние; изготвяне на ежемесечен доклад за наличие или липса на основание за отпускане на еднократна финансова помощ.

Съгласно изготвения от комисията, назначена със Заповед № З – 18 – 93 #2/ 03.07.2023 г. доклад, по т. 11, дадено е мнение за отпускане на исканата от лицето еднократна финансова помощ.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса, е допуснато изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява следното: плащанията, извършени към И. П. Н. от Община Попово, във връзка с подадени от лицето заявления за отпускане на еднократна финансова помощ, въз основа на взети от ОС – Попово решения, са както следва: 1. по заявление от 04.07.2022 г., въз основа на решение на ОС по протокол № 33/ 28.07.2022 г., е изплатена сумата от 300.00 лева, за която плащане е издаден РКО № 316/ 03.08.2022 г.; 2. по заявление от 24.11.2023 г., въз основа на решение на ОС по протокол № 6/ 28.03.2024 г., е изплатена сумата от 500.00 лева, за която плащане е издаден РКО № 182/ 18.04.2024 г.; 3. по заявление от 09.10.2024 г., въз основа на решение на ОС по протокол № 19/ 08.05.2025 г., е изплатена сумата от 500.00 лева, за която плащане е издаден РКО № 212/ 06.06.2025 г.; по заявление от 04.06.2025 г., въз основа на решение на ОС по протокол № 22/ 26.06.2025 г., не е извършено плащане на еднократна финансова помощ.

Видно от представения на л. 29 и сл. Протокол № 17/ 25.06.2025 г., на същата дата е проведено заседание на ПК „Здравеопазване, околна среда и социална политика“. След разглеждане на молби на граждани за отпускане на помощи от Общински съвет – Попово, с решение по т. 4, са одобрени девет лица, на които се отпуска еднократна помощ, а на осем лица, сред които е и оспорващия, молбите са отхвърлени.

С Решение № 260 по Протокол № 22/ 26.06.2025 г., Общински съвет – гр. Попово взима решение за отпускане на еднократна помощ на девет граждани, като отхвърля молбите за еднократна помощ на осем граждани, сред които е и И. П. Н..

Решение № 260 по Протокол № 22/ 26.06.2025 г., Общински съвет – гр. Попово е публикувано на интернет страницата на Община Попово на 27.06.2025 г., видно от приобщения на л. 82 протокол.

Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С нормата на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА е установена обща обжалваемост на актовете на общинския съвет. Ето защо, съобразно общото правило на чл. 147 АПК, налице е възможност за оспорване на тези актове от гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение.

В разглежданата хипотеза, данните по делото сочат наличие на подадено до кмета на Община Попова искане от И. П. Н., действащ като баща на малолетния П. И. Н.. С оспореното решение на Общински съвет – Попово, молбата на оспорващия е отхвърлена. Същевременно, от експертното заключение, кредитирано от решаващия състав като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че по заявление от 04.06.2025 г., въз основа на решение на ОС по протокол № 22/ 26.06.2025 г., не е извършено плащане на еднократна финансова помощ.

С оглед горното жалбата на И. П. Н. срещу решението на Общински съвет - Попово, с което е отхвърлена молбата му за отпускане на еднократна финансова помощ по реда на чл. 4, ал. 1, от Правилника за отпускане на еднократна финансова помощ на жители на Община Попово, се явява депозирана от активно легитимирано лице, с личен и пряк правен интерес от успешно провеждане на предприетото оспорване.

В предвид изложеното, налага се извода, че оспорването е предприето от легитимиран от закона правен субект спрямо годен за оспорване акт, в нормативно установения срок, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, допустимата жалба е и основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В тази връзка, следва да се извърши проверка издаден ли е оспореният акт от компетентен орган и в форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

На първо място, съгласно чл. 146, т. 1 АПК, административният акт трябва да е издаден от компетентен орган - по материя, по място и по степен. Компетентността на всеки орган е определена в закон.

Оспореното решение е прието на редовно заседание на Общински съвет – Попово, с явно гласуване и с необходимото мнозинство, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 и т. 23 от ЗМСМА, сред правомощията на Общинския съвет попадат и: приемане и изменение годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му, както и решаване на други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител. Оспореното решение е взето във връзка с тези правомощия, което обуславя извод за компетентност на административния орган, респ. за липса отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК.

Оспореното решение представлява индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т. е., в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Процесното решение е взето при липсва каквото и да е изложение на основанията, обусловили отхвърляне на молбата на оспорващото лице. Не е налице и препращане към друг акт, в който евентуално да се съдържат същински мотиви, послужили за отхвърляне на молбата, по смисъла на Тълкувателно решение № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд.

В случая, поисканата еднократна финансова помощ е по реда на Правилника за отпускане на еднократна финансова помощ на жители на Община Попово – помощ при тежки здравословни състояния. В този Правилник са разписани и критериите и реда за отпускане на на еднократна финансова помощ при тежки здравословни състояния – чл. 4. Нито в протокола от заседанието на Общински съвет – гр. Попово от 26.06.2025 г., нито в този от заседанието на ПК „Здравеопазване, околна среда и социална политика“ от 25.05.2025 г. се съдържат мотиви относно изпълнение, респ. неизпълнение на въведените с Правилника изисквания за предоставяне на финансовата помощ.

В оспореното решение на общински съвет липсват каквито и да е мотиви, от които да се изясни какви данни са взети предвид, и конкретните причини, поради което отказано да се предостави финансова помощ по чл. 4 Правилника за отпускане на еднократна финансова помощ на жители на Община Попово

По изложените съображения процесното решение на Общински съвет - Попово следва да се отмени като издадено при неспазване на установената от закона форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

На следващо място, оспореното решение е прието на редовно заседание на Общински съвет – Попово, с явно гласуване и с необходимото мнозинство, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. Независимо от последното, налице е и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Ответникът, който има доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (арг. от чл. 170, ал. 1 АПК), не доказа да са спазени разпоредбите на чл. 26 АПК, чл. 34 АПК, което обуславя и нарушение на чл. 35 АПК. Административният орган е имал възможност да поиска допълнителна информация или да укаже на кандидата за финансовата помощ необходимостта от представяне на допълнителни данни или документи, във връзка с изпълнение на заложените в Правилника за отпускане на еднократна финансова помощ на жители на Община Попово критерии. В нарушение на правилото на чл. 35 АПК горните обстоятелства не са изяснени преди издаване на оспореното решение.

Оспореното решение е издадено и в противоречие с целта, разписана в чл. 1, ал. 2 от Правилника за отпускане на еднократна финансова помощ на жители на Община Попово – по незаконосъобразен начин негативно се засяга лице, което се нуждае от финансова помощ за лечение на тежко здравословно състояние, при невъзможност за самостоятелно заплащане на лечението.

По изложените съображения, налага се извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт – същият е издаден при неспазване на изискването за форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, и в несъответствие с целта на закона.

Оспореното решение на Общински съвет – гр. Попово следва да се отмени, а доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на административния орган, за ново произнасяне по искането на оспорващата страна за отпускане на еднократна финансова помощ при тежки здравословни състояния, при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона ,относно посочване и обсъждане на представените в административното производство данни и писмени доказателства, техните проверка и анализ, и обвръзката им с фактическите и правни основания изложени в акта.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на оспорващото лице следва се присъдят извършените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в общ размер на 280 лева, от които 10 лв. – заплатена държавна такса и 270 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице.

На основание чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗА, ответникът следва да се осъди да заплати на адв. Н. Р. сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Във връзка с горното, предвид въведеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, следва да бъде отбелязано, че след съпоставка между размера на претендирания от оспорващата страна адвокатски хонорар – 1000 лева и минималния размер, определен по приложимия текст на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, който също1000 лв., налага се извод за липса на основание за редуциране на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд - Търговище

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. П. Н., [ЕГН], от гр. Попово, обл. Търговище, [жк], вх. В, ет. 1, ап. 3, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. Р. от АК-Русе, адрес за призовки и съобщения: гр. Русе, [улица], Решение № 260 по Протокол № 22 от 26.06.2025 г. на Общински съвет - Попово, с което е отхвърлена подадената от И. П. Н. молба с вх. № 94П-2073-1/04.06.2025г. за отпускане на еднократна финансова помощ.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган, за ново произнасяне по искането на оспорващата страна за отпускане на еднократна финансова помощ при тежки здравословни състояния, при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона, относно посочване и обсъждане на представените в административното производство данни и писмени доказателства, техните проверка и анализ, и обвръзката им с фактическите и правни основания изложени в акта.

ОСЪЖДА Общински съвет - Попово да заплати на И. П. Н., [ЕГН], от гр. Попово, обл. Търговище, [жк], вх. В, ет. 1, ап. 3, сумата в размер на 280.00 (двеста и осемдесет) лева, представляваща извършени за водене на производството разноски.

ОСЪЖДА Общински съвет - Попово да заплати на адв. Н. Р. – АК – Русе, с [ЛИЧЕН НОМЕР], с адрес гр. Русе, [улица], сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.