Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П., 13.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при
секретаря ……… Вергиния Петкова .……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 874 по описа за
2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1525/01.08.2019г. по гр.д. № 2254/ 2019г.
на РС гр.П. /ПлРС/, съдът е осъдил на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР, ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул. ”***”, №3, представлявана от Директора
К.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Ц., ЕГН **********,***,
сумата от 1
288,52лв., представляваща
обезщетение за положени 186,47 часа извънреден
труд, резултат
на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 03 април 2017г. до 31 март 2019г, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ - 10.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Осъдил на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***”, №3, представлявана
от Директора К.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ
на Е.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 123,23лв.
съставляваща лихва за забава върху главницата от 1 288,52лв, за периода
01.07.2017г. -10.04.2019г.
На основание чл.232 от ГПК прекратил частично производството по делото, по предявеният от Е.И.Ц.,
ЕГН ********** против ***, ЕИК ***, иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР за периода 01.03.2017г. - 02.04.2017г., поради направено
ОТТЕГЛЯНЕ на иска.
Осъдил на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***” №3, представлявана
от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Ц., ЕГН **********,***,
сумата от 420лв.. - деловодни разноски.
Осъдил на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***” №3, представлявана от Директора
К.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС, сумата от 101,52лв. - държавна
такса и сумата от 20лв. - деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение пред
П.ски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от *** - П., в която се твърди, че решението е неправилно – съдът е приел
в противоречие със Закона,
че положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ. За процесния период от 01.05.2017г. до 31.03.2019г.
твърдят, че са действали три такива Наредби – от 19.08.2014г., от 25.05.2015г.
и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители от МВР. Същите са специални спрямо НСОРЗ и втората
и третата Наредби не са предвиждали както чл.9 ал.2 НСОРЗ нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 за разлика от действалата преди тях
Наредба от 19.08.2014г. Съгласно ЗМВР и чл.3 ал.3 от тези Наредби изрично е
предвидено, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Излагат съображения, че по делото е установено, че на
ищеца ежемесечно е изплащано допълнително възнаграждение по 0,25лв. повече за
всеки час нощен труд. Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от
тях Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ
не може да се използва за генериране на извънреден труд. Твърдят, че получените
часове в повече от превръщането на нощните часове в дневни със сочения
коефициент не са извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, защото ищецът не
е работил извън установеното му с График работно време за длъжността му.
Като
представят писмени бележки, претендират отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции – при уважаване на възражението им за чл.9Г
НРВПО да ги съобрази с отхвърления размер на иска. Претендират адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от 200лв. за настоящата инстанция, както и
внесената д.т. за ПлОС в размер на 50,76лв.
Ответникът по въззивната жалба Е.И.Ц. ***, ЕГН ********** изразява становище за нейната
неоснователност и пледира за потвърждаване на атакуваното с нея
първоинстанционно решение чрез пълномощника адв. В. П. ***, както и за
разноските във въззивното производство. Като представя писмени бележки, твърди
че Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г) е отменена с Решение № 16 766 от 10.12. 2019г.
на ВАС по адм. дело № 8601/2019г., 5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г., което счита за потвърждение на
приложимостта на НСОРЗ и КТ за държавните служители на служебно правоотношение
в МВР.
Като взе предвид
данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните,
настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид следните
съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Е.И.Ц. е в служебно правоотношение с *** гр.П., по силата на което изпълнява
длъжността „Мл. инспектор
– група ООР“, във *** – гр.П..
Безспорно е също
така, че за процесния период от 01.05.2017г.
до 31.03.2019г. ищецът е полагал труд на смени при 12-часов режим на
работа, при сумарно изчисляване на работното време и тримесечно отчитане на
отработеното време.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия Закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи“. Приел също така, че в процесния период са действали последователно
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите Наредби
са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножава
по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с Наредба
№8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този
момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143, но същата е отменена с Решение №
16 766 от 10.12. 2019г. на ВАС по адм. дело № 8601/2019г., 5-членен
състав, обн. ДВ бр.4/14.01. 2020г.
За процесния период Наредбата е действала,
а отмяната й води до липса на уредба занапред.
Приел, че липсата на такава норма
обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
Намерил, че основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с
възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0,25лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът счел, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки
отработен час или за част от него между 22,00ч. и 06,00ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
За неоснователно приел
възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител,
който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
която се установява размера на претендираните суми. Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода м.04.2017г. - 31.03.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден намерил за основателна, и я уважил в предявения й след допуснатото
изменение размер от 1 288,52лв. за
186,47 часа извънреден труд.
Приел също така, че възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане
на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
При съобразяване на заключението на вещото лице съдът приел, че дължимата се
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1 288,52лв.
за периода от 01.07.2017г. - 10.04.2019г. възлиза общо на сумата от 123,23лв., дължима за
периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до
датата на исковата молба. Предвид изложеното искът счел за основателен и
доказан, поради което го уважил в предявения размер след изменението.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
С определение от съдебно заседание на 28.11.2019г.
съдът назначи СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по
въззивната жалба, но с писмено становище от 14.01.2020г. жалбоподателят вместо
да внесе депозит за вещото лице и да му предостави документацията за да
отговори на въпросите, твърди че след извършена проверка по Протоколите за
положения от ищеца труд е установил, че той е изпълнявал нормата си за
съответното тримесечие.
По негово искане и след становище на защитата на ищеца
съдът отмени определението си за СИЕ пред въззивната инстанция и при това
положение изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по
заключението на вещото лице от СИЕ пред ПлРС.
Неоснователно
е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба
в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В
подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на
ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
По
отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай
не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени в
приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство
на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично основателно само за
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО,
а не по доводите на ответника. Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142,
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е
действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза за периода от 01.01. 2018г. до 30.06.2018г. на ответника са се
дължали общо 300,39лв. главница и 26,89лв. лихви, които следва да се извадят от
общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице
за целия исков период в размер на 1 288,52 лева. Получената сума възлиза на 988,13 лева, до който размер искът се
явява основателен, като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
1 288,52 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така
и за лихвата - от присъдената сума от 123,23лв. следва да се извади сумата от 26,89лв.
За периода от 01.07.2017г. до 10.04. 2019г. се дължат 96,34лв. лихви върху главницата от 988,13лв., а за разликата до 123,23лв.
- до пълния размер на присъдената сума искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл.271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 988,13лв.
до пълния предявен размер от 1 288,52лв., представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 142,998 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за
периода от 03.04.2017г. до 31. 03.2019г. 1 304 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва от 10.04.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
лихвата, разноските и дължимата д.т. от ответното *** гр.П. в Частите, с които
ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 96,34лв. до пълния предявен размер от 123,23лв., представляваща
дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.07.2017г.
до 10.04.2019г., а за горницата – искът за лихвата за забава следва да се
отхвърли като неоснователен; за разноските – за сумата от 299,45лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от исковете и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., като искането се
отхвърли като неоснователно до пълния размер от 420лв., и се отмени за
разликата над сумата от 100лв. –
дължима д.т. върху предявените искове до присъдените 101,52лв., като незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното
производство такива се дължат по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от въззивната жалба – *** гр.П. следва да заплатят на Е.И.Ц. сумата
от 118,68лв., представляваща разноски по компенсация за делото пред ПлОС.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, П.ският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1 525 от 01.08.2019г. по гр.д. № 2254/ 2019г. по описа на Районен съд
– П. В ЧАСТИТЕ, с които *** – П., представлявана от Директора В.Т.В. е осъдена
да заплати на Е.И.Ц. ***, ЕГН ********** сумата над 988,13лв. до пълния предявен размер от 1 288,52лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 142,998 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззиваемия за периода от 03.04.2017г. до 31.03.2019г. 1
304 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 10.04. 2019г. до
окончателното й изплащане; сумата над 96,34лв.
до пълния предявен размер от 123,23лв., представляваща дължимата лихва за
забава върху неизплатената главница за периода от 01.07. 2017г. до 10.04.2019г.;
сумата над 299,45лв. - дължими
разноски по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете
до пълния размер от 420лв. за първата инстанция и за разликата над сумата от 100лв. – дължима д.т. върху предявените
искове до присъдените 101,52лв. – д.т., като незаконосъобразно, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Е.И.Ц. ***,
ЕГН ********** срещу ***–
П. искове за присъждане на сумата от 300,39 лева, представляваща разликата над
сумата от 988,13 лева до пълния предявен размер от 1 288,52 лева,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 142,998 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от него за периода от 03.04.2017г. до 31.03.2019г. 1 304
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019г. до
окончателното й изплащане; на сумата от 26,89лв., представляваща разликата над 96,34лв.
до пълния предявен размер от 123,23лв. - дължима лихва за забава върху
неизплатената главница за периода от 01.07.2017г. до 10.04.2019г.; на сумата от
120,55лв., представляваща разлика над сумата от 299,45лв. – дължими разноски по
компенсация до 420лв. – присъдени разноски на ищеца за първата инстанция и на
сумата от 1,52лв., представляваща разлика над сумата от 100лв. – дължима д.т.
върху уважените искове до 101,52лв. – присъдена д.т. в полза на ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата Част.
ОСЪЖДА
*** – П., представлявана от Директора В.Т.В. да заплати на Е.И.Ц. ***, ЕГН ********** сумата от 118,68лева, представляваща
разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.