№ 2431
гр. В., 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110118054 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С влязло в сила решение № 1932/16.06.2022г. е допуснат до делба следният
недвижим имот: апартамент с идентификатор **** по КККР одобрен със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул. Г. К. *** с площ 91,20кв.м. и
прилежащи части 0,7746% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
припадащата се част от терена на мястото по плана на шести подрайон на гр.В.,
представляващ жилище, състоящо се от две спални, хол, кухненски бокс, коридор, баня,
тоалет, перално, дрешник и два балкона, ведно с изба №41 с площ от 2,78кв.м, при граници
на обекта: на същия етаж имот с идентификатор *****, под обекта с идентификатор ***** и
над обекта с идентификатор 10135.2558.54.4.18, между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността, ½ ид. част за Н. Н. Я., ЕГН********** и ½ ид.част за О. К. Л.,
ЕГН**********.
В първото по делото заседание ищецът чрез процесуалния си представител е заявил и
съдът е приел за съвместно разглеждане претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС заявена срещу ответника, за осъждането му да му заплати сумата от общо 6750лева,
представляваща обезщетение за еднолично ползване на имота, съобразно квотата му в
съсобствеността за периода от 25.08.2021г. до 16.11.2022г.
По същество на спора страните излагат становище за извършване на делбата
посредством изнасяне имота на публична продан.
1
ПО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ
ИМОТ
От заключението на вещото лице А. по допуснатата от съда съдебно- техническа
експертиза, вкл. с разясненията дадени при изслушването му, неоспорено от страните и
кредитирано като обективно и компетентно дадено относно поделяемостта на имота
апартамент с идентификатор ****, се установи, че имотът е реално неподеляем. Целта при
извършване на делба, съобразно чл. 69, ал. 2 ЗН е при възможност всеки съделител да
получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от
броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и
стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, и в частност дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите, и доколко стойността на тези дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. В случая, допуснат е до делба един
имот, който стана ясно, че е реално неподеляем. След като липсва възможност по
обособяване на достатъчен брой реални дялове, вкл. отделни самостоятелни обекти на
правото на собственост, съобразно числото на съделителите, изключено е и приложението
на разпоредбата и на чл. 353 ГПК.
При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на
съсобствеността е изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
Пазарната стойност на делбения имот вещото лице е посочило, че е в размер на
сумата от 234000лева. Дяловете на страните в съсобствеността, изчислени съобразно
квотите им, възлиза както следва: за Н. Н. Я. - 117000лв. и за О. К. Л. - 117000лв.
Заявеното едва в хода на устните състезания искане от ищеца за възлагане на имота
чрез поставянето му в негов дял е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение
при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на
писменото поискване. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е съсобственик, че е отправил писмена покана до ответната страна, с която е
изявил воля да му се заплаща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения
имот, че ответната страна ползва еднолично имота и размер на обезщетението
представляващо пропусната полза.
Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в настоящата
хипотезата е съсобственото имущество да се ползва лично от ответницата за задоволяване
на лични ежедневни нужди и да е отправена писмена покана до съсобственика с искане да
му бъде предоставена възможността да ползва лично имота, респ. за заплащане на
обезщетение, съобразно правата му в съсобствеността. Законът е регламентирал единствено
формата- писмена, но не и съдържанието на поканата.
В настоящия случай ищецът е представил по делото нотариална покана до
ответницата, връчена й лично на 25.08.2021г., което обстоятелство е било удостоверено от
2
връчител при нотариус. От съдържанието на поканата се установява, че с нея ищецът е
поканил съсобственика си в тридневен срок от получаване на поканата да му заплаща
обезщетение за ползване на имота в размер на 450лева месечно, доколкото общото им дете е
навършило пълнолетие и достъп до имота не му се осигурява. Безспорно, всеки
съсобственик има право да ползва цялата вещ, но това право е ограничено от конкуренцията
на еднородните права за ползване, които имат останалите съсобственици. Именно това
взаимно ограничение на правата се регламентира с нормата на чл. 31 ЗС и всяко писмено
искане, което се позовава на тази норма съставлява покана. Собственикът, който лично
ползва вещта дължи от момента на получаването й обезщетение от ползата, от която е
лишен другият съсобственик, а това е средната наемна цена, която би могъл да получи за
правата си. В този смисъл неотносимо е дали в писмената покана се съдържа искане за
заплащане на конкретна парична сума или не. Отделно, всеки съсобственик сам решава дали
да ползва лично правата си или да реализира доходи от тях. Ответникът по иск по чл. 31, ал.
2 ЗС може да установи, че не дължи обезщетение единствено, ако докаже, че другия
съсобственик е ползвал общо имуществото, което съответства на правата му или е
реализирал доходи от такова имущество. В случая подобни твърдения по делото не са
наведени. И при липса на оспорване на представената нотариална покана от страна на
ответника по претенцията следва да се приеме, че той е бил надлежно поканен.
Съдържанието на изявлението в нотариалната покана има характер на писмена покана по
см. на чл. 31 ЗС и е достигнало до знанието му с връчване на нотариалната покана, което е
станало на 25.08.2021г.
Заявеното от ищецът по претенцията обезщетение е за периода от 25.08.2021г. до
16.11.2022г. Доколкото обаче със самата покана ищецът е посочил срок, от който следва да
му се дължи търсеното обезщетение, то волята му следва да се зачете, поради което и
дължимостта на обезщетението следва да се определи считано от изтичане на предоставения
срок, т.е след изтичане на три дни от деня следващ получаването, който е 25.08.2021г., т.е от
дата 29.05.2021г. Следователно, от 25.08.2021г. ответницата по претенцията е била
надлежно поканена да заплаща търсеното обезщетението, чиято изискуемост обаче по
волята на ищецът е настъпила считано от изтичане на 3- дневен срок от получаване на
поканата, т.е от 29.05.2021г.
По отношение факта, че имотът е ползван еднолично от ответницата по претенцията,
безспорно той бива доказан от ангажираните по делото гласни доказателства. Разпитан бе по
делото свидетелят А. Я. П., воден от ищеца по претенцията. От разказаното от свидетеля се
установява, че след развода ищецът Н. Я. живее в неговото жилище на адрес - кв. Чайка,
бл.63, доколкото му бил отказан достъп до апартамента от бившата му съпруга – ответница
по делото. Изпратил й нотариална покана, за да му предостави ключ за жилището, но това
не се случило. Сочи, че ответницата твърдяла, че е собственик на жилището, което
свидетелят е чувал по телефона, когато ищецът разговарял с нея.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта им относно релевантните за
спора факти като обективно дадени, отразяващи лични впечатления на свидетеля в годините
3
и като съответни на останалите събрани по делото доказателства и при липса на такива
опорочаващи тяхната достоверност, съдът не намира повод да не бъдат кредитирани.
Анализът на ангажираните по делото доказателства налага извод, че след навършване
на пълнолетие на общото дете на страните и считано от 2021г. ищецът по претенцията няма
достъп до имота. Предоставянето на такъв от страна на ответницата е било препятствано
посредством отказа да му бъде предоставен ключ, независимо от отправяните от негова
страна покани. Затова, доколкото се установява лично ползване на съсобствената вещ в
релевирания период еднолично от ответницата, при липса на свободен достъп до нея на
ищецът, то налага се извод, че тя дължи на съсобственика си парично обезщетение.
Претенциите са доказани в своето основание.
За установяване размера на дължимото обезщетение за минал период по делото беше
изслушано заключения по СТОЕ. В заключението си в.л. М. А. след запознаване с
материалите по делото, извършен оглед на място, проучване пазара на недвижими имоти и
ползване на друга справочна литература, е дало заключение относно размера на средния
пазарен наем за делбения имот от 500лева месечно, или общо за периода от 25.08.2021г. до
16.11.2022г. - 7364лева.
Тъй като съдът прие претенцията за основателна за периода 29.05.2021г. до
16.11.2022г.вкл., то следва да се направи преизчисление на дължимото обезщетение
съобразно това, за което не са нужни специални знания. Касае се за елементарни
аритметични действия след направата, на които съдът изчисли, че общата наемна цена за
периода 29.05.2021г. до 16.11.2022г.вкл. възлиза на сумата от 7299лв. /за периода
29.05.2021г.-31.12.2021г. дължимото обезщетение е 2032лева + 5267лева за периода
01.01.2022г.- 16.11.2022г/. Или изчислени съобразно квотите в съсобствеността дължимото
от ответника по претенцията в полза на съделителя Н. Я. обезщетение за личното ползване
на делбения имот е в размер на 3650лева. В този размер и за периода 29.05.2021г. до
16.11.2022г.вкл. претенцията следва да бъде уважена, като за горницата до пълния размер от
6750лева и за периода 25.08.2021г.-28.05.2021г. вкл. отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на
имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по отделно държавна такса по
сметка на ВРС, в полза бюджета на съдебната власт, както следва: 4680лева за Н. Я. и
4680лева за О. Л..
На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, по предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се събере
държавна такса в размер на 4% от цената им, т.е сумата от 270лв. С оглед постановения
правен резултат таксата следва да бъде заплатена от ищеца по претенцията.
Съделителят Н. Я. претендира за присъждане разноски по списък по чл. 80 ГПК,
както следва: за адв. хонорар от 1000лева и депозит за в.лице - общо 305,02лева.
4
На основание чл. 355 ГПК страните заплащат разноските за производството
съобразно стойността на дяловете им, като правилото на чл. 78, ал.1 ГПК е приложимо
единствено по присъединените искове в делбеното производство, т.е. във втората фаза това
са заявените претенции по сметки. Установената съдебна практика /определение по ч. гр. д.
№2700/2020г. на ВКС, II г. о., определение по ч. гр. д. 3096/2021г. на ВКС II г. о./ е, че при
липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
Затова исканите за присъждане от Н. Я. разноски за адв. възнаграждение и в размер на
102,05лева - депозит за в.л. по изготвяне на СТЕ със задача изследване реалната
поделяемост на имота и неговата пазарна стойност, следва да останат в негова тежест, тъй
като този депозит е разпределен съобразно правата в съсобствеността и е бил дължим от
него. Страните имат качество на ищци и ответници един спрямо друг и законодателят е
предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, по
отношение на държавните такси и другите деловодни разноски. Останалите разноски във
вид на депозит за в.лице от 202,97лева имат касателство към претенциите по чл. 31, ал.2 ЗС,
поради което и отговорността за присъждането им следва да се разпредели по правилото на
чл. 78, ал.1 ГПК. При изчислението им съдът взе предвид размерът на първоначално
заявената претенция, доколкото тези сторени разноски са направени с оглед доказването му.
Така в полза на ищецът следва да се присъдят съразмерно на уважената част на претенцията
разноски от 109,80лева изчислени спрямо разноските сторени за депозит за вещо лице от
202,97лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият
до делба недвижим имот, представляващ: апартамент с идентификатор **** по КККР
одобрен със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул. Г. К.
*** с площ 91,20кв.м. и прилежащи части 0,7746% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на мястото по плана на шести
подрайон на гр.В., представляващ жилище, състоящо се от две спални, хол, кухненски бокс,
коридор, баня, тоалет, перално, дрешник и два балкона, ведно с изба №41 с площ от
2,78кв.м, при граници на обекта: на същия етаж имот с идентификатор *****, под обекта с
идентификатор ***** и над обекта с идентификатор 10135.2558.54.4.18, на стойност
234000лева, при начална цена определена от съдебния изпълнител, като получената при
продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: ½
ид. част за Н. Н. Я., ЕГН ********** и ½ ид.част за О. К. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 348 ГПК.
ОСЪЖДА О. К. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Я., ЕГН **********
5
сумата от 3650лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения
недвижим имот - апартамент с идентификатор **** по КККР одобрен със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул. Г. К. ***, съобразно квотата му в
съсобствеността- ½ ид.ч., дължимо за периода 29.05.2021г. до 16.11.2022г. вкл, като
отхвърля исковете за разликата над присъдената сума от 3650лева до пълния заявен размер
от 6750лева и за периода 25.08.2021г.-28.05.2021г. вкл., на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Н. Н. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 4680лева, представляваща държавна такса по
иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 270лева, представляваща
дължима държавна такса по предявените от него искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС.
ОСЪЖДА О. К. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 4680лева, представляваща държавна такса по
иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА О. К. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Я., ЕГН **********
сумата от 109,80лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6