№ 286
гр. Шумен, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500496 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №154/23.05.2025г. по гр.д.№1358/2024г. по описа на НПРС ,съдът е
признал за установено ,че на основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, спрямо Б. Ш. И., с ЕГН
**********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“ 9, че вземането на „Кредит
асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ.
Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано
от управителя И.С.С. за сумата от 7823,09 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и три лева
и девет стотинки), представляваща непогасена падежирала главница за периода: от
15.03.2023г. до 15.12.2023г. по Договор за лизинг № 000968 от 13.12.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда (29.07.2024г.) –
СЪЩЕСТВУВА, като вземането е присъдено по Заповед за изпълнение № 545 от
13.08.2024г., по ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, признал е за установено на основание чл. 415
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, спрямо Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. „....“ 9, че вземането на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул.
....а“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано от управителя И.С.С. за сумата от 4080,93 лв.
(четири хиляди и осемдесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от: 15.03.2023г. до 15.12.2023г. по Договор за лизинг № 000968 от
13.12.2022г. – СЪЩЕСТВУВА, като е отхвърлил искането за разликата до поисканите
4080,99 лв., вземането е присъдено по Заповед за изпълнение № 545 от13.08.2024г., по
1
ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, признал е за установено на основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД, спрямо Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“
9, че вземането на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А,
ет.5, офис.19, представлявано от управителя И.С.С. за сумата от 1870,67 лв. (хиляда
осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение
за забава за периода от: 15.03.2023г. до 29.07.2024г. по Договор за лизинг № 000968 от
13.12.2022г. – СЪЩЕСТВУВА, като вземането е присъдено по Заповед за изпълнение № 545
от 13.08.2024г., по ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, отхвърлил е иска по чл. 415 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19,
представлявано от управителя И.С.С. срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ.
Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“ 9, за признаване съществуването на вземането за
сумата от 909,77 лв. (деветстотин и девет лева седемдесет и седем ст.) – неплатени
застраховки, за периода от: 13.12.2022г. до 28.04.2024г., присъдена по Заповед за изпълнение
№ 545 от 13.08.2024г., по ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, отхвърлил е иска по чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А,
ет.5, офис.19, представлявано от управителя И.С.С. срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с.
.... общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“ 9, за признаване съществуването на вземането
за сумата от 20,01 лв. (двадесет лева и една ст.) – неплатена глоба от КАТ, за периода: от
21.05.2023г. до 23.05.2023г., присъдена по Заповед за изпълнение № 545 от 13.08.2024г., по
ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС,отхвърлил е иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит
асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ.
Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано
от управителя И.С.С. срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. „....“ 9, за признаване съществуването на вземането за сумата от за сумата от
1200,00 лв. (хиляда и двеста лева) – неплатена такса за прибиране на автомобил, за периода
от: 15.03.2023г. до 28.04.2024г., присъдена по Заповед за изпълнение № 545 от 13.08.2024г.,
по ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, отхвърлил е иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на
„Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19,
представлявано от управителя И.С.С. срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ.
Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“ 9, за признаване съществуването на вземането за
сумата от 374,00 лв. (триста седемдесет и четири лева) – неплатени разноски за уведомяване,
за периода от: 04.04.2024г. до 29.07.2024г., присъдена по Заповед за изпълнение № 545 от
13.08.2024г., по ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, осъдил е на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Б.
Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“ 9, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5,
офис.19, направените по делото разноски, съразмерно на уваженото, в общ размер на
2
2148,04лв. (две хиляди сто четиридесет и осем лева и четири ст.), като е отхвърлил искането
за разликата до поисканите 2538,49лв., осъдил е на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Б. Ш. И., с ЕГН
**********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“ 9, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19,
направените разноски по ч.гр.д. № 983/2024г., по описа на НПРС, съразмерно на уваженото,
за сумата от 275,49 лв. (двеста седемдесет и пет лева четиридесет и девет ст.), за държавна
такса като е отхвърлил искането за разликата до присъдените в заповедта 325,57 лв. и за
адвокатско възнаграждение сумата от 967,98 лв. (деветстотин шестдесет и седем лева и
деветдесет и осем ст.), като е отхвърлил искането за разликата до присъдените в заповедта
1143,93 лв., осъдил е на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл. София
(столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Ш. И., с ЕГН
**********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“ 9, направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърленото, в общ размер на 155,05лв. (сто петдесет и пет лева и
пет ст.), като е отхвърлил искането за разликата до поисканите 1008,05 лв.
Решението е обжалвано от „Кредит асист“ ЕООД гр.София, действащо , чрез
пълномощника си адв.Й. Д. Й. в частта му с която съдът е отхвърлил предявените от
жалбоподателя срещу ответника Б. Ш. И. искове за признаване съществуването на
вземането за сумата от 909,77 лв. – неплатени застраховки, за периода от: 13.12.2022г. до
28.04.2024г., за сумата от 20,01 лв. – неплатена глоба от КАТ, за периода: от 21.05.2023г. до
23.05.2023г., за сумата от 1200,00 лв.– неплатена такса за прибиране на автомобил, за
периода от: 15.03.2023г. до 28.04.2024г., за сумата от 374,00 лв.– неплатени разноски за
уведомяване, за периода от : 04.04.2024г. до 29.07.2024г. като незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да се
отмени в обжалваната му част и вместо това предявените установителени искове за
горепосочените суми да се уважат изцяло и да се присъдят направените по делото разноски
за двете съдени инстанции и тези направени в заповедното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК Б. Ш. И. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред ШОС ,чрез пълномощника си адв.П. Ц. Н. оспорва възззивната
жалба на „Кредит асист“ ЕООД гр.София, като неоснователна и недоказана.
Решението е обжалвано и от Б. Ш. И., действащ , чрез пълномощника си адв.П. Ц. Н.
от АК Разград в частта с която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от
7823,09 лв. , представляваща непогасена падежирала главница за периода: от 15.03.2023г. до
15.12.2023г. по Договор за лизинг № 000968 от 13.12.2022г., сумата от 4080,93 лв. ,
представляваща договорна лихва за периода от: 15.03.2023г. до 15.12.2023г. , сумата от
1870,67 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от: 15.03.2023г. до
29.07.2024г. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да се отмени в обжалваната му част и вместо това
3
предявените установителени искове за горепосочените суми да се отхвърлят изцяло и да му
се присъдят направените по делото разноски за двете съдени инстанции
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни
страни и при наличие на правен интерес и са допустими. Разгледани по същество
въззивната жалба на „Кредит асист“ ЕООД гр.София е основателна, а тази на Б. Ш. И. е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.
422, ал.1 от ГПК от „Кредит Асист” ЕООД срещу ответника Б. Ш. И., от с. .... за
установяване съществуването на вземанията по издадена Заповед за изпълнение № 545 от
13.08.2024г., по ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, срещу ответника, както следва: 1.
Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 342 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр.
1 ЗЗД за сумата от 7 823,09 лева – остатъчна главница по Договор за лизинг № 000968 от
13.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда
(29.07.2024г.); 2. Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 4080,99
лева – договорна лихва за периода от: 15.03.2023г. до 15.12.2023г.; 3. Установителен иск по
чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1870,67 лева – лихва за забава за периода от:
15.03.2023г. до 29.07.2024г.; 4. Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за
сумата от 909,77 лева – неплатени застраховки, за периода от: 13.12.2022г. до 28.04.2024г.; 5.
Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 20,01 лева – неплатена
глоба от КАТ, за периода: от 21.05.2023г. до 23.05.2023г.; 6. Установителен иск по чл. 422
ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лева – неплатена такса за прибиране на
автомобил, за периода от: 15.03.2023г. до28.04.2024г.; 7. Установителен иск по чл. 422 ал.1
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 374 лева – неплатени разноски за уведомяване, за периода
от: 04.04.2024г. до 29.07.2024г.
Въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 983/2024 г.,
по описа на НПРС ,като в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 545 от 13.08.2024г за следните суми : сумата
7823,09 лева, представляваща главница за период от 13.12.2022 г. до изплащане на
вземането, ведно със законна лихва за период от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 4080,99 лева, представляваща договорна лихва за период от 15.03.2023 г. до
15.12.2023 г., сумата 1870,67 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.03.2023
г. до 18.07.2024 г., сумата 1200,00 лева ,представляваща такса за период от 15.03.2023 г. до
28.04.2024 г., сумата 909,77 лева , представляваща друго допълнително вземане за период от
13.12.2022 г. до 28.04.2024 г., 20,01лева, представляваща друг вид вземане за незаплатена
4
глоба към КАТ, за нарушение, извършено от лизингополучателя за период от 21.05.2023 г. до
23.05.2023 г., сумата 374,00 лева , представляваща такса за период от 04.04.2024 г. до
29.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 325,57 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 1143,93 лева .
По издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, като твърди, че не дължи вземането, поради което
заповедният съд е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415
ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 . Въз основа на така
установеното съдът намира исковата претенция , предявена по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415,
ал. 1 ГПК, за допустима.
Ищецът е предявил по делото в даденият едномесечен срок по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, положителен, установителен иск, за признаване, като установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца лизингодател съществува изискуемо парично
вземане, произтичащо от Договор за лизинг № 000968 от 13.12.2022г. с който на ответника
е предоставен лек автомобил „Мерцедес“, модел „...., с рама № .... , като лизинговата вещ е
предоставена в държане и ползване на лизингополучател Б. Ш. И., за временно възмездно
ползване на ответника, до изтичане на срока на договора за лизинг .
Няма спор между страните, а и от представените по настоящето дело доказателства
се установява, че ответникът по делото – Б. Ш. И., е сключил Договор за лизинг № 000968 от
13.12.2022г., ведно с приложенията по него, представляващи неразделна част от същия с
„Кредит Асист“ ООД – клон Пловдив, ЕИК 2046733980016. Съгласно Договор за лизинг №
000968 от 13.12.2022г., лизингодателят „Кредит Асист” се задължил да придобие,
определена от клиента (лизингополучателят Б. Ш. И.) лизинговата вещ, от посочен от
последния – доставчик. Лизинговата вещ представлява лек автомобил „Мерцедес“, модел
„...., с рама № ...., като цената срещу, която е придобит е 21 500 лева. Всички условия по
придобиването са договорени от самия лизингополучател, с доставчика. Договорено е между
страните, че собственик на автомобила е лизингодателя „Кредит Асист”, а лизинговата вещ
е предоставена в държане и ползване на лизингополучател Б. Ш. И., за временно възмездно
ползване на ответника, до изтичане на срока на договора за лизинг. Договорено е, че всички
рискове от погиване и повреждане на автомобила са изцяло в тежест на Б. Ш. И., а
претенции за недостатъци на автомобила последният е длъжен да предявява само спрямо
към доставчика, в случая дружеството продавач – „Дион-33“ ООД, ЕИК *********, от което
лизингодателя е закупи лизинговата вещ. Срокът на договора за лизинг е 24 месеца, считано
от датата на приемане на лизинговата вещ – 13.12.2022г. Лизинговата вещ е била придобита
от лизингодателя на 13.12.2023г., а сумата на финансиране (21 500 лева) е усвоена със
заплащането на пълната цена за придобиване на лизинговата вещ от лизингодателя на
доставчика, което е станало на 15.12.2022г. Видно от представеното платежно нареждане,
направено от „Кредит Асист“, в полза на „ДИОН-33“ ООД . В погасителния план,
неразделна част от договора за финансов лизинг, подробно са описани датата на всяка
вноска, както и размерът на всяка вноска за главица и лихва, изразено в евро и за левове.
5
Сумата за финансиране по Договора е в размер на 21500лв., който ответникът да върне на 24
месечни вноски - 23 вноски в размер всяка по 1202,13 лева и една изравнителна в размер
на 1201,99 лева, за срок до 15.12.2024г. Съгласно посоченото в договора, между страните е
уговорен ГЛП в размер на 30 % и ГПР от 31,31 %. Посочена е общата сума на дължимите по
договора парични суми в размер на 28 850,98 лв.
Лизингодателя е упражнил договорното си право по смисъла на чл. 4, ал. 4, вр. с чл.
7, ал. 1, т. 4 от Договора, относно прекратяване на същия. Видно от покана[1]уведомление,
връчена на 11.04.2024г. на ответника, чрез ЧСИ .... с рег. № 876 при КЧСИ, същият е
уведомен за предсрочно прекратяване на Договора за лизинг, поради неизпълнение на
договорни задължения. Следователно процесният Договор за лизинг е бил прекратен,
считано от 11.04.2024г. Поканата е получена от С.М.М. майка на лизингополучателя.
Ответникът е поканен да заплати незаплатените до момента на прекратяването на Договора
суми, както следва: дължими 10 падежирали лизингови вноски за главница, в общ размер на
7823,09лв., дължими 10 падежирали лизингови вноски за договорна лихва, в общ размер на
4080,99лв., обезщетение за забава в размер на 1870,67 лв., застраховки в размер на 909,77
лв., незаплатени глоби в размер на 20,01 лв., такса за прибиране на автомобил в размер на
1800 лв., разходи по изготвяне на поканата в размер на 200 лв. В предоставения му 14-
дневен срок от получаване на поканата ответникът не бил заплатил дължимите суми.
Плащанията по договорни задължения, за които е бил поканен ответника, са останали
непогасени.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза пред НПРС, което
въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че
предоставената сума от лизингодателя за закупуване на лизинговия автомобил е в размер на
21500 лева, представляваща финансова стойност на договора. Съгласно отбелязаното в
експертизата – от лизингополучателя са направени плащания, с които са напълно погасени
първите две лизингови вноски и частично плащане по третата лизингова вноска, съгласно
погасителния план, счетоводно разнесени както следва: 1345,88 лева – погасени главници и
1175,69 лева – погасени лихви, в общ размер на 2 521,57 лева. Частичното плащане по трета
лизингова вноска е в размер на 117,25 лева, с което е частично погасена лихва за просрочие.
Вещото лице е отбелязало, че лизингополучателят е изпаднал в забава още за първата
лизингова вноска, падежирала на 15.01.2023г., тъй като първото плащане по лизинга е
направено на 10.02.2023г. Последното плащане по лизинговия договор е било извършено на
09.05.2023г. В заключението е подробно описано как плащанията са разнесени счетоводно от
лизингодателя. Видно от заключението на ВЛ, към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, в съда, размерът на незаплатеното задължение на лизингополучателя за
главница е в размер на 7823,09 лева, за договорна лихва е в размер на 4080,93 лева, а за
мораторна лихва е в размер на 1870,67 лева. ВЛ е посочило и други задължения в тежест на
лизингополучателя, както следва: за неплатени застрахователни полици, в общ размер на
909,77 лева, за неплатени задължения по уведомяване в размер на 374 лева, платени на ЧСИ
.... рег. № 876 на КЧСИ, за връчване на покана за доброволно изпълнение на Б. И., за
6
неплатени такси за прибиране на автомобил в размер на 1200 лева.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : Предвид направените от ответника в отговора му възражения относно
недействителността на процесният договор за лизинг, следва съдът да извърши проверка
дали договорът за лизинг отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит,
както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите приложими съгл. чл. 24
ЗПК. Това следва и от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното
извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
В случая лизингополучателя по процесния договор за лизинг има качеството
„потребител“ по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 от ЗЗП и следователно е
приложим Закона за потребителския кредит, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК,
предвид което същият следва да съдържа реквизитите, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, в случая договора за лизинг. Договорът за лизинг, съдържа необходимите
по чл. 11, ал.1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПК реквизити. Недействителност би била налице, ако
не е спазена формата на договора, както и ако се наблюдава едностранна промяна на общия
разход по кредита; ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски; погасителният план. В случая в договора е посочен
лихвеният процент, същия съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, посочена е и общо дължимата сума по договора. Представен
е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и съответно да получи при поискване, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Ответникът с отговора на
исковата молба е направил възражения за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор, по отношение на почти всички договорни клаузи, съдържащи се в Част III на
Договора и моли съда да прогласи нищожността на договора . В чл. 1, от договора е
записано и прието между страните, че лизинговата вещ се придобива от „Кредит Асист“ – от
доставчик, посочен от самия лизингополучател, както и че последния сам е договарял
условията по отношение на продажбата, както предвижда и чл. 342, ал. 2 от ТЗ. В
разпоредбите на чл. 1 е договорена и отговорността, по отношение на рисковете.
Договорено е между страните, че лизинговата вещ се приема от лизингополучателя, след
оглед и ако не бъдат открити недостатъци от същия или негов представител, то страните
подписват двустранен приемо-предавателн протокол. Такъв протокол е представен и по
делото – Приложение Б към процесния договор, също подписано на 13.12.2022г. На
осн.чл.343 от ТЗ рискът от случайното погиване и повреждане на веща е за
7
лизингополучателя , поради което и възражението на ответника относно рисковете от
погиване и повреда по лизинговата вещ са несъстоятелни относно наличието на
неравноправие при прехвърлянето на отговорността в негова тежест.
В отговора си ответникът сочи като неравноправни и клаузите на чл. 2 – 8 от
договора – тъй като лизинговата вещ имала скрити недостатъци, което въззивният съд не
споделя ,тъй като разпоредбата на чл. 342, ал. 2 от ТЗ установява, че с договора за
финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение,
а в случая лизинговата вещ е приета от лизингополучателя без възражения. Също така на
осн.чл. 345, ал. 2 от ТЗ разноските по поддържане на вещта са за сметка на
лизингополучателя.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, лизингодателя е длъжен да прехвърли
собствеността на лизинговия автомобил – когато са заплатени всички вноски, описани в
погасителния план и остатъчната стойност, както и всички други плащания, дължими към
него, поради което и възражението на ответника относно липсата на яснота относно
прехвърлянето на собствеността на лизинговата вещ е неоснователно.
При цялостна проверка на договора не се констатират от съда нарушения и на
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП и възраженията на ответната страна за
недействителност на договора съгласно чл. 22 и 24 от ЗПК са неоснователни. Договорът за
лизинг не противоречи на закона и морала поради което и сключеният между страните по
делото договор за лизинг № 000968 от 13.12.2022г. е действителен.
За основателността на така предявените установителни искове е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване да установи: 1. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото по договор за лизинг, 2. че се
явява изправна страна по договорното правоотношение като е изпълнил точно (в
количествено, качествено и темпорално отношение) задължението си по него , 3. че
вземанията му към ответника за заплащане на исковите суми са изискуеми 4. че ответникът
е изпаднал в забава, период на забавата и размер на претендираното обезщетение за забава.
Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата лизингова
цена по договора за исковия период , както и всички други претендирани суми за исковите
периоди, както и да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Относно иска по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 342 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД за сумата от 7823,09 лева – остатъчна главница по договор за лизинг № 000968 от
13.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда
(29.07.2024г.) : Съгласно чл. 4, ал. 7 от договора за лизинг лизингополучателят е длъжен да
заплаща всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с
договора за лизинг, като се задължава надлежно и своевременно да заплаща за своя сметка
8
всички разходи, такси и разноски за използване и поддръжка на лизинговата вещ, които не
са пряко свързани Договора. Претендираната от заявителя сума е за 10 падежирали
лизингови вноски за главница от 15.03.2023г. до 15.12.2023г., период през който договора за
лизинг е бил действащ и е обвързвал страните по него. Като се има предвид, че са погасени
първите две вноски по лизинга, претенцията на ищеца обхваща падежирали лизингови
вноски от вноска № 3 до вноска № 12, включително, в общ размер на 7823,09 лева. Същото
се установява и от заключението на ВЛ. В тежест на ответника е да представи доказателства
за извършените от него пълно или частично плащане на дължимото по договор за лизинг №
000968 от 13.12.2022г., каквито доказателства по делото не са били представени от
ответника и съдът приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
изплащане на лизингови вноски за главница в размер на 7823,09 лв. за периода от
15.03.2023г. до 15.12.2023г.,
Извън срока за отговор, с допълнителна молба по делото, е наведено твърдение от
ответника, че е платил лизингови вноски по договора, в общ размер на 10 000 лева, от които
3000 лева по банков път на лизингодателя, а останалите 7000 лева „на ръка“, дадени срещу
разписка, на лице на име „..., собственик на фирма „Яне кар“, гр. Карлово. Отделно от това,
още с възражението по чл. 414 от ГПК, подадено срещу Заповедта за изпълнение
ответникът е записал, че е платил на лизинговата къща „Кредит Асист“ сумата в общ
размер от 30 000 лева. Твърденията на ответника са останали недоказани, като единствено,
съгласно заключението на ВЛ по ССЕ, е установено наличието на погасяване по първите две
вноски по лизинга. Недоказани са останали твърденията на ответника, че е изпратил покана
до ищеца, с която го уведомява за недостатъци по лизинговата вещ, че е извършвал ремонти
по същата, както и предложението му за разсрочване на задълженията по договора. Не бе
доказано по делото – наличието на писмено изявление, изходящо от лизингополучателя
ответник, за това, че прекратява договора едностранно, поради неизпълнение на договорни
задължения – от страна на ищеца лизингодател.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено ,че ответникът дължи на
ищеца лизингови вноски за главница в размер на 7823,09 лв.,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда на 29.07.2024г. до
окончателното заплащане на сумата.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 4080,99
лева – договорна лихва за периода от: 15.03.2023г. до 15.12.2023г. и по чл. 415 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД за сумата от 1870,67 лева – лихва за забава за периода от 15.03.2023г. до 29.07.2024г.:
Установи се по делото неизпълнението на договорното задължение на ответника за
заплащане на лизинговите вноски по договора за 10 падежирали лизингови вноски за
главница от 15.03.2023г. до 15.12.2023г. , като такова неизпълнение е налице и относно
падежиралите и дължими 10 вноски за договорна лихва за периода от 15.03.2023г. до
15.12.2023г. ,които съгласно заключениет на вещото лице по ССЕ пред НПРС възлиза на
сумата от 4080,93 лева.
Между страните е уговорено, че във всеки случай на неизпълнение на задълженията
9
на лизингополучателя, лизингодателят има право на обезщетение за забава в размер на 10 %
(десет процента) на годишна база върху забавената сума. Предвид неизпълнение на главното
задължение за главница е дължимо и акцесорното задължени за мораторна лихва върху нея
и такава се дължи от ответника за исковия период от 15.03.2023г. до 29.07.2024г. и съгласно
заключението по ССЕ пред НПРС възлиза на сумата от 1870,67 лева .
Ответникът не е представил по делото доказетлства за заплащането на тези искови
суми за договорна лихва и мораторна лихва ,поради което и те се дължат на ищеца от
ответника и следва да се признае тяхното съществуване като задължение.
Искът за договорната лихва за разликата над 4080.93лв. до претендираните
4080.90лв. е неоснователен и следва да се отхвърли ,като решението не е било обжалвано в
тази му част и е влязло в сила.
По исковете по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 909,77 лева – неплатени
застраховки, за периода от : 13.12.2022г. до 28.04.2024г. ; по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за
сумата от 20,01 лева – неплатена глоба , за периода: от 21.05.2023г. до 23.05.2023г.; по чл.
422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лева – неплатена такса за прибиране на
автомобил, за периода от: 15.03.2023г. до 28.04.2024г. и по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
за сумата от 374 лева – неплатени разноски за уведомяване, за периода от: 04.04.2024г. до
29.07.2024г.
В чл. 2, ал. 9 от Договора е записано, че всички разходи, направени във вр. със скл. на
договора, възникнали по време на действието на договора – се заплащат от клиента
(лизингополучателят Б. Ш. И.), както и всички такси и комисионни за обслужване/услуги,
начислявани от лизингодателя, съобразно с актуална Тарифа за таксите и комисионните на
последния.
В чл. 5 ал.4 от Договора е уговорено, че лизингополучателят се задължава, за своя
сметка, но в полза на лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на
договора имуществена застраховка – „Автокаско“, покриваща пълната действителна
стойност на лизинговата вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност“. Според
уговореното в чл. 5, ал. 5 с подписване на договора, лизингополучателят овластява
лизингодателя за целия срок на договора, да заплаща от името и за сметка на
лизингополучателя застрахователни премии по първоначални или подновени
застрахователни полици.
В чл. 9 ал.1 от Договора е уговорено между страните, че в случай на предсрочно
прекратяване на същия, поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, то
последният е длъжен да върне лизинговата вещ в 3д. срок от прекратяването. В същия член
е уговорено, че ако лизингополучателят не върне автомобила в срока – „Кредит Асист“ има
право да обяви вещта за открадната, както и да възложи на трети лица да установят
местонахождението й и да я възстановят във владение на лизингодателя – собственик.
Ищецът сочи, че към момента на подаване на исковата молба – незаплатените от
кредитополучателя застраховки, за периода от 13.12.2022г. до 28.04.2024. са в общ размер на
10
909,77 лв.
Видно от застрахователна полица за застраховка КАСКО на МПС
№0306Х0870206/12.12.2023г. ищецът в срока на действие на договора е сключил за лек
автомобил марка MERCEDES .... с регистрационен номер .... , предмет на договора за
лизинг застраховка КАСКО на МПС като е заплатил на 12.12.2023г. 401.63лв. вноска и на
13.03.2024г. е заплатил сума от 401.63лв. Също така видно от застрахователна полица за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука от 12.12.2023г.
ищецът в срока на действие на договора е сключил за лек автомобил марка MERCEDES ....
с регистрационен номер .... , предмет на договора за лизинг застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите и злополука и е заплатил на 29.12.2023г. вноска в размер
на 99.34лв. От заключението на вещото лице по ССЕ пред НПРС, което въззивният съд
напълно кредитира като компетенто и обективно дадено също се установява ,че ищецът е
заплатил по застрахователни полици общо сумата от 909.77лв.
Ищецът сочи ,че сумата от 374 лева са неплатени разноски за уведомяване,
дължими от ответника. Разноските за връчване и изготвяне на поканата са дължими от
лизингополучателя, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договор за лизинг № 968/13.12.2022г. , чл.
309а, ал. 1 от Търговския закон и са регламентирани в т.12 от Тарифата за таксите събирани
от лизингодателя –Приложение В към договора за лизинг , с която ответникът се е съгласил
и е подписал .
Не е спорно по делото ,че ищецът е отправил до ответника покана-уведомление с
която го е поканил да заплати исковите суми и е прекратил действието на договора ,поради
неизпълнението му от ответника ,която е връчена на ответника на 11.04.2024г., чрез ЧСИ ....
Видно от придружително писмо от ЧСИ ....от 22.04.2024г. ,адресирано до ищеца за връщане
на ищеца на поканата до длъжника ,която му е била връчена и била издадена , фактурата за
дължимата за връчването такса тази такса е била заплатена. Ищецът е представил и
преводно нареждане от 4.04.2024г. от което е видно ,че е заплатил на ЧСИ ....сумата от
174лв. по фактура 2-67170/4.04.2024г. за връчване. На осн.т.12 Тарифата за таксите събирани
от лизингодателя –Приложение В ответникът дължи на ищеца и сумата по тази тарифа за
връчване на поканата до него , която е в размер на 200лв., общо сумата от 374лв. направени
от ищеца разходи за уведомямане на ответника. Заплащането на сумата от 174лв. на ЧСИ
....за връчване на поканата до длъжника се установява и от заключението на вещото лице по
ССЕ, както и дължимостта на сумата от 200лв. за връчване на поканата, общо сумата от
374лв. направени разходи за уведомяване.
Ищецът претендира и сумата от 1200лв. с ДДС направени разходи за изземване на
процесното МПС от владението на ответника ,чрез трето лице .
На осн.чл.9 ал.1 от договора ответникът е бил длъжен в 3 дневен срок след
прекратяване на договора да върне на лизингодателя процесното МПС ,като на осн.чл.9 ал.6
от договора лизингодателят има правото да възложи на трето лице установяването на
местонахождението на лекият автомобил и възстановяване на владението на лизинговата
вещ и всички разходи за това са за сметка на лизингополучателя. На осн.т.15 от Тарифата за
11
таксите събирани от лизингодателя –Приложение В ответникът дължи на ищеца сумата от
1200лв. с ДДС разходи за връщане на автомобила ,като дължимостта на тази сума се
установява и от заключението на вещото лице по ССЕ пред НПРС.
Видно е от представеното от ищеца с исковата молба платежно нареждане ,че ищецът
е заплатил сумата от 20лв. за издаден фиш с посочено основание - по договор №968.
От своя страна ответникът в хода на делото не е оспорил извършването на
горепосочените разходи, нито доказателствата които ги доказват, нито заключението на
вещото лице по ССЕ по отношение на тези разходи, като не е представил и доказателства ,че
е заплатил исковите суми по тези разходи на ищеца.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено съществуването на
вземанията на ищеца за горепосочените разходи и предявените искове по чл. 422 ал.1 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 909,77 лева – неплатени застраховки, за периода от: 13.12.2022г.
до 28.04.2024г. ; по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 20,01 лева – неплатена глоба
за периода: от 21.05.2023г. до 23.05.2023г.; по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от
1200 лева – неплатена такса за прибиране на автомобил, за периода от: 15.03.2023г. до
28.04.2024г. и по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 374 лева – неплатени
разноски за уведомяване, за периода от: 04.04.2024г. до 29.07.2024г. да се уважат изцяло.
Ето защо решението на НПРС в частта му с която са били уважени предявените от
ищеца искове : Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 342 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата от 7 823,09 лева – остатъчна главница по договор за лизинг
№ 000968 от 13.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда (29.07.2024г.); 2. Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
за сумата от 4080,99 лева – договорна лихва за периода от: 15.03.2023г. до 15.12.2023г.; 3.
Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1870,67 лева – лихва за
забава за периода от: 15.03.2023г. до 29.07.2024г. е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
Решението на НПРС в частта му с която са били отхвърлени предявените от ищеца
установителни искове - Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от
909,77 лева – неплатени застраховки, за периода от: 13.12.2022г. до 28.04.2024г.;
Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 20,01 лева – неплатена
глоба , за периода: от 21.05.2023г. до 23.05.2023г.; Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лева – неплатена такса за прибиране на автомобил, за
периода от: 15.03.2023г. до28.04.2024г.; и Установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79
ЗЗД за сумата от 374 лева – неплатени разноски за уведомяване, за периода от: 04.04.2024г.
до 29.07.2024г. е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени ,като вместо това
тези искове следва да се уважат изцяло.
Решението в останалата му отхвърлителна част не е било обжалвано и е влязло в
сила.
По разноските: Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
12
всички направени от него разноски по представения от него списък с разноски .
За първоинстанционното производство те са в размер на общо 2538.49лв. от които на
ищеца са били присъдени в решението на НПРС разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 2148.04лв. и следователно му се дължат още 390.45лв. разноски .
За заповедното производство те са общо в размер на 1469.50лв. от които на ищеца са
били присъдени в решението на НПРС разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 1243.47лв. и следователно му се дължат още 226.03лв. разноски.
За въззивното производство те са в размер на заплатена държавна такса от 100лв. и
заплатен адвокатски хонорар в размер на 460.15лв. , общо 560.15лв.
Следователно решението на НПРС в отхвърлителната му част относно разноските на
ищеца следва да се отмени и вместо това те да се присъдят в пълен размер.
Съобразно изхода от спора на ответника не се следват разноски по делото ,поради
което и решението на НПРС в частта му с която на ответника са били присъдени 155.05лв.
разноски следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №154/23.05.2025г. по гр.д.№1358/2024г. по описа на НПРС, в
частта му с която съдът е отхвърлил иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит асист“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична,
обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано от
управителя И.С.С. срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. „....“ 9, за признаване съществуването на вземането за сумата от 909,77 лв.
(деветстотин и девет лева седемдесет и седем ст.) – неплатени застраховки, за периода от:
13.12.2022г. до 28.04.2024г., присъдена по Заповед за изпълнение № 545 от 13.08.2024г., по
ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, отхвърлил е иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит
асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ.
Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано
от управителя И.С.С. срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. „....“ 9, за признаване съществуването на вземането за сумата от 20,01 лв.
(двадесет лева и една ст.) – неплатена глоба от КАТ, за периода: от 21.05.2023г. до
23.05.2023г., присъдена по Заповед за изпълнение № 545 от 13.08.2024г., по ч.гр.д. №
983/2024 г. на НПРС, отхвърлил е иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит асист“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична,
обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано от
управителя И.С.С. срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. „....“ 9, за признаване съществуването на вземането за сумата от 1200,00 лв.
(хиляда и двеста лева) – неплатена такса за прибиране на автомобил, за периода от:
13
15.03.2023г. до 28.04.2024г., присъдена по Заповед за изпълнение № 545 от 13.08.2024г., по
ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, отхвърлил е иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит
асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ.
Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано
от управителя И.С.С. срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. „....“ 9, за признаване съществуването на вземането за сумата от 374,00 лв.
(триста седемдесет и четири лева) – неплатени разноски за уведомяване, за периода от:
04.04.2024г. до 29.07.2024г., присъдена по Заповед за изпълнение № 545 от 13.08.2024г., по
ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС, осъдил е на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, „Кредит асист“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична,
обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. ....а“ № 2А, ет.5, офис.19, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Ш. И.,
с ЕГН **********, от с. .... общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „....“ 9, направените по
делото разноски, съразмерно на отхвърленото, в общ размер на 155,05лв., е отхвърлил
искането за разноски за разликата до поисканите 2538,49лв., отхвърлил е искането за
разноски за разликата до присъдените в заповедта 325,57 лв. , отхвърлил е искането за
разноски за разликата до присъдените в заповедта 1143,93 лв., като вместо това постановява
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Ш. И., с ЕГН ********** , че
дължи на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: ********* на осн. чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
сумата от 909,77 лева – неплатени застраховки, за периода от : 13.12.2022г. до 28.04.2024г.
на осн. чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 20,01 лева – неплатена глоба за периода
от 21.05.2023г. до 23.05.2023г.; на осн.чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 1200 лева –
неплатена такса за прибиране на автомобил, за периода от 15.03.2023г. до 28.04.2024г. и на
осн.чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 374 лева – неплатени разноски за
уведомяване, за периода от 04.04.2024г. до 29.07.2024г. за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 545 от 13.08.2024г., по ч.гр.д. № 983/2024 г. на НПРС.
Решението в останалата му отхвърлителна част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. Ш. И., с ЕГН ********** да заплати на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК:
********* разноски по делото за първата инстанция в размер на още 390.45лв. , за
заповедното производство в размер на още 226.03лв. и за въззивната инстанция в размер на
560.15лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15