РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Исперих, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100896 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно основание чл. 108 Закон за собствеността (ЗС).
Постъпила е искова молба вх.№ 4372/28.12.2023 г., уточнена с молби вх.№
1728/14,05,2024 г., вх. № 3713/10,10,2024 г. и вх. № 4755/17,12,2024 г., от А. И. С. от с.Г П,
обл.Р, действаща чрез адв.Е. К. от АК - С, срещу Д. Н. М. и Н. Б М., и двамата от с.Г П,
обл.Р, с която моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищцата, като наследница на И. С. Б, е собственик по
давностно владение и наследство на припадащите й се идеални части от поземлен имот,
находящ се в строителните граници на с.Г П, подробно описан в исковата молба, както и да
бъдат осъдени да й предадат собствеността и да й отстъпят владението на процесния имот.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че праводателите на ответниците, като
наследници на Д Д Д б.ж. на с.Г П, са придобили имота на основание земеделска реституция
по ЗСПЗЗ и наследяване, моли да се признае за установено по отношение на ответниците, че
тя като наследник на И. С. е придобила право на собственост върху процесния имот за
съответната й идеална част, тъй като е упражнявала фактическата власт върху него в срока
по чл. 79 ЗС.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е от кръга на наследниците на И. С. Б – нейн
баща. Същият приживе притежавал имот с идентификатор ........... в с.Г П, обл.Р. Този имот
бил съседен на имот с идентификатор 15953.5.7, като между двата имота никога не е имало
ограда. Посочва се, че бащата на ищцата владеел този втори имот повече от 30 години, тъй
като в началото на 90-те години на миналия век го бил закупил от неговите собственици и го
заплатил, като сделката не била оформена по нотариален ред. През всичките тези години
той и неговото семейство ползвали двата имота като един общ имот и никой не бил
предявявал претенции към него. През 2022 г. И. Б. се снабдил с НА по давност за имот с
идентификатор .......... Макар в скица № 15-259714/12.03.2022 г. на СГКК – Р като
собственик на имота да била вписана Д. Д. Д., нито тя нито някой от нейните наследници са
посещавали имота, нито са предявявали претенции към него.
Ищцата заявява, че няколко месеца преди подаване на исковата молба ответникът се
бил свързал с наследници на някои предходни собственици на имота, в резултат на което с
два нотариални акта от 2022 г. той придобил общо 4/8 ид.ч. от процесния имот. По този
1
повод тя била подала жалба до прокуратурата, по която била образувана преписка,
приключила с отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за
извършено престъпление.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от повереник адв.Е. К. от АК
– С, която поддържа изцяло исковата молба и излага подробни съображения в представени
писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Д. Н. М. и Н. Б. М., чрез адв.Т. Д. от АК –
Варна, представят писмен отговор, като считат предявените искове за допустими, а по
същество - неоснователни. Правят възражение за недопустимо предявяване на права от
името на други лица, които не са страна по делото, тъй като първоначално исковите
претенции са предявени само от името на ищцата, но в защита и на права на нейните две
сестри. Основните възражения са свързани с оспорване на правото на собственост на
ищцата и на нейния праводател. Възразяват срещу твърдението на ищцата, че нейният
наследодател бил закупил имота в началото на 90-те години на ХХ век. Оспорват
твърдението, че наследодателят И. Б е упражнявал фактическа власт върху имота. Оспорват
твърденията, че през последните 30 години ищцата и баща й са владели и поддържали
имота. Счита, че И. Б се е снабдил с констативен нотариален акт неправомерно. Молят да се
отхвърли исковете като неоснователни и да се отмени констативния НА на основание чл.
537, ал. 2 ГПК. Претендират и за сторените в производството разноски.
В съдебно заседание се явява само ответника Д. М.. Двамата ответници се
представляват от повереник адв. Т. Д., която поддържа писмения отговор и излага подробни
съображения в представени писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата е от кръга на наследниците на И. С. Б, б.ж. на с. Г П, починал на 10.04.2022 г.
(негова дъщеря е). Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№
056/30,08,2022 г. на Кметство с. Г П, освен ищцата И. Б има още две дъщери – Д Х И. и Б Х
С.
През 1987 г. майката на И. Б – А. Х М. (А А М), ЕГН: **********, е закупила с НА №
62, том 1, дело 103 от 20.05.1987 г. на Исперихски районен съдия недвижим имот – дворно
място в чертите на с. Г П, с площ 1080 кв.м., с неуредени регулационни отношения, заедно с
построените в него жилищна сграда, сайвант, плевник и обор, съставляващ парцел I-74 в
кв.3 по плана на селото. Съгласно приложената скица № 15-1105860-24.09.2022 г. на СГКК
към настоящия момент този имот се идентифицира като ПИ с идентификатор №....... (л.16 от
делото).
След закупуването на имота И. Б. и майка му заживели в него. След смъртта на
майката на 09.08.2012 г. (направена служебна справка в НБД „Население“ чрез ЕИСС), в
имота продължил да живее И. Б.
В съседство с този имот се намирал процесния ПИ с идентификатор №............. (л. 42).
По отношение на него в хода на съдебното дирене се събраха доказателства, че същият в
миналото е принадлежал на Д Д Д (В.), като с Решение № 02ГП/05.06.1995 г. на Поземлена
комисия гр. Ие възстановено правото на собственост на нейните наследници (л.20). Нейна е
била и собствеността върху ПИ с идентификатор № ......... (който в последствие е бил
продаден на майката на И. Б), видно от приложения Разписен лист (л.19).
В края на 2021 г. и началото на 2022 г. свидетелката Ж. Б.а А.а, която била от кръга на
наследниците на Д Д разбрала от своя братовчедка, че ответникът Д. М. е закупил поземлен
имот, който бил в съседство с процесния имот и й казала, че той проявявал интерес към
тяхната градина. Свидетелката се свързала с ответника и се договорили за прехвърляне на
нейните идеални части от имота и на още една от наследниците. С НА № 125 от 17,05,2022
г., том 2, рег. № 3333, дело № 233 от 2022 г. и НА № 126 от 17,05,2022 г., том 2, рег. № 3334,
дело № 234 от 2022 г. и двата на Нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК Ж А.а и С М Д
прехвърлили на ответника Д. М. своите 4/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 15953.5.7.
Междувременно с НА за собственост на недвижим имот № 6 от 28,03,2022 г., том 2,
рег. № 1750, дело № 165 от 2022 г. на Нотариус П. А. с рег.№ 688 на НК И. С. Бекир е бил
признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор №............
Съгласно представената по делото Скица на поземлен имот № 15-45153-17.01.2024 г.
на СГКК – Р към настоящия момент процесния имот представлява Поземлен имот с
идентификатор № ..........., находящ се в строителните граници на с. ГП, общ. И, обл. Р, в
местността „ПЛ.НОМ.74 КВ.3 П-1“, с площ 2050 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид нива, по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-53/25,08,2009 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
2
изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 0, при съседи на имота: 15953.4.11,
15953.5.6, 15953.65.74, 15953.65.622 (л. 42).
По отношение на факта на владеене и обработване на процесния имот през последните
30 години се събраха противоречиви доказателства. Категорично се установи само
обстоятелството, че наследниците на Д Д не са поддържали и не са ползвали имота след
като им е бил възстановен през 1995 г., като в този смисъл са показанията на св. Живка А.а,
които се подкрепят и от останалите гласни доказателства.
Според св. И. К., родственик на ищцата по сватовство (майката на съпругата на
свидетеля и бащата на ищцата – И., са брат и сестра), след като майка му закупила дворното
място с къщата, И. Бзапочнал да обработва и нивата, която се намирала зад нея и била около
2-3 дка, поради което всички си мислели, че той е закупил и нивата. Две – три години след
закупуването на имота свидетелят и бащата на неговата съпруга засадили 6 – 7 реда лозе в
нивата, а останалата част се обработвала години наред от бащата на неговата съпруга – С,
тъй като И. нямал средства да я обработва, а само помагал. Самият свидетел също участвал
в обработването на земята, като помагал на тъста си. След като ожънел житото С. давал на
И. купони за хляб. След смъртта на Селим през 2016 г. И. се опитал да обработва нивата,
като сял тикви но без успех. Докато свидетелят и С. обработвали земята никой не бил
предявявал претенции за този имот. В хода на очната ставка със св. М Х св.К. уточнява, че
след 2016 г. И. е отдавал мястото под аренда на други хора от село – М., Р. и М..
Св. Б. М. Н. – съседка на И. Б. твърди, че предишните собственици на къщата
обработвали и градината зад нея. След като те продали на И. къщата, той започнал да
обработва и градината, като лозето било засадено по – късно. Знаела, че И. бил купил
къщата с нивата. През годините И. и майка му работели градината. Сеели жито, тикви,
мисир. Дори свидетелката ходела да им помага да бере тикви. След смъртта на майка му И.
продължил да я обработва. Твърди, че не била чувала някой друг да има претенции към този
имот докато е бил жив И..
Св. Ж А.а посочва, че процесният имот е наследствен от баба й Д Д. Самата тя била
израснала в този имот. Твърди, че градината зад къщата била окол 2 дка и те са я
обработвали. До нея имало още градини, като никъде нямало ограда. Къщата била
продадена от вуйчо й М Д, но не знаела на кого. Според свидетелката той бил продал само
къщата. За градината знаела, че е възстановена на наследниците на Д Д, като с този въпрос
са се занимавали родителите й. През годините, когато е минавала покрай градината, е
виждала, че е необработена. Нито тя, нито родителите й са предприемали действия да
обработват нивата.
Св. Х К Х заявява, че от 1993 г. работел като инкасатор във ВиК и ежемесечно
инкасирал пет села, между които и с. Г П. В тази връзка познавал и имота, в който живеел И.
Б. Твърди, че И. не е работел дворното място пред къщата, цялото било обрасло, мрежата, с
която бил ограден имота откъм улицата бил целия оплетен с жив плет, в гюрлюк. В къщата
живеел с майка си, а след нейната смърт – сам. За децата му посочва, че живеят в чужбина и
е виждал веднъж само дъщеря му А.. За нивата зад къщата заявява, че била празно място, не
било оградено и никога не бил виждал И. да го обработва. Не знаел дали има лозе в нея.
Когато минавал през годините покрай имота не бил виждал да има засети жито, тикви,
царевица. Твърди, че вуйчо му, който живеел в съседство, си пускал коня и кравата да пасат
в това място. Същевременно след като ответникът закупил имота, той го почистил и към
момента е обработваем. През годините не бил чувал някой да претендира за това място от
И..
Св. М. И. Х заявява, че познава И. Б от времето, когато са закупили с майка му къща в
с.Г П. На предявената скица, находяща се на л. 42 от делото свидетелят се ориентира и
посочва точното местоположение на къщата. По отношение на процесния имот, който се
намирал зад къщата на И., твърди че е разбрал за неговото съществуване през 2017 г. – 2018
г., когато е започнал да го обработва. Не знаел на кого принадлежи. Отстъпили са му го две
момчета от селото – М. и Р., които са го арендовали. Мястото не се виждало от улицата, тъй
като оградата била цялата обрасла в жив плет, имало и боклуци. От другите страни не било
оградено. В нивата имало засято, но ожънато жито, като свидетелят изказва предположение,
че вероятно е било засято от момчетата, които са я арендовали. Имало и няколко реда лозе
отстрани до оградата, но те не се виждали откъм улицата заради обраслата и непочистена
мрежа. Той самият обработвал имота две години, като сял тикви за семена. И. го бил виждал
като работи, но нищо не му бил казвал. Когато се били събирали в клуба, И. му разказвал, че
той също бил сял в този имот една година жито и една година тикви, но това било преди
свидетелят да започне да работи мястото. Лично св.Х. не бил виждал И. да обработва
3
нивата.
В хода на проведената очна ставка между свидетелите И. К. и М.Х. се установи, че
нито един от двамата не виждал другия да обработва процесната нива през годините.
Същевременно св.К. поясни, че след 2016 г. И. Б. е давал това място да го работят под
аренда на М., Р. и М. от с. Г. П., а св.Х. заявява, че именно от тези хора той е наел нивата, за
да я засее с тикви.
В производството по делото ищцата е направила съдебни разноски в общ размер на
50.00 лв. за държавна такса, като по отношение на адвокатско възнаграждение претендира
същото да бъде определено при условията на чл. 38 ЗА съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Ответниците претендират разноски, съгласно представен списък, в размер на 2000.00
лв. за адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание разпоредбата на чл.108 от ЗС – осъдителен иск
за защита правото на собственост на невладеещия собственик, който претендира да получи
фактическата власт върху своя недвижим имот от владеещия несобственик.
Разгледан по същество искът е основателен.
За да бъде уважен така предявения иск по чл. 108 ЗС е необходимо кумулативно
наличието на три предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на този имот и по-
конкретно на 1/3 ид.ч. на основание давност и наследствено правоприемство; че същият се
владее от ответниците и че това тяхно владение е без основание. В обсъждане на тези
предпоставки съдът приема същите за доказани.
На първо място по делото се установи категорично и страните не спорят относно факта
на владение на целия имот към настоящия момент от двамата ответници. Това обстоятелство
се установява както от представения Протокол за трасиране, означаване и координиране (л.
62), така и от всички свидетелски показания.
Спорният момент в настоящото производство е относно правото на собственост на
ищцата върху претендираната от нея 1/3 ид.ч. от имота. От решаването на този въпрос
зависи и преценката относно наличието на третата предпоставка за уважаването на
ревандикационния иск, а именно – дали ответникът владее имотът без основание. По делото
безспорно се установи, че ищцата е наследница на И. Б., който приживе на 27,03,2022 г. се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост по отношение на процесния имот. От
друга страна за този имот са налице категорични доказателства, че собствеността му е била
възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Д. през 1995 г., двама от които на
17,05,2022 г. прехвърлят на ответника Д. М. 4/8 ид.ч. от имота. Налага се извода, че в
процесния казус е налице т.нар. конкуренция на придобивните способи, като главния въпрос,
на който следва да се отговори е кое от придобивните основания е перфектно и изключва
другото – на ищцата или на ответниците.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79
ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС
(Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК).
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за придобиване
правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е
необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно (решение № 116 от
24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. В настоящия случай ищцата твърди, че баща й владеел
процесния имот от началото на 90 - те години, когато го бил закупил от собствениците, но
сделката не била оформена по нотариален ред. Категорични доказателства за закупуването
обаче по делото не се събраха. Според представения НА № 62/29,05,1987 г. майката на И. Б.
е закупила само имотът, находящ се в съседство – дворно място с построените в него сгради.
Този факт се потвърждава и от показанията на И. К., Б. Н., Х. Х. и М. Х., макар свидетелите
да не са сигурни дали къщата е закупена от майката или от И. Б..
От друга страна свидетелите И. К. и Б. Н. твърдят, че след закупуването на къщата И.
Б. е започнал да обработва и имотът, който се намирал зад нея, т.е. процесния имот и го е
4
обработвал до смъртта си. Действително св. К. посочва, че бащата на ищцата не е
обработвал лично нивата, тъй като не е разполагал с пари, а чрез роднини, като самият той е
помагал и след събиране на продукцията е получавал част от нея под формата на купони за
хляб.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като те са последователни и
логични, подкрепят се и се допълват от показанията на св. Б. Н., а и не бяха опровергани в
нито една част от проведената очна ставка със св. М.Х.. В тази връзка възраженията на
ответниците, че показанията на св. К. и св. Н. си противоречали, са неоснователни. Св.
Незир наистина заявява, че откакто майката и И. Б. са купили градината само те са я
работели и никой друг, но твърденията й в тази част не би следвало да се приемат буквално,
а в контекста на цялостните й показания. Тя посочва, че е ходила да помага и именно тогава
е забелязала, че нивата е обработвана и засявана с различни култури, като уточнява, че не
живее много близо до И., на съседна улица била. При това положение е напълно нормално
да не е имала пряк поглед кой дефакто обработва земята, а да е приела, че това е именно И.
Б., за когото знаела, че я е закупил.
Фактът на закупуването на имот обаче не може да се доказва с гласни доказателства.
Но, същите са допустими за доказване на давностно владение с начален момент извършена
неформална продажба. В случая от показанията на свидетелите К. и Н. такава неформална
продажба не се доказа, установи се само, че в началото на 90 - те години на ХХ век И. Б. е
наложил владението си над имота като е предприел действия за неговото обработване чрез
други лица. Всъщност такава продажба преди 05,06,1995 г. не би могла да се състои, тъй
като видно от приложеното Решение № 02ГП/05,06,1995 г. на ПК – гр. И. именно на тази
датата процесният имот, който преди това е бил одържавен, е бил възстановен на
наследниците на Д. Д. по реда на ЗСПЗЗ. Т.е. преди тази дата той не е могъл да бъде предмет
на сделка между физически лица.
По делото не се събраха доказателства след възстановяването на процесния имот на
наследниците на Д. Д. някой от тях да е предприел действия за обработването му и да е
нарушил по някакъв начин владението на И. Б.. Св. Ж. А.а е категорична, че нито баща й,
който е живеел в с. Г.П., нито тя са правели някакви опити да обработват градината. Всички
останали свидетели са категорични, че не са чували през годините някой друг да е имал
претенции към този имот и да се е противопоставял на владеенето му от И. Б.. Дори
показанията на свидетелите на ответниците са в този смисъл. Св. Х. завява, че не е „чувал
някой да претендира за това място от И.. Той често идваше у нас. Не ми е приказвал за
мястото някой да е идвал и да предявява претенции“. Следва да се отбележи, че макар този
свидетел да твърди, че И. Б. не е обработвал имота и той е бил обрасъл с гюрлюк, очевидно
в селото са го възприемали именно като негова собственост – „Веднъж ходих при вуйчо да
му искам коня и той ми каза: „ей там е коня, на И. в градината, нали я знаеш, там е
вързан“.
По този начин владението на И. Б. върху процесния имот е продължило и след
05,06,1995 г. необезпокоявано през годините. До 2016 г. това владение е осъществявано чрез
негови роднини, видно от показанията на св. И. К., а след смъртта на С. – съпругът на сестра
му, който всъщност обработвал земята, през 2017 г. – 2018 г. И. Б. вече е отдавал нивата под
наем (аренда) на други лица от селото. Последният факт се установява както от показанията
на св. К., така и от показанията на св. М. Халид. Тъй като владението се твърди като
установено от лице, чуждо на съществуващите по отношение на имота наследствени права,
в този смисъл попада в приложението на презумпцията по чл. 69 3С.
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно
основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за
придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в
намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е
упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато(вж. Решение № 262/ 29. ХІ. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК и
др.). Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт
върху имота представлява владение още от момента на установяването си, какъвто е и
процесния случай. Тя не беше оборена от страна на ответниците със събраните по дело
доказателства.
От друга страна съгласно съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или
по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не се зачита и
5
започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила (27,11,1997 г.). При това
положение в настоящия случай най-ранния възможен момент, от който може да тече
придобивната давност по отношение на процесния имот в полза на И. Б. е именно 27.11.1997
г. От тази дата до 27.03.2022 г., когато бащата на ищцата се е снабдил с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, е изтекъл период от 25 години, който надвишава
предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС 10 – годишен срок и И. Бекир е станал
собственик на процесния имот на оригинерно основание, каквото е придобивната давност.
В тази връзка възраженията на ответниците, че И. Б. се бил снабдил с нотариалния акт
неправомерно съдът намира за неоснователни. Следва да се има предвид, че позоваването на
изтекла в полза на владелеца придобивна давност не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок (т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК). В настоящия случай тази давност е изтекла още към 27,11,2007 г. и именно
към тази дата следва да се приеме, че И. Б. вече е бил собственик на имот. Издаването на
нотариален акт за собственост има установително действие по отношение на факта на
изтеклата в полза на владелеца придобивна давност. В рамките на това производство
нотариусът извършва действия по събиране на доказателства - изслушва свидетели, приема
писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано
постановление, с което признава или не признава молителя за собственик. Въз основа на
това постановление, ако собствеността е призната, нотариусът издава нотариален акт - чл.
587, ал. 3 ГПК. Обстоятелството по какъв повод нотариусът се е снабдил със скица за
процесния имот, приложена в нотариалното производство, по никакъв начин не влияе на
правомерността на издадения НА.
Анализът на посочените писмени и гласни доказателства налага категоричния извод,
че макар процесният имот да е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Д.,
бащата на ищцата е установил владението си върху него и в продължение на над 10 години е
владял същия постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, без противопоставяне от страна на
наследниците, поради което е придобил собствеността върху имота на основание давностно
владение. След неговата смърт имотът се наследява от неговите законни наследници – три
дъщери, при условията на чл. 5, ал. 1 ЗН, т.е. ищцата придобива право на собственост върху
1/3 ид.ч. По този начин доказана се явява и първата предпоставка за уважаване на
ревандиказионния иск, а именно право на собственост на ищцата върху 1/3 ид.ч. от
процесния имот.
С оглед изложеното за придобиване на имота от И. Б. в резултат на изтекла в негова
полза придобивна давност, доказана се явява и третата предпоставка. При положение, че
бащата на ищцата вече е бил собственик на градината към 27.11.2007 г., от този момент
нататък наследниците на Д. Д.а вече са загубили правото си на собственост върху същия
имот и не са могли да прехвърлят на ответника Д. М. правото на собственост по отношение
на 4/8 ид.ч. от имота. При това положение прехвърлителните сделки, обективирани в НА №
125 от 17,05,2022 г., том 2, рег. № 3333, дело № 233 от 2022 г. и НА № 126 от 17,05,2022 г.,
том 2, рег. № 3334, дело № 234 от 2022 г. и двата на Нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК, не са
породили вещно-прехвърлителното си действие и следователно ответникът Д. М. владее
имота без основание.
Обобщавайки изложеното, съдът приема, че по отношение на 1/3 ид.ч. от
претендирания недвижим имот ищцата доказва наличие на трите кумулативно изискуеми се
предпоставки на чл.108 от ЗС за уважаване на иска, поради което последният следва да бъде
уважен. В осъдителната част исковата претенция касае целия имот и с оглед на трайната
съдебна практика, според която съсобственик на недвижим имот има право да ревандикира
целия имот от всяко трето на съсобствеността лице, което го владее без правно основание,
следва да бъде уважена изцяло ( в този смисъл Решение № 68 от 10.07.2019 г. по гр. д. №
1885 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 3934 от 2013 г.
на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, II
г. о., Решение № 8 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 1355 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение №
213 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 48 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 24 от 27.04.2020
г. по гр. д. № 1919 от 2019 г. на ВКС, ГК, първо г. о.).
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците са
и направените от ищцата разноски, включващи 50.00 лв. държавна такса. Следва да да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на адв. Е. К. от АК – С., на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал.
1, т. 2 ЗА възнаграждение за безплатно процесуално представителство в размер, определен
по реда на чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
6
за адвокатска работа (последно изменение ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г.). В случая интереса на
представляваната страна се определя на база данъчната оценка на имота, която е 3139.00 лв.,
а за ищцата – 1046.30 лв. При това положение дължимото адвокатско възнаграждение,
определено при горните условия, възлиза на 404.63 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Д. Н.
М., ЕГН: ********** и Н. Б. М., ЕГН: ********** и двамата от с.Г. П., обл.Р.д, че 1/3 ид. ч.
от Поземлен имот с идентификатор № ........., находящ се в строителните граници на с. Г. П.,
общ. И., обл. Р., в местността „ПЛ.НОМ.74 КВ.3 П-1“, с площ 2050 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид нива, по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-53/25,08,2009 г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 0, при съседи на имота:
15953.4.11, 15953.5.6, 15953.65.74, 15953.65.622, е собственост на А. И. С., ЕГН: **********
от с.Г П, обл.Р, по наследство и давностно владение.
ОСЪЖДА Д. Н. М. и Н. Б М., и двамата от с.Г П обл.Р да предадат владението и
собствеността върху описания имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор №
.........., находящ се в строителните граници на с. Г. П., общ. И., обл. Р., в местността
„ПЛ.НОМ.74 КВ.3 П-1“, с площ 2050 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид нива, по КК и КР, одобрени със Заповед
№ РД-18-53/25,08,2009 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и
КР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 0, при съседи на имота: 15953.4.11, 15953.5.6, 15953.65.74,
15953.65.622, на А. И. С. от с.Г П, обл.Р.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. Н. М. и Н. Б М., и
двамата от с.Г П, обл.Р, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. И. С. от с.Г П, обл.Р, сумата от 50.00
(петдесет) лева - направени от страната съдебни разноски по производството.
ОСЪЖДА Д. Н. М. и Н. Б М., и двамата от с.Г. П., обл.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. Е. К.
от АК - С. сумата от 404.63 (четиристотин и четири лв. и 63 ст.) лева, представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2
ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7