Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на двадесет и първи
ноември през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 1676 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 01.06.2018 г. СРС, 153 с-в, по гр.д.№ 82394/17
г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК, че Р.Ц. Г.дължи
на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 233,92 лв. за топлинна енергия през периода от
01.06.2014 г. до 30.04.2015 г. със законна лихва за периода от 26.07.2017 г. до
изплащане на вземането, като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за
разликата над 233,92 лв. до пълния предявен размер от 392,14 лв. и за периода
01.11.2013 г.-30.05.2014 г., като погасен по давност, както и исковете по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 91,57 лв. за периода
15.09.2014 г.-13.07.2017 г. за забавено плащане на цената за топлоенергия и за
2,04 лв.-лихви за забавено плащане на таксата за дялово разпределение за същия
период.Решението е постановено при участието на „Б.Б.”
ЕАД като трето лице-помагач.
С определение от 23.11.2018 г. СРС е отхвърлил молбата на
Р.Ц. Г.за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ищеца-„Т.С.” ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за разликата над уважения
размер от 233,92 лв. до пълния предявен размер от 392,14 лв. /съгласно уточнителна молба от 19.07.2018 г./ с оплаквания, че в
посочената част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон.Оспорва извода на първоинстанционния съд, че са
погасени по давност всички дължими суми по фактури за периода м.05.2013
г.-м.04.2014 г., като излага твърдения, че се касае за вземания за процесния период, които са обективирани
в издадената фактура № **********/07.2014 г. със срок на плащане 15.09.2014 г.,
от който момент започва да тече и тригодишния давностен
срок.Позовава се на раздел VII, чл.32, ал.1 от ОУ, в
който е определен срокът за плащане на дължимите суми по издадените фактури за
топлинна енергия-30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от ответницата- Р.Ц. Г.в частта, с която е
уважен иска за главница за потребена топлинна енергия
за сумата от 233,92 лв. с оплаквания, че в тази част същото е неправилно и
незаконосъобразно.Излага доводи, че по делото не е установено по безспорен
начин, че тя е собственик на процесния имот, и че първоинстанционният съд не е съобразил резултатът от
изравняването за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. относно сума за
възстановяване в размер на 26,04 лв.Неправилно е определен и размера на
непогасената по давност главница въз основа на прогнозните месечни суми, без да
се съобрази размера на реално доставеното количество съгласно заключението на
техническата експертиза.Оспорва и дължимостта на
сумата за дялово разпределение, тъй като услугата е предоставена от третото
лице-помагач, сключило договор с етажната собственост, поради което ищецът е
предявил чуждо право.Твърди, че клаузата в ОУ не може да обвърже трети
неучастващи в договора лица.Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Оспорва въззивната
жалба на ищеца, като твърди, че в обжалваната от него част решението е правилно
и законосъобразно.Оспорва изложените от ищеца доводи, че вземането за главница
за топлинна енергия започва да тече с изтичане на срока за плащане на общата
фактура от м.07.2014 г., като поддържа становище, че вземанията за заплащане на
месечните вноски не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.Поддържа, че
ежемесечният характер на задължението на потребител не се променя от издаването
на изравнителни сметки, доколкото те определят окончателния размер на дълга, но
не променят периодичния му характер и не се отразяват върху давностния
срок за погасяването му.
Ответникът по въззивната жалба
на ответницата-„Т.С.” ЕАД не взема становище по нея.
Третото
лице-помагач-„Б.Б.“ ООД не взема становище по въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 26.07.2017 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Ц. Г.за
сумата от 392,14 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.11.2013 г.-м.04.2015 г., сума за реално потребление по
общи фактури № **********/31.07.2014 г.
и № **********/31.07.2015 г. и 91,57 лв.-лихва за забава от 15.09.2014 г. до
13.07.2017 г., както и 2,04 лв.-главница за услугата „дялово разпределение“ и
0,86 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите.Твърди, че ответницата е подала възражение по
чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 50870/17 г. на СРС, 153 с-в и
на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че същата на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на
ЗЕ е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент в гр.София, бул. „*******.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение
на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 3Е и
спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008
г. и ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в.
„24 часа“ и в. „19 минути“ в сила от 14.03.2014 г.В раздел VII от ОУ, чл.32, ал.1 е определен реда
и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.В този смисъл задължението на ответницата за дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца за доставката на топлинна енергия, като с изтичането на
последния ден от месеца ответницата е в забава.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ,
приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 392,14 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за имот-апартамент №
224 в гр.София, жк „*******за периода м.11.2013
г.-м.04.2015 г.; сума за реално потребление по общи фактури № **********/31.07.2014 г. и №
**********/31.07.2015 г. ; 91,57 лв.-лихва за забава от 15.09.2014 г. до
13.07.2017 г., както и 2,04 лв.-главница за услугата „дялово разпределение“ и 0,86
лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№
3058746/26.07.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Р.Ц. Г.за процесните суми.На 23.08.2017 г. СРС, 153 с-в, по ч.гр.д.№ 50870/17
г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала възражение
по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
връчено на ищеца на 23.10.2017 г.Исковата молба е подадена на 22.11.17 г. /в
срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 20.11.2001 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „*******е взело решение за
сключване на договор с „Б.Б.“ ООД за извършване на
услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти
съгласно системата за индивидуално
измерване, прилагана от фирмата.В списъка с етажни собственици срещу
апартамент № 224 фигурира името и подписа на ответницата.
На 26.11.2001 г. е подписан договор № 980 между ЕС на жк „*******и „Б.Б.“ ООД за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”.
Представени са и формуляри за главен отчет за процесния апартамент с посочено име на клиент-Р.Ц. Г.,
подписани от нея, които не са оспорени.
Представено е писмо от Столична община-Дирекция общински
приходи-отдел „Овча купел“ с регистрационен номер от 05.04.2018 г., в което е
посочено, че за адрес: гр.София, жк „*******е
подадена декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 3598/10.07.1998 г., подадена от Р.Ц. Г.в
качеството й на собственик на имота, придобит по наследство, като документ за
собственост-заповед № РД-41-229/23.03.1989 г.
Видно от писмо на Служба по вписванията изх.№
2182/16.04.2018 г. за периода от 01.01.1998 г. до
03.04.2018 г. по наличната информация в програмния продукт относно недвижим
имот: ап.224, жк „*******не е установен запис.
От заключението на техническата експертиза на в.л.Хр.Б.е
установено, че за периода м.11.2013 г.-30.04.2015 г. начислените суми за топлинна
енергия за процесния имот по фактури са 409,59 лв.,
като само за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г. сумата възлиза на 233,92 лв.В
сумите не са включени стари задължения за корекции, както и стойности по фактури
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.След
съобразяване на изравнителните сметки сумата за ползвана топлинна енергия за
периода 01.11.2013 г.-30.04.2015 г. възлиза на 392,11 лв.В тази сума не са
отразени стари задължения и корекции за предходни периоди, както и стойности по
фактури за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.Вещото
лице е посочило, че изравняването за периода 01.11.2013 г.-30.04.2014 г. е
направено, като е съобразено, че в имота не се ползва топла вода от централна
инсталация за БГВ, както и че целият отоплителен сезон попада в процесния период.Със сумата за дялово разпределение в
размер на 2,04 лв. сумата за главница е 394,18 лв.Сумите са начислени съгласно
действащата нормативна уредба за процесния период.
Останалите представени доказателства не установяват
релевантни към предмета на спора обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подала
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Първоинстанционният съд е приел, че
ответницата е в облигационно правоотношение с ищеца, тъй като от събраните по
делото доказателства е собственик на процесния имот
по наследство, като се е позовал на легалната дефиниция за потребител на чл.153,
ал.1 ЗЕ и & 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./, както и на липса на доказателства ответницата да е възразила
срещу публикуваните ОУ.Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд в частта относно наличието на облигационно правоотношение между
страните по делото за продажба на топлинна енергия и на качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.Изводът е направен след преценка на събраните по делото и
неоспорени писмени доказателства в тяхната съвкупност.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия, изчислен при спазване на
действащата нормативна уредба, е определен от техническата експертиза и възлиза
на 392,11 лв.Съдът счита, че при определяне размера на сумата за
главница следва да се съобрази заключението на техническата експертиза, тъй
като вещото лице е съобразило изравнителните сметки само за процесния период,
без да включва предишни неплатени и просрочени суми.Заключението е изготвено въз основа на показанията на
измервателните уреди и изравнителните сметки.Липсват данни за
извършени плащания за погасяване на задълженията.
Съдът намира, че вземанията за главница за доставена
топлинна енергия за периода м.11.2013 г.-м.06.2014 г. включително са погасени
по давност.По отношение на вземанията за периода м.11.2013 г.-м.01.2014 г. съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл.272 ГПК.Вземанията за периода от м.02.2014 г. до м.06.2014 г. са
възникнали при действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и
падежът за изпълнение на задълженията е уреден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ.За вземанията
за главница за периода от м.02.2014
г. до м.04.2016 г. ответницата не е изпаднала в забава, тъй като за този период
са приложими ОУ от 2014 г.-в сила от 12.03.2014 г.Според мнозинството от
настоящия съдебен състав клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от цитираните ОУ са
нищожни на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
като неравноправни-противоречащи на общия принцип за недобросъвестност,
предвиден в чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя
/купувач/-ответник.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.Така обвързаното настъпване
на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и т.н./, което да
му дава възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономическо положение спрямо търговеца.Потребителят не може да бъде задължаван
да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива
технически средства и парични вложения, които да му гарантират достъп до
интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения.Поради изложеното мнозинството от настоящия
съдебен състав намира, че за вземанията на ищеца за стойността на топлинна
енергия за времето от м.02.2014 г. до м.06.2014 г., които попадат в приложното
поле на ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./ при липса на договорен падеж и
изискуемост на вземането след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото
не е представена/, погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване
на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е
осъществена доставката на топлинната енергия.За месец 02.2014 г. тригодишната
погасителна давност е започнала да тече на 01.03.2014 г. и е изтекла на
01.03.2017 г., а за главницата за м.06.2014 г.-от 01.07.2014 г. и е изтекла на
01.07.2017 г.-преди датата на подаване на заявлението на 26.07.2017 г., като
съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаване на заявлението.Независимо от извода на въззивния съд за погасяване по давност и на вземането за
м.06.2014 г. размерът на дължимата главница за топлинна енергия за периода
01.07.2014 г.-30.04.2015 г. не се променя, тъй като видно от заключението на
техническата експертиза за м.06.2014 г. не е начислявана и потребявана
топлинна енергия.
Неоснователно е оплакването на въззивника-ищец,
че съдът не е съобразил срока за плащане по общите фактури.Сумите по тези
фактури са начислени за предоставена топлинна енергия през процесния период и
датата на издаване на фактурата и посоченият в нея срок за плащане не се
отразяват върху дължимостта на ползваната услуга и
върху момента на изискуемостта на вземанията.
Съдът не следва да обсъжда доводите на въззивницата-ответник
по отношение на претенцията за дялово разпределение, тъй като в тази част
решението не е обжалвано.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважена иска за чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за месец юни 2014 г., като вместо него се постанови решение, с което в
тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноските следва да
останат върху страните така, както са направени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 01.06.2018
г. на СРС, 153 с-в, по гр.д.№ 82394/17 г. в частта, с която е уважен иска с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
на Р.Ц. Г.срещу „Т.С.” ЕАД и за м.06.2014 г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.”
ЕАД с ЕИК *******срещу с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД срещу Р.Ц. Г.за
заплащане на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот-апартамент № 224 в гр.София, жк „*******и за м.06.2014 г., като погасен по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на „Б.Б. ” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
21.02.2020 г. по гр.д.№ 1676/19 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова