Решение по дело №14/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2021 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20217200700014
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                      № 49

 

гр. Русе, 12.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 24 февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря           НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА           и   с   участието   на   прокурора               ДИЛЯН МИХАЙЛОВ            като разгледа докладваното от съдия      АГУШ        КАН дело 14 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от П.Ю.В. против Решение № 726 от 11.12.2020 г., постановено по АНД № 1547/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш, Серия К № 2654180, издаден от Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с който на В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от същия закон.

В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Претендира се отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен електронният фиш.

Касационният ответник, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирано по делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 554 от 19.01.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

         Съдът, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

         По същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният електронен фиш е съставен съгласно изискванията на ЗДвП като съдържа всички посочени в чл. 189, ал. 4 от същия закон реквизити. Съдът е приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП размер.

Административният съд напълно споделя изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

По делото не е спорно, че описаното в електронния фиш административно нарушение е установено с автоматизирано техническо средство, което в процесния случай е мобилна камера, поставена в автомобил на контролните органи на МВР, която е работела при стационарно положение на автомобила. Това се установява от приложения по преписката протокол от 05.04.2019 г. (л. 25 от делото на РС – Русе).

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че издаването на електронен фиш е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган.

В нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида, определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП следва са стане това. Текстът „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” не изключва използването на мобилни АТСС. По правилата на граматическото тълкуване, като се вземат предвид обособените главна и второстепенна части на изречението, е видно, че отсъствието на контролен орган, както и на нарушител е обстоятелствено пояснение, което „пояснява” сказуемото в изречението „се издава”. Следователно нарушението, чийто съставомерен признак е движението на МПС със скорост над разрешените стойности, се констатира и заснема с техническо средство, а отсъствието/присъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му. Издаването на електронния фиш се извършва в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Такива изводи се извеждат и от систематическото тълкуване на разпоредбата с оглед на мястото й в системата от правни норми, регулиращи правната материя. Като изключение от правилото по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, което предвижда, че актовете за нарушения се съставят от длъжностни лица при службите за контрол, т.е. в тяхно присъствие, се явява нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При въведената от нея опростена процедура, не установяването на административното нарушение, а издаването /съставянето/ на електронния фиш, обединяващ като съдържание и правни последици както актовете за установяване на административни нарушения, така и наказателните постановления, става в отсъствието на контролен орган. Ако едно нарушение от процесния вид може да бъде установено без участие на контролен орган, няма как същото да бъде установено без нарушител, доколкото за осъществяване на деянието е необходимо, лице, което да управлява автомобил. При посоченото по-горе тълкуване съдът взема предвид и мотивите на законодателя, изложени към внесения законопроект на Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата (http://parliament.bg/bills/43/454-01-62.pdf), сочещи именно волята на законодателя в хипотезата на издаване на електронен фиш да се включат всички видове АТСС, доколкото същите независимо дали са стационарни или мобилни не губят качеството си „автоматизирани”, т.е. работят самостоятелно, без намеса на контролен орган.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, в разглеждания случай не е допуснато нарушение при провеждане на административнонаказателната процедура. С ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр.19 от 2015 г.), приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета цитираната и в жалбата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия, регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от ЗДвП.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е и всички възражения на жалбоподателя.

Процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ. От друга страна в случая липсата на дата на издаване на фиша не се явява пречка за установяване спазено ли е изискването ЕФ да бъде издаден в релевантните срокове. Няма изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило, както и да се посочва датата на издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е използвано автоматизирано техническо средство № TFR1-M 543, фиксиращо дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото.

В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението; скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен участък е 50 км/ч.

Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.

Административният съд счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени всички съществени изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лева.

Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Реше­ние № 726 от 11.12.2020 г., постановено по АНД № 1547/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА П.Ю.В., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: