РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Белоградчик, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200066 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДП“УСЯ“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., обл. С., р-н С., ул. "К. А. І" № ..., представлявано
от инж. Ц. М. Б. – Изпълнителен директор, депозирана чрез процесуален
представител – юрисконсулт, срещу НП № НЯСС-20/17.01.2022 г. на
Председателя на Държавна Агенция за Метрологичен и Технически Надзор-
гр.София, с което на ДП“УСЯ“ е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 лв., на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за Водите, за извършено
нарушение по чл.190а ал.2 вр. чл.190а ал.1 т.3 от същия закон.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на НП и се моли същото да бъде отменено. Излага се, че
жалбоподателят не е осъществил виновно състава на вменяваното му
нарушение – възлагането на дейности по ремонти и реконструкции на
язовири е от правомощията на друго ЮЛ лице – „ДКК“ ЕАД-София, твърди
1
се липса на компетентност у издалия предписанието, неправилно посочена
дата на установяване на нарушението, липса на вменено от нормативен акт
задължение, което да се възложи за изпълнение с предписание по чл.190 а
ал.1 т.3 ЗВ. Алтернативно се прави и довод за маловажност на нарушението
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави се и искане за присъждане на направени
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В с.з. представител
на жалбоподателя – законен или по пълномощие, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не се явяват в с.з., но вземат
становище по казуса в писмено изложение, депозирано преди с.з. по делото. В
него изразяват мнение, че жалбата е неоснователна, НП следва да се
потвърди, тъй като нарушението е доказано, правилно квалифицирано, не са
допуснати и процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на
постановлението. Отричат се условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
претендират се и разноски , съгл. чл.63д от ЗАНН.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Съгласно Акт № 3392/21.09.20 г. за публична държавна собственост на
Областен Управител на Област Видин, държавата е собственик на поземлен
имот с идентификатор № 73612.67.27, с площ 56 883 кв. м., трайно ползван
като “язовир”, в землището на с. Т., общ. Ч., обл. В..
Съгласно цитирания Акт, за обекта – подробно описан в него „язовир“,
правата за управление са предоставени на ДП „УСЯ“.
На 24.11.2020 г., двама представители на ГД “НЯСС”, инспектори в РО
НЯСС „СЗБ“ офис Враца /свидетелката по делото И. С. и колегата й Г. Н./, в
присъствието на инж. П. К. – Ръководител регионално звено гр. Враца към
ДП“УСЯ“, като представител на собственика, извършили проверка на
техническото и експлоатационно състояние на яз. “Търговище -27”, в
землището на с. Т., община Ч. /на язовирната стена и съоръженията към нея/.
В хода на проверката били направени различни констатации и били дадени и
няколко предписания на собственика на язовира – в случая на ДП „УСЯ“ –
упражняващ правата на собственика /на държавата/, чрез оформения КП №
03-03-24/24.11.2020 г. Едно от тях било в срок до 30.04.2021 г., да се
“възстанови техническото и експлоатационно състояние на бързотока след
2
преливника”, т.к. бързотока бил разрушен.
Представителят на ДП „УСЯ“ и проверяващите подписали протокола от
24.11.2021 г.
На 25.05.2021 г. е извършена друга проверка и контрол на язовирната
стена и на съоръженията към нея на посочения язовир “Търговище " от
представители на Главна дирекция "Надзор на язовирни стени и съоръжения
към тях" /НЯСС/, вкл. св. И. С. - в присъствието на друг представител на ДП
„УСЯ“ /експерт хидроинженер/. При тази проверка е констатирано, че
горепосоченото предписание, дадено с протокола от 24.11.2020 г. “да се
възстанови техническото и експлоатационно състояние на бързотока след
преливника” не е изпълнено. За установеното при проверката е съставен
Констативен протокол № 03-03-15/26.05.2021 г. Предвид това, гл. инспектор
С. преценила, че е налице нарушение по Закона за водите. С изрична писмена
покана, Изп. Директор на ДП „УСЯ“ , като негов представител, бил поканен
да се яви в РО”НЯСС”-СЗ- РЗ Враца на 19.07.2021 г. за съставяне и връчване
на АУАН. Представител на нарушителя – Ръководител Регионално звено-
Враца се явил в указаното им място и ден / оправомощен със Заповед № РД-
252/28.06.2021г. на Изп. Директор на /ДП „УСЯ“/. Така С. съставила АУАН
№ 03-025/19.07.21 г. Актът е съставен ДП „УСЯ“ за нарушение по чл.190а
ал.2 от Закона за водите, на базата на официални документи – два броя
Констативни протоколи за проверки на 24.11.2020 г. и на 26.05.2021 г., и в
присъствието на един свидетел – такъв на установяването на самото
нарушение /В. Нетовски, присъствал на проверката на 25.05.21 г./.
Актът бил подписан от представителя на нарушителя и било връчено
копие от него на същия. Били депозирани пред АНО писмени възражения по
акта.
На 17.01.2022 г., въз основа на АУАН № 03-025/19.07.2021 г. е издадено
обжалваното НП № НЯСС 20/17.01.2022 г. на Председателя на ДАМТН.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства според съда се
установи по един безспорен начин, че към 25.05.2021 г. – момента на
3
извършената на ДП «УСЯ» от свид. С. втора проверка, отразена като резултат
в КП № 03-03-15/26.05.21 г., ДП, като упражняващ правата на собственик
върху язовир “Търговище-27/Дедин дол“ ” в земл. на с. Т., общ.Ч., обл.В., не е
било възстановило разрушения бързоток след преливника на язовира. Няма
данни по делото Предпирятието да е било въобще предприело действия по е
започната някаква порцедура на ремонт на тази част от обекта / язовира/.
Безспорно е, и че подобно поведение ДП «УСЯ» е следвало да извърши в
срок до 30.04.2021 г. – указано й с КП 03-03-24/24.11.2020г., в резултат на
проверката от 24.11.20 г., и което задължение е възникнало на основата на
дадено по реда на чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите “предписание” – с този
протокол / в р-л V т.2/.
Свид. С. в с.з., заяви изрично, че участвайки лично в и двете проверки
за състоянието на състоянието на язовира е видяла, че към тези моменти
бързотока е бил разрушен , като след първата – също, той не е бил
възстановен, въпреки даденото предписание. От страна на жалбоподателя не
бяха ангажирани и пред съда никакви доказателства в обратния смисъл,
тежестта на доказване не е негова в случая наистина, но по никакъв начин той
не обори твърденията на свидетеля по делото, подкрепяни и от писмените
доказателства – констативните протоколи от двете проверки – факта на
увредения/разрушен/ бързоток.
Съгласно Закона за водите – чл.190 а ал.1 т.3, Председателят на
ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190 ал.4 от
Закона, имат правото „да дават предписания на собствениците на язовирни
стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този
закон и Наредбата по чл. 141 ал. 2, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти“, както и да „определят срок за
тяхното изпълнение“. Неизпълнението на даваните указания и предписания,
като неправомерно поведение от задълженото лице /общината/ влече
отговорност, която от законодателя е уредена в чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. Съдът
констатира, че Наредбата по чл.141 ал.2 от ЗВ е „НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА
И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА И БЕЗОПАСНАТА
ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И НА СЪОРЪЖЕНИЯТА
КЪМ ТЯХ И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТРОЛ ЗА ТЕХНИЧЕСКОТО
ИМ СЪСТОЯНИЕ“ на МС, приемана по предложение на Председателя на
4
ДА“МТН“. В нея , в Раздел IV. „Ремонт и реконструкция на язовирни стени и
на съоръженията към тях“, чл. 28. Указва : (1) Видът, обемът и графиците
за извършване на ремонтните работи се определят от собственика въз
основа на протоколите от прегледите за състоянието на съоръженията на
язовирните стени или на предписанията, дадени от Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор и комисията по чл. 138а ал. 3 от
Закона за водите.
В същата Наредба, в Част трета. „КОНТРОЛ И ПРОВЕРКИ. Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“, чл. 108 е определено, че : ал. (1) Контролът на
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирите се
осъществява съобразно тяхната категоризация по степента на потенциална
опасност по чл. 10.; ал. (2) За язовирите с висока и значителна степен на
потенциална опасност: 1. собственикът/операторът извършва технически
прегледи два пъти годишно; 2. комисията по чл. 138а, ал. 3 от Закона за
водите извършва ежегодни проверки за готовността за безопасната
експлоатация на язовирите; 3. Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор извършва проверки на техническото състояние и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях; и ал.
(3) За язовирите с ниска степен на потенциална опасност: 1.
собственикът/операторът извършва технически прегледи веднъж годишно; 2.
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършва
проверки на техническото състояние и безопасната експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях веднъж на три години.
Предвиден е в Наредбата и Раздел II. „Контрол на безопасната експлоатация
и техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях,
осъществяван от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор“.
Там е записано, в чл. 116, че „Председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни
лица контролират изпълнението на: 1. предписанията на комисиите по чл.
138а, ал. 3 от Закона за водите; 2. мерките за осигуряване на изправното
техническо състояние на язовирните стени и на съоръженията към тях и
безопасната им експлоатация; 3. дейности по извеждане от експлоатация или
ликвидация; 4. наличие на оператор и притежаваната от него квалификация;
5. вписването на данни в информационната система, предоставена от
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор; 6. спазването на
5
изискванията на тази наредба“. Също в чл. 117 : „При изпълнението на
правомощията по чл. 116 контролните органи от Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор имат право: 1. на свободен достъп до
контролираните от тях язовири; 2. да изискват необходимите данни, сведения,
обяснения и друга информация; 3. да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по
Закона за водите и тази наредба, включително да предписват на
собственика/оператора предприемане на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, намаляване на водните обеми (с изключение на язовирите по
приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите), както и да
определят срок за тяхното изпълнение; 4. да съставят актове за установяване
на административни нарушения; 5. да издават наказателни постановления“.
За съда от тази нормативна база се изяснява безспорно, че ДА “МТН“
може да извършва контрол и проверки на технич. състояние на язовирите,
при които може да дава предписания за състоянието и технич. експлоатация
на обектите, и тези предписания са в резултата на правомощията на този
контролен орган, като вкл. поведението – действия или бездействия на
собственика/оператора на водния обект, съгласно ЗВ и Наредбата. ДА“МТН“
съгл. 116 от посочената Наредба контролира и „мерките за осигуряване на
изправното техническо състояние на язовирните стени и на съоръженията към
тях и безопасната им експлоатация“, а съобразно чл.117 от нея - при
осъществяване правомощията си по чл.116 – дава и предписания. В тази
насока, възраженията на жалбоподателя, че не може да им бъдат давани
предписания в смисъла за осъществяване на „възстановяване на бързотока
след преливника“ са неоснователни. Доколкото пък се твърди в жалбата, че
„ДКК“ ЕАД е лицето, задължено да възлага ремонти и реконструкции на
язовири – държавна и общинска собственост 8 и то включени в нарочен
списък, където попада и процесния яз. „Върбово“/, това е така, но посоченото
дружество е техническия възложител на подобни дейности, докато
собственикът на язовира е задължен да го поддържа в изискуемото
техническо състояние и годност за експлоатация, респ. като отговорно лице
за това състояние, именно собственикът следва да предприеме действия за
извършване/възлагане на ремонтни дейности и реконструкции сам или чрез
създаденото дружество - „ДКК“ ЕАД / което от своя страна ги възлага на свое
6
дъщерно дружество – „Монтажи“ ЕАД/.
Няма никакви доказателства ДП «УСЯ» да е изпълнило дадените му
предписания и към настоящия момент, лично или чрез съдействието на
«ДКК» ЕАД.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и въражението в
жалбата за неправилно определена/установена дата на нарушението.
Действително, на 25.05.2021 г. е извършена повторната проверка от
служители на ДА»МТН», при която е констатирано , че към тази именно дата
не е изпълнено дадено на 24.11.20 г. задължително предписание от ДП»УСЯ».
Но самото предписание е било за извършване на действие, т.е с
бездействието, до крайно определения срок, е осъществен състав на
противоправно поведение – нарушение, изразено в неизпъленние на
предписание. Последното – със срок до 30.04.21г, т.е при неизпълнението му,
още на 01.05.2021 г. е налице админ. нарушение. И във всеки следващ ден, би
било също такова нарушение, т.к. изпълнителното дейние е от вида
«бездействие». Няма никаква пречка и фактически, и от юридическа страна,
контролният орган да установи дадено нарушение на някаква последваща
дата/ установяването му/, а самото нарушение да е извършено/довършено на
предходна такава от установяването. Или според съда, не е налице никакво
процесуално нарушение на правилата на админ. нак. производство
обстоятелсвото, че проверката и констатирането на нарушнието, извършено
на 01.05.21г, е станало чак на 25.05.21г. Законът – ЗАНН, не позволява в чл.34
, образуването на админ.нак. производство , ако не е съставен акт: в
тримесечен срок от откриване на нарушителя / но от компетентния орган –
съгласно събедната практика/ или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Няма никави други изисквания за отпочване на прозводството,
а то започва именно със съставяне на АУАН. В насотящия казус, не са налице
пречките , визирани в чл.34 ЗАНН – има нарушение, извършено на 01.05.21г.,
открито на 25.05.21г. и съставен АУАН на 19.07.21 г.
При всички изброени до тук обстоятелства правилно АНО е приел, че е
осъществен състава на нарушението по чл.190 а ал.2 във вр. чл.190 а ал.1 т.3
от ЗВ и е издал НП. Още повече – актосъставителят се е позовал в акта и на
достатъчно официални документи, за да приеме за извършено админ.
нарушение /най-вече констативните протоколи/. Тези документи са описани,
7
както в обстоятелствената част на акта, така и като приложения по него.
Налице е и хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН според съда, макар и
актосъставителят да не я е посочил изрично.
Неоснователни са възраженията на представителя на жалбоподателя, за
маловажност на деянието, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че случая не следва да се квалифицира като маловажен,
като съответно не следва и да намира приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
данни всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването
му, вида на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена
опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-
наказателната отговорност. Нарушенията свързани с неспазване нормите на
ЗВ са с повишена обществена опасност, като в закона не са налице хипотези и
съответно норми дефиниращи и санкциониращи случаи на маловажни
нарушенията, установени от контролиращият орган неизпълнени
предписания, свързани с такъв важен за хората ресурс – водите. Следва да се
отчетат защитаваните обществени отношения и опасността за настъпване на
други общественоопасни последици – чл. 2 от ЗВ „Целта на закона е да
осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и
опазване на здравето на населението“ . Обстоятелствата, че няма данни да
са били предприети някакви мерки в нужната насока – изпълнение указанията
на контролния орган, са отчетени от АНО при определяне на наказанието,
което е наложено в минималния размер, предвиден в закона. Изпълнението на
процесното задължение е от съществено значение за сигурността и здравето
на жителите на по-близките населени места най-малко, ако не и от цялата
община. Необходимо е наличието на особени извинителни обстоятелства,
попречили на привеждането в техническа годност на водния обект. Дори да
няма конкретно установени настъпили вредни последици, не следва да се
чака такива да настъпят, за да се приеме, че има извършено нарушение, което
да не е маловажно.
С оглед доказаността на приписаното админ.нарушение, и приетата
липса и на процесуални и материални нарушения при издаването на
наказателното постановление, съдът приема, че същото е законосъобразно и
обосновано, и като такова НП следва да бъде потвърдено.
8
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
/юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния му представител в
жалбата – следва да останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид
решението на съда по същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в
тази насока – да бъде отхвърлено.
На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество
на казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез
представител на същата – Ст. експерт – юрист, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати претендираните разноски от посочения представител
/служител с юридическо образование/, възнаграждение за такъв, с оглед
участието му в процеса. Съобразно указаното в чл.63 ал.5 от ЗАНН / ред. от
ДВ. Бр.94 от 2019 г., в сила до 23.12.2021 г. / и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА
ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета
с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. и Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът
присъжда в тежест на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна
възнаграждение за юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование / както е в случая/ , в размер на 80,00 лв. – предвид и размера на
наказанието, определено с НП– минимално такова.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС-20/
17.01.2022 г. на Председателя на Държавна Агенция за Метрология и
Технически надзор-гр.София , с което е наложена на ДП“УСЯ“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., обл. С., р-н С., ул. "К.
А. І" № ..., представлявано от инж. Ц. М. Б. – Изпълнителен директор,
имуществена санкция в размер на 1000,00 лв., на основание чл.200 ал.1 т.39
от Закона за Водите, за извършено нарушение по чл.190а ал.2 вр. чл.190 ал.1
т.3 от същия закон.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на ДП“УСЯ“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., обл. С., р-н С., ул. "К.
А. І" № ..., представлявано от инж. Ц. М. Б. – Изпълнителен директор, за
присъждане на разноски по делото / юрисконсултско възнаграждение /.
9
ОСЪЖДА ДП“УСЯ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., обл. С., р-н С., ул. "К. А. І" № ..., ДА ЗАПЛАТИ на ДА“МТН“
с адрес на управление гр.С., бул. “Г.М. Д.“ № ..., с ЕИК *********,
направените по делото разноски за възнаграждение на представител по
делото – служител с юридическо образование, в размер на 80,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10