Р Е Ш Е Н И Е
Номер 555 / 9.3.2020г. 09.03.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6 състав
На 11 02 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Д МАТЕЕВА
Секретар: Т Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02794 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
срещу
К.В.М. ЕГН ********** ***
както следва:
-с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.11.2017г., сключен с “УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД,
сумата 3196.95лв. от която
сумата 2840.92лв., представляваща неплатена главница – 25 мес.погасителни вноски ца периода 21.04.2017-21.04.2019г. по Договор за кредит № 2488685 от 08.11.2016 одобрен и 09.11.2016г. подписан
сумата 270.56лв., възнаградителна лихва за периода 21.04.2017г. до 20.11.2017г.;
сумата 85.47лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед №1195 /06.03.2018г. по ч.г.д.№01489/2018г. по описа на ПРС.
-при условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове, са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договора за цесия сключен с “УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД, посочените по-горе суми
В законоустановения срок ответникът , чрез особен представител адв.З.С. , е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер. Твърди, че процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред. Ответникът оспорва валидността на договора за цесия, както и надлежното му съобщаване на ответника. Ответникът оспорва допустимостта на предявените осъдителни искове при условията на евентуалност, като счита че не са налице условията за това съгласно ТР 4/2013г. на ОСГКТ.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, че с посочения Договор за кредит, сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, ответникът е получил паричен кредит в размер 3000лв.
Съгласно договора ответникът се е задължил да заплати възнаградителна лихва Страните са се договорили изплащането на кредита да става на 30 броя месечни вноски по приложен към договора погасителен план всяка по 134.72лв. с първа вноска 21.11.2016г. и последна вноска 21.04.2019г.
Съгласно договора при забавено плащане на договорените вноски потребителят дължи връщане на кредитора освен всички просрочени суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, по процесния договор :
ответникът е платил 657.87лв., с която е погасена:
лихва за забава 2.27лв.
договорна лихва 181.92лв.
главница 491.68лв.
С Индивидуален договор за цесия и Приложение №1 / посочени по-горе/, сключени на основание Рамков договор за прехвърляне на вземания ,“Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е продало на ищеца вземания по списък, сред които и процесното вземане.
С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия.
С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД на ответника е изпратено писмо за извършената цесия , като същото е получено от бащата на ответника.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, след цесията не е постъпвало плащане от ответника по процесния договор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен кредит от 09.11.2016г., сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД.
Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2017г., сключен от ищеца с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. В същото време ответникът не е доказал да е извършвал плащания на дължимите суми, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера.
В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията.
Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, е получено от бащата на ответника.
Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, по процесния договор ответникът е платил частична сума.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, по процесния договор остават дължими:
Главница 2840.92лв.
Договорна лихва 270.56лв. за периода 23.03.2017-20.11.2017г.
Лихва за забава на плащанията 22.04.2017 до дата на заявлението 02.03.2018 – 102.55лв.
На основание чл.8 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че не се е сбъднало условието, поради което и не следва да се произнася по евентуално съединените искове.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, както в заповедното, така и в исковото производства
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв. за заповедното и 100лв. за исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство – съдът ги присъжда в съответствие с уважената част от исковете
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
Срещу
К.В.М. ЕГН ********** ***
че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20 11 2017г., сключен с “УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД,
сумата 3111.48лв. / като за разликата до пълния предявен размер 3196.95лв. отхвърля като неоснователен и недоказан/
от която
сумата 2840.92лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен кредит № 2488685 от 08.11.2016 одобрен и 09.11.2016г. подписан
сумата 270.56лв., възнаградителна лихва за периода 21.04.2017г. до 20.11.2017г.;
сумата 85.47лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г., / поради непоискано увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК в тази част/
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед №№1195 /06.03.2018г. по ч.г.д.№01489/2018г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА К.В.М. ЕГН ********** ***
да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
разноски, както следва :
сумата 124.45лв. за държавна такса,
сумата200лв. за експертиза,
сумата 300лв. възнаграждение на особен представител и
сумата 100лв.юк възнаграждение в исковото производство спрямо ув.част
както и разноски по запов.производство:
сумата 62.22лв. д.такса ,50лв.юк.възнаграждение спрямо ув.част
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: