№ 36254
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20211110157172 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 01.12.2021 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На първи декември две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 57172 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от /фирма/ рег. № ********, действащ чрез /фирма/, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от **********, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение против Б. ПЛ. КЛ., с ЕГН **********, от
1
/адрес/, за сумата от 4843,72 лв. за главница по договор за потребителски кредит №
********* от 27.02.2019 г., сумата от 838,38 лв. – възнаградителна лихва за периода от
20.09.2020 г. до 20.03.2024 г., сумата от 447,13 лв. – мораторна лихва за периода от
20.10.2020 г. до 16.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 01.12.2021 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 4 843,72 лв. за главница по договор за потребителски
кредит № ********* от 27.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за направените по делото
разноски в размер на 136,38 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
838,38 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 20.03.2024 г., сумата от
447,13 лв. – мораторна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 16.09.2021 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е посочил в заявлението, че
вземането му е възникнало по договор за потребителски кредит от 27.02.2019 г., който
намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК,
обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши
проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но
същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище
по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на
заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може
да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси,
свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по
смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо
Закона за защита на потребителите. Претенциите за присъждане на възнаградителна и
мораторна лихва, при твърдяна предсрочна изискуемост на кредита съдът намира, че е в
противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и обосновава вероятна основателност на
неравноправни клаузи. В настоящото производство, което не предполага състезателен
характер, а напротив: налице е едностранен характер до връчване на препис от заповедта на
длъжника, съдът не може да определи дължима лихва, още повече когато вземането е по
договор за потребителски кредит, при който се изискват специални познания от
компетентността на вещо лице – счетоводител за определяне размера на дължимите лихви.
2
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за
посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на /фирма/ рег. № ********, действащ чрез /фирма/, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от **********, против Б. ПЛ. КЛ.,
с ЕГН **********, от /адрес/, за сумата от 838,38 лв. /осемстотин тридесет и осем лева и
тридесет и осем стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 20.03.2024
г., сумата от 447,13 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ –
мораторна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 16.09.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3