№ 4998
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110104819 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на тридесети март 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
4819/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД „. твърди, че на 15.09.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка
1
„шкода октавия” с рег. № СВ . РК, управлявано от съответния водач и МПС марка „сеат
алтеа” с рег. № СВ . ВТ, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на ПТП е
водачът на МПС марка „сеат алтеа” с рег. № СВ . ВТ. Твърди, че МПС марка „шкода
октавия” с рег. № СВ . РК е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна
полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана, във връзка с
ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от
3 190,12 лв. на увреденото лице. Твърди, че за причинителя на ПТП имало договор срещу
гражданска отговорност със застраховател ответника „., валиден към момента на ПТП.
Твърди, че е поканил ответника с покана от 09.03.2022 г. , и на основание чл. 411от КЗ, да
плати изплатената от ищеца сума в размер на 3 190,12 лв. , увеличена с 25 лв.
ликвидационни разноски – общо 3 215,12 лв. , но плащане не последвало. Ето защо, моли
присъждането на сумата от 3 215,12 лв. , в едно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли присъждане и на мораторна
лихва в размер на 274,05 лв. – обезщетение за забавено плащане на претендираната сума от
3 215,12 лв. , за периода 31.03.2022 г. – 27.01.2023 г. Моли присъждане и на деловодни
разноски.
Ответникът, оспорва изцяло предявените искове по съображения изложени в отговора на
исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 15.09.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „шкода октавия” с рег. № СВ
. РК – паркирано и МПС марка „сеат алтеа” с рег. № СВ . ВТ, управлявано от водача
Лапшов. Причинител на ПТП е водачът на МПС марка „сеат алтеа” с рег. № СВ . ВТ –
Лапшов, който управлявайки МПС по улица се опитва да задмине паркираното с отворена
задна лява врата МПС марка „шкода октавия” с рег. № СВ . РК, и удря отворената задна лява
врата. МПС марка „шкода октавия” с рег. № СВ . РК е било застраховано имуществено при
ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. МПС марка „шкода
октавия” с рег. № СВ . РК е било застраховано имуществено при ищеца със застрахователна
полица, валидна към момента на ПТП. При ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка
по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 3 190,12 лв. За
причинителя на ПТП е имало договор срещу гражданска отговорност със застраховател
ответника, валиден към момента на ПТП. Ищецът е поканил ответника с покана от
09.03.2022 г. , и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на
3 190,12 лв. , увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски – общо 3 215,12 лв. , но плащане
не последвало.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетата по делото САЕ /л.л. №№ 47-52/ и показанията на свидетеля Лапшов, разпитан в
откритото съдебно заседание от 30.03.2023 г. , съдът обсъди и доказателствата, приложени
2
под л.л. №№ 3-18 от делото. Съдът кредитира посочените свидетелски показания, които
кореспондират с приетата по делото САЕ /л.л. №№ 47-52/ за механизма на ПТП, както и с
приложения под л. № 6 от делото протокол за ПТП. Виновен за ПТП е водачът на МПС
марка „сеат алтеа” с рег. № СВ . ВТ – Лапшов, който не спазва чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според
който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 47-52/, която съдът кредитира, като неоспорена
от насрещни доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП
по средни пазарни цени възлиза на 3 876,07 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „шкода октавия” с рег.
№ СВ . РК е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято
гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както
и че ищеца е изплатил на увреденото лице сумата от 3 876,07 лв. и че ответника не е
изплатил нищо по суброгационната претенция на ищеца. Следователно, искът за
присъждане на сумата от 3 215,12 лв. следва да се уважи изцяло, тъй като тази сума е сбор
на от сумата от 25 лв. – ликвидационните разноски, за които ищецът има също право да се
суброгира по правилата на чл. 411 от КЗ, и сумата от 3 190,12 лв. – платеното от ищеца
обезщетение, което платено обезщетение е по-малко от сумата от 3 876,07 лв. – приетия по
делото размер на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП. Или, ищецът може да
се суброгира изцяло за платеното и ликвидационните разноски, които определят границата
на суброгацията, доколкото е заплатил по-малко от вредите обезщетение. В заключение и за
яснота следва да се посочи това, че съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ във вр. чл. 400 от
3
КЗ, платилият обезщетението застраховател се суброгира срещу делинквента/застрахователя
по договор ГО до размера на платеното обезщетение, но и в рамките на действителната
стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа на застрахователното право –
тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от причинителя им или от
застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение /застрахователна премия/ поема
риска от деликта. Именно възстановяването на действителната стойност на увреденото
имущество, в случая – на МПС, стои в основата на тези правоотношения, подчинени на
целта да се възстанови имущественото положение отпреди деликта. Чл. 400 от КЗ дава
легално определение на застрахователното понятие „действителна стойност” – тази, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Или,
когато предмет на делото е възстановяване на вреди на МПС, за определяне на
действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за възстановяването му в
състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е стойността на средните
пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от икономически фактори,
дава именно действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка следва да се
възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на правоотношенията във
връзка със суброгацията по чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД забавата е от поканата. В
случая се установи, че поканата е от 09.03.2022 г. , която дата предхожда процесната.
Следователно, искът е установен по основанието си, но по делото липсват достатъчно данни
за размера му. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът следва да се
уважи изцяло за претендираната сума от 274,05 лв. За да приеме това, съдът взема предвид,
както присъжданата главница, така и периода за който се претендира лихвата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 1 258,60 лв. – деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца ЗАД „., на осн. чл. 411 от КЗ, сумата от 3
215,12 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
30.01.2023 год. , до окончателното изплащане на сумата.
4
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца ЗАД „., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
274,05 лв. – лихва за забава на главницата от 3 215,12 лв. , за периода 31.03.2022 г. –
27.01.2023 г.
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца ЗАД „., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1
258,60 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5