РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Кюстендил, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221520102428 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба от М. М. С., ЕГН **********, чрез адв.
Д. М., срещу М. Р. А., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответникът са сключени
два договора за заем от 17.08.2021 г., единият за сумата от 5 000 лв., вторият
за 7 000 лв., по силата на които ищецът е предоставил на ответника
горепосочените суми, срещу задължението на ответника по всеки договор да
върне сумите в срок до 17.08.2022 г. Ищецът сочи, че длъжника не е върнал
сумата. Излага, че на 17.12.2022 г. е изпратил писмена покана до длъжника за
доброволно плащане, която е връчена на ответника на 21.12.2022 г., но същия
не е върнал получените в заем суми. Моли съдът да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 7000 лв. на основание договор за заем от
17.08.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 5000 лв. на основание
договор за заем от 17.08.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си
на отговор.
В съдебно заседание ищцата е направила искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД.
1
По иска с правна квалификация чл. 79, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото, елемент от което е реалното
предаване от заемодателя на заемателя на пари или други заместими вещи,
което съответства на задължението на заемателя да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. В тежест на ответника е да
докаже, че е върнал сумата, респективно че не е налице валидно
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Препис от
исковата молба и приложенията към нея също е връчен редовно на ответната
страна /лично/. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно
заседание, получил е лично съдебното съобщение. Получил е препис от
определението, в което е обективиран проекта за доклад по делото, с което е
редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно
представения списък на разноските, представен от процесуалния
представител на ищцовото дружество и те са в размер на 480 лв. – държавна
такса в исковото производство и 900 лв.- адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. С., ЕГН
**********, следните суми: сумата в размер на 7000 лв. (седем хиляди лева)
на основание договор за заем от 17.08.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба (30.12.2022 г.) до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева) на основание договор за заем от
17.08.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба (30.12.2022
г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Р. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. С., ЕГН
**********, РАЗНОСКИ в настоящото производство в общ размер на 1380
лв. (хиляда триста и осемдесет лева), от които 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) – държавна такса в исковото производство и 900 лв.
(деветстотин лева) - адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3