№ 23461
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. КАСАБОВА-ХРАНОВА
като разгледа докладваното от М. КАСАБОВА-ХРАНОВА Гражданско дело
№ 20251110120128 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г. С. М. против „...“ ЕООД.
Първоначално делото е образувано пред РС Пазарджик, като с определение от
05.06.2024 г. по гр. дело № 2291/2024 г., производството по делото е прекратено и
изпратено по подсъдност на РС – П., поради обстоятелството, че се касае за
потребителски спор, а настоящият адрес на ищеца е в района на РС -П..
Въз основа на горното пред РС – П. е образувано гр.д. № 198/2024 г., прекратено
с определение № 135/06.03.2025 г. и делото е изпратено по компетентност на СРС.
Решаващият извод на съда е, че не се касае за потребителски спор, доколкото ищецът
няма качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП с оглед предмета на търсената
защита по иск с правно основание чл. 439 ГПК, поради което следва да бъде взет
предвид адреса по седалището на ответника.
Съдът намира следното:
В случая е предявен иск за установяване недължимостта на сумата в общ размер
на 1492,92 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 419/2010 г. по описа
на РС – П., за събирането на която е образувано изп. Дело № 643/2024 г. по писа на
ЧСИ С., поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение.
Видно от изложеното в исковата молба и от представените с нея доказателства
предявеният отрицателен установителен иск от ищеца по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК (за
оспорване на вземането по принудителното изпълнение), е насочен към отричане на
изпълняемо право, породено от правоотношение по договор за потребителски кредит,
по което ищецът притежава качеството на потребител на кредитни услуги по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като липсват твърдения при пораждане на
правоотношението ищецът да е действал във връзка с негова търговска или
професионална дейност.
Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Съгласно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 3 ГПК,
възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се прави от ответника
най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание. След изменението на чл. 113 ГПК (със
ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 65/2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а
1
императивно уредена (включително и по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което
нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд
по тези дела.
Относно приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439
ГПК е налице последователна практика на ВКС, която и настоящият състав споделя.
(В този смисъл определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., определение
№ 2481/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2819/2023 г. по писа на ВКС, III г.о., определение №
39/09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413/05.10.2022 г. по
ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 306/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022
Г., І т. о. и др.).
Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото
правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната
страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.
Видно от служебно изготвените справки по делото настоящият адрес на ищеца
Г. С. М. е в с. Е., общ. П., който е в района на РС-П..
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му
е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че делото следва да бъде
изпратено на РС П. за продължаване на съдопроизводствените действия по
образуваното гражданско дело. В конкретния случай РС – П. е следвало да повдигне
спор за подсъдност, но не е сторил това.
Предвид горното и на основание чл. 122, изр. 2 ГПК настоящият състав намира,
че спорът за подсъдността на делото следва да бъде разрешен от Софийски градски
съд.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20128/2025 г. по описа на СРС, 182
състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Районен съд П. относно съда, на който
е подсъдно разглеждането на гр.д. № 20128/2025 г. по описа на СРС, 182-ри състав.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски градски съд за решаване на повдигнатия
спор и определяне на местно компетентния съд за разглеждане на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2