РЕШЕНИЕ
№ 1354
гр. Пловдив, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300501751 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 20365/23.06.2023г. от „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно неименование „Теленор България“/, ЕИК
********* против решение № 160/27.04.2023г., постановено по гр. д. №
945/2022г. по описа на РС Асеновград, II с., с което се отхвърля предявения
иск от „Йеттел България“ ЕАД за признаване за установено вземането му по
отношение на Б. С. И., ЕГН **********, в размер общо на 326, 10 лева, от
които: 50, 61 лева, представляващи дължими и неизплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури: № ***г., № ***г., № ***г., № ***г. за периода от 20.11.2019г. до
19.01.2020г., 37, 80 лева незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от ***г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *** и 237, 69
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от
които: 181, 23 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от ***г. за мобилен номер *** и 56, 46 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от ***г. за мобилен номер
***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
1
на материалния закон.Оспорват се изводите на съда за недоказаност
предоставянето на услугите и предсрочното прекратяване на договора.Моли
се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да се постанови ново, с
което исковете да бъдат уважени.Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата.Назначеният й особен представител не се явява и в съдебно
заседание, р. пр.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Б. С. И., ЕГН **********, за
сумата в общ размер от 326, 10 лв., включваща 50, 61 лева дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода 20.11.2019г. до 19.01.2020г., 37, 70 лева незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от ***г., 237, 69 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които 181, 23 лева за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от ***г. за мобилен номер *** и 56, 46
лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от ***г. за мобилен
номер ***.
Към първоинстанционното производство е приложено ч. гр. д. №
237/2022г. по описа на Асеновградски районен съд, образувано по подадено
заявление от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* против Б. С. И., ЕГН
**********, въз основа на което е издадена заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от ***г., за сумата от 50, 61 лева
месечни абонаментни такси за отчетен период 20.11.2019г. – 19.01.2019г., 37,
80 лева неплатени лизингови вноски и 237, 69 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които 181, 23 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *** и 54,
46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилен номер ***, ведно със законната лихва за забава върху вземането от
подаване на заявлението в съда – 13.12.2021г., както и направените по
производството разноски от 25 лева за ДТ и 180 лева за платено адвокатско
възнаграждение.Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК при наличие на предпоставките за това,
съотв. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
2
вземането си в едномесечен срок.Съобщението за това е връчено на
13.04.2022г., а исковата молба е подадена на 13.05.2022г. в рамките на
едномесечния срок, с оглед на което искът е допустим.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът в
първоинстанционното производство чрез назначения особен представител е
оспорил иска, както и сключването на процесните договори.Направил е
възражение, че размера на неустойките е прекомерно голям с оглед
договорените абонаменти планове.Оспорил е и твърдението, че ответникът е
бил уведомен за претенцията на ищеца преди подаване на заявлението.
С обжалваното решение районният съд е приел за установено наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на
сключен договор за мобилни услуги от ***г. за мобилни номера: *** и ***,
със срок 24 месеца, по тарифен план „Интернет промо 8, 99“ и „ Тотал+промо
16.99“, че ответникът е ползвал два мобилни номера с абонатни номера: *** и
***, както и че по силата на договори за лизинг ищецът като „лизингодател“ е
предоставил на ответника „лизингополучател“ мобилни устройства „Tablet
prestigio wize 3418 8 4 G Mini“.Приел е, че ответната страна не е провела
успешно доказване относно направеното оспорване на истинността на
подписите на ответника, положени в процесните договори.Приел е също, че
ищецът е изправна страна по сключените договори, поради което в тежест на
ответника е възникнало задължение да заплати дължимите месечни
абонаментни такси и лизингови вноски по сключените договори за мобилни
услуги и договори за лизинг.Доколкото същият не ангажирал доказателства
за погасяване на задълженията в срок, за ищеца възникнало правото да ги
прекрати едностранно.По делото обаче не били представени доказателства за
уведомяване на потребителя за едностранното прекратяване на договорите,
поради което за ищеца не възникнало правото да претендира неустойка.Не
бил доказан и размера на исковете, поради което същите са отхвърлени като
неоснователни.
Настоящият състав на съда намира, че фактическата обстановка е
установена правилно от районния съд въз основа на ангажираните в
производството доказателства.Правилни са и изводите за наличие на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за
мобилни услуги от ***г. и договор за лизинг от същата дата.Цената на
абонамента по първия договор е възнаграждение за самото право на достъп до
мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ
карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от
останалите участници в мрежата като абонат, както при изходящи, така и при
входящи повиквания, като за доказването на това вземане в полза на
оператора е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя
договори и допълнителни споразумения за съответния абонаментен план.В
случая уговорените цени на месечните абонаменти съответстват на
начислената цена на услугите в издадените фактури от оператора, поради
което съдът намира, че в полза на въззиваемото дружество е възникнало
3
вземане за договорените абонаментни такси, а изводът на районния съд за
недоказаност на иска по размер е необоснован и неправилен.
Относно изискуемостта на вземането за заплащане на месечните
абонаментни такси, настоящият състав на съда взе предвид, че се касае за
периодични плащания, дължими след изтичането на всеки отчетен период по
договора.В тази връзка в сключените индивидуални договори е уточнено, че
отчетният период е с продължителност от един месец и започва всеки месец
на една и съща дата, наречена дата на фактуриране.На тази датата се
начислява използването на мобилни услуги през последния отчетен период,
както и авансови абонаментни такси и отстъпки за предстоящия отчетен
период.След датата на фактуриране текущата сметка се занулява.При този
начин на договаряне следва да се приеме, че денят за изпълнение на
месечното задължение е определен и е бил известен на длъжника, поради
което покана за настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане
на отделните месечни вноски, не е била необходима.Лизинговите вноски,
предмет на предявения иск, също са изискуеми, тъй като срокът на договора
за лизинг от ***г., уговорен в чл. 2 от същия в размер на 23 месеца от
подписването му, към настоящия момент, а и към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, е изтекъл.Доколкото няма данни, а и не се
твърди лизингополучателят да е упражнил правото да придобие
собствеността върху предоставеното му за ползване устройство, нито да е
заплатил дължимата цена за ползването му през претендирания период,
настоящият състав на съда приема, че искът е доказан по основание и размер,
съотв. че потребителят дължи заплащане на претендираните месечни
абонаментни такси и лизингови вноски за предоставените му услуги.
По отношение на претендираните неустойки настоящия състав споделя
извода на районния съд относно липсата на доказателства за надлежно
уведомяване на потребителя за предсрочно едностранно прекратяване на
процесните договори.В тази насока няма данни по делото изпратеното писмо
да е получено лично от потребителя, лице от домашните му или от негов
пълномощник, което да е удостоверено с имената и подписа на съответното
легитимирано лице.Отделно от това в случая неустойките се претендират на
основание т. 11 от процесния договор за мобилни услуги, където е
предвидено, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока по
него по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т. ч.
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти.Месечният абонамент,
приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според
условията на плана.В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия
4
срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.Настоящият състав
намира, че по този начин уговорена неустойката, съизмерима с размера на
месечните абонаментни такси, би заместила дължимото от клиента
изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни
услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят
такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни
такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за
предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при
прекратяване би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на
оператора.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява частично
основателна, а решението на районния съд неправилно в частта относно
предявените искове за неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, в
която част следва да бъде отменено и вместо него постановено ново решение,
с което тези искове да бъдат уважени.В частта относно претендираната
неустойка въззивната жалба е неоснователна, а решението правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
претендираните разноски - 480 лв. за процесуално представителство във
въззивното производство, 25 лв. ДТ и 400 лева – заплатено възнаграждение за
особен представител на въззиваемата, общо 805 лева.Разноски на
въззиваемата не следва да бъдат присъждани, тъй като не са направени такива
за въззивното производство.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 160 от 27.04.2023г., постановено по гр. д. № 945 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, II гр. с., в частта, с която
отхвърля предявените искове от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********), със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк „Младост 4“, Бизнес парк София, за
признаване за установено съществуването на вземането му по отношение на
Б. С. И., ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване в *** и с
5
постоянен/настоящ адрес: ***, в размер общо на 326, 10 лева, от които: 50, 61
лева, представляващи дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури: № ***г., №
***г., № ***г., № ***г. за периода от 20.11.2019г. до 19.01.2020г., 37, 80 лева
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от ***г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ***, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. С. И., ЕГН ********** от
***, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк „Младост 4“, Бизнес парк София с пълномощник
адв. В. Г. от САК, сумата от 50, 61 лева, включваща дължими и неизплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
20.11.2019г. до 19.01.2020г. и 37, 80 лева незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от ***г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер ***, ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Б. С. И., ЕГН ********** от ***, да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Младост 4“,
Бизнес парк София с пълномощник адв. В. Г. от САК, сумата от 805 лева –
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6