№ 1006
гр. Шумен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630102605 по описа за 2025 година
Производство по чл. 237 от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Н. И. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 5, ап. 26 и В. И. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 5, ап. 27 – двамата чрез
пълномощник – адв. Г. Б. от ШАК срещу В. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, район Подуяне, ул. „*** № 5, ет. 3, ап. 3 и И. И. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Карнобат, ул. „Стара планина“ № 25, ет. 3.
Ищците твърдят, че по силата наследствено правоприемство притежават
собствеността върху недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор
83510.663.436 по КК и КР на гр. Шумен. общ. Шумен, обл. Шумен, с адрес: гр. Шумен. м.
Смесе, с площ от 1044 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята:
0, предишен идентификатор: 83510.663.385, номер по предходен план: част от
83510.663.385. при съседи: 83510.663.309, 83510.663.435, 83510.663.458, 83510.663.212.
83510.663.225, ведно с построената в имота Сграда 83510.663.436.1, застроено площ 13 кв.
м., брой етажи 1, предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, а по документ за
собственост: Нива - лозе от 1 дка , находящи се в землището на гр. Шумен, местност Смесе,
при граници: път, Иван Ив. Черкезов, Иван Николов, Евдокия Ст. Хадживасилева, Султана
Маринова. Те се легитимират, като собственици на имота с: Протокол от 20.XI.1964 на
комисията за ТПС на гр. Коларовград, Договор за доброволна делба на наследствен
недвижим имот от 26.11.1982 г., Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство № 94, том IV, дело № 1144/1982 г. на ШРС, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот. придобит по наследство № 95, том IV, дело № 1144/1982г. на
ШРС.
Двамата ищци твърдят също, че през месец април 2020 предприели действия по делба
на процесния имот, като възложили изготвянето на проект за изменение на КК, като проекта
1
бил входиран в СГКК през 2021 г. В хода на производството пред СГКК гр. Шумен
получили уведомление изх. № 24-3685-08.02.2021 г., от което установили, че за техния имот
имало вписани и други собственици, които се легитимират също с документи за собственост.
През същата година получили и друго уведомление с изх. № 24-12119- 28.04.2021 г., с което
били уведомени, че е извършено вписване в КР на поземлен имот с идентификатор
83510.663.436, от което установили и кои са другите лица вписани като собственици на
техния имот, както и актовете им за собственост:
Сочат, че ответниците В. И. Д. се легитимирала като собственик на 5/18 идеални
части със следните актове за собственост: Нотариален акт за собственост на недвижим имот
Акт № 49, том 11, дело № 2173/2010 г. на СВ гр. Шумен, Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот между съсобственици № 51, том 11, дело № 2176/2010 г. на СВ
гр. Шумен, а ответницата И. И. Д. - собственик на 1/18 идеална част въз основа на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот Акт № 49, том 11, дело № 2173/2010 г. на
СВ гр. Шумен.
Излагат, че И. Кирилова Калева - Станкова и Виолета И. Димитрова със свое
Заявление акт № 168, том 1, дело № 435/2021 г. са вписали отказ от право на собственост, за
И. Кирилова Калева - Станкова - 8/18 идеални части и за Виолета И. Димитрова - 6/18
идеални части, от процесният недвижим имот.
Ищците твърдят, че изложените по-горе факти са нови и предвид обстоятелството, че
освен тях и наследодателите им никой никога не бил владял имота, поради което предприели
действия по изясняване и доказване на правото си на собственост. Сочат, че от Протокол от
20.Х1.1964 г. на комисията за ТПС на гр. Коларовград се виждало, че те като наследници на
Иван Минчев, получавали нива парцел 3059 в м. Смесе от 1050 дка, като този номер бил
вписан в двата им нотариални акта.
В същото време ответниците доказвали собствеността си със следните актове за
собственост: Нотариален акт за собственост на имот придобит по ЗРПВПНИ № 162, том II,
дело № 613/1968 г. на ШНС, в който имотът им бил описан, като Лозе от 1200 квадратни
метра в землището на гр. Шумен, местността Смесе, при посочени граници; Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 120, том IX, дело № 4018/1995 г. - Лозе цялото от 1200 кв.м.
, представляващо пл. № 3060, 3059 в местността „Смесе“ извън плана на гр. Шумен, при
посочени граници; Нотариален акт за собственост на недвижим имот Акт № 49, том 11, дело
№ 2173/2010 г. на СВ гр. Шумен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
между съсобственици № 51, том 11, дело № 2176/2010г. на СВ гр. Шумен - Поземлен имот с
идентификатор 83510.663.385 по КК на гр. Шумен, в местността Смесе, с площ от 1311 кв.
м. - за вилна сграда, предназначение на територията — земеделска, с начин на трайно
ползване - за вилна сграда, при съседи: 83510.663.309, 83510.663.222, 83510.663.221,
83510.663.212. 83510.663.225 и подробно описано в Нотариален акт за собственост на имот,
придобит по ЗРПВПНИ № 162, том II, дело № 613/1968 г. на ШНС, като Лозе от 1200
квадратни метра в землището на гр. Шумен, местността Смесе, а по Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 120, том IX, дело № 4018/1995 г. — Лозе цялото от 1200 кв.м.,
представляващо пл. № 3060, 3059 в местността „Смесе“ извън плана на гр. Шумен, при
посочени граници.
Ищците твърдят, че при проведени разговори с Виолета И. Димитрова и нейният
адвокат за изясняване на спора, посетили местност Смесе, където и двете страни установили
и не оспорвали, че ищците винаги са владели нива парцел 3059 в м. Смесе от 1050 дка, който
по КК и КР на гр. Шумен към момента е 83510.663.436 по КК и КР на гр. Шумен, общ.
Шумен, обл. Шумен, с адрес: гр. Шумен. м. Смесе, с площ от 1044 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и
отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ). категория на земята: 0, предишен идентификатор:
83510.663.385, номер по предходен план: част от 83510.663.385.
Ищците излагат, че имотът, който е бил предмет на сделки и владение от страна на
2
ответниците, техните наследодатели и праводатели, както и на И. Кирилова Калева -
Станкова и Виолета И. Димитрова е имот с идентификатор 8351.663.212, с площ от 1152 кв.
м, като именно след това посещение И. Кирилова Калева - Станкова и Виолета И.
Димитрова заявили своя отказ от право на собственост, защото не искали да бъдат вписани
като собственици на чужд имот. В подкрепа на това било и издадено Удостоверение изх. №
УТ-37-097/17.04.2019 г., издадено по повод заявление именно от Виолета И. Димитрова, в
което било записано, че: „недвижимият имот, описан в Нотариален акт за собственост на
имот, придобит по ЗРПВПНИ № 162, том II, дело № 613/1968 г. на ШНС се идентифицира с
имот с пл. № 3058 от земеустройствения план на местност Смесе от 1964 г. ПИ с пл. № 3058
с площ от 1200 кв.м. /по документ/ е идентичен на ПИ с идентификатор 8351.663.212 с площ
от 1152 кв.м., съответно вилата в този имот с идентификатор 8351.663.212.1 по КК на гр.
Шумен“.
Ищците твърдят, че процесният недвижим имот е ограден от тях, в него ищцата Н. И.
И. била поставила и бунгало, което ползвала за съхранение на инвентар и почивка. Двамата
ищци твърдят, че те и техните низходящи владеят имота трайно, необезпокоявано, явно,
спокойно от придобиването му, като никой никога не е имал достъп до имота им и не е
предявявал претенции към него. Твърдят също, че и към момента на придобиване на своите
идеални части и към настоящият момент ответниците никога не са имали достъп до имота,
не са го владели.
Сочат, че всичко гореизложено се доказвало и от събраните доказателства по ГД №
635/2019 г. по описа на ШРС, където Виолета И. Димитрова оспорва правото на собственост
на трето лице върху имот 83510.663.212. Именно в това производство от събраните гласни,
писмени доказателства и приетите съдебно-технически експертизи се доказвало, че през
2019 г. е установена грешка при идентифициране на имоти с пл. № 3058. 3059 и 3060 по
земеустройствения план на гр. Шумен и имотите по кадастралната карта, като ПИ
83510.663.385 е заличен и са върнати предишните номера - ПИ 83510.663.211 с нов номер
ПИ 83510.663.436 и ПИ 83510.663.223 с нов номер ПИ 83510.663.435.
Ищците твърдят също, че двете ответници били запознати, както с посоченото по-
горе съдебно производство и събраните по него доказателства, така и с всички факти,
изложени по-горе, но не желаели доброволно да се откажат от правото си собственост върху
имот, който никога не са владели, нито те, нито техните праводатели. Върху имот,
собствеността, на който всъщност не им била прехвърлена, поради доказаната грешка при
идентифициране на имота.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици общо на 1/3 идеална част от
процесните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор 83510.663.436 по
КК и КР на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, с адрес: гр. Шумен, м. Смесе, с площ от
1044 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: 0, предишен
идентификатор:83510.663.385, номер по предходен план: част от 83510.663.385, при съседи:
83510.663.309, 83510.663.435, 83510.663.458, 83510.663.212, 83510.663.225, ведно с
построената в имота Сграда 83510.663.436.1, застроено площ 13 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, а по документ за собственост: Нива - лозе от 1
дка, находящи се в землището на гр. Шумен, местност Смесе, при граници: път, Иван Ив.
Черкезов, Иван Николов, Евдокия Ст. Хадживасилева, Султана Маринова.
Молят също да бъдат осъдени ответниците да им заплатят направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, ищцата Н. И., редовно призована, се явява лично и с
упълномощен процесуален представител – адв. Г. Б. от ШАК, който поддържа исковата
молба и прави искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при
условията на чл. 237 от ГПК, поради признание на иска от страна на ответниците.
3
В съдебно заседание, ищеца В. Н., редовно призован, не се явява лично, а изпраща
процесуален представител – адв. Г. Б. от ШАК, който поддържа исковата молба и прави
искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при условията на
чл. 237 от ГПК, поради признание на иска от страна на ответниците.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците, като в законоустановения едномесечен срок е бил депозиран писмен отговор.
В отговора ответницата В. И. И. заявява, че счита иска за допустим и изцяло
основателен, като заявява, че признава безусловно иска и признава ищците, че са
собственици на процесният имот. Ответницата заявява, не оспорва изложените в исковата
молба факти. От приложените доказателства се установявало, че ищците имат валидни
актове за собственост на описания в исковата молба имот, а през 2010 г. по молба на леля й
Виолета Димитрова нотариус Ася Асенова ги е снабдила с констативен нотариален акт за
чужд имот, като леля й и братовчедите й В. и Николай Йорданови са й продали идеални
части от чужд имот. При изповядване на нотариалния акт, с който купила идеални части от
недвижимия имот, не разбрала, че й продават части от чужд имот. Сочи, че от 2010 г.
плащала данъци за имота, без да знае, че плаща данъци за чужд имот. Смятала, че е
задължение на нотариуса да провери и се убеди, че продавачите продават свой имот. Излага,
че от 10 години не живее в гр. Шумен и не я посещавала имота на място, не контактувала с
леля си Виолета И. Димитрова и братовчедка си И. Кирилова Калева-Станкова, така че не й
било известно, че те са се отказали от своите идеални части от имота. Твърди също, че не
познавала ищците, не е водила разговори с тях и не е била канена за доброволно уреждане
на отношенията по повод на допуснатата грешка. Моли съда да постанови решение при
признание на иска, като да приеме за установено, че ищците са собственици на описания в
исковата молба недвижим имот. Моли съда да не провежда съдебно дирене, а да постановява
решение в съответствие с направеното от нея признание, като на основание чл. 78, ал. 2 от
ГПК да не й възлага направените от ищците разноски, като прецени, че не е дала повод за
завеждане на делото - не била информирана за направения от другите съсобственици отказ
от право на собственост, не била канена от ищците за доброволно уреждане на отношенията,
а след получаване на исковата молба, признала изцяло исковата претенция.
В отговора ответницата И. И. Д. заявява, че счита иска за допустим и изцяло
основателен, като заявява, че признава безусловно иска и признава ищците, че са
собственици на процесният имот. Ответницата твърди, че не е била страна и не е запозната с
цитираното в исковата молба гр. дело № 635/2019 г. по описа на ШРС и цитираните дела по
описа на ШОС, но не оспорва изложените в исковата молба факти и нямам възражения по
тях. Излага, че от 50 години не живее в гр. Шумен, не е присъствала при изповядване на
посочените в исковата молба нотариални актове (представлявана била от пълномощник) и
ако нотариусът бил допуснал грешка при снабдяването с констативен нотариален акт, не е
знаела за това. Не е посещавала имота на място, а само плащала данъците, за които я
уведомява Община Шумен. Моли съда да постановите решение при признание на иска, като
приемете за установено, че ищците са собственици на описания в исковата молба недвижим
имот. Моли съда да не провежда съдебно дирене, а да постанови решение в съответствие с
направеното от нея признание, като на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не й възлага
направените от ищците разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на делото - не била
канена за доброволно уреждане на отношенията, не била присъствала лично при
снабдяването с констативен нотариален акт, не била информирана за направения от другите
съсобственици отказ от право на собственост, а след получаване на исковата молба,
признала изцяло исковата претенция в срока за отговор.
В съдебно заседание, ответниците, редовно призовани, не се явяват лично и не
изпращат упълномощен представител. В представената по делото писмена молба от
09.12.2025 г., ответниците заявяват, че признават иска и молят съда на основание чл. 237 от
ГПК да постанови решение при признание на иска, както и правят възражение за
4
прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска,
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В първото по делото заседание на 12.12.2025 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника поради наличие, респ.
липса на следните предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК:
– по чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответникът признава иска. С определение № 2884 от
01.10.2025 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответниците е указана
възможността да признаят иска, както и последиците от посоченото процесуално действие.
В открито съдебно заседание по настоящото дело, проведено на 12.12.2025 г.,
пълномощникът на ищците прави искане за постановяване на решение при признание на
иска.
– по чл. 237, ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и добрите
нрави; признатите права са от категорията, с които ответникът може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА ИЗВЪРШЕНОТО
ПРИЗНАНИЕ на исковата претенция от страна на ответната страна, съдът приема, че
предявеният от Н. И. И., ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН ********** срещу В. И. И., ЕГН
********** и И. И. Д., ЕГН ********** отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разпределение на разноските по делото:
Ответниците в отговора си възразяват, че с поведението си не са дали повод за
предявяване на настоящия иск, поради което не следва да заплащат разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.
В конкретният случай е безспорно признание на иска. Същевременно обаче съдът
намира, че липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно
ответниците да не са дали повод за завеждане на
иска, доколкото трайната практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК приема,
че първата предпоставка липсва, когато сезирането на съда е условие
за упражняване на субективните права на ищеца /Определение № 500/16.07.2013 г. по ч. гр.
дело № 2326/2013 г. на І ТО и № 71/21.01.2014 г. по ч.гр.дело № 17/2014г. на ІІІ ГО на ВКС/.
В конкретния случай ищците са поискали отричане правото на собственост върху недвижим
В тази хипотеза, носителите на материалното субективно право, не могат да го защитят
извънсъдебно, т. е. това може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на
иск. С оглед на това разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима,
и ответниците дължат заплащане на разноските на ищците. Още повече от разпита на
свидетеля Светлин И. /родственик на ищците/ се установява, че преди завеждането на
настоящото дело още през 2021 г. лично е уведомил ответницата В. И., но последната
категорично е отказала доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, доколкото ответниците
с поведението си са станали причина за завеждане на иска следва да бъдат осъдени да
заплатят на всеки един от ищците направените от тяхна страна разноски в настоящото
производство.
От представения списък за разноски е видно, че ищците претендира държавна такса в
размер на 73.37 лева и адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 400 лева. По делото са
налице доказателства за заплатени държавна такса, което обуславя дължимостта на
посочената по-горе сума. Като доказателства за платено адвокатско възнаграждение са
представени 2 бр. договори за правна защита и съдействие № **********/04.09.2025 г. и №
**********/04.09.2025 г., от които е видно, че на 04.09.2025 г. посочената сума за адвокатско
възнаграждение е внесена в брой.
5
По отношение направеното от ответника възражението за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
При преценка на възражението, съдът съобрази обстоятелството, че присъждането на
разноски под формата на платено адвокатското възнаграждение от страната, в полза на която
е решен съдебния спор, не трябва да води до прекомерност. Съгласно трайната съдебна
практика като прекомерна следва да се счита всяка претенция за възстановяване на разноски
за адвокатско възнаграждение, което според естеството на случая, неговата сложност, обема
и продължителността на работа, надхвърля значително размера на това възнаграждение за
един адвокат при други подобни случай. В процесния случай е установено, че ищците, които
са наследници на общия наследодател Иван Минчев са наели услугите на един и същи
адвокат. Общността на правнозначимите факти и правата, предмет на исковата защита, сочат
на една и съща по обем, сложност и продължителност адвокатска работа. Възнаграждението
за нея може да бъде договаряно по начин какъвто адвокатът и клиентите са намерили за
добре. Присъждането обаче на това възнаграждение като разноски на спечелилата делото
страна по лансирания от ищцовата страна подход на разграничаване на наследниците като
двама самостоятелни един от друг ищци, настоящия съдебен състав намира за недопустимо,
тъй като това предвидимо води до прекомерност на разноските. Ето защо искането на
ищците в този ред е неоснователно. Следва да им се присъди едно възнаграждение в
договорения размер от 1 200 лева. /Решение по въззивно търговско дело № 1570/2018 г. по
описа на ВОС/.
Ето защо на всеки един от ищците следва да се присъдят сторените деловодни
разноски в производството, в размер на по 636.69 лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на
ищците, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в
Службата по вписванията - гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Н. И. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 5, ап. 26 и В. И. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 5, ап. 27 – двамата чрез пълномощник – адв. Г. Б.
от ШАК, предявен на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу В. И. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, район Подуяне, ул. „*** № 5, ет. 3, ап. 3 и И. И. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Карнобат, ул. „Стара планина“ № 25, ет. 3, че В. И. И.,
ЕГН ********** и И. И. Д., ЕГН ********** не са собственици общо на 1/3 идеална част от
следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 83510.663.436 по КК и
КР на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, с адрес: гр. Шумен, м. Смесе, с площ от 1044
кв.м. , трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: 0, предишен
идентификатор:83510.663.385, номер по предходен план: част от 83510.663.385, при съседи:
83510.663.309, 83510.663.435, 83510.663.458, 83510.663.212, 83510.663.225, ведно с
построената в имота Сграда 83510.663.436.1, застроено площ 13 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, а по документ за собственост: Нива - лозе от 1
дка, находящ се в землището на гр. Шумен, местност Смесе, при граници: път, Иван Ив.
Черкезов, Иван Николов, Евдокия Ст. Хадживасилева, Султана Маринова.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН ********** и И. И. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Н. И. И., ЕГН **********, сумата от 636.69 лева /шестстотин тридесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН ********** и И. И. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
6
В. И. Н., ЕГН **********, сумата от 636.69 лева /шестстотин тридесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците – Н. И.
И. и В. И. Н., считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана
искова молба, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията - гр. Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7