№ 3170
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504687 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 161 от 10.01.2022 г. по гр.д. № 29304/2021 г. по описа на СРС, 173
с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. В. Б., ЕГН **********, срещу
С.О., ЕИК ******* иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане С.О.
да й заплати сумата от 1000,00 лева, предявен като частичен от 7000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания, болки и страдания, последица от нападение над ищцата от бездомни
кучета, станало на 13.03.2021г. в град София, ж.к. "*******
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца Е. В. Б. с излагане на доводи за
неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във
връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на
които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установена вредата, за което отговорност следва да
понесе Столична община. Заявява, че неправилно съдът е кредитирал дадените пред
първата инстанция показания на свидетеля- очевидец досежно обстоятелството къде
живеят глутницата кучета, които са ухапали ищцата и са й причинили описаните
травми. Последните обстоятелства не са пряко възприети от свидетеля и позоваването
на тях с постановеното решение сочи за необоснованост и неустановеност на тези
факти. При съобразяване възпроизведените от свидетеля факти, които същият е
1
възприел съдът е следвало да уважи исковете.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Столична община е подала в срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изразила становище за нейната неоснователност. В
подадена молба от 20.10.2022 г. поддържа изразеното в писмения отговор становище.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
неправилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД - претендира се
обезщетение за причинени неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла в
следствие неправомерно поведение на ответника, причинило й телесни увреждания в
резултат на ухапвания от бездомни кучета.
В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване елементите
от фактическият състав на чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД, а именно: Причинени вреди на
пострадалата ищца от лице при или по повод изпълнението на работата му, възложена
от отговорния по чл. 49 от ЗЗД, т.е. трябва да бъдат установени: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Отговорността е гаранционно-обезпечителна, т.е. не произтича от вината на
възложилия работата, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно
за опровергаването й, са ирелевантни за изхода на спора.
За да отхвърли иска за сумата от 1000.00 лв., предявен като частичен от общо
вземане в размер на 7000.00 лв., съдът е приел, че в производството не е доказано, че
кучетата причинили увреждане имат стопанин. Въпреки това обаче, съдът приел, че
чрез показанията на свидетеля С. в производството е установено, че кучетата живеели
до близка къща, където са поставени кучешки колиби (не знае от кого), като е виждала
хора да ги хранят, но не знае някой да е техен собственик. С оглед това съдът приел, че
2
в производството не е установено, че кучетата са безстопанствени. Освен това, съдът е
приел, че в производството е установено, че нападението над ищцата е извършено на
„кучешка поляна“ в гр.София между ж.к. "Младост" 3 и кв. Горубляне, а не на
територия, представляваща парк, стопанисван от С.О..
Оплакванията в жалбата на ищеца са за неправилност на извода за
неустановеност на основания за ангажиране отговорността на Столична община.
Твърдението на ищцата, че е ухапана от бездомни кучета в обществен парк,
зелена площ, намиращ се на територия на Столична община, се установява от
показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел С. и
приетото експертно медицинско заключение, неоспорено от страните, установяващо,
че получените травми са в следствие ухапване от куче. Свидетелят С. е пряк очевидец
на случилото се и сочи, че нападението се е случило на "заградена" зелена площ с
поставен вход и представляваща според разбиранията на свидетеля по предназначение
"кучешка поляна" между ж.к. "Младост" 3 и кв. Горубляне. Изводът на съда, че
мястото, на което е настъпил инцидента не е парк е съответен на указанията на чл.61,
ал.2 ЗУТ. Въпреки това обаче в производството е установено, че инцидентът е
настъпил на озеленена площ, по см. на чл.61, ал.3 и ал.4 ЗУТ, за която като част от
зелената система Столична община носи отговорност да я поддържа с грижата на
добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото им
ползване, включително да не допуска в тях да пребивават, обитават и смущават
гражданите агресивни безстопанствени животни. Настоящият състав констатира, че
соченото и установено обстоятелство не е оспорено от ответника Столична община в
проведеното производство.
Доводите на въззивника, че чрез показанията на свидетеля С. не се установява,
че глутницата от пет кучета имат стопанин съдът намира за правилни. Свидетелят е
заявил предположение, че кучетата, които са нападнали и ухапали ищцата обитават
колиби в близост до ферма, намиращи се извън двора в място обрасло с храсталаци и
дървета. Лично възприемане на този факт свидетелят не е възпроизвел с
категоричност. Същевременно заявеното от свидетеля в проведеното с.з. на 07.12.2021
г. е че не знае чия собственост са същите. Възпроизведено е, че тези кучета често
нападат хора и вървят на глутница, както и че никое от тях няма каишка. С оглед това,
съдът намира че изводът на съда, че чрез показанията на свидетеля С. не се установява
причинилите уврежданията на ищцата кучета да са безстопанствени съдът намира за
необоснован и съответно – неправилен. Както правилно е посочено в постановеното
решение, общината носи отговорност за причинените вреди от безстопанствени кучета,
като съгласно § 1, т. 6а ЗВМД "безстопанствено животно" е животно, което няма дом и
не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е
отговорно за него. В проведеното производство, съдът намира за установено, че
кучетата причинили увреждания на ищцата са безстопанствени. По аргумент от чл. 70,
3
ал. 1 ЗВМД (отм.) вр. § 3, т. 1 ЗВМД безстопанствени животни са тези, които са родени
като такива, загубени са или са изоставени от своите собственици, които не обитават
дом, ферма или специално определено за тях място. Фактът, че куче е безстопанствено,
е отрицателен (куче, което няма собственик, не е под нечий надзор, контрол и/или
отговорност). В случая С.О. не е ангажирала доказателства, че кучетата имат стопанин,
че същите са под нечий надзор, контрол и/или отговорност.
В изпълнение на указанията за доказване на възраженията си за изпълнение на
нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на
безстопанствените кучета, ответникът представя Програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012-
2016 г., Препоръки на Центъра за съвместна дейност към Световната здравна
организация от м.юни, 2003 г., обобщаваща справка за дейността на ОП
"Екоравновесие" за периода от 2008 г. до 2011 г., за 2012 г. и за 2013 г., неоспорени от
ищцовата страна. От справките се установява, че е започнало изпълнение от съответни
структури на общината на заложени в програмата мерки, без обаче да е установено по
реда на пълното и главно доказване, че е налице пълно и точно изпълнение на същата,
като отделен е въпросът доколко предвидените в нея от самата община мерки са в
достатъчна степен адекватни и ефективни за предотвратяване нападения върху
граждани. Неустановяването на тези обстоятелства обуславя извод за доказаност на
противоправно поведение от страна на общината, което да ангажира отговорността й
по чл. 49 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира
следното:
Съгласно ППВС 4-1968 г., справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.
При установяване получените увреждания, чрез представените пред първата
инстанция писмени доказателства, констатациите на приетата СМЕ, която настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК и показанията на свидетеля С., съдът намира
че сумата в размер на 3000.00 лв. е справедливо и дължимо обезщетение за понесените
от ищцата неимуществени вреди. За обосноваване на така посочения размер съдът
съобрази възрастта на ищцата – 28 години; установеното, че в резултат на нападение от
глутница кучета са й причинени болки и страдания в резултат на следните травматични
увреждания: нанасяне в областта на дясната подбедрица на две рани с размени 2 на 2,5
см., по вътрешната повърхност на горната трета на лявото бедро на малка рана - 1 см.,
4
които са довели до болезнени движения на дясното коляно, уплаха и притеснения за
период около 30 дни; обществено-икономическите условия в страната към датата на
настъпване на инцидента – 13.03.2021 г.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която искът е отхвърлен, като се постанови ново, с което да се присъди сумата 1000.00
лв. като обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди в резултат на
причинените й травми от ухапване от глутница безстопанствени кучета на територията
на зелена площ /"кучешка поляна"/ стопанисвана от Столична община, находяща се в
гр.София, между ж.к. "Младост" 3 и кв. Горубляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени сторените от нея разноски за първата инстанция в размер на
1382.00 лв. и в размер на 25.00 лв. за въззивната инстанция.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 161 от 10.01.2022 г. по гр.д. № 29304/2021 г. по описа на
СРС, 173 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. В. Б., ЕГН
**********, срещу С.О., ЕИК ******* иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане С.О. да й заплати сумата от 1000,00 лева, предявен като частичен от
7000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
телесни увреждания, болки и страдания, последица от нападение над ищцата от
бездомни кучета, станало на 13.03.2021г. в град София, ж.к. "******* като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ******* на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да
заплати на Е. В. Б., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лв. /предявен като частичен
иск от общо вземане в размер на 7000,00 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, болки и страдания,
последица от нападение над ищцата от бездомни кучета, станало на 13.03.2021г. в град
София, ж.к. "*******
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ******* на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да
заплати на Е. В. Б., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1382.00
лв. –разноски за първата инстанция и сумата 25.00 лв. –разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6