РЕШЕНИЕ
гр.София,06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,ІV-"А" въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 16772 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С решение от 24.10.2016 г. по
гр.д. № 188132/13 г., СРС, ГО, 30 с-в ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** Б,
срещу В.И.В., ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, офис 20 - А - чрез
адвокат С.Г. искове с правно основание чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗДЦ за
сумата 6 334, 75 лв., представляваща
претендирана стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: гр.
София, район Възраждане, ж. к. *******, апартамент №19 за периода м.11.2006г. -
м.04.2012г., ведно със законната лихва от 31.10.2012г.
до окончателнотой изплащане и искове с правно основание чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 960, 99 лв. -
обезщетение в размер на законната лихва върху посочените главници за периода
31.12.2006г. - 18.10.2012г.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление *** Б, срещу Г.М.В., ЕГН - ********** ***,
офис 20 - А - чрез адвокат С.Г. искове с правно основание чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗДД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че Г.М.В., ЕГН - ********** има следните задължения към „Т.С.”
ЕАД както следва: 2 663, 55 лв.^
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: гр. София, район Възраждане, ж. к. *******, апартамент №19
за периода м.09.2009г. - м.04.2012г., ведно
със законната лихва от 31.10.2012г. до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 362, 09 лв. —
обезщетение в размер на законната лихва върху посочените главници за периода
31.10.2009г. - 18.10.2012г., като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 2 663, 55
лв. до предявения размер от 6 334, 75 лв. и за периода м.11.2006г. -
м.08.2009г. и втория иск за сумата над 362, 09 лв. до предявения размер от 1
960, 99 лв. и за периода 31.12.2006г. - 30.10.2009г.
ОСЪЖДА
Г.М.В., ЕГН - ********** ***, офис 20 - А -
чрез адвокат С.Г. да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление *** на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата 266, 91 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 672,
56 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в частта,с която са
отхвърлени исковете спрямо първия ответник В.В.. Развиват се доводи, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила.Твърди,че неправилно съдът приел,че ответникът не
е потребител на ТЕ.Втората ответница е придобила собствеността върху имота по
силата на договор за продажба с нотариален акт,а от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека се установявало,че двамата ответници са
съсобственици на ипотекирания имот в режим на СИО.
Моли да бъде отменено решението
на СРС и искът ,спрямо този ответник, да бъде уважен.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемите не представят отговор на въззивната жалба .
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236,
ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците за претендираните суми. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането .
Ищецът твърди, че е
доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
От
представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че
ответникът В. не е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /, т.е.
ответникът за процесния период не е имал качеството на ползвател на топлоснабдения имот-не е доказано да е собственик на
имота. Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим
имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна
енергия и това правило е приложимо винаги, когато
собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на
собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е
учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира
отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие
задължения.Няма
данни по делото да е учредено право на ползване върху имота,поради което
ползвател е само ответницата.
Ищецът не ангажира
доказателства,че отопляемият имот е в режим
на СИО.Не представя и цитиран с въззивната жалба нотариален акт за
договорна ипотека,от който твърди,че може да се установи съсобственост в режим
на СИО.По делото е представена само Молба от Банка ДСК до съдия по вписвания
при Служба по вписвания за вписване на законна ипотека за обезпечаване на
отпуснат кредит за закупуване на недвижим имот на Г.В..
Като е стигнал до този извод СРС
е постановил правилно решението си.
Не се
доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 24.10.2016 г. по гр.д. № 188132/13 г., СРС, ГО, 30 с-в в обжалваната част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.