№ 100
гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20234000500503 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260011 от 23.06.2023 г. по гр.д. № 2472/2018 г. на
Окръжен съд Варна е признато за установено в отношенията между
„Общоарменски благотворителен съюз“, сдружение, надлежно регистрирано в
Швейцария, със седалище и адрес на управление Швейцария, гр. Лозана, ул.
Шармат, 7 и „Общо сдружение на арменците за благотворителност“, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, че ищецът „Общоарменски
благотворителен съюз“ е собственик на поземлен имот, представляващ
дворно място, съставляващо пл. № 2 в кв. 408 по плана на гр. Варна, на ул.
Радко Димитриев, 9, с площ от 324 кв.м. по нотариален акт № 161, д. №
1044/2015 г., с площ от 330 кв.м., съгласно кадастрална скица поземлен имот с
идентификатор 10135.1504.57 по КККР на гр. Варна, ведно с построената
жилищна сграда, съставляваща сграда с идентификатор 10135.1504.57.1, със
застроена площ от 127 кв.м., подробно описани, и е осъдено „Общо сдружение
на арменците за благотворителност“ да предаде владението на
1
„Общоарменски благотворителен съюз“ на описания имот. С решението е
отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 161, д. №
1044/2015 г. по описа на нотариус Ж. Т..
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Общо
сдружение на арменците за благотворителност“, гр. Варна, с оплаквания за
неговата неправилност. Излагат се съображения, че не са обсъдени
възраженията на жалбоподателя ответник за начална липса на
правосубектност на сдружението ищец, способността му за наследяване,
момента и формата на акта за приемане на наследството. Съществуването на
сдружението до вписването в регистъра през 1970 г. е недоказан в процеса
факт. Издадените през 1965 г., 10.08.1981 г. и 02.10.1997 г. пълномощни са
издадени от името и за сметка на друго юридическо лице, различно от
сдружението ищец, което е отделен и самостоятелен субект. Сочи се, че
неправилно е приложен материалния закон относно възможността
чуждестранно лице да придобива собственост в България. Законът за
наследството /отм. 29.01.1949 г./ не предвижда възможност чуждестранни
юридически лица да придобиват право на собственост по завещание. Нормата
на чл. 190 от този закон определя, че юридическите лица приемат
наследството по опис и по установени в надлежащите инструкции правила. Не
са представени доказателства за съществуване на акт на приемане на
наследството. Изводът, че завещанието е съставено по правилата на
румънското законодателство и тези правила определят неговата форма и
валидност на завещателните разпоредби, е правилен. Правната квалификация
на документа и доказателствената му сила се преценяват по българското
право. Оспореното завещание, подобно на нотариалният акт за извършена
правна сделка, би могъл да се разглежда като официален документ с
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК единствено
по отношение на извършените от длъжностното лице действия – че е
съставено от посоченото длъжностно лице на посоченото в него време и
място. В частта на отразеното в завещанието волеизявление, завещанието
представлява частен диспозитивен документ, като при оспорване
автентичността на подписа тежестта на доказване на истинността му е на
страната, която го е представила. В резултат на неправилно разпределената
доказателствена тежест за установяване на изрично оспорената автентичност
на завещанието, е формиран неправилният извод за неговото правно действие.
2
Изводът на съда, че не е установено качеството на правоприемник на
ответното сдружение на учреденото на 01.09.1933 г. сдружение със същото
наименование, не се споделя от жалбоподателя. Излагат се доводи за
неправилно приложение на материалния закон във връзка с възражението на
ответника за придобиване по давност на имота в резултат на упражнявано
необезпокоявано и непрекъснато владение в периода от 1933 г., евентуално от
09.03.2001 г. до датата на предявяване на иска. Завещанието не е било
известно на ответното сдружение, нито е било известно като съдържание на
лицата, определени за пълномощници на американското юридическо лице.
Водената кореспонденция след 1965 г. е от името на американското
юридическо лице. Липсват доказателства за това, че регистрираното в САЩ
сдружение е действало от името на това с регистрация в Швейцария от 1970 г.
От показанията на разпитаните свидетели е видно, че имотите са предоставени
на Варненската организация на „Парекордзаган“, която ги е използвала за
благотворителни цели. След 1960 г. ищецът не е заявявал свои права на
собственост нито пред лицата, управляващи имота, нито пред държавните и
общински органи, и застрахователни дружества. Не е съобразен фактът, че
имотът е деклариран като собственост на ответното сдружение, за него са
заплащани данъци, отдаван е под наем от сдружението. С оглед на това се
твърди, че осъществяваната фактическа власт върху имота за периода м.
08.2001 г. – 06.07.2017 г. е категорично установена по делото. Намерението за
своене се предполага, и то е очевидно според извършваните от ответника
действия. Представената кореспонденция след 2001 г. – изпращани отчети до
дружество, различно от ищеца, е с информативен характер и се отнася
единствено до установяване съответствието на дейността на сдружението в гр.
Варна с целите на Световната организация със седалище в Ню Йорк.
Моли съда да отмени постановеното решение, като неправилно и
вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който заема становище за неоснователност на подадената жалба.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
3
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Обжалваното решение е
допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към
решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Софийски градски съд е предявен иск от „Общоарменски
благотворителен съюз“ /ОАБС/, сдружение, регистрирано в Швейцария, със
седалище и адрес на управление Швейцария, гр. Лозана против „Общо
сдружение на арменците за благотворителност“, със седалище и адрес на
управление гр. Варна за признаване за установено, че „Общоарменски
благотворителен съюз“, регистриран в Швейцария е собственик на жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, ************, с идентификатор
10135.1504.57.1 и застроена площ от 127 кв.м., и поземления имот, в който е
построена сградата, а именно дворно място с идентификатор 10135.1504.57
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ от 330 кв.м.,
подробно описани, на основание завещание на Х. Н., а при условията на
евентуалност – на основание изтекла придобивна давност, след което бъде
осъдено Сдружение „Общо сдружение на арменците за благотворителност“ да
предаде владението върху имотите, и се отмени нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 161, д. № 1044/2015 г. Делото е изпратено за
разглеждане по подсъдност на Окръжен съд Варна.
С отговора на исковата молба се оспорва датата на смъртта на Х. Н.,
осъществяваното владение от страна на ищцовото дружество върху имотите
чрез определени негови пълномощници, като се има предвид съществуването
след 1955 г. на самостоятелно юридическо лице, учредено в САЩ.
Завещанието не е било известно на лицата, определени като пълномощници на
американското юридическо лице, не е обявявано, не е вписано в регистъра за
имотите, не е прието по опис, съгласно разпоредбата на чл. 190 ЗН /отм./.
Направено е възражение за придобиване на имотите по давност от страна на
ответното сдружение, чрез осъществяване на непрекъснато владение в
4
периода от 1933 г., евентуално от 09.03.2001 г. /датата на вписване на исковата
молба на главно встъпилото лице „Общо сдружение на арменците за
благотворителност“ по гр.д. № 3565/2000 г. на Районен съд Варна/ до
предявяване на иска.
С обжалваното решение е прието, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния имот въз основа на завещанието на Х. Н., като
същото е надлежно съставено и заверено по реда, определен в закона по
мястото на изготвянето му, породило е правни последици и е прехвърлило
правото на собственост върху имота на ищцовото дружество. Същевременно
ответното сдружение не е наследник по завещанието, както и не е доказало
упражняване на владение върху процесния имот в продължение на 10 години,
поради което защитното му възражение за придобиване по давност на имота е
отречено. По тези съображения предявеният иск за установяване правото на
собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде владението на
описания имот, е уважен, както и е отменен констативният нотариален акт за
собственост.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка по
предявените от ищеца искове е пълна, правилна и кореспондираща със
събрания доказателствен материал.
Не се спори по делото и от приложения крепостен акт №
2625/22.06.1904 г. /л. 323/ се установява, че Х. Н. е придобил на публична
продан право на собственост върху дворно място в ІV участък под № 358, от
1216 кв.м. в гр. Варна, при съседи Н. Б., градско място и от три страни път,
ведно с построените в него къщи и пристройки, подробно посочени. Към
момента имотът е с идентификатор 10135.1504.57, видно от приложената
скица на ПИ, издадена от СГКК Варна. От изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява идентичност между имота, описан в крепостен акт от
1904 г. и записите в разписните листи, като понастоящем имотът представлява
поземлен имот с административен адрес гр. Варна, ул. Радко Димитриев, 9,
съставляващ пл. № 2, кв. 408, с идентификатор 10135.1504.57 по КККР на гр.
Варна, като частта на идентичност е в размер на 330 кв.м. Сградата с
идентификатор 10135.1504.57.1 не е променяла контура си, същата е със
застроена площ 127 кв.м. и изцяло попада в границите на имота по крепостен
5
акт от 1904 г.
Със завещание от 04.06.1932 г., заверено с протокол №
14545/04.06.1932 г. от съдия в Нотариален отдел на съда Илфов, Румъния, Х.
Н., с постоянен адрес в Букурещ, Румъния завещава на Главния арменски съюз
за благотворителност /The Armenian General Benevolent Union/, швейцарско
дружество със седалище в Лозана, Швейцария и с Административен съвет в
Париж цялата негова недвижима собственост, намираща се в България, с
всички зависимости, съответни аксесоари и оборудване, всички пари,
депозирани в банки в България и пари в брой, налични в България. Всичкото
останало имущество, движими, недвижими вещи, пари, където и да се намира,
било в Румъния или в САЩ се завещават на съпругата на Н.. В случай, че
Главният арменски съюз за благотворителност няма да може да получи
заявеното наследство, завещателят нарежда то да бъде разпределено между
наследниците според българските закони. Завещанието е заверено в
санаториума Филантропия в Букурещ, в присъствието на секретар и свидетел
/адв. В. Ф./, чрез когото е установена самоличността на завещателя, както и
преводач от румънски на английски.
Х. Н. е починал на 06.07.1932 т., видно от извлечение от регистъра
на починалите лица, Обществена дирекция за отчет и гражданско състояние
на населението, Букурещ.
Видно от извлечение от Търговски регистър на Кантон Во,
Швейцария, на 09.06.1970 г. е вписано Сдружение „Общоарменски
благотворителен съюз“, с дати на уставите 21.06.1924 г., 01.05.1970 г.,
26.06.1975 г. и 10.07.2004 г. Във въззивното производство е приет протокол №
3307/21.06.1924 г. за учредяване на „Общоарменски благотворителен съюз“,
със седалище в Лозана. В последно променения устав от 10.07.2004 г. е
посочена историята на сдружението – основано в Кайро на 15.04.1906 г.,
възстановено в Лозана под формата на асоциация по швейцарското право,
съгласно устав, изготвен на 05.05.1924 г. Посочено е, че е проведено
извънредно общо събрание на 19.02.1955 г. в Ню Йорк, САЩ, на което е взето
решение да се създаде нова асоциация по американското законодателство под
същото име, на която да се прехвърли движимото имущество, като към
настоящата асоциация се запазва собствеността и администрацията на
нейните недвижими имоти, намиращи се извън Америка. Новата асоциация е
6
със седалище в гр. Дувър, окръг Кент, щат Делауеър, САЩ, надлежно
регистрирана на 29.03.1955 г. Седалището на асоциацията остава в Лозана.
Представен е нов учредителен акт на „Общоарменския благотворителен
съюз“, заведен на 17.11.1982 г. в офис на щатски секретар щата Делауеър, в
който отново е проследена историята на сдружението, включително е
упоменато, че швейцарското юридическо лице се запазва с цел притежание и
управление на недвижимите имоти на швейцарската организация, намиращи
се в държави извън САЩ. Упоменато е още, че седалището на сдружението е в
Лозана, Швейцария, като от 18.10.1942 г. административна централа и място
на събранията на Централния съвет на директорите, става Ню Йорк, САЩ, а
регистрираният швейцарски офис на корпорацията остава в Лозана.
Видно от пълномощно от 04.08.1937 г. представител на „Общия
Арменски благотворителен съюз“, швейцарско сдружение със седалище в
Лозана и административно бюро в Париж, упълномощава А. Т., Н. П. и Х. Г.,
всички живущи в гр. Варна, България да управляват и администрират
съвместно всички движими и недвижими имущества, намиращи се в България
и които са завещани от покойния Х. Н. на Общия Арменски Благотворителен
съюз, вкл. да дават под наем имотите и получават наемите, да ги продават или
да купуват недвижими имоти, в случай на спор да представляват Общия
Арменски Благотворителен съюз пред съдилищата и др.
С пълномощно от 10.02.1950 г., заверено от нотариус в Ню Йорк,
подпредседател на Арменския общ благотворителен съюз, учреден по
законите на Швейцария, имащ своето главно седалище и канцелария в Ню
Йорк, е назначил Н. П., Х. Х. и О. М., членове на същата организация, живущи
в гр. Сталин /бивша гр. Варна/ да управляват, поддържат, дават под наем и се
грижат за всички движими и недвижими имоти, подарени на Арменския Общ
Благотворителен Съюз със завещание от 04.06.1932 г. от Х. Н., починал на
06.07.1932 г. в гр. Букурещ, Румъния, да събират наемите, да завеждат дела и
др.
С пълномощно, заверено на 15.01.1958 г. от служител на Върховния
съд, окръг Ню Йорк, Съд по вписванията, представители на Общия
благотворителен съюз, корпорация, учредена и съществуваща по законите на
Швейцария, упълномощават Н. П., Х. Х. и О. М. да продадат комуто и на
каквато цена намерят за добре от името и за сметка на Съюза дворните места,
7
между които и това в гр. Варна, ул. Жечка Карамфилова.
От Удостоверение № 6661/22.06.1959 г. на данъчен началник,
Данъчно управление Варна, е видно, че Арменски благотворителен съюз, със
седалище Швейцария е изплатил данък върху наследствата за получените им
по завещание имоти от Х. Н..
На основание предоставеното им пълномощно, тримата
пълномощници са водили кореспонденция с Министерство на финансите,
финансов отдел при ГНС, гр. Варна, включително и във връзка с
благоустройствени изменения в имота, за което са приложени писма и
уведомления, както и са водили съдебни дела. Изпращани са доклади от
управляващия комитет за управлението на имуществото до Управителния
съвет на Общоарменски благотворителен съюз, Ню Йорк /меморандум от
20.02.1962 г., доклад от 25.01.1947 г.,, от 15.01.1962 г., 03.01.1964 г., 05.02.1964
г./, както и е водена кореспонденция за получаваните приходи от имотите и
разходването им.
С пълномощно от 02.12.1965 г. същите лица са упълномощени да
теглят парични средства от сметката на Общия Арменски Благотворителен
Съюз.
Н. П. е декларирал имотите като пълномощник на Общия арменски
благотворителен съюз в гр. Ню Йорк, САЩ, което се установява от
приложената декларация, Удостоверение № VІІ-3825/25.11.1971 г. и
Удостоверение № 0203-2657/01.09.1978 г. на ОНС Варна. За процесния имот е
определян наем по реда на ЗНО и тарифите за наеми /Заповед №
724/22.08.1973 г., с отразяване, че имотът е собственост на Общоарменски
благотворителен съюз/, извършвани са ремонти /договор от 25.11.1975 г.
между ГНС Варна и Н. П., като пълномощник на Общоарменски
благотворителен съюз/. Представена е кореспонденция между членовете на
комисията за завещанието на Н. и Централното ръководство в Ню Йорк.,
включително и отчети за приходите от събрани наеми и разходването им на
нуждаещи се.
С пълномощно от 10.08.1981 г. представител на Общоарменски
благотворителен съюз, корпорация Делауор, със седалище гр. Седъл Брук, щат
Ню Джърси упълномощава и избира Н. А. П., А. Н. П. и Б. М. К. да подписват
чекове, разписки и тегления от сметката на съюза, да дават финансова
8
поддръжка, стипендии и награди, да плащат административни разходи и
разходи за ремонта.
С писмо от 24.01.1991 г., с приложен финансов отчет за 1990 г.,
адресирани до централното ръководство на А.Б.С. „П.“, комисия на фонд Н.
запознава централното ръководство за управлението на сградите, като
подписите на лицата от комисията са на Б. Д. и Ав. М..
От писмо от 28.01.1993 г. на комитета по завещанието на Н., а
именно Б. Д., Л. С., Е. К., се установява, че тези лица са изпратили счетоводен
отчет за 1993 г. до Централното ръководство на Общоарменски
благотворителен съюз, Седъл Брок, касаещ управлението на недвижимите
имоти. От представена кореспонденция до ДЗИ, изходяща от Б. Д. за 1991 г.,
1996 г. и за 1997 г., и от председател Архимандрит С. и секретар Л. С. за 1993
г. се установява застраховане на процесната сграда от Арменски
благотворителен съюз, Варна. На „Общ Арменски благотворителен съюз“
Варна са съставени актове за констатации по данъчна проверка от 07.03.1994
г., касаещ периода 01.01.1993 г. – 31.12.1993 г. и от 11.02.1994 г., касаещ
периода 1980 г. – 1992 г. В последния акт е констатирана стопанска дейност –
отдаване под наем на имоти, включително и процесния, без изготвени
годишни отчети за приходи и разходи.
От разменената кореспонденция по факс е видно, че с оглед
влошеното здравословно състояние и възрастта на членовете на комитета, са
избрани нови членове – В. А., А. Ч. и С. П., които са уведомени от
Общоарменския благотворителен съюз, Ню Йорк, с прилагане на
пълномощно.
С пълномощно от 01.10.1997 г. представител на Общоарменския
благотворителен съюз, дружество, учредено в щата Делауеър, е назначил и
упълномощил В. Б. А., А. Л. Ч. и С. В. П. да подписват чекове, ордери и
нареждания за теглене от сметка в чуждестранна валута на Общоарменския
Благотворителен съюз, да предоставят финансова помощ, стипендии и
награди, да заплащат административни разходи и разходи за ремонт, да
извършват действия пред публични административни служби.
Представени са изпратени писма с изготвени счетоводни баланси за
2008 г. и за 2009 г. /с дата на писмото 25.03.2010 г./, подписани от председател
на комисия на фонд Н. към А.Б.С. П. във Варна А. Ш., за 2003 г. и за 2004 г.,
9
подписани от председател на комисията на фонд Н. към А.Б.С. П., Варна, В.А.,
като в тях се коментират приходите от сградите и разходите по поддръжката
им.
От изпратена кореспонденция, адресирана до В. А., изходяща от
Общоарменски благотворителен съюз, Ню Йорк, се установява, че са изказани
благодарности за отчети за 2002 г., 2005 г. във връзка с недвижимите имоти и в
изпълнение на завещанието на Н.. Представени са изпратени отчети, изходящи
от В. А., до Централно ръководство на ОАБС, Ню Йорк за 2002 г., 2003 г., 2004
г., 2005 г., 2006 г. и за 2007 г., от които са видни приходи от наеми и сторените
разходи.
С писмо от 22.07.2015 г., адресирано до А. Ш., председател на
комисията по завещанието на Х. Н., изходящо от Общоарменски
благотворителен съюз, Ню Йорк, е изразено притеснение, че за последните
пет години 2010 – 2014 г. не са изпращани отчети, както и е посочено, че е
необходимо да се изпрати списък с утвърдени имена на членове на комисията,
които да бъдат упълномощени. С писмо от 05.05.2016 г. А. Ш. е изпратил
финансовите отчети за Фондация Н. в гр. Варна, като в отговора е изказана
благодарност за изпратените отчети за 2015 г. и са изискани отчети за 2014 г.,
с оглед предстоящото общо събрание на ОАБС в Ню Йорк.
Видно от Решение от 29.09.1992 г. по ф.д. № 7663/1992 г. на
Окръжен съд Варна е вписано в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел Сдружение с нестопанска цел – Общ Арменски
благотворителен съюз, със седалище гр. Варна, на база проведено
учредително събрание от 24.03.1992 г. Сдружението се представлява от
Архимандрид А. Р. С., а в негово отсъствие – от зам.председателя Б. Б. Д., в
негово отсъствие – от секретаря Л. К. С..
С решение от 26.01.2001 г. по ф.д. № 234/2001 г. на Окръжен съд
Варна са вписани промени по новооткрита партида на „Общо сдружение на
арменците за благотворителност“, седалище Варна, като е вписан нов устав,
дейност – в частна полза, както и представляващ А. Л. Ш.. В мотивите на
решението е посочено, че се касае за промени по партида на дружеството,
регистрирано на 01.09.1933 г. Във въззивното производство е приложено
извлечение от регистър при Варненски областен съд, в което е отбелязано
вписване под № 54 на „Общо сдружение на арменците за благотворителност“,
10
с дата на учредяване 01.09.1933 г.
Видно от нотариален акт № 25, д. № 8268/1992 г., съставен на
20.11.1992 г. Общ арменски благотворителен съюз – Варна е признат за
собственик по давност на два недвижими имота, между които и жилищна
сграда в гр. Варна, на ************.
С нотариален акт № 65, д. № 8291/1996 г., съставен на 05.09.1996 г.,
Общ арменски благотворителен съюз – Варна е признат за собственик по
давност на недвижими имоти, между които дворно място от 324 кв.м.,
съставляващо пл. № 2 кв. 408 по плана на гр. Варна, ул. Радко Димитриев, 9.
На двата нотариални актове е отбелязано, че са отменени с Решение
по гр.д. № 3565/2000 г. на ВРС, гр.д. № 936/2002 г. на ВОС и по гр.д. №
2379/2003 г. на ВКС. Последните са постановени по повод водени искове от
група физически лица против Сдружение „Общ арменски благотворителен
съюз“, Варна, рег. по ф.д. № 7663/1992 г. на ВОС, като исковете на
физическите лица против сдружението за приемане за установено по
отношение на ответника, че те са собственици на недвижим имот – дворно
място от 324 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. Радко Димитриев, 9, заедно с
построената в него сграда, са отхвърлени и физическите лица са осъдени да
предадат владението на „Общо сдружение на арменците за
благотворителност“, Варна, рег. по ф.д. № 234/2001 г. на ВОС. С решението е
прието за установено в отношенията между „Общо сдружение на арменците за
благотворителност“, рег. по ф.д. № 234/2001 г. на ВОС и „Общ Арменски
благотворителен съюз“, Варна, рег. по ф.д. № 7663/1992 г. на ВОС, че „Общо
сдружение на арменците за благотворителност“ е собственик на основание на
придобивна давност на описания недвижим имот, поради което цитираните
по-горе нотариални актове са отменени.
С нотариален акт № 161, д. № 1044/2015 г. на нотариус Ж. Т., с
район на действие ВРС, Сдружение „Общо сдружение на арменците за
благотворителност“, със седалище гр. Варна е признато за собственик на
основание влязло в сила решение по гр.д. № 3565/2000 г. на ВРС, на основание
придобивна давност на недвижим имот, а именно: дворно място,
представляващо ПИ с идентификатор 10135.1504.57 от 324 кв.м., находящ се в
гр. Варна, ул. Радко Димитриев, 9, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 10135.1504.52, подробно описани.
11
По делото са приложени приходни квитанции за заплащани данъци
от „Общо сдружение на арменците за благотворителност“ за имота за 2013 г. –
2019 г., както и платежни нареждания за заплащани такси смет и данъци
сгради от „Общ Арменски благотворителен съюз“ за 1993 г. – 1998 г.
Приложени са договори за наем от 01.10.2004 г., от 04.04.2005 г. и от
01.11.2007 г. с различни лица, с приемо предавателни протоколи, по силата на
които „Общо сдружение на арменците за благотворителност“ Варна
предоставя за временно и възмездно ползване части от процесния недвижим
имот, както и телеграми във връзка с наемните правоотношения.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитана св.
А. Н. К., дъщеря на Н. П., който от 1932 г. до смъртта си през 1985 г. е работил
в Общия Арменски благотворителен съюз. В дома им името Н. се
споменавало много често, тъй като в неговото завещание са посочени
неговите пари и имоти за благотворителност. Единият имот е до старото
ученическо кино Култура, срещу тази сграда е втория имот – на Горското
стопанство. Имало един имот в Бургас и един във Видин. Въз основа на
неговото завещание, което преминава през централата на Общия Арменски
благотворителен съюз в Лозана, Швейцария, се образувала една тричленка,
която да ръководи и стопанисва имотите. Тричленката се състояла от баща й –
Н. П., г-н Т. и г-н Г., като работата на тричленката била подкрепена от
пълномощно, получено от Лозана. Имотите били чуждестранни и били
подчинени на МВнР, с което бащата на свидетелката кореспондирал. Парите
от наемите, след приспадане на разходите, се давали на студенти, ученици и
възрастни учители. След това се получило второ пълномощно, т.к. централата
се преместила в Ню Йорк, въз основа на което работата продължила. От
централата определили на бащата на свидетелката сума за ежедневието, тъй
като той тогава нямал доходи, водел оживена кореспонденция с тях, всяка
година правел баланс. През 1985 г. вече не бил в състояние да обхожда
имотите и братът на свидетелката А. Н. П. се занимавал за кратък период,
докато се намери следващата тричленка, на която с приемо предавателен
протокол се предали документите. След смъртта му, свидетелката и брат й се
откъснали от арменската среда и не са се интересували от съюза. С парите от
имотите се подпомагали арменските младежи. Свидетелката е виждала
завещанието, то е на румънски.
Св. Р. А. е духовник в Арменската апостолическа църква, като от
12
1989 г. до 1998 г. е бил назначен във Варна. Знае Х. Н., знае, че той има имоти
във Варна и ги е завещал на Общоарменски благотворителен съюз в Лозана.
Знае, че за управлението на тези имоти са назначавани трима души, които са
имали пълномощно да ги управляват, да ги дават под наем и доходите да
отиват според завещанието за студенти, бедни деца или други
благотворителни мероприятия. Свидетелят си спомня пълномощниците – С.,
Д. и К.. Когато станали промените в източния блок, се възродили
организациите, съществували преди 9 септември и така се възстановил
варненския клон на Общоарменския благотворителен съюз. Тримата, които се
занимавали с недвижимите имоти, също влезли в новото ръководство.
Свидетелят бил избран за председател на възобновения варненски клон на
Общоарменския благотворителен съюз. След учредяване на местната
организация С. и Д. продължили да се занимават с въпросите за недвижимите
имоти, защото местният клон се занимавал само с образователни и културни
въпроси, с имотите не се занимавал. Свидетелят като председател не е
отправял искане до световната организация да бъдат прехвърляни тези имоти
на местната организация, новото сдружение извършвало благотворителност,
но било нова организация и тепърва събирало бюджет. Свидетелят не знае да е
имало спорове в арменската общност за това чия собственост на тези имоти.
Възстановеният съюз не се е занимавал с въпросите около имотите, за
отдаването им под наем имало трима души, назначени за това, българското
сдружение не е получавало доходи от тези наеми. За финансите на местното
сдружение се грижел Л. С., изпращал факсовете от факса на църковното
настоятелство.
Св. К. К. знае от баба си, която била близка приятелка със съпругата
на А. Т., че Н. е оставил цялото си имущество на централата на Арменския
благотворителен съюз, с което наследство са били разпределяни стипендии
във Варна. Знае, че имотите на сдружението в Лозана са управлявани от
триумвират. Арменският благотворителен съюз е най-голямата арменска
организация в световен план, единна организация, която стои в Лозана,
Швейцария. Управлението на имуществото пред всичките години е
извършвано от триумвират, като доходите са се разпределяли за стипендии.
Ежегодно са се давали отчети на централата за разходите за поддръжка на
недвижимото имущество и за стипендии. Свидетелят знае за имотите в гр.
Варна – единият е ъглова сграда до ресторант Рощок, до кино Култура. По
13
времето на комунистите имотите не са били национализирани, само са
отчуждавани частично за благоустройствени цели. Свидетелят знае, че
централата на управление на съюза е била в Париж, по време на Втората
световна война се мести в Ню Йорк. Към 1997 г. последните пълномощници са
били Б. Д. и С., който починал. След заболяването на г-н Д. са назначени нови
трима пълномощници – В. А., А. Ш. и С. П.. Те се обърнали към свидетеля да
се занимава с младежите и по-точно организацията по подбора на стипендии.
Л. С. бил платен секретар, който да организира документацията и отчетите.
Някой трябвало да съставя отчетите на английски и на арменски, за да ги
изпратят в централата. Свидетелят помни, че това се случвало в канцеларията
на църковното настоятелство, което било до Арменската църква. От там
ползвали факса. Господин С. подготвял отчетите, те се коментирали и се
изпращали, като в тях се вземало под внимание направените ремонти и
разноски. Изпращали са отчети и през Централната поща, тъй като тогава
нямало други канали, освен факс и поща. Свидетелят помни още, че имотите
във Варна са отдавани под наем, имало дела по повод на това. Държала се
сериозна комуникация, международният съюз е с централа Лозана, с
административен адрес на управление Ню Йорк. През 2017 г. получил
обаждане от познат, който бил в световния борд на ОАБС и разбрал от него, че
има проблем с имуществото. Свидетелят е виждал пълномощното на г-жа А.,
г-н Ш. и г-н С. П., на базата на което управлявали имотите. Знае, че отчетите
се изпращали от платения секретар, но преди това били разисквани и
коригирани. Освен отчети за изразходваните средства, имало и приходи от
наеми.
Св. Б. Д. е син на Б. Д.. Знае имотът в гр. Варна, знае, че бил на
арменското благотворително сдружение. Имотът се давал под наем и с парите
се използвали за подпомагане на бедни арменци. Баща му бил секретар на
арменската организация, знае, че имотите са оставени в наследство от
господин Н.. Знае, че за имота на ул. Райко Димитриев се водели дела. Имало
управителен съвет, не се занимавал само той с това, С. и П. били също там.
Свидетелят не е чувал за сдружение на арменците в Швейцария, знае, че баща
му имал връзка с американски арменци в Ню Джърси.
Св. М. Л. е внучка на А. О.. Знае от дядо си, че човек на име Х. Н.
подарил две сгради - на Рощок, до кино Култура и до горското стопанство на
14
варненските арменци. Доколкото свидетелката знае, има организация, която
управлява приходите. Арменската общност във Варна е много сплотена, знае,
че дават стипендии на деца в нужда. Лазарова знае, че са водени дела за
имотите, дядо й бил викан за свидетел, бил щастлив, че може да се опази
собствеността на варненските арменци. Свидетелката не е чувала да са имали
отношения с организация на арменците в Швейцария. Знае, че дядо й активно
участвал по арменска линия, водил я в Арменския клуб, в Арменската църква.
Имотите са били подарени с цел благотворителност преди 1944 г., човекът е
починал в Румъния, и е подарил не само имотите, но и пари, което се
управлява от техните активисти. Свидетелката не знае за съществуването на
световна арменска организация.
Св. А. А. живее в Ню Джърси, като от 1988 г. работи в
Общоарменски благотворителен съюз, първоначално като асистентка на
директора и администратор на стипендиите в периода от 1988 г. до 1995 г., а от
1995 г. до 2022 г. е била програмен директор на ОАБС. Като такава,
координирала международни програми в цял свят, провеждани от клоновете
на ОАБС, като поддържала контакт и водела кореспонденциите с всички
представители на организационните единици, развиващи дейност във всички
точки на света. ОАБС Швейцария е регистрирано в Швейцария, Лозана през
1924 г., признато е за юридическо лице с нестопанска цел, като основната му
дейност е управление на активите на ОАБС, предимно недвижимо имущество,
разположено в Европа и Близкия Изток. ОАБС е действителен собственик на
активите във въпросните държави, а ОАБС Ню Йорк е основният
организационен и административен център, който отговаря за управлението
на тези активи от името на ОАБС Швейцария. И двете са част от глобалната
организация на ОАБС. От 1992 г. до 1995 г. свидетелката отговаряла за
комуникацията между ОАБС Ню Йорк и субектите и структурите в САЩ, а
след 1995 г. – за всички програми на ОАБС по света. През последното
десетилетие на 20 век и малко след 2000 г. комуникацията се осъществявала по
пощата, по факс, по телефон, но в последно време се използвали нови методи
за комуникация като електронна поща. Преди Втората световна война ОАБС е
присъствал в държави от Източна Европа, като Румъния и България, но по
време на съветския режим задълженията на ОАБС са се състояли предимно в
отговорност за управлението на Фонд Н. и отпускането на стипендии. След
разпадането на Съветския съюз дейностите се възобновяват и днес ОАБС има
15
три успешни клона във Варна, София и Пловдив. В случаите, когато
държавите, в които ОАБС развива дейност допускат присъствието на
чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, то ОАБС директно или
чрез ОАБС Швейцария регистрира свой субект, но активите на всички
структури по целия свят се притежават и контролират от организацията майка,
понеже активите и отчетите на клоновете на ОАБС по света се консолидират в
отчетите на организацията майка. След падането на съветския режим се
възобновяват дейностите в България, където има три правни субекта,
регистрирани със същото име. Фондът Н. на ОАБС в България включва
активите, които Х. Н. е завещал на ОАБС Швейцария. Фондът Н. се ръководел
от ОАБС Швейцария, а след 1955 г. – от ОАБС Ню Йорк чрез комитет. Лицата,
упълномощени през 1997 г. да управляват Фонд Н. са В. А., А. Ш., С. П..
ОАБС е получавал отчети от България относно фонда, изпращани от В. А., А.
Ш., като понякога тези лица са подписвали отчетите, но понякога фигурирал
друг подпис, както и печатът на ОАБС Варна. Получавали отчети от 1994 г. до
2009 г., а след това получили отчета за 2015 г. След 2015 г. не е получавала
отчети, въпреки няколкото опита. Отчетите до преди 2015 г. се получавали по
факс, а отчетът за 2015 г. – по електронна поща. Свидетелката получавала
отчетите, като те съдържали информация за приходите от отдаването под наем
на имотите през предходната година и размера на разходваните средства. Не са
получавани отчетите за 2010 - 2014 г., и отчета за 2016 г. и след това. Лично
свидетелката изпратила писмо до А. Ш. на 22.07.2015 г., с което искала да
представи всички липсващи отчети от 2010 г. до 2014 г., помолила за
съдействие председателя на клона в Пловдив, но не постигнала успех. Накрая,
през 2016 г. получила този за 2015 г. по електронна поща, но други отчети не
постъпили. На свидетелката са предявени отчетите за 2002 г. – 2009 г., както и
за 2015 г. , които тя разпознава като получени от нея документи. ОАБС не
поддържа офис в Швейцария, тъй като управлението на офисите е
консолидирано и се осъществява от ОАБС, Ню Йорк. Свидетелката не знае да
съществува ОАБС в България, като тя е комуникирала с клоновете и
субектите, които работят за ОАБС. Свидетелката е влизала в комуникация с
лицата, посочени в пълномощното от 02.10.1997 г., защото получавала
отчетите до 2015 г., изпращани от тях. Не е заявявала нищо през тези лица
относно собствеността на имотите, защото са им предоставили пълномощно, с
което те имат право да събират приходите от наема от имуществото на Фонд
16
Н. и да ги разходват за благотворителни цели. Свидетелката отскоро разбрала
за съществуването на организация Общ арменски благотворителен съюз,
основан през 1933 г. във Варна.
Св. М. О. знае имота в гр. Варна, ул. Райко Димитриев, зад кино
Култура. Първоначално живеел с мисълта, че имотът е на Варненска арменска
общност, на Парекордзаган Варна. Този имот е дарен от Н. на варненската
арменска общност. След 1989 г. при свидетеля дошли Л. С. и Б. Д., помолили
го за съдействие да освободи имота, в който не знае дали под наем или не, се
настанил един беден човек, въртяли се бездомници. Говорело се за
строителство, двамата не са казвали, че трябва да искат от някого разрешение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за ревандикация на описаните недвижими имоти,
като ищецът твърди, че е титуляр на право на собственост върху тях въз
основа на завещателно разпореждане, извършено от Х. Н. на 04.06.1932 г. Във
въззивното производство не се оспорва, че завещанието е съставено по
правилата на румънското законодателство, които правила определят неговата
форма и валидност. Завещанието е извършено в Санаториума Филантропия, в
присъствието на заместник съдия в Съда Илфов, Нотариален отдел, който при
посещението си в санаториума намерил болен и в цялостност на умствените
си способности завещателят Х. Н., установено с медицинско удостоверение,
след което установил самоличността на завещателя чрез свидетеля В. Ф.,
уверил се във волята на завещателя, че това завещание е негово, изготвено с
неговото съгласие, според неговата свободна воля, и в съответствие със закона
заверил завещанието, за което е съставен Протокол № 14545 от 04.06.1932 г.
Във въззивната жалба се сочи, че завещанието представлява частен
диспозитивен документ, поради което при оспорване на автентичността на
подписа, както е в случая, тежестта на доказване на истинността му е на
страната, която го е представила, като оспореното завещание може да се
разглежда като официален документ само по отношение на извършените от
длъжностното лице действия – че е съставено от посоченото длъжностно лице
на посоченото в него време и място. С оглед обстоятелството, че в настоящия
случай се касае за заверено завещание, преценката от българския съд за
доказателствената сила на същото се следва по правилото на чл. 179 и чл. 180
17
ГПК. Съгласно чл. 179 ГПК официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия. В конкретния случай авторството и съдържанието на изявлението от
лицето, направило завещателното разпореждане, се установява от
извършената заверка от длъжностното лице – същото е проверило
самоличността на изявителя, както и съдържанието на неговото изявление. В
тази част документът се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК и тази доказателствена сила не е оборена в настоящото
производство. Представеното заверено завещание, ведно с протокола за
заверката му от длъжностното лице, съставлява доказателство за съдържащото
се в документа изявление на автора – завещател, с оглед на което оспорването
на автентичността/авторството на завещанието се явява недоказано.
В завещанието е изразена ясно и недвусмислено волята на
завещателя – завещава се на Главния арменски съюз за благотворителност,
швейцарско дружество със седалище в Лозана, Швейцария и с
административен адрес Париж цялата недвижима собственост, намираща се в
България и пари, също намиращи се в България. Останалото имущество се
завещава на съпругата на завещателя. С оглед съдържанието на
завещателното разпореждане, същото може да се квалифицира като частно
такова по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗН от 1890 г., с което се придава на
получаващия качеството на заветник. ЗН от 1890 г. е допускал извършване на
частно разпореждане в полза на юридическо лице, определено от завещателя
/чл. 117, ал. 2, изр. посл./. Настоящият състав не споделя виждането на
жалбоподателя, че наследството следва да се приеме по опис, съгласно
разпоредбата на чл. 190 ЗН от 1890 г. Според цитирания текст юридическите
лица приемат наследство само с разрешение, което се предписва от
специалните закони, като такова наследство се приема по опис и по
установени в надлежащите инструкции и правила. Текстът не намира
приложение в хипотезата на приемане на завет, което следва от текста на чл.
222 ЗН от 1890 г., предвиждащ последиците от приемането на наследството по
опис, а именно отграничаване отговорността на наследника до размера на
полученото наследство, както и от разпоредбите на пар. 3 от ЗН от 1890 г. –
действието на заветите и тяхното изплащане, разграничаващи ясно качеството
на заветници и наследници, и техните права.
18
Българското законодателство не забранява придобиване на право на
собственост от чуждестранни юридически лица. В Конституция на
Българското царство, приета на 16.04.1879 г. се допуска принадлежност върху
недвижими имоти на чужденци /чл. 63/, в Конституцията на НРБ от 1947 г.
няма уредба за собствеността на чуждестранни лица. С приемането на ЗС от
1951 г. в пар. 3 от ПР е предвидено, че правото на собственост и другите
вещни права, придобити до влизането на този закон в сила, се запазват, като с
Наредба за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната /ДВ
бр. 30/15.04.1969 г./ е бил предвиден ред за деклариране и отчитане на
управлението на недвижими имоти в страната, притежавани от чуждестранни
лица.
В завещателното разпореждане е посочено лицето, в чиято полза е
завещанието и то е ясно индивидуализирано чрез наименованието си на
български, английски и френски, и с посочване на седалище и адрес на
управление. По въпроса за правосубектността на ищеца към момента на
откриване на наследството – 1932 г., във въззивното производство е изискана
информация за швейцарското право и по-конкретно за придобиването на
правосубектност на юридическите лица, създадени по правилата на
Гражданския кодекс на Швейцария. Съгласно чл. 52, ал. 2 от Гражданския
кодекс на Швейцария от 1907 г. публично правните корпорации и органи,
както и асоциациите, които нямат търговска цел, не изискват вписване в
търговски регистър, което означава, че вписването в Търговския регистър не е
изискване за създаване и придобиване на правосубектност. Съгласно чл. 60,
ал. 1 асоциациите с политическа, религиозна, научна, културна,
благотворителна, социална или друга нестопанска цел придобиват
правосубектност веднага щом тяхното намерение да съществуват като
корпоративен орган е видно от техния устав, който следва да бъде изготвен в
писмена форма. Изискването за вписване в Търговския регистър е свързано с
упражняването на търговска дейност /каквато хипотеза не е налице в случая/,
но това отново не е свързано с придобиването на правосубектност. В този
смисъл е и съдебната практика – приложените Решение от 03.02.2020 г. на
Първи граждански съд на Федералния върховен съд на Швейцария, Решение
на Второ гражданско отделение от 05.07.1922 г. по делото Месме срещу
Заборовски. В настоящия случай е представен писмения учредителен акт от
21.06.1924 г. на Общия Арменски благотворителен съюз, с което сдружението
19
е изразило намерението си за съществуване като такова с филантропски цели,
поради което възражението на жалбоподателя, че към момента на завещанието
не е съществувало юридическото лице ищец, не може да бъде споделено.
Ищцовото сдружение е придобило процесния недвижим имот на
основание завещателното разпореждане, като е упражнявало правата си
посредством упълномощени лица, съгласно приложените пълномощни
съответно от 04.08.1937 г., 10.02.1950 г., 15.01.1958 г., 10.08.1981 г. и
02.10.1997 г. Представените пълномощни са заверени от длъжностни лица в
Ню Йорк, където е административната централа на сдружението ищец.
Обстоятелството за адрес на управление в Ню Йорк се установява както от
представените устави на ищеца, от съдържанието на издадените пълномощни
от 04.08.1937 г., от 10.02.1950 г., така и от показанията на св. К. К. и св. А. А..
Не е спорно по делото, че на общо събрание от 19.02.1955 г. е взето решение
да се създаде нова асоциация по американското законодателство със същото
наименование, както наименованието на ищцовото сдружение, със седалище
на новоучредената асоциация гр. Дувър, щат Делауеър, като от уставите на
двете сдружения се установяват отношенията между тях и разпределянето на
активите, а именно недвижимите имоти извън САЩ остават в собственост на
„Общоарменски благотворителен съюз“, регистриран в Швейцария.
Обстоятелството, че в две от пълномощните /от 10.08.1981 г. и от 02.10.1997 г./
е посочено, че са издадени от дружество, учредено в щата Делауер, не дава
основание да се приеме, че правото на собственост на завещаните имоти с
титуляр сдружението с регистрация в Швейцария, е преминало в собственост
на другото юридическо лице, тъй като в тази насока уставите на двете
сдружения са ясни и недвусмислени относно разпределянето на активите
между тях, като дори да има упълномощаване от лица без представителна
власт, това касае отношенията между двете сдружения. Същевременно,
изпращаните отчети от комисията от трима членове, която е била назначавана,
относно получаваните приходи от имотите и разходваните средства за
благотворителност, са до Централното ръководство на ОАБС, Ню Йорк, което
сочи, че от страна на лицата, на които са възложени действия по управление
на имуществото, не е имало съмнение от чие име и за чия сметка се извършват
тези действия.
Ответното сдружение е регистрирано по ф.д. № 234/2001 г. на
Окръжен съд Варна, като се твърди, че то е правоприемник на сдружение със
20
същото наименование, учредено на 01.09.1933 г. От приложения регистър на
Варненски областен съд е видно, че под № 54 е вписано „Общо сдружение на
арменците за благотворителност“, гр. Варна, учредено на 01.09.1933 г., при
действието на Закона за юридическите лица, обн. ДВ бр. 13/20.04.1933 г.
Според чл. 157 от ПР на ЗЛС, обн. ДВ бр. 182/09.08.1949 г. сдружения, които
са придобили качеството на юридически лица преди влизането в сила на този
закон, запазват това качество. В представеното ф.д. № 234/2001 г. на Окръжен
съд Варна липсват доказателства за правоприемство между сдружението, по
което са вписани промени от 26.01.2001 г. и това, учредено на 01.09.1933 г.,
като дори да се приеме, че е налице такова правоприемство, по делото няма
доказателства, че процесният недвижим имот е бил в патримониума на „Общо
сдружение на арменците за благотворителност“. Към момента на
учредяването на 01.09.1933 г. имотът вече е бил придобит по завещание от
„Общоарменския благотворителен съюз“, Швейцария, като по делото няма
данни между двете юридически лица да има връзка.
Не може да бъде направен извод за доказаност на направеното
възражение от ответното сдружение за придобиване на недвижимите имоти по
давност. За да се придобие правото на собственост на основание давностно
владение, то следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено. В този смисъл необходимо е владението да не е установено и да се
поддържа по скрит начин, а държателят следва да прояви активност и да
отрича владението на собственика, и това да е достигнало до последния. Едва
след манифестирането на собственическо отношение към имота, се дава
възможност на собственика да узнае, че друго лице го владее и да предприеме
действия по защита правото си на собственост. Всички действия на владелеца
трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а
не за собственост на трето лице. Когато фактическата власт е придобита на
правно основание, то упражняващият я се явява държател, и в този случай
презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а в тежест на този, който се позовава
на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна
промяна на държането във владение. В този случай, за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
21
владението да не е установено по скрит начин. При липсата на такива
действия, то промяната в намерението е скрита, а владението се явява
опорочено, поради което не могат да настъпят последиците на чл. 79, ал. 1 ЗС.
В конкретния случай, придобилият собствеността „Общоарменски
благотворителен съюз“, Швейцария е упълномощавал в различни времеви
периоди по три лица, които да управляват имотите и се разпореждат с
приходите от тях, и упълномощените лица периодично са давали отчет за това
управление. Това означава, че фактическата власт от придобиването на
собствеността от страна на ищеца се е упражнявала на правно основание от
назначения комитет, който е извършвал преценка и за разходване на
средствата по повод осъществяваната благотворителна дейност от
получаваните приходи. Отчети са изпращани до 2009 г., с прекъсване за
периода 2010 г. – 2014 г., както и за 2015 г., като изготвянето им било
извършвано от Л. С., платен секретар, който следвало да организира
документацията и да ги съставя на английски и на арменски /св. Р. А. и св. К.
К./. Отчетите са получавани в Централното управление от св. А. А., която
помни, че упълномощените лица през 1997 г. да управляват фонда са В. А., А.
Ш., С. П., като понякога А. и Ш. са подписвали отчетите, но понякога
фигурирал друг подпис. Свидетелката е правила опити да се свърже с А. Ш. за
съдействие за получаване на липсващите отчети, но не постигнала успех, като
през 2016 г. получила отчета за 2015 г., след което други отчети не са
постъпвали. За да започне да тече придобивна давност в полза на ответника е
необходимо той да докаже, че е променил намерението си фактическата власт
да се упражнява вместо за сдружението упълномощител изключително и само
за себе си, т.е. за сдружението, регистрирано в гр. Варна, и чрез явни действия
да е отрекъл правата на собственика. Такива доказателства по делото не са
събрани. Фактическата власт и намерението за своене се упражняват от
представителните и управителни органи на сдружението, като в случая
представляващ на „Общо сдружение на арменците за благотворителност“, със
седалище в гр. Варна е А. Ш., който е и пълномощник на ищцовото
сдружение. В качеството му на пълномощник той се явява държател, което
обстоятелство е манифестирано пред ищцовото сдружение посредством
представяне на годишни отчети до 2009 г., както и отчет за 2015 г. Не са
представени доказателства, че ответникът чрез представителните си и
управителни органи е завладял посочените имоти, като е извършил конкретни
22
действия или изявления, сочещи на промяна на държането във владение, и с
които да са отречени правата на собственика, и които действия да са
достигнали до знанието на собственика. За такова действие може да се счете
снабдяването с нотариален акт през 2015 г., с оглед публичността на
вписването в имотните регистри, но до датата на исковата молба – 06.07.2017
г. не е изтекъл периодът от време, необходим за да възникнат последиците на
придобиване по давност на процесните имоти. Обратният извод не може да
бъде направен и на база събраните гласни доказателства. Показанията на св. Б.
Д., на св. М. Л. и на св. М. О., които не са чували за организация на арменците
в Швейцария и знаят, че имотът е дарен от Н. на варненската арменска
общност, не са конкретни, няма данни да са в резултат на преки и
непосредствени впечатления относно собствеността и управлението на
процесните имоти, поради което от същите не може да се направи извод за
извършването на явни действия от представляващите ответното сдружение,
които да отричат правата на ищеца. Св. Р. А. /представляващ „Общ арменски
благотворителен съюз“ със седалище гр. Варна/ знае, че имотите са завещани
на „Общоарменски благотворителен съюз“, Лозана, като свидетелят е
участвал при възстановяването на организацията в гр. Варна, но без да е
отправяно искане до световната организация тези имоти да бъдат
прехвърляни на местната организация. Не може да бъде прието, че вписването
на исковата молба на ответника като главно встъпило лице по гр.д. №
3565/2000 г. на ВРС има действие на манифестиране промяната в намерението
за своене спрямо собственика, който не е страна по делото, с оглед правната
последица на вписването на исковите молби, визирана в чл. 114 ЗС, а именно
да даде гласност на съдебния спор относно имотите /ср. чл. 113 ЗС/, като се
отчете и обстоятелството, че независимо от вписването, пълномощниците на
ищцовото сдружение са изпращали отчети за управлението на имотите,
поради което не е налице недвусмисленост и последователност в действията
им. С оглед на това, настоящият състав счита, че по делото не е доказано
придобиването по давност от страна на сдружението ответник на процесните
имоти. След като ответното сдружение не се явява бенефициер по
завещанието, становището, изложено във въззивната жалба, че то не му е
известно и не е налично в седалището и адреса на управление на ответното
сдружение, се явява без правно значение. Не може да бъде споделен доводът
във въззивната жалба, че отдаването на имотите под наем и заплащането на
23
данъци представляват действия на владение. Доколкото това са действия по
управление на имота, сами по себе си те не обективират намерение за своене и
превръщане на държането във владение, както и не разкриват вътрешното
намерение на държателя за своене, тъй като същите действия са дължими и
във връзка с предоставените пълномощия. При липса на други категорични и
недвусмислени действия, сочещи на намерение за своене, при наличие на
предоставяни отчети за приходите от имотите и разходването им на
собственика, не може да се приеме, че с отдаването на имотите под наем и
заплащането на данъци се манифестира установено владение пред
собственика.
По така изложените съображения настоящият състав приема, че
ищецът е придобил правото на собственост върху процесните имоти на
основание завещателното разпореждане на Х. Н., което обуславя
основателността на предявения иск, в каквато насока са и изводите на
първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното
решение.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответника по
жалба направените разноски в размер на 8090,95 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата 2704,80 лв. – заплатени разноски за
извършени преводи, съобразно реално изплатеното на преводачите.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011 от 23.06.2023 г., постановено
по гр.д. № 2472/2018 г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА „ОБЩО СДРУЖЕНИЕ НА АРМЕНЦИТЕ ЗА
БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. варна, ул. Хан Аспарух, 15 да заплати на
„ОБЩОАРМЕНСКИ БЛАГОТВОРИТЕЛЕН СЪЮЗ“, сдружение,
регистрирано в Швейцария, с рег. № СН-550-1007796-0, със седалище и адрес
на управление Швейцария, гр. Лозана, ул. Шармат, 7, представлявано от Е. С.,
САК, сумата от 2704,80 /две хиляди седемстотин и четири лева и 80 ст./
лева, представляваща разноски за извършени преводи във въззивното
производство, както и сумата от 8090,95 /осем хиляди и деветдесет лева и 95
24
ст./ лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25