Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на двадесети и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА
СТАВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
ВЪЛЧЕВА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
с участието на секретаря Хр. Цекова и прокурора Н. Лалов,
като разгледа докладваното от мл. съдия К. Колева ЧНД № 19 по
описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32 във връзка с чл. 16 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е
образувано въз основа на искане за признаване на решение № 21.5006153.1 от 20.02.2020 г., в сила от
21.03.2020 г. на несъдебен орган - Служба по глоби и санкции
при Полицейски президиум - Централен офис за глоби, гр. Шпайер, Федерална Република Германия. Със същото
е наложена финансова санкция в общ размер на 108,50 евро, от които глоба, в размер на 80,00 евро и разходи по
съдебното/административното производство, довели до решението, в размер на
28,50 евро за извършено от българския гражданин Х.В., с последен известен адрес
***3, родена на *** г., административно нарушение съгл. пар. 4 ал. 3, пар. 49 от
Наредба за движението по пътищата/; пар. 24 от Закон за движението по пътищата;
15 от Каталог за глобите. Решението е придружено с Удостоверение по чл. 4 РР
2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
В съдебно
заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано
признаването на решението на органа на Германия за налагане на
финансова санкция, поради което настоява същото
да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице -
Х.В., е нередовно призован. На основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал.
3 ЗПИКонфОтиНалФС за негов служебен защитник е назначен адв. Вл. Х., който се
явява в откритото съдебно заседание по делото и моли да бъде отказано
признаването на решението с мотива, че удостоверението не отговаря на
изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 1, 9 и
10 ЗПИКонфОтиНалФС.
Врачанският окръжен съд, като изслуша становищата на
страните в процеса и след като се запозна с представените писмени
доказателства, приема следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за
налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, а
именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на
Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено
административно нарушение на правилата за дистанция при движение на моторни
превозни средства по магистрала на територията на Федерална Република Германия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл.
5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и
в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005
г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата
държава – Федерална служба "Правосъдие", гр. Бон, Федерална
Република Германия, който е удостоверил и неговото съдържание. От същото се
установява, че на лицето Х.В. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 80,00
евро за това, че на 03.12.2019 г. в 13:57 ч. в района на Mendig, федерална магистрала 61, на 209,150 км. в посока Кобленц,
въпросното лице не е спазило минималната дистанция от 50 м. спрямо предходното
превозно средство в качеството си на шофьор на товарен автомобил с
регистрационна табела ВР***СХ при движението по магистрала със скорост
по-висока от 50 км/ч, като констатираната скорост е 85 км/ч, а неспазената
дистанция е от 36 м. В тежест на
засегнатото лице В. са възложени и разноски
по административната процедура в размер на 28,50 евро, при което общият размер на финансовата санкция
възлиза на сумата 108,50 евро.
При описаните по-горе фактически
констатации и на основание чл. 16, ал. 7 ЗПИИРКОРНФС във връзка с чл. 6 от
Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът приема искането за допустимо и основателно
по следните съображения.
От посочения в Удостоверението адрес
на обичайно пребиваване на засегнатото лице е видно, че адреса на пребиваване
на българския гражданин Х.В. ***3, обстоятелство, подкрепено и от изисканата
справка от служба ГРАО. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд, който следва да се
произнесе по направеното искане, е именно Врачанският окръжен съд.
Налице са положителните предпоставки
по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 ЗПИИРКОРНФС за уважаване на направеното искане –
влязло в сила на 21.03.2020 г. решение на несъдебен орган в държава-членка на
Европейския съюз – Федерална Република Германия, с наложена финансова санкция, за
извършено правонарушение на територията на издаващата държава. Спазени са
изискванията и на чл. 4 и 5 ЗПИИРКОРНФС, като издаващата държава – Федерална
Република Германия, е изпратила на
изпълняващата – Република България, Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР, преведено на български език. Представеното Удостоверение е пълно
и отговаря на решение № 21.5006153.1 от 20.02.2020 г., за налагане на финансова
санкция на Служба по глоби и санкции при Полицейски президиум - Централен
офис за глоби, гр. Шпайер, Федерална република Германия.
За извършеното от засегнатото лице В. административно
нарушение на правилата за движение във Федерална Република Германия, а именно
като шофьор на лек автомобил с регистрационна
табела ВР***СХ не е спазило минималната дистанция от 50 м. спрямо предходното
превозно средство, движейки се по
магистрала със скорост по-висока от 50 км/ч, като констатираната скорост е 85
км/ч, а неспазената дистанция е от 36 м., не се изисква двойна
наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.
35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването
и изпълнението на решението за налагане
на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе
бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание
/чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е
издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл.
35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд съгласно чл. 4 ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за
евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от
закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за
деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията
на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане
на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от
закона/. Наложената финансова санкция не
е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ –
същата е в размер на 108,50 евро с левова равностойност 212,20 лева по
фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на
физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е писмено и лицето
е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за
обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/, като в удостоверението изрично е
посочено, че лицето е уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител
относно правото
на обжалване и сроковете за това, /чл.
35, т. 10, б. „в” от закона/.
С оглед гореизложеното и предвид приложените по делото
писмени доказателства и становището на страните, съдът намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Федерална Република Германия
против лицето Х.В. *** за наложена финансова санкция следва да бъде уважено.
Левовата равностойност на финансовата санкция от 108,50 евро е 212,20 български
лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението,
чието признаване и изпълнение се иска – 20.02.2020 г., а именно 1.95583 лв. за
1 евро.
За признаване на решението и изпращането му на
компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен
компетентният орган на издаващата държава, а именно – Федерална служба
"Правосъдие", гр. Бон, Федерална Република Германия, а копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16,
ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
и
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение №
21.5006153.1 от 20.02.2020 г., в сила от 21.03.2020 г. на несъдебен орган - Служба
по глоби и санкции при Полицейски президиум - Централен офис за глоби, гр. Шпайер, Федерална Република Германия, с което е
наложена финансова санкция на българския гражданин Х.И.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, в общ размер от 108,50 евро, равностойни на 212,20 лева по фиксиран
курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и
изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протестиране
в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. София.
ПРЕПИС
от настоящото решение след влизането
му в сила и Решение № 21.5006153.1 от
20.02.2020 г., в сила от 21.03.2020 г., на несъдебен орган - Служба по глоби и
санкции при Полицейски президиум - Централен офис за глоби, гр. Шпайер,
Федерална Република Германия, да бъде изпратено на НАП – ТД гр. Враца за изпълнение.
ДА СЕ
УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно
чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ
УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава - Федерална служба
"Правосъдие", гр. Бон, за признаването на Решението за налагане на
финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като
уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13,
ал. 1 разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ
от горното уведомление да се изпрати
и на Министерството на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.