№ 1435
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504519 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20064030/27.10.2022 г. по гр. д. № 15427/2020 г. по описа
на СРС, 170 състав, при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД, е признато за установено по искове с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. 422 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, съотв. чл. 86,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. Х. К., че
Б. Х. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 114,62 лева –
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м. 05.2014 г. до м. 10.2015 г. за топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. ****, аб. № 308378, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2017 г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 19,25 лева –
главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м. 05.2015 г. до м. 10.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2017
г. до окончателното плащане на задължението, като исковете са отхвърлени
за разликата над сумата от 114,62 лева до размера от 118,14 лева,
1
представляваща доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м.
10.2015 г., както и за сумата от 25,29 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за периода от 16.09.2015-
17.11.2017 г., както и за сумата от 4,45 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.09.2015 г. до 17.11.2017 г.
Против решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 25009392/02.03.2023 г., подадена от Б. Х. К.,
в която са изложени съображения за неговата неправилност в обжалваната
част. Въззивникът посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че съществува облигационна връзка между страните, като били изложени
доводи, че по делото било доказано, че ответникът се явява собственик на
процесния имот, респ. че се явява задължено лице за заплащане на разходите
за топлинна енергия за процесния период. Освен това, поддържа, че не дължи
стойността на услугата дялово разпределение, тъй като ищецът не е страна по
договора между ФДР и етажните собственици. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 25015752/11.04.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 15427/2020 г. по описа на СРС, 170 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против Б. Х. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение
2
по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 83854/2017 г. по описа на СРС, 160 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на
собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, аб. № 308378, е
клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150
от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди
на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.
3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила
спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите
от него суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано,
че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след
изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до
адрес в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ****, **, **, ****. В исковата молба се
сочи също, че за периода от 01.05.2014 – 01.10.2015 г., ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са
заплатили дължимата за това цена в общ размер на 118,14 лева - главница за
топлинна енергия, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за
периода от 16.09.2015-17.11.2017 г. ответникът е изпаднал в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи обезщетение в
размер на 25,29 лева. Твърди, че дължи и суми за дялово разпределение в
размер на 19,25 лева – главница за периода от м. 05.2014 г. до м. 10.2015 г.,
както и 4,45 лева – лихва за периода от 16.09.2015-17.11.2017 г. Твърди, че по
гр.д. № 83854/2017 г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
3
от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
заявява, че не дължи исковите суми, тъй като не бил собственик на имота от
29.10.2015 г., а до продажбата не е ползвал топлинна енергия, тъй като
радиаторите били демонтирани. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
83854/2017 г. по описа на СРС, 160 състав. По заявление от 29.11.2017 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично, с която е разпоредено на Б. Х. К. да заплати на заявителя главница в
размер на 118,14 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, аб. №
308378, за периода от 01.05.2014 – 31.10.2015 г., ведно със законната лихва от
29.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на
топлинна енергия за периода от 16.09.2015 -17.11.2017 г. в размер на 25,29
лева, такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014-
31.10.2015 г. в размер на 19,25 лева, ведно със законната лихва от 29.11.2017
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 16.09.2015-17.11.2017 г. в размер на 4,45 лева,
както и разноски в заповедното производство.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза.
С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото
писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото
експертиза и е приел, че исковете за установяване на съществуване на
вземането на главница са основателни като искът е отхвърлен в частта, с
която е направено искане да бъде установено съществуването на мораторна
лихва.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
4
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и
правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 83854/2017 г. по описа на СРС, 160
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е предпоставена
от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа. Присъединяването към топлопреносната мрежа се установява от
събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
5
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Установява се, а и не е спорно между страните, че Б. Х. К. е бил
собственик на апартамент № 276 в гр. София, ж.к. ****, аб. № 308378 в
исковия период, който е прехвърлил с Нотариален акт № 78, т. І, рег. № 5377,
д. № 65/29.10.2015 г.
Следователно и доколкото по делото се установява, че ответникът е бил
собственик на недвижим имот –апартамент в топлоснабдена сграда, то за него
е възникнало и задължението в качеството му на собственик да заплати
доставената до имота топлинна енергия.
От събраните по делото доказателства се установява, че услугата
дялово разпределение реално е осъществена от „Техем Сървисис“ ЕООД в
исковия период и за това за представени и изравнителни сметки, документ за
главен отчет на уредите за дялово разпределение. Представен е и договор
между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД по чл. 139 в,
ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който се извършва дялово
разпределение в сградата в етажна собственост, в която се намира процесният
топлоснабден имот срещу възнаграждение, дължимо от топлоснабдителното
дружество – ищец по ценоразпис в Приложение № 2. Размерът на
възнаграждението е установен от приетите по делото писмени доказателства
и съдебно-счетоводна експертиза и той е 19,25 лева.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 170 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната
жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20064030/27.10.2022 г. по гр. д. №
15427/2020 г. по описа на СРС, 170 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Б. Х. К., ЕГН-
**********, гр. София, ул. „****“ № **** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК-****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. **** сумата от 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„Техем Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7