Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, I г.о., 8-ми състав в
закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. КЮРКЧИЕВ
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. 2785 по описа на състава за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът З. „Б.И.“ АД
поддържа твърдение, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на ответника М.Ч.А. бил осъден с Решение
№ 4160 от 13.07.2020 г. по гр. д. №
15873/2017 г. по описа на СГС, I-8 състав да изпълни
задълженията си по застрахователното правоотношение като заплати на увреденото
лице Р.В.Д.застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва поради виновно причинено от
ответника ПТП на 24.09.2016 г. в с. Крушовене, обл. Плевен. Първоинстанционното
решение било обжалвано пред Софийски апелативен съд, в резултат на което по
силата на влязло в сила Решение № 801 от
08.07.2021 г. по в. гр. д. № 4060 / 2020 г. по описа на САС, ГО, 10 състав,
застрахователното дружество било осъдено да заплати на пострадалото лице сумата
от 97 500 /деветдесет и седем хиляди и петстотин/ лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.12.2017 г. (датата на предявяване на иска ) до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 3 554, 47 лева /три хиляди петстотин петдесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди вследствие на
телесните увреждания при ПТП, причинено от водача на лек автомобил „БМВ 318“ с
рег. № ********, застрахован при ищеца, заедно със законната лихва върху тази
сума на основание чл. 86 ЗЗД, във вр. чл. 497 КЗ – начислена за периода от
предявяването на иска срещу цастрахователя – 06.12.2017г. – до деня на окончателното
ѝ изплащане. Ищецът поддържа, че след като изплатил
присъденото застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице по
образуваното изп. дело №20218380410771
съгласно описа на ЧСИ М. Б.с рег. № 838 при КЧСИ, въз основа на влязлото в сила
осъдително решение. С оглед правните последици на съдебното решение срещу
застрахователя - било установено, че ПТП е било реализирано именно по вина на
ответника - М.Ч.А., който е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, а именно 1,85 -1,90 промила. Доколкото твърди да е платил на
увреденото лице дължимо застрахователното обезщетение – ищецът поддържа и
тезата, че е легитимиран да реализира регресното право по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
При изложените
фактически обстоятелства и доколкото твърди да е заплатил на увреденото лице – Р.В.Д.общо
сумата от 153 482, 35 лева /сто петдесет и три хиляди четиристотин осемдесет и
два лева и тридесет и пет стотинки/- представляваща аритметичен сбор от
присъдените и заплатени главници и лихва, ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 140 234, 67 лева
/сто и четиридесет хиляди двеста тридесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки/ - частичен иск от общия размер, както
и сумата от 10 677, 58 лева /десет хиляди шестстотин седемдесет и седем
лева/, представляващи общата стойност на платените от застрахователното
дружество разноски, съгласно решенията по посочените дела на първа и втора
инстанция, включително със законна лихва върху претендираната сума, считано от
06.12.2017 г. до окончателното ѝ плащане.
С оглед очаквания изход
от делото, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и
направените съдебни разноски в процеса по настоящето дело пред Софийски градски
съд.
Исковата претенция не е
оспорена от ответника М.Ч.А.. След връчване на препис от исковата молба и доказателствата,
ответникът не е изразил изрично становище по допустимостта и основателността на
иска. В открито съдебно заседание проведено на 23.03.2023 г. видно от протокола
за същото ответникът признава
предявеният срещу него иск след подробно разяснение на възможностите му да
оспори, да признае иска или да води преговори за съдебна спогодба.
Като доказателства по
делото са приети покана за доброволно изпълнение от ЧСИМ.Б.по ИД
20218380410771; изпълнителен лист № 441 от 20.09.2021 г. по в. гр.д. № 4060 /
2020 г. по описа на АС-София, 10-ти състав; документ от електронно банкиране за
извършен превод на сумата по ИД 20218380410771.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Налице са предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника - при
условията на чл. 237 ГПК.
Ответникът не е
предоставил отговор на исковата молба, но съобразно направеното изрично,
съзнателно и безусловно волеизявление за признание на иска в открито съдебно
заседание, което беше проведено на 23.03.2023г.
След комплексна оценка
на представените от ищеца писмени доказателства и с оглед направеното признание
от ответника съдът достигна до извод, че искът е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските:
Ищецът е
претендирал да получи от ответника
направените съдебни разноски по делото в размер на 6 036, 49 лева /шест хиляди
тридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, като сбор от: сумата 1
200 лева –държавна такса по първоначално предявения частичен иск, сумата 4 409, 39 лева – държавна такса за
увеличение на регресния иск, сумата 427,10 лева – държавна такса за съдебните
разноски, платени на третото лице, включени в уточнения по размер регресен иск.
Независимо от признанието
на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в настоящето производство, тъй като с
поведението си той е дал повод за завеждане на делото и не може да бъде
освободен от разноски, в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
Разноските, чието
заплащане ответникът ще бъде осъден да заплати включват: сумата на заплатените
държавни такси, доколкото са представени документи за тези действително
извършени плащания. С оглед оттегляне на направените доказателствени искания за
събиране на доказателства и експертиза в открито съдебно заседание на
23.03.2023 г. сумата от 400 лева – депозит за изготвяне на съдебно –
икономическа експертиза не следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Връщането на тази сума, ищецът би могъл да поиска при условията на чл. 82 от ГПК.
Ответникът М.Ч.А. не претендира
заплащането на съдебни разноски от ищеца както и не е представил доказателства
за направени такива, поради което съдът не намира основание да му присъди
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Ч.А. с ЕГН ********** и
с адрес-***, да заплати на З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********с адрес ***, на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ – сумата
от 140 234, 67 лева /сто и четиридесет хиляди двеста тридесет и четири лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща платеното от застрахователя
обезщетение, заедно с платените лихви и сумата
от 10 677, 58 лева /десет хиляди шестстотин седемдесет и седем лева/ -
платени от застрахователното дружество разноски в производството по претенцията
за обезщетение, включително със
законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл.86 ЗЗД във вр. с
чл.500, ал.1, т.1 КЗ – начислена за периода, считано от 06.12.2017 г. до деня на окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М.Ч.А. с ЕГН ********** с
ЕГН ********** и с адрес-***, да заплати на З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********с адрес ***
- на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 6 036, 49 лева /шест
хиляди тридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки /, представляваща съдебни
разноски в настоящото производство.
Паричното задължение към
З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********може да бъде изпълнено чрез плащане по сметка с IBAN: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – София, в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
СЪДИЯ: