Решение по КНАХД №840/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 198 от 18.06.2025г., постановено по АНД № 541/ 2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2500061/ 10.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано извършеното от „Хелиос-2005“ ООД, в качеството му на работодател, нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ), като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ. Поддържа, че неправилно и в противоречие с материалния закон съдът е направил извод, че правоотношението между „Хелиос-2005“ ООД и Л. Р. Х., няма характер на трудово такова, а представлява гражданско правоотношение по сключен граждански договор по реда на ЗЗД, като твърди, че престирането на работна сила при упражняване на трудова функция, се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. С изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-2500061/ 10.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „Хелиос-2005“ ООД, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за неправилно и предлага същото да бъде отменено и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Хелиос-2005“ ООД, гр. Казанлък, срещу Наказателно постановление № 24-2500061/ 10.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2500061 от 12.03.2025г., на „Хелиос-2005“ ООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1 500лв., за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 25.02.2025г. на строителен обект „Жилищно сграда с магазин и подземен гараж“ в УПИ IV-9184, кв.238 по плана на гр.Казанлък, с административен адрес: гр.Казанлък, ул.“Оборище“ № 2, на който обект са извършване СМР от работници на „Хелиос-2005“ ООД по представени писмени документи в ДИТ – Стара Загора, е установено, че „Хелиос-2005“ ООД, в качеството си на работодател, урежда от 24.02.2025г. в посоченото предприятие и на посочения обект отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД със сключен граждански договор № 2 от 24.02.2025г. за извършване на работа чрез личен труд с лицето Л. Р. Х., с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши от 24.02.2025г. в удобно за него време почистване на строителни отпадъци на горепосочения обект и да ги складира на определените за целта места на площадка на обекта, за което възложителят се задължава да изплати месечно възнаграждение 350лв. Прието е, че Л. Х. полага труд на 25.02.2025г. на длъжност „Общ работник“ на проверявания обект с работно време от 08.00 часа до 16.30 часа и уговорено възнаграждение 400лв., декларирано от лицето в хода на проверката.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Несъмнено един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. В случая, въз основа на събраните във въззивното съдебно производство доказателства еднозначно се установява, че съществувалото към момента на проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора (25.02.2025г.) правоотношение между „Хелиос-2005“ООД и Л. Р. Х. не е имало за предмет предоставяне от лицето Л. Х. на работна сила за изпълнение на трудова дейност като „общ работник“ при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Няма доказателства за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на Л. Х. при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, което да е изисквало сключването на трудов договор. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор (за изработка/ услуга /поръчка и др.), съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат (също свързан с полагането на труд), за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение. В случая доказателствата сочат за съществувало облигационно отношение между страните – договорено извършване на конкретно определена работа/постигане на определен резултат (почистване на строителни отпадъци на обект жилищна сграда с подземен гараж в УПИ IV-9184, кв.238, гр.Казанлък и складирането им на определените за целта места на площадка на обекта), в удобно за изпълнителя време, срещу договорено възнаграждение от 350 лева. Уговорката за конкретен еднократен резултат, без каквито и да било други уговорки относно основните елементи на трудовото правоотношение по см. на чл.124 от КТ, за които да са събрани доказателства в хода на административно-наказателното производство, изключва възможността за квалифицирането й като трудово правоотношение. Аргумент за обратното не може да бъде изведен от съдържанието на приложената към преписката декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена от Л. Х., в която изрично е декларирано полагането на труд по граждански договор. Отразеното в декларацията получено възнаграждение в размер на 400лв. за м.01.2025г. и отбелязано „работно време“ от 08.00ч. до 16.30ч., не е достатъчно да се приеме за несъмнено установено наемане на труд при осигурени от работодателя условия за неговото полагане срещу възнаграждение. В случая липсват надлежни доказателства за съществуване на отношения по предоставяне на работна сила и полагане на труд от Л. Х. при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно място т.е формално липсва основание да се приеме че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения със сключването на писмен трудов договор. С оглед на което административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство от „Хелиос-2005“ООД, в качеството на работодател, се явява фактически, правно и доказателствено необосновано.

Ето защо правилно Казанлъшкият районен съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното лице в качеството му на работодател нарушение на с чл.1, ал.2 от КТ, като изложените в тази връзка подробни мотиви, основани на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на „Хелиос-2005“ ООД сумата от 450 лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198 от 18.06.2025г., постановено по АНД № 541/ 2025г. по описа на Районен съд - Казанлък.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, да заплати на „Хелиос-2005“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.“19-ти февруари“ № 53, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева - разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.