№ 190473
гр. София, 31.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно
гражданско дело № 20241110174946 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от ********** ЕИК: ********* срещу Л. К. К. с ЕГН:
**********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 1
700,00 лева (хиляда и седемстотин лева), представляваща главница , ведно със законна лихва
за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 466,33 лева (четиристотин
шестдесет и шест лева и 33 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
07.07.2022 г. до 07.07.2023 г., сумата 970,93 лева (деветстотин и седемдесет лева и 93
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2022 г. до 01.10.2024 г., 2
225,03лева (двe хиляди двеста двадесет и пет лева и 03 стотинки), представляваща
договорна неустойка за период от 07.07.2022 г. до 07.07.2023 г., 439,14лева (четиристотин
тридесет и девет лева и 14 стотинки), представляваща неустойка за забава за период от
06.11.2022 г. , 135,00лева (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на
вземането, поради забава в плащането за период от 15.08.2022 г. до 01.10.2024 г., както и
държавна такса в размер на 118,73 лева (сто и осемнадесет лева и 73 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и шестдесет лева)..
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, обезщетение за забава, както и за част от претендираните разноски съобразно
уважената част от вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие
на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни норми, съдът е
длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това вземане. Ако съдът
1
констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съгласно описаното в заявлението, страните са договорили задължение за
кредитополучателя в 3- дневен срок от подписване на договора за кредит да предостави
обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в описания срок, заемателят дължи неустойка като на длъжника е начислена
такава в размер на 2 225,03 лева. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства т.е. кредитополучателят увеличава
дълга на длъжника под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на „последващо“ - след сключване и отпускане на заема обезпечение.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3.
Заявителят претендира и заплащане на 439,14лева (четиристотин тридесет и девет лева
и 14 стотинки), представляваща неустойка за забава за период от 06.11.2022 г. и 135,00лева
(сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на вземането, поради забава в
плащането за период от 15.08.2022 г. до 01.10.2024 г. Съдът намира, че уговарянето на
допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на кредита също е в
противоречие със закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая се касае за разпоредби, които не
целят предоставянето на конкретна услуга, като съдът намира, че събирането на вземането
не представлява такава, а разходите във връзка с него могат единствено да се обезпечават с
неустоечно съглашение, каквото законът допуска единствено за обезпечаване забавата в
размер на законната лихва - съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Неустойки, извън и над размера на законната лихва за забава като противоречащи на закона
са нищожни, поради противоречие с горната разпоредба. Същевременно и по отношение на
тези клаузи съдът намира, че са в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване и излизат извън присъщите функции на неустойката, поради което се явяват и
противоречащи на добрите нрави.
По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, доколкото
2
производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на дружеството
заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски за държавна
такса в размер на 80,56 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,93 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
********** с ЕИК: ********* срещу Л. К. К. ЕГН: ********** в частта за сумата 2 225,03
лева (двe хиляди двеста двадесет и пет лева и 03 стотинки), представляваща договорна
неустойка за период от 07.07.2022 г. до 07.07.2023 г., 439,14лева (четиристотин тридесет и
девет лева и 14 стотинки), представляваща неустойка за забава за период от 06.11.2022 г. и
135,00лева (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на вземането,
поради забава в плащането за период от 15.08.2022 г. до 01.10.2024 г.
Указва на заявителя, че за горепосочените суми може да предяви осъдителен иск в
едномесечен срок от получаване на разпореждането.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3