Решение по КНАХД №327/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от „Виваком България“ ЕАД – гр. София, подадена чрез и подписана от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 94 от 04.07.2025 година по АНД № 287/2025 година на Районен съд – Габрово.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № Р-006832 от 25.03.2025 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите – гр. София, с което за извършено нарушение на чл. 34, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ на „Виваком България“ ЕАД – гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено при несъответствие с материалния и процесуалния закон, без съблюдаване на целта на закона, от което следва неговата неправилност и необоснованост. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е взел предвид данните за удовлетворяване искането на потребителя за замяна на стоката; не е посочен момент, към който стоката е приведена в съответствие с договора за продажба; наличие на основания за квалифициране на случая като маловажен; необоснованост на НП поради липса или неяснота на реквизити. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което процесното НП да бъде отменено. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Касационният жалбоподател „Виваком България“ ЕАД – гр. София не се представлява в открито съдебно заседание.

Ответната по жалбата страна Председател на Комисия за защита на потребителите не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в писмено становище, депозирано чрез надлежно упълномощен процесуален представител, се оспорва жалбата и се навеждат доводи за неоснователност на оспорването, по същество се прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, съгласно която разпоредба ремонтът или замяната на стоките се извършва безплатно в рамките на разумен срок, считано от уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и целта, за която са били необходими на потребителя.

Досежно твърдяната от касатора замяна на стоката действия са предприети едва след извършената проверка в обекта и съставяне на процесния АУАН, поради което няма причина да бъдат обсъждани от въззивния съд, доколкото са неотносими към законосъобразността на процесното НП, фактическата обстановка в което касае рекламация на стока за извършване на ремонт, неосъществен в разумен срок.

В Директива /ЕС/ 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент /ЕС/ 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО, в Съображение 55 е посочено: „За да се защитят потребителите от риск от продължителна забава, всеки ремонт или замяна следва да бъдат успешно извършени в разумен срок. Това, което се счита за разумен срок за извършване на ремонта или замяната, следва да съответства на възможно най-краткото необходимо време за извършването на ремонта или замяната. Този срок следва да бъде обективно определен, като се вземат предвид естеството и сложността на стоките, естеството и сериозността на несъответствието, както и усилията, необходими за извършването на ремонта или замяната. При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да бъдат в състояние да тълкуват понятието „разумен срок за завършване на ремонт или замяна“, като предвиждат фиксирани срокове, които по принцип биха могли да се приемат за разумни срокове за извършване на ремонт или замяна, по-специално по отношение на конкретни категории продукти.“

Наложилият се в практиката разумен срок от 1 месец не е спазен, предвид наличието на данни за надлежно предявена и документирана рекламация на 21.08.2024 година, и неизвършен ремонт в рамките на 1 месец, което се установява от съдържанието на сервизния протокол /л. 34 от първоинст. дело/, според който едва към 27.09.2024 година, след посещение на клиента в магазина, са налице данни за успешно заменен дисплей модул и устройството се подготвя за връщане, като към датата на проверката – 02.10.2024 година – устройството се е намирало в проверявания обект. Липсват наведени доводи за наличие на причини, поради които да се приеме, че в процесния случай разумният срок е повече от 1 месец.

Както правилно е приел и въззивния съд, вмененото на касатора нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

В хода на административнонаказателното производство, образувано срещу дружеството - касатор, не са допуснати процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, като, противно на твърдяното в касационната жалба, актовете съдържат надлежно описание на нарушението, място и дата на извършването му.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид действията по подаване на писмено становище по касационната жалба и неявяването на процесуален представител в открито съдебно заседание пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 04.07.2025 година по АНД № 287/2025 година на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД – гр. София с [ЕИК] да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.