№ 4348
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110144427 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Лев Инс” АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 21.04.2017 г., около 21:00 часа, в гр. София, лек автомобил марка „А.“,
модел **, с рег. № ********, управляван от М. Г. М., при движение по ул. „Граф Игнатиев“
с посока към бул. „Васил Левски“, на кръстовището с ул. „Любен Каравелов“ преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което били
причинени материални щети на процесния лек автомобил – скъсана предна лява гума. За
настъпилото ПТП бил регистриран сигнал на ЕЕН 112 под ДКП № 02256. Поддържа, че към
датата на събитието л.а. марка „А.“, модел **, с рег. № ********, бил застрахован по
застраховка „Каско“ в ЗК „Лев Инс“ АД, със застрахователна полица № ***********, със
срок на валидност от 19.03.2017 г. до 18.03.2018 г., като във връзка с настъпилото събитие
пред ЗК „Лев Инс“ АД била образувана щета № ***********. В съответствие с
установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка било
определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 358,16 лв., която
сума била изплатена на собственика на увреденото МПС с преводно нареждане от
19.06.2017 г. Поддържа, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес
срещу Столична община за сумата от 368,16 лв., от които 358,16 лв. изплатено
застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски по процесната щета. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск за сумата от 368,16 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021 г. по ч.гр.д. №
28180/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск, като поддържа, че не ставало ясно по безспорен и
категоричен начин, че причина за процесното ПТП била именно необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. На следващо място счита, че размерът на платеното
1
обезщетение бил недоказан. Твърди, че водачът на процесното МПС допринесъл за
настъпване на описаното ПТП, като не съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че Столична община проявила
бездействие и следвало да носи отговорност за изплатеното застрахователно обезщетение.
Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали
размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представената по делото Застрахователна полица № ***********, се установява, че
ищецът е застраховател по застраховка „Каско“ на МПС „А.“, модел ** с рег № ********
със срок на застраховката от 19.03.2017 г. до 18.03.2018 г., с покритие „Клауза 1“.
От представените по делото писмени доказателства, в това число - уведомление за
настъпило застрахователно събитие и писмо от СДВР, отдел
„Пътна полиция“, се установява, че на 21.04.2017 г., около 20:30 ч., в гр. София, водачът М.
Г. М. управлявал лек автомобил марка „А.“, модел ** с рег № ******** като се движел по
ул. „Граф Игнатиев“ с посока към бул. „Васил Левски“ и на кръстовището на ул. „Любен
Каравелов“ превозното средство преминало през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, вследствие на което били причинени щети на процесното МПС – скъсана
предна лява гума.
На 21.04.2017г. от М. Г. М. било подадено до ищеца уведомление за настъпилото
застрахователно събитие, вследствие на което била образувана образуваната щета под №
***********.
От представената Опис-претенция се установява, че застрахователят е приел щетата за
обезщетяване на констатираната щета. По изготвения доклад за щета е прието да се изплати
на собственика на увреденото МПС сумата в размер на 358,16 лв.
От платежно нареждане от 19.06.2017 г. се установява, че на собственика на
процесното МПС била платена сумата в размер на 358,16 лв.
От представените общи условия на ищеца по застраховка „Каско“ се установява, че
покритието „Клауза 1“ включва покрити рискове, причинени от „ПТП“ – събитие,
възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало щети на
пътното превозно средство, какъвто е и настоящият случай.
Разпитаният пред настоящия съдебен състав свидетел М. Г. М. потвърждава, че с
процесния автомобил е претърпял ПТП – попаднал в необозначена дупка на пътното платно,
вследствие на което спукал гума.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че всички увреждания по л.а. марка „А.“, модел **
с рег № ******** отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 358,16 лв. към датата на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
2
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, счита, че ищецът е доказал и спорните обстоятелства по делото, а именно
механизма на ПТП, както и вредите и размера на същите, до който размер има право на
регрес спрямо ответника.
От представената по делото Застрахователна полица се установява наличие на
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля М. Г. М., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че процесното произшествие е настъпило на посочените по – горе
дата и място, като причина за настъпване на същото е необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно. От допуснатата и приета САТЕ се установява също размерът на вредите,
както и причинно-следствената връзка.
Въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 ЗДвП
вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се
сигнализират незабавно препятствията по него. Поради което, наличието на дупка
(неравност) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на
длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД.
Възражението на процесуалния представител на Столична община за съпричиняване е
недоказано, като не са искани и събирани доказателства в тази насока, а доказателствата
тежест да го установи при пълно и главно доказване се носи от ответника. Поради
изложеното възражението за съпричиняване е недоказано по делото и при прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът стига до правния извод, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения иск за изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора с правна възможност да претендира разноски разполага
ищецът, който е поискал присъждането им и е представил списък по чл.80 ГПК, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
следва да му бъдат присъдени: 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 25 лв. за държавна такса в исковото производство, 300 лв.
депозит за САТЕ, 80 лв. депозит за свидетел, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е.
общо 580 лв. Релевираното от ответника в отговора на исковата молба възражение по чл. 78,
3
ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като присъденото на ищеца юрисконсултско възнаграждение
е в минималния размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, че Столична община,
с адрес: гр.София, ул. Московска № 33, представлявана от кмета Й.А.Ф., дължи на ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М.М.Г. и П.Д., сумата от 368,16 лв. (с вкл.
10 лв. ликвидационни разноски), представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС по застрахователна полица №
***********, за вредите, причинени от настъпило на 21.04.2017г. в гр. София ПТП, при
което водачът на л.а. "А. А8" с рег. № ********, при движение по ул. "Граф Игнатиев" с
посока към бул. "Васил Левски", на кръстовището ул. "Любен Каравелов" преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което били
причинени щети - скъсана предна лява гума, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (20.05.2021 г.) до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28180/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул. Московска № 33, представлявана
от кмета Й.А.Ф., да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М.М.Г. и П.Д.,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 580 лв., представляваща сторените
разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4