РЕШЕНИЕ
№ 2460
Велико Търново, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ЙОРДАНКА МАТЕВА |
При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20257060700118 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 76, ал. 5 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Групова практика за първична медицинска помощ „Сирона“ ООД (ГППМП „Сирона“ ООД ), със седалище и адрес на управление в [населено място], ***“, представлявано от управителя д – р В. П. Ц., чрез адв. Ж. Д., против Заповед за налагане на санкция № РД-09-43/09.01.2025г. на директора на Районна здравно осигурителна каса - Велико Търново, с която за две отделни нарушения – едното по чл. 55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във р. с чл. 243 и чл. 244, ал.1, т.1 и ал. 2, I А от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 2, неразделна част от него (т.1), и второто – по чл. 139, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности вр.чл. 33, т.1 и т.2 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 8 към него във вр. с чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО (т.2), като съответно на основание чл. 457, ал.1 и чл. 455, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности са наложени две отделни санкции - „финансова неустойка“, всяка в размер на 100,00 лева, или общо 200,00 лева.
В жалбата и в съдебно заседание от оспорващата страна се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й и противоречие с материалния закон. Твърди се, че при налагането на санкцията по т.1, административният орган не е съобразил единствения относим въпрос, който е от значение за правния спор, а именно, че ЗЗОЛ А. Д. не е бил диспансерен при лечебното заведение към датата на извършване на профилактичния преглед, поради което и не е било нужно в амбулаторния лист да се посочват придружаващи заболявания. Независимо от това, такива са посочени във въпросния амбулаторен лист, макар и различни от тези, когато ЗЗОЛ е било диспансеризирано при жалбоподателя. По отношение на санкцията по т.2 от оспорената заповед подчертава, че административният орган не е съобразил Забележка 1 от Приложение №8 и РЗОК не е извършила проверка колко диспансерни прегледа са извършени през годината и дали за съответната година на ЗЗОЛ Ц. А. – К. е снет общ клиничен статус с насоченост към нервната система. Поради това не се доказвало и нарушение на изпълнението на обема на гарантираната от НЗОК извънболнична помощ. Накрая, счита за нарушени и разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и че в оспорения индивидуален административен акт липсват мотиви относно съображенията на органа да наложи по- висок от минимално предвидения в закона размер на санкция за тези нарушения. Предвид така изложените съображения, моли обжалваната заповед за налагане на санкция да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа жалбата по изложените в нея мотиви, които доразвива в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Ответникът по жалбата - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна. Излага допълнителни съображения за законосъобразността на оспорения акт в представените писмени бележки. Намира оспорената заповед за мотивирана, постановена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Излага съображения за доказаност на всяко от констатирани нарушения, за които с оспорената заповед са наложени съответните санкции. Претендира разноски, за които представя списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
М. Н. здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от директора на РЗОК – [населено място], и изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ е сключен Договор № 040585/04.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурени лица съгласно Приложение № 1 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /Наредба № 9 от 2019г./, като в чл. 1 от договора, възложителят - НЗОК се е задължил да заплаща първична извънболнична медицинска помощ /ПИМП/ съгласно НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. в следния обхват – дейностите от пакета ПИМП по Наредба № 9 от 2019 г. и Приложение № 9 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г.; дейностите по програма „Майчино здравеопазване“, съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризация; дейностите по програма „Детско здравеопазване“, съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и Приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г.; диспансерни прегледи на ЗОЛ съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и Наредба № 9 от 2019 г., подлежащи на диспансеризация от ОПЛ; профилактични прегледи на ЗОЛ над [възраст] възраст съгласно Наредба № 8 от 2019 г. и приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г.; задължителни имунизации и реимунизации съгласно наредба № 15 от 2005 г. – ЗОЛ над 18 години; имунизации и реимунизации за профилактика на рак на маточната шийка, контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити, както и за подобряване на ваксинорофилактиката на сезонния грип, па национални програми по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗЗ.
Със заповед № РД 09-1646/22.10.2024 г. на директора на РЗОК – Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е разпоредено извършването на проверка на лечебно заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ ГППМП „Сирона“ ООД, [населено място], представлявано от д–р В. П. Ц., със срок на проверката от 23.10.2024 г. до 08.11.2024 г., като са определени вида и обхвата на проверката, и конкретно са посочени задачи. В заповедта е посочено, че проверката следва да се извърши от д-р Ю. Д. Н. - контрольор, С. П. Б. – контрольор и И. Р. Р. – контрольор. Същата е връчена на лечебното заведение на 23.10.2024 г., видно от отбелязването върху нея.
Във връзка с възложената проверка на „ГППМП Сирона“ ООД, на 23.10.2024 г. проверяващите са посетили амбулаторията на лечебното заведение в [населено място], а с писмо изх. №29-05-788/26 от 25.10.2024г. по ССЕВ са изискали копия на издадената първична медицинска документация за периода на действие на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., считано от 01.09.2023г. до датата на откриване на проверката -23.10.2024г./ на 60 броя ЗОЛ, включващи здравни досиета на ЗОЛ с хронични заболявания; на ЗОЛ на възраст над 18г. и на ЗОЛ относно профилактични прегледи по програма „Детско здравеопазване“, подробно изброени с три имена и ЕГН в табличен вид. С писмо изх. №29-05-788/28 от 07.11.2024г. по ССЕВ лечебното заведение е предоставило издадени амбулаторни листи на 47 броя ЗОЛ. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПМ 273/08.11.2024 г. /л.43 от делото/, като са констатирани две отделни нарушения, изразяващи се в следното:
1.На 16.10.2023г. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ „Групова практика за първична медицинска помощ Сирона“ при извършване на профилактичен преглед на ЗОЛ А. Д. с основна диагноза „Общ медицински преглед“ не е вписал придружаващи заболявания „***“ с код по МКБ I11.0, „***“ с код по МКБ I50.0 и „***“ с МКБ код I20.1. Профилактичният преглед, извършен от д-р Ц., е отчетен с амбулаторен лист № 2328910260ЕВ. Пациентът е диспансеризиран от д-р Ц. за заболяване „***“ с код по МКБ I11.0 на дата 07.07.2016 г., за заболяване „***“ с код по МКБ I50.0 на дата 07.07.2016 г. и заболяване „***“ с МКБ I20.1 на 07.07.2016 г. Според проверяващите органи, позовавайки се на чл.243 и чл. 244, ал.1, т.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 2 неразделна част от него, общопрактикуващият лекар трябва да издава първичен медицински документ (амбулаторен лист) за извършен преглед на ЗОЛ, съобразно изискванията на Приложение № 2, в т.ч в част 9 „Медицинска информация“ от който се вписват „Основна диагноза“ – наименование на диагнозата /изписва се на български език/, която е повод за посещението и код МКБ 10 /1. основен код на диагноза; 2. допълнителен код/ и „Придружаващи заболявания и усложнения“ – наименования на съпътстващите заболявания /ако пациентът има такива/ и кодовете им по МКБ 10 /1. основен код на диагноза; 2. допълнителен код/. Направено е заключение за нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, предвидени в чл. 243 и чл. 244, ал.1, т.1 и ал.2, I А, т.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 2 неразделна част от него, съгласно които общопрактикуващият лекар трябва да издава амбулаторният лист за извършен преглед, съгласно изискванията, посочени в Приложение № 2, в това число и в частта „Медицинска информация“ (нарушението е описано под т.5 от протокола).
2.На 05.09.2024 г. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ „Групова практика за първична медицинска помощ Сирона“ ООД при извършване на диспансерен преглед на ЗОЛ Ц. А. – К. е отчетен амбулаторен лист № 23248С0650С8 с основна диагноза „***“ с код по МКБ Е11.3, като в поле „Обективно състояние“ е вписан снет общ клиничен статус, но без насоченост към нервната система. Пациентката е диспансеризирана от д-р Ц. за заболяването „***“ с код МКБ Е11.3 на 18.06.2018 г. В протокола от проверката проверяващите органи се позовават на Приложение № 8 към НРД 2023-2025 за медицинските дейности, според което пациентите с диагнози „***“ с код по МКБ Е11.3 и „***“ с код по МКБ Е11.9 се диспансеризират от общопрактикуващия лекар до края на живота, като при всеки преглед се снема общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата система, нервна система, ЕКГ-един път годишно, изследване на кръвна захар с глюкомер при необходимост, като два пъти годишно се назначава изследване на гликиран хемоглобин, код 01.22 и веднъж годишно се назначава изследване на микроалбеминурия с код 10.20. Като нарушени са посочени изискванията за условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 139, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности във вр. с чл. 33, т.1 и т.2 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 8 към него, във вр. с чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО (нарушението е описано под т.6 от протокола).
За останалите проверени амбулаторни листи на ЗОЛ, пациенти на д-р В. Ц., контролният екип не е констатирал нарушения на НРД за медицински дейности 2023-2025 г.
Протоколът с горните констатации е връчен на представляващия „Групова практика за първична медицинска помощ Сирона“ ООД на 12.11.2024 г., срещу който е подадено депозирано възражение с вх. № 29-05-788/29/19.11.2024 г. В тази връзка е издадена Заповед № РД-18-71/02.12.2024 г. на директора на РЗОК – Велико Търново, с която е определен състав на арбитражна комисия за разглеждане на възражението. На 11.12.2024 г. е проведено заседание на арбитражната комисия, която след проведено гласуване не е стигнала до решение относно оспорените констатации, описани в т.5 от Протокол № ПМ 273/08.11.2024 г., съставен по повод извършена проверка на „ГППМП – Сирона“ ООД, поради равен брой гласове – представителите на РК на БЛС Велико Търново са гласували единодушно „против“ за констатацията в протокола и налагането на евентуална санкция, а представителите на РЗОК – Велико Търново са подкрепили единодушно констатираното нарушение. Аналогично при проведено гласуване относно оспорените констатации в т.6.1 от Протокол № ПМ 273/08.11.2024 г. арбитражната комисия не е стигнала до конкретно решение поради равен брой гласове. На председателя на РК на БЛС е изпратен Протокол № 1 от 11.12.2024 г. от заседанието на арбитражната комисия с писмо изх. № 62-01-708/20.12.2024 г. На 30.12.2024 г. до директора на РЗОК – Велико Търново е изпратен изготвеният от И. Р. – контрольор, доклад № 93-00-3707/30.12.2024 г., в който по същество се повтарят изводите направени в хода на проверката.
Във връзка с този протокол е издаден и протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) № ПМ 274/08.11.2024 г. от контрольорите при РЗОК – Велико Търново, при което позовавайки се на по-горе описания протокол, са приели, че изпълнителят на извънболнична медицинска помощ „ГППМП – Сирона“ ООД следва да възстанови стойността на диспансерния преглед на ЗОЛ Ц. А. – К., за който е изготвен Амбулаторен лист №23248С0650С8 от 05.09.2023 г., и е в размер на 25,00 лева. Този ПНПС е връчен на 12.11.2024 г.
До Директора на РЗОК – Велико Търново е изготвена Докладна записка вх. №93-00-3707/30.12.2024г. от И. Р. Р. – контрольор в РЗОК – Велико Търново/л.81 от делото/, в която са описани извършените от проверяващите действия и техните констатации. В. Д. записка е поставена резолюция за налагане на санкция с посочен размер.
Въз основа на Протокол № ПМ 273/08.11.2024 г. и Протокол за неоснователно получени суми № ПМ 274/08.11.2024 г., възприемайки изцяло констатациите за извършени нарушения, директорът на РЗОК – Велико Търново е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД 09-43/09.01.2025 г., с която на Групова практика за първична медицинска помощ Сирона“ ООД, представлявано от д-р В. Ц., на основание чл. 457, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и във вр. с чл. 55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във р. с чл. 243 и чл. 244, ал.1, т.1 и ал. 2, I А от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 2, неразделна част от него е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева (т.1 от заповедта) и на основание чл. 455, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности във вр. с чл. 139, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности във вр. с чл. 33, т.1 и т.2 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 8 към него във вр. с чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО е наложена санкция „финансова корекция“ в размер на 100,00 лева (т.2 от заповедта), или общо 200 лева за двете констатирани нарушения.
В обжалваната заповед е обсъдено и възражението на жалбоподателя срещу нарушението по т. 1, като е прието, че при направена справка в интегрирана информационна система /ИИС/ на НЗОК относно диспансерното наблюдение на ЗОЛ А. Д. е видно, че лицето е диспансеризирано при д-р Ц. за заболявания с МКБ 50.0, 20.1, 11.0 и 20.8 на 07.07.2016 г., като до момента на приключване на проверката продължава да бъде диспансеризирано в същото лечебно заведение за тези заболявания и няма данни да е било диспансеризирано от лекар в друго лечебно заведение. Представените в заседанието на арбитражната комисия амбулаторни листи – А. № 384 от 18.05.2022 г. и № 253 от 31.03.2021 г. за проведени прегледи от лекар – специалист са относно осъществени и отчетени в НЗОК прегледи като консултативни. По отношение на нарушението по т.2 е отбелязано, че снемането на общ клиничен статус с насоченост към нервната система не попада в обхвата на Забележка 1 от Приложение № 8 неразделна част от НРД 2023-2025 за медицинските дейности, съгласно която при констатации, МДИ и ВСД, извършени по друг повод, те може да не се провеждат повторно в рамките на налаганите наказания.
Заповедта е връчена на дружеството чрез писмо с обратна разписка на 20.01.2025 година/л.88 от делото/. Жалбата срещу тази заповед е подадена чрез ответника на 03.02.2025 г. и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. №11-00-10 от 05.02.2025г. на РЗОК-Велико Търново, представената от процесуалния представител на ответника справка от системата на НЗОК – Siveko, с дата 31.03.2025г., 3 броя амбулаторни листи от 06.03.2024 г., 26.03.2024 г. и 04.12.2023 г.; извлечение от електронния отчет на д-р Ц. за 07.07.2016 г. по отношение пациента А. Д. и медицинските досиета на А. Д. и Ц. К.. Представени са още от ответника становище вх. №2596/10.06.2025г. по описа на съда, писмо изх. №35-15-13/30.05.2025г. на директора на РЗОК – В. Търново до РЗОК –Плевен и отговор от РЗОК – Плевен с изх. №35-04-15/1 от 03.06.2025г.
По искане на процесуалният представител на жалбоподателя на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване съдържанието на представената Справка от системата Siveko с дата 31.03.2025г., в частта относно: при кой медицински специалист и кое лечебно заведение е диспансеризиран А. Д. от 07.07.2016 г. като е указано на страните, че релевантният период на диспенсаризацията и съответно специалистът диспансеризирал пациента е процесният период на 2023г., както и е указано на ответника, че носи тежестта да докаже, че пациентът А. Д. е диспансеризиран при д-р Ц. от 07.07.2016г. насам, включително за процесния период. Указания за разпределението на доказателствената тежест между страните са дадени от съда и с разпореждане [номер]/21.02.2025г. по настоящото дело.
В съдебната фаза на производството по искане на жалбоподателя в качеството на свидетел беше разпитана С. Б. - служител на РЗОК – Велико Търново, участвала в проверката на ГППМП „Сирона“ ООД. В своите показания св. Б. посочва, че проверката на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ е извършена през месец октомври 2024г. въз основа на заповед на директора на РЗОК, на адреса на практиката на лекаря в [населено място]. Отбелязва, че изискали общо 60 броя досиета на ЗОЛ, включващи досиета на деца от различни възрастови групи, досиета на диспансеризирани ЗОЛ и досиета на профилактирани от по-малка възраст - по 20 от всеки вид, от които лекарят представил на екипа около 10 броя медицински досиета. Проверяващите искали да видят на компютъра на лекаря статуса на конкретно лице, след което амбулаторният лист да се отпечата, но д-р Ц. отказал отпечатване на този лист с мотив, че цялата информация я има в касата. Тогава проверяващият екип взел решение, че щом не се оказва съдействие, проверката на място ще бъде прекратена. Представените проверили на хартия и на място, а останалите били изискани впоследствие с официален документ за представяне в РЗОК. Според показанията на св. Б. за конкретните двама пациенти - А. Д. и Ц. К., констатациите са направени на базата на документална проверка с представените в електронен вариант амбулаторни листи и справката в електронна система на РЗОК. Допълва, че листите, които са приложени към протокола с констатации, са представени в касата в електронен вариант. Свидетелката не помни конкретно на кои лица са предоставени досиета в лечебното заведение, поради което и не може да каже дали са проверени на място досиетата на А. Д. и Ц. К.. Уточнява, че ако листът се отпечатва от системата на лекаря, ще се видел само неговият подпис, но не и подписът на пациента. В своите показания свидетелката посочва още, че представените на място 10 броя медицински досиета били разделени между проверяващите, като в разпределената й част не била констатирала нарушения. По същия начин процедирали и в представените допълнително амбулаторни листи. Спомня си, че по отношение на Ц. К. констатацията на комисията била за непълен обем медицинска дейност, изразяващ се в неописан неврологичен статус. За А. Д. е извършен профилактичен преглед, при който не е вписано придружаващото му заболяване. Посочва, че от системата се виждало с какво придружаващо заболяване е лицето и се установило, че в амбулаторния лист не са вписани всичките му заболявания. Свидетелят посочва, че до 2016 г. лицето А. Д. бил диспансеризиран при кардиолог, след което отпада диспансеризацията при кардиолога и е диспансеризиран при д-р Ц.. В тази връзка и нарушението се изразявало в това, че при извършения профилактичен преглед не било вписано придружаващото му заболяване. Разяснява, че заболяванията, които се отчитат по КП 50.0 и 50.1 по принцип се водят на диспансерен отчет при общопрактикуващия лекар, ако лицето има и други заболявания. Ако човекът имал стенд и е постъпил в кардиологична клиника, една година се наблюдавал от кардиолог. Диспансеризацията влизала в системата на РЗОК на база отчета на лекаря. Ако лекарят отчете лицето като диспансерно, така се виждало и в системата. Който диспансеризира, пускал амбулаторен лист за първоначална диспансеризация, която е до края на живота. В тази връзка посочва, че амбулаторният лист за първоначалната диспансеризация на пациента е изваден от системата, тъй като отразявала отчетите на д-р Ц., които от своя страна следвало да стъпват на амбулаторните листи за първоначалната диспансеризация. По отношение на ЗОЛ Ц. К. не помни точно каква документация са гледали, но в издадения за същата амбулаторен лист не бил описан неврологичен статус и по тази причина проверяващите не са търсили дали в останалите амбулаторни листи, или в други документи този неврологичен статус е описан. Имало отбелязване „без данни за СН“, което означавало, че няма сърдечна недостатъчност, а отбелязването „специален статус“ в нейното досие означавало, че диабетът е с някакви обструкции, в конкретния случай тя има и очни проблеми, заради това се изисквала и проверка на очния статус. Уточнява, че принципно програмата има някакво ограничение за броя на въведените символи, поради което и в случаите, в които пациентите са с много тежък клиничен статус, в самия амбулаторен лист се препращало към допълнителен документ като втора страница. На допълнителните въпроси на ответната страна отговаря, че при проверката са поискали от жалбоподателя да декларира писмено отказа си за разпечатване на амбулаторните листи от МД на пациентите, но поради отказ и за това, такъв не бил оформен. Именно поради това и било изпратено официално писмо, с което допълнително се изискала тази документация. Сочи че не е възможно протоколът да се пише на място, защото събраният доказателствен материал се проверява - дали листите са платени от касата и тяхната стойност.
Приетите по делото доказателства ще бъдат обсъдени по съществото на разглеждания спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, от адресата на акта, до компетентния съд.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Оспорването е извършено в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО, което обуславя нейната процесуална допустимост.
При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, на основание чл. 168 във вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна служебна проверка за валидността и законосъобразността му.
Оспорената в настоящото производство заповед за налагане на санкция е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО – директора на Регионална здравноосигурителна каса – Велико Търново, в рамките на материалната му компетентност, определена в чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Формално актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част и мотиви. В оспорената заповед за налагане на санкции са изложени както фактическите, така и правните основания, като поотделно за всяка една санкция е посочена конкретната разпоредба, която е счетена за нарушена, както и констатираните факти. Вписаните фактически и правни обстоятелства обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.
В хода на административното производство и при издаването на заповедта са спазени нормативно установените за тази процедура изисквания. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО определя, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО регламентира, че при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО съответното длъжностно лице съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Съответно чл. 74, ал. 4 и 5 разписват правото на подаване на писмено становище на проверяваното лечебно заведение и последиците от неупражняването на това право. Подробните процедурни правила, доразвиващи разпоредбите на чл. 72, ал. 2 – 8 от ЗЗО са разписани в чл. 9 – чл. 24 от Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г., утвърдена от управителя на НЗОК, за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване.
Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да препятстват съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Спазена е законоустановената административна процедура. Производството е инициирано въз основа на заповед на директора на РЗОК – В. Търново за извършване на тематична самостоятелна проверка за изпълнението на индивидуалния договор на „ГППМП Сирона“ ООД. Направената проверка е в съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, като извършените действия са в правомощие на осъществилите я длъжностни лица. За резултатите от проверката е издаден Протокол № ПМ 273/08.11.2024 г., който отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и с който като доказателства към преписката са приобщени относими документи – амбулаторните листове, издадени от д-р Ц.. Несъстоятелни са наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения в представената писмена защита, че отразените в т.5 и т.6 от този протокол констатации не са годно основание за налагане на санкция доколкото проверката не била извършена на адреса на ГППМП Сирона“ ООД, а по документи. Видно от отразеното в самия протокол от проверката, проверяващите са посетили на място кабинета на лекаря, като са проверили оборудването, месечния график и т.н, като и медицинска документация, като допълнителното представено по електронен път на част от издадените от лекаря амбулаторни листи, съответно тяхната проверка в РЗОК, не може да се вмени във вина на контрольорите, а изцяло се дължи на поведението на личния лекар. Екземпляр от протокола е връчен на проверяваното дружество чрез управителя му, с надлежно отбелязване на предвидената в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО възможност за представяне на становище по направените констатации и на срока за това, от което проверяваното лице се е възползвало. Последвало е провеждане на арбитражно производство по чл. 75 от ЗЗО с нарочна комисия, определена със заповед от 02.12.2024г. на директора на РЗОК –В. Търново, от заседанието на която е изготвен Протокол № 1/11.12.2024г. производството е приключило с издадената на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО заповед за налагане на санкция №РД-09-43/09.01.2025г. от директора на РЗОК – Велико Търново.
Оспореният административен акт е постановен след като са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като в този смисъл не е налице соченото в жалбата съществено процесуално нарушение, основано на твърдения за неспазено изискване по чл. 35 и чл. 36 от АПК.
По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира следното:
Видно от изложеното в оспорената заповед на Директора на РЗОК – Велико Търново, при проверката на дейността на „ГППМП Сирона“ ООД контролните органи са констатирали две нарушения в издадените амбулаторните листи във връзка с извършен профилактичен преглед на ЗОЛ над 18г. /А. Д./ и диспансерен преглед на ЗОЛ с хронични заболявания /Ц. А. – К./, обективирани съответно под т. 1 и т. 2 от заповедта на ответника. Органът не е констатирал нарушения в начина на издаване на съответния медицински документ – електронно или на хартиен носител.
Първото нарушение е във връзка с издадения амбулаторен лист № 2328910260ЕВ от 16.10.2023г. за ЗОЛ А. Д., в който в графа „медицинска информация“ била вписана основна диагноза „Общ медицински преглед“, но не били вписани придружаващите заболявания на лицето „***“ с код по МКБ I11.0, „***“ с код по МКБ I50.0 и „***“ с МКБ код I20.1, диспансеризирано от д-р Ц. на 07.07.2016г. Прието е, че по този начин не са изпълнени изискванията за работа с медицинска документация, предвидени в чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО вр. чл. 243 и чл. 244, ал.1, т.1 и ал.2, I А, т.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 2 неразделна част от него, а именно – липса на необходим реквизит „придружаващи заболявания“ на пациента, което можело да доведе до неинформираност на ОПЛ или на друг лекар относно състоянието на лицето.
Второто отразено в заповедта нарушение е за това, че в издадения амбулаторен лист № 23248С0650С8 от 05.09.2023г. за диспансерния преглед на ЗОЛ Ц. А. – К., в поле „обективно състояние“ е вписан снет общ клиничен статус без насоченост към нервната система, въпреки че пациентката е била диспансеризирана за заболяване „***“ с МКБ код Е 11.3 на 18.06.2018г. органът е отбелязал, че снемането на общ клиничен статус, но без насоченост към нервната система в А. е пряко свързано с включването му като задължителен елемент при диспансерни прегледи на ЗОЛ и залагането му като нормативно изискване следва да се прием, че са засегнати правата на ЗОЛ. Това можело да доведе неинформираност на ОПЛ или на друг лекар относно състоянието на лицето. По този начин е прието, че са нарушени изискванията за условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 139, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности във вр. с чл. 33, т.1 и т.2 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 8 към него, във вр. с чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО. За всяко едно установено нарушение на основание чл. 457,ал. 1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности (за нарушението по т.1) и чл.455, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности (за нарушението по т.2 ) е наложена санкция „финансова неустойка“ по 100,00 лева или общо 200,00 лева.
В случая от доказателствата по делото се установява, че „ГППМП Сирона“ ООД е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, като по силата на сключен договор с НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Велико Търново, се е задължил да оказва такава помощ по отношение ЗОЛ в обхвата по чл.1, т.1-т.8 от същия договор (аналогичен на чл.187, ал.1 от действащия НРД за МД за 2023-2025г.), в т.ч. и диспансерни прегледи на ЗОЛ, съгласно Наредба №8 от 2016г. и Наредба №9 от 2019г., издадени от министъра на здравеопазването,за подлежащи на диспансеризация от ОПЛ, за които НЗОК заплаща, съгласно Приложение № 8 към НРД 2023-2025г., както и за профилактични прегледи за ЗОЛ над 18г., съгласно Наредба №8 от 2016г. и Приложение № 12 към НРД за МД 2023-2025г. Именно в изпълнение на чл. 30, ал. 3 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването е издал цитираната по-горе Наредба № 8 от 03.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, с която се определят условията, редът и финансирането за извършване на профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация. Нормата на чл.25, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.11.2016 г. предвижда, че резултатите от проведените профилактични и диспансерни прегледи и изследвания се отразяват от лекаря (и от лекарите по дентална медицина) в утвърдената медицинска документация. Задължение за отразяване на проведения преглед в утвърдената медицинска документация се съдържа и в чл. 244, ал.2, т.IA от НРД за МД 2023-2025г., която съгласно чл. 244,ал.1, т.1 вр. чл.243 от НРД за МД 2023-2025г. включва и първичните медицински документи, измежду които е амбулаторният лист (бл. МЗ-НЗОК № 1), който се издава като електронен документ от общопрактикуващия лекар за всеки проведен преглед. Пациентът подписва амбулаторния лист, с което удостоверява, че е информиран за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати, като с подписа си декларира, че към момента на прегледа не е хоспитализиран. Всички първични медицински документи, в т.ч. и амбулаторният лист, се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в Приложение № 2 (чл. 245, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г.).
Така по отношение на вмененото нарушение по т.1 от обжалваната заповед за налагане на санкция, съдът намира, че административният орган законосъобразно е установил и приел наличие на нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, извън случаите на техническа или явна фактическа грешка, тъй като в издаденият от д-р В. Ц. амбулаторен лист №2328910260ЕВ при проведения на 16.10.2023г. първичен амбулаторен преглед на ЗОЛ А. А. Д./л.55 от делото/ не е вписал придружаващите заболявания на пациента „***“ с код по МКБ I11.0, „***“ с код по МКБ I50.0 и „***“ с МКБ код I20.1, диспансеризиран за тях още през 07.07.2016г. От показанията на свидетелката Б., участвала при проверката на жалбоподателя, с категоричност се установява, че контролните органи на РЗОК са изискали медицинска документация за част от пациентите на общопрактикуващия лекар, част от която е представена на място в кабинета на лекаря, а друга част е изискана писмено и представена впоследствие от д-р Ц.. Според свидетелката при проверката на амбулаторния лист от профилактичния преглед на ЗОЛ А. Д. и след справка в информационната система на касата, установили, че в първичния медицински документ не били вписани всички придружаващи заболявания на пациента. Безспорни са зависимостите на този свидетел като служител на проверяващата РЗОК, но обстоятелствата, които са разказани на съда, са материализирани и подкрепени с достатъчно писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира.
В Приложение № 2 "Първични медицински документи" към НРД за МД 2023-2025г. се съдържа образец на амбулаторен лист и указания за попълването му, като изрично в част 9 „Медицинска информация“ е посочено, че общопрактикуващият лекар, оказващ извънболнична медицинска помощ, следва да попълни следното: по т.9.1 „Основната диагноза“ – наименование на диагнозата, изписана на български език, която е повод за посещението, с посочен код по МКБ 10 (основен код на диагноза и допълнителен код), и по т.9.2 „Придружаващите заболявания и усложнения“, в която графа се вписват наименования на съпътстващите заболявания, ако пациентът има такива, и съответните им основен и допълнителен код по правилата за кодиране по МКБ 10. В приложения по делото амбулаторен лист №2328910260ЕВ от извършения преглед на ЗОЛ А. А. Д. от дата 16.10.2023г., в частта за придружаващи заболявания и усложнения на лицето, действително са отразени „други видове стенокардия“ с МКБ I20.8; „***“ с МКБ Z95.2 и „*** без (застойна) сърдечна недостатъчност“ с МКБ I.11.9., но в така изготвения от общопрактикуващия лекар първичен медицински документ, освен че липсват посочване на всички придружаващите заболявания на пациента, част от него е с некоректно отразени данни относно същите тези придружаващите заболявания, от които страда пациентът. Видно от електронния отчет към касата, подаден от д-р Ц. за м.07.2016г., ЗОЛ А. А. Д. е на диспансерно наблюдение при д-р Ц. от 07.07.2016г. и според същия този отчет пациентът е със заболявания „***“ с код по МКБ I11.0, „***“ с код по МКБ I50.0, „***“ с МКБ код I20.1 и „***“ с код по МКБ Z95.2. Част от тези налични придружаващи заболявания като „***“ МКБ I50.0 не са отразени в процесния амбулаторен лист №2328910260ЕВ от 16.10.2023г., а друга част са вписани неправилно - наличието на „***“ е отразено като такова „без (застойна) сърдечна недостатъчност“, вместо „***“, от каквото сърдечно заболяване пациентът очевидно страда, както преди амбулаторния преглед от 16.10.2023г, видно от съдържащите се в МД амбулаторни листи за амбулаторен профилактичен/консултативен преглед с № 2225890230ЕВ от 15.09.2022 г., № 22284602F866 от 11.10.2022 г., № 004348 от 04.10.2021 г. и т.н., така и след този профилактичен преглед, съгласно амбулаторни листи с № 25037А0207В6 от 06.02.2025 г., № 242391013D25 от 26.08.2024 г. и № 24254В022F6F от 10.09.2024 г. Пропускът да бъде извършено отразяване на данни за придружаващи заболявания, в случая на сърдечно такова, е съществен и представлява нарушение, което е в пряка зависимост от адекватното проследяване на здравословното състояние и лечение на лицето, като в разглеждания случай е без значение какви са причините за това разминаване.
Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че липсва извършено нарушение поради това, че към 16.10.2023 г. ЗОЛ А. Д. не бил диспансеризиран при д-р Ц. и поради това последният нямал задължение да посочва в амбулаторния лист придружаващите заболявания на лицето. В тази връзка от процесуалния представител на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК беше оспорено съдържанието на представената от ответната страна Справка от системата Siveko с дата 31.03.2025 г. /л. 117 от делото/ в частта й относно отразяването на медицинския специалист и лечебното заведение, в което е диспансеризиран А. Д. от 07.07.2016 г. Въпросната справка съдържа информация в табличен вид за диспансерно наблюдение на ЗОЛ А. Д. при кардиолога д-р И. М. с посочена дата на диспансеризация от 06.12.2014 г. и нейното прекратяване от 01.04.2016 г., както и диспансеризация при „ГППМП Сирона „ ООД от 07.07.2016г. и дата на прекратяване 01.01.2025 г., като следва да се посочи, че справката има единствено информативен характер, а отразените данни в информационната система на РЗОК са въз основа на първични документи. Съдът намира, че по делото са ангажирани достатъчно писмени доказателства, включително чрез представянето на медицинското досие на диспансеризирания, които потвърждават отразената информация в табличен вид. Възражения на жалбоподателя са базирани изцяло на издадения амбулаторен лист №000384/18.05.2022г. от д-р И. М. за извършен преглед на А. Д. /л.139 от делото/, който съдържа едновременно отметка за диспансерен преглед и за консултация при специалиста по кардиология, но от представеното по делото писмо изх. №35-04-15/1 от 03.06.2025г. на РЗОК – Плевен и приложената справка за извършени дейности по амбулаторен лист №000384/18.05.2022г./л.14-141 от делото/ се установява, че амбулаторният лист е отчетен от издалия го лекар единствено като първичен амбулаторен консултативен преглед, а не като диспансерен преглед на ЗОЛ. Представените по делото амбулаторен лист №000803 от 22.08.2020г. и №000253 от 31.03.2021г., издадени от д-р И. М., също са за амбулаторна консултация при специалист по повод издадени от ОЛП направления. По делото липсват доказателства за промени в диспансерното наблюдение на ЗОЛ А. Д. след 07.07.2016 г., напротив, от съдържащите се в медицинското досие на пациента амбулаторни листи за периода 2021 г. – 2024 г. (№242394016СВ6 от 26.08.2024г. и №24296701А413 от 22.10.2024.г №222580023С98 от 15.09.2022г., №001910 от 20.04.2022г., №004347 от 04.10.2021г., №002876 от 01.07.2021г., №001267 от 23.03.2021г.) от д-р Ц. са отразени извършени диспансерни прегледи на това ЗОЛ, т.е пациентът А. Д. е диспансерно наблюдаван от жалбоподателя след 07.07.2016г.
От друга страна, следва да се отбележи, че вмененото на жалбоподателя нарушение е за това, че в издадения амбулаторен лист от 16.10.2023 г. не са вписани посочените в заповедта придружаващи заболявания (непопълнени задължителни реквизити), а не кога, къде и от кого е било диспансерно наблюдаван, което е ирелеванто за установеното от органа процесно нарушение, касаещо установените изискванията за работа с медицинска документация. Доколкото реквизитите и съдържанието на медицинските книжа, в т.ч. и на амбулаторния лист като първичен медицински документ, е конкретно и изчерпателно установено в Приложение №2 към НРД за МД 2023-2025г., липсата на който и да е реквизит или неотбелязване на медицински данни е нарушение, обуславящо налагането на процесната санкция. Никъде в указанията за попълване на амбулаторния лист не е поставено условие, че придружаващите заболявания на прегледания пациент се попълват само и единствено от ОЛП или специалиста, при който е под диспансерно наблюдение. При извършване на всеки един преглед на ЗОЛ общопрактикуващият лекар е задължен да отразява коректно и точно в издадения амбулаторен лист всички придружаващи заболявания на прегледания пациент без значение дали същият е под диспансерно наблюдение при него за някое от заболяванията, изискващи такова проследяване по приложение № 10 от Наредба № 8 от 3.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Попълването на медицинска документация е строго формален процес и при всички случаи следва да бъде изготвяна съгласно нормативните изисквания, които в случая са нарушение. Вменено нарушение е по чл. 244, ал.1, т.1 и ал. 2, I А от НРД за МД за 2023-2025г.и Приложение № 2 към него, които норми касаят именно несъответствия в установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация (в случая с първичен медицински документ), извън случаите на явна фактическа грешка, поради което правилно е ангажирана отговорността за нарушението по т.1 от заповедта на ответника по санкционната норма на чл. 457, ал. 1 от действащия НРД за МД.
Аналогично е поставен въпросът и по отношение на второто описано в заповедта нарушение по т.2 от същата. Според ответника в издадения от лечебното заведение амбулаторен лист №23248С0650С8 от вторичен диспансерен преглед на 05.09.2023г. на ЗОЛ Ц. А. - К. в поле „Обективно състояние“ е снет общ клиничен статус, но без насоченост към нервната система, въпреки че пациентът е с основна диагноза „***“.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, към която чл. 139, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. препраща, ясно регламентира, че заболяванията, при които лицата над 18 години подлежат на диспансеризация, са посочени в приложение № 10 към Наредба № 8 от 3.11.2016 г. В това Приложение № 10 "Списък на заболяванията, при които лицата над 18 години подлежат на диспансеризация", фигурира диагнозата/заболяването/ на ЗОЛ Ц. А. - К. „***“ с МКБ код E11.3 по оспорената т. 2 от Заповед за налагане на санкции от 09.01.2025г. По делото не е спорно, че същата е на диспансерно наблюдение при ОПЛ, във връзка с което е издаден и амбулаторен лист №23248С0650С8 от д-р Ц..
Видно от съдържанието на Приложение № 8 „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“ към НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (обнародвано като притурка на ДВ, Изм. – ДВ, бр. 48 от 2025 г., в сила от 13.06.2025 г.), в табличен вид са описани заболяванията с техните МКБ кодове, за които ЗОЛ се диспансеризира от ОПЛ, период на наблюдение, видове изследвания и медицински дейности и тяхната честота и т.н. За заболяването „***“ по отношение на ЗОЛ над 18 г. е посочено, че пациентът се диспансеризира до края на живота, а за ОЛП е въведено задължение да снема общ клиничен статус, който да е с насоченост към сърдечно-съдовата система, нервна система, ЕКГ- един път годишно, изследване на кръвна захар с
глюкомер-при необходимост, като два пъти годишно се назначава изследване на гликиран хемоглобин и веднъж годишно се назначава изследване на микроалбуминурия. При проверката на документацията за ЗОЛ Ц. К. според показанията на св. Б. било установено, че в амбулаторния лист от диспансерния преглед не бил снет неврологичен статус, въпреки наличие на диагноза за диабет с очни усложнения, които твърдения се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства. От съдържанието на приложения по делото амбулаторен лист №23248С0650С8 от вторичен диспансерен преглед на 05.09.2023г. на ЗОЛ Ц. А. - К. при д-р В. Ц. се установява, че в частта „обективно състояние“ е отразено общото състояние на пациента като при прегледа е снет сърдечно – съдов статус, очен статус, такъв на опорно-двигателния апарат, както и състоянието на бял, черен, дроб, корем и далак. Но въпреки наличието на диабет с усложнения при ЗОЛ Ц. А. - К., при снемане на общия й клиничен статус по време на прегледа на 05.09.2023г., в издадения амбулаторен лист от диспансерния преглед №23248С0650С8, от ОЛП не е вписан неврологичен статус за този пациент, което е нарушение на изискванията на Приложение № 8 и чл. 139, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. Амбулаторният лист е първичен медицински документ, който отразява данните и резултатите от проведения профилактичен преглед и представлява доказателство за извършените от ОПЛ изследвания. По тези изисквания няма снет неврологичен статус на ЗОЛ при извършения диспансерен преглед, след като такъв не е вписан в амбулаторния лист. Именно чрез самото вписване в амбулаторния лист е възможно проследяването на всички изискуеми по договор с НЗОК дейности.
Неоснователни са наведените в жалбата възражения за приложимост на Забележка 1 под Приложение № 8 към НРД за МД за 2023 – 2025 г., в частта за лицата над 18г., според която консултации, МДИ и ВСД, извършени по друг повод, може да не се провеждат повторно в рамките на алгоритъма на диспансерно наблюдение, тъй като неврологичният статус е снет при друг поведен през годината диспансерен преглед на пациента. Изрично в цитираното вече няколкократно Приложение № 8 е вписано, че при диспансеризирани пациенти със заболяване като „***. ***“, ОЛП снема освен сърдечно – съдов статус, и неврологичен такъв, като както честота на тези медицински дейности, така и общия брой прегледи за календарна година при диспансеризиращия лекар е до четири пъти годишно. При тази регламентация следва единственият възможен извод е, че снетият общ клиничен статус трябва да е и с насоченост към нервната система за всеки диспансерен преглед на пациент с горното заболяване, а не веднъж годишно. От горното следва, че са били налице материалноправните предпоставки за налагането на санкцията „финансова неустойка“ на посочените основания, поради което и заповедта в оспорената й точка 2 се явява издадена при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби на закона.
За нарушението по т. 1 от оспорената заповед, свързано с неспазване на изискванията за водене на медицинска документация (чл. 55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във вр. с чл. 243 и чл. 244, ал.1, т.1 и ал. 2, I А от НРД за МД за 2023-2025г. и Приложение № 2, неразделна част от него), на основание чл. 457, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. ответникът е наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв., а за нарушението по т. 2 от заповедта, свързано с неспазване на изискванията на условията и реда за оказване на медицинска помощ (чл. 139, ал.1 вр.чл. 33, т.1 и т.2 от НРД за МД за 2023-2025г. и Приложение № 8 към него във вр. с чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО), на основание чл. 455, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. определената „финансова неустойка“ е също 100 лв. Доводите за несъразмерност са неоснователни.В конкретния случай, настоящият състав намира, че с оглед конкретната тежест на нарушенията и естеството на засегнатите обществени нарушения, обосновано е да се наложи санкция над минимума – в размер на 100 лева, който е справедлив и съответства на характера на нарушението и неговата тежест, за което и в самият административен акт са изложени нарочни мотиви. Видно и от посочените в § 1, т. 4. 1 от ДР на НРД за МД за 2023-2025 г. хипотези за маловажен случай, визираните нарушения по т. 1 и т. 2 от заповедта остават извън изброените.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че Заповед за налагане на санкции № РД-09-43/09.01.2025г. на директора на Районна здравно осигурителна каса - Велико Търново, е законосъобразна и правилно на жалбоподателя са наложени на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ санкции "финансова неустойка", в размер на 100. 00/сто/ лева за всяко едно нарушение, т. к. се явява постановена при доказани нарушения с изискванията за работа с медицинска документация и на условията и реда за оказване на медицинска помощ. Жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Поради това, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на РЗОК сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Велико Търново, Четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Групова практика за първична медицинска помощ Сирона“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], ***“, представлявано от управителя д – р В. П. Ц., против Заповед за налагане на санкция № РД-09-43/09.01.2025г. на директора на Районна здравно осигурителна каса - Велико Търново, с която за нарушение по чл. 55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във вр. с чл. 243 и чл. 244, ал.1, т.1 и ал. 2, I А от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 2, неразделна част от него (т.1), и нарушение по чл. 139, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности вр.чл. 33, т.1 и т.2 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности и Приложение № 8 към него във вр. с чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО (т.2), и съответно на основание чл. 457, ал.1 и чл. 455, ал.1 от НРД 2023-2025 за медицинските дейности са наложени две отделни санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на 100,00 лева, или общо 200,00 лева.
ОСЪЖДА „Групова практика за първична медицинска помощ Сирона“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], ***“, представлявано от управителя д – р В. П. Ц., да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново, разноски по делото в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: | |