№ 11655
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110154417 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от адвокат Г. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу Д. В. С.,
ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3800,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат
на нанесена й от ответника обида, с изпратено съобщение от мобилен телефон на 17.06.2023
г., в 09.43.31 часа, със следния текст: „Но разбирам, това е била Вашата цел да
манипулирате, да лъжете и да печелите пари с чуждото нещастие“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.10.2023 г. до окончателното
плащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата Д. С. е била лице за контакт на своя баща
- В. С., от чието име, в качеството му на ищец, адвокат Ч. е завела гр. д. № 5936/2023 година,
40 състав на СРС. На 08.06.2023 г., съдът се произнесъл с решение, което било публикувано
в интернет страницата на съда. След като ищцата прочела и се запознала със съдържанието
му, установила, че предявеният иск е оставен без уважение, а решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред СГС. Ищцата съобщила с текстово съобщение по
мобилен телефон новината на Д. С., като след научаване на резултата от заведеното дело, в
продължение на седмица от страна на Д. С. последвали над 15 текстови съобщения и над 20
позвънявания по телефона на адвокат Ч.. На 15.06.2023 г. адв.Ч. изпратила по куриерска
фирма „С.“ всички налични у нея копия от документи, ведно с решението и съобщението,
които получила от съда, както и свое писмено становище по казуса, с което обяснила , че
след като пълномощията й са за една съдебна инстанция, те са изтекли и отношенията
адвокат - клиент са приключени. За изпратеното писмо по куриер информирала с тестово
съобщение Д. С., но независимо от това, позвъняванията по телефон и писането на
съобщения от страна на Д. С. до ищцата, станали още по-настоятелни и агресивни. Ищцата
поддържа, че в изпратените до нея съобщения се четат обидни изводи и квалификации,
отправени със злобен и заядлив тон, както и изявления - предупреждения, в които се заявява
в прав текст, че ответницата щяла да идва всеки ден до кантората, докато се осъществи
1
възможност за разговор на живо. След тази умишлена психологическа атака, ищцата се
обърнала за съдействие към органите на реда в страната, като с цел да не бъде провокирано
още по - агресивно поведение от страна на ответницата, ищцата напълно съзнателно не
отговаряла на обажданията и не връщала съобщения. В постановлението по образуваната по
сигнал на ищцата пр. пр. № 34435/2023 година на СРП с дата 20.07.2023, се установило, че
мотивът на Д. С. за случилото се е, че „ищцата била загубила делото“. Твърди, че на
17.06.2023 г. ответницата изпратила до ищцата следното съобщение: „Но разбирам, това е
била Вашата цел да манипулирате, да лъжете и да печелите пари с чуждото нещастие.", с
което ответницата й нанесла тежка обида, засягаща личните качества, честта и
достойнството й, както като физическото лице, така и в качеството й на адвокат. Ищцата
излага твърдения, че вследствие на отправените от ответницата обидни и аругантни
съобщения, била дезорганизирана при изпълнение на преките си задължения, тъй като
телефонът звънял в продължение на седмица всеки ден, като имало дни през няколко
минути, което било неприятно, дразнещо и умишлено отклонявало вниманието й от
изпълнението на задачите за деня, действало й травмиращо. Отделно от това излага
съображения за нарушени стойности на кръвното налягане, което било много рисково. Това
състояние продължавало с часове и се отразява на координацията й, сърдечния пулс,
страдала от безсъние и бодърстване, което водело до неработоспособност. Поддържа, че
обезщетение в размер на 3800 лева е справедливо по своя размер, тъй като нарушението
засяга, както човешкото достойнство на ищцата, така и работата й като адвокат.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че потърсила адв. Ч. във връзка с прекратяване на
съсобствеността върху лек автомобил. Посетила я в кантората, като заплатила 100 лева
хонорар за консултация, която продължила по-малко от един астрономически час. Твърди, че
адв. Ч. дори не пожелала да се запознае с документите, но заявила, че ще се заеме с нейния
случай, като пискала хонорар от 800 лева. На последващата им среща в кантората на адв. Ч.,
ответницата обстойно, надлежно и вярно разказала хронологията на придобиването на
съсобствения автомобил. След изготвяне на исковата молба, адв. Ч. прочела исковата молба,
в която имало неточнсти и за което Д. С. й обърнала внисмание да коригира пред съда. След
като последната се запознала с отговора на исковата молба на ответника, тя попитала кога
трябва да заплати хонорара от 1000 лева, който се претендира, като адв. Ч. й отговорила, че
ако загубят делото, то ще продължи в СГС и след евентуална загуба на втора инстанция,
тогава се заплащал адвокатския хонорар на ответника. Въз основа на това, Д. С. останала с
впечатлението, че адв. Ч. ще довърши делото и ще я представлява и пред СГС. Поддържа
още, че фактическата грешка, която била допуснала адвокатката в исковата молба, не била
отстранена и в съдебно заседание, а напротив същата била изложена като съображение и в
писмената защита. Излагата се съображения, че въз основа на тези неверни твърдения на
адв. Ч., са загубили делото, което било видно от мотивите на Решение № 9752 по гр. д №
5936/202Зг, по описа на СРС, 40-ти състав. Твърди, че противно на етичните правила на
адвокатите, адв. Ч. я информирала за решението на съда чрез изпращането на смс, като на
12.06.2023 г. в 13:56 ч. провела последния си разговор с адв. Ч.. Ответницата поддържа, че
адв. Ч. се държала доста враждебно по телефона, като на 13.06.2023 г. спряла да отговаря на
позвъняванията й, като единствено я информирала на 15.06.2023 г., чрез смс, че й изпраща
решението и останалите документи по куриер. Поддържа, че поради невъзможността за
комуникация с адв.Ч. и последяващите й действия по обжалването на решението на СРС, е
изгубила възможността да организира зашитата си по делото. Вследствие на това, срещу
баща й било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Р.М. с per. № 790 и по делото
били заплатени допълнителни разноски в размер на 484 лева. Твърди, че във връзка с
гореизложеното и липсата на комуникация, изпратила няколко смс-са и направила известен
брой позвънявания на мобилния телефон. Оспорва предявения иск, като поддържа, че не е
причинила душевни страдания и влошаване на здравословното състояние на ищцата.
2
Поддържа, че не е установена причинно-следствената връзка между поведението на
ответника и вредата, настъпила в резултат от него.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, са предявени насрещни искове за осъждане на Г. И. Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Д. В. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/,
следните суми: сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни изживявания, вследствие
направени от адв. Ч. твърдения в исковата молба, че Д. С. се е държала арогантно и че е
дълбоко комплексиран човек, както и сумата от 484 лева, представялваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие бездействието на адв. Ч. да уведоми Д. С. по
какъв начин да погаси задължението за разноски по гр.д. № гр.д. № 5936/2023 по описа на
Софийски районен съд, 40 състав.
Претендират се разноски.
В насрещната искова молба се твърди, че изнесените от адв. Ч. твърдения в исковата
молба, че „такава арогантна, нахална и груба демонстрация на поведение и отношение от
страна на Д. С. към мен издава дълбоко комплексиран човек, който не се справя добре с
управлението на личния си живот и смята, че като изсипе като порой собствените си
недостатъци над личността на друг човек, е героична постъпка, която я издига в собствените
й очи, че е осъществила нещо важно, по категоричен начин говори за липса на контрол на
физическо лице“, са категорично невярни, опозоряващи, накърняващи професионалния и
личения й имидж, публично унижаващи, уронващи престижа и репутацията й. Поддържа че
твърденията и внушенията на адв. Ч., всички направени пред надлежни властимащи органи
са й причинили множество негативни преживявания, като я подлагат на интензивен
психически и емоционален стрес, който продължава и до днес. В резултат на твърденията в
исковата молба, Д. С. изпаднала в дълбоко депресивно състояние, свързано със силно
негативни психически преживявания и била сериозно дискредитирана и злепоставена, което
повлияло на психическото й равновесие и самочувствието й в обществото. Твърди, че
силният стрес, на който била подложена се отразявал не само на психическото, но и на
физическото й състояние, водещо до хронично главоболие. Също така се чувствала
изключително неспокойна, трудно заспивала, губела апетита си и се чувствала несигурна,
поради факта, че се наложило да дава обяснение пред органите на досъдебно производство.
Поддържа, че жестоката атака на адвокат Ч. е довела до възникването на силно възмущение,
гняв, негодувание, чувство за несправедливост, омерзение. Твърди, че във връзка с
абсолютната незаинтересованост от страна на адв. Ч. и фактът, че същата не я е уведомила и
не й е обяснила по какъв начин и в какви срокове трябва да плати хонорара на ответната
страна, ищцата била осъдена на допълнителни разноски, обективирани в изпълнително дело
№ 1543/2023 г. по описа на ЧСИ Р.М., което довело до финансови загуби за нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответника по насрещния иск, е подала писмен отговор, с
който оспорва предявените искове. Излага съображения, че предявяването на иск срещу
даден ответник и излагането в исковата молба на конкретните обстоятелства, дали повод за
завеждането на иска не би могло да бъде основание за ангажиране на деликтната
отговорност на ищеца.
В съдебно заседание ищцата се явява лично. Поддържа предявения иск и оспорва
насрещния такъв. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя
списък. Представя писмена защита.
Ответника се представлява от адв. Ч., който поддържа писмения отговор и
насрещната искова молба. Моли съда да отхвърли първоначалния иск и да уважи насрещния
иск. Претендира разноски, за което представя списък. По делото е постъпила писмена
защита.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
3
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Решение № 9752/08.06.2023 г., постановено по гр.д. № 5936/2023 по описа на
Софийски районен съд, 40 състав, е отвхърлен иска по чл. 124, ал. 1 ГПР, вр. чл. 80, ал. 1 ЗС,
на В. С. срещу И. С., като В. С. е осъден да заплати 1000 лв. разноски по делото.
Въз основа на Решение № 9752/08.06.2023 г., е издаден изпълнителен лист от
13.07.2023г. Представена е покана за доброволно изпълнение до В. С.на по изп.д.
№1543/2023г. на ЧСИ Р. М.. С Платежно нареждане от 18.09.2023г. на ЧСИ е заплатена
сумата от 1484 лв. по изп.д. №1543/2023г.
С Постановление на младши прокурор при СРП от 19.07.2023 г. по пр.пр. №
34453/2023 г., е отказано да се образува досъдебно производство, във връзка с постъпил от
ищцата сигнал до 06 РПУ, вх. № 230000***/19.06.2023 г., за множество позвънявания и
получени съобщения от ответницата, във връзка с гражданско дело, по което ищцата, като
адвокат, е представлявала В. С.- бащата на ответницата.
По делото са представени копия от „смс“ съобщения и от двете страни.
Представени са 2 бр. амбулаторни листа за извършен преглед на ответницата и етапна
епикриза, с поставена диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж.А.Х. и Р.-
М.Д.С..
Свидетеля Х. посочва, че се познавали с ищцата от около 10 г. На 15.06.23г. отишла в
кантората й за консултация. Ищцата имала много позвънявания на телефона, на които не
вдигала и не могла да се съсредоточи върху разговора, който трябвало да водят. Била
разсеяна и не слушала свидетелката. Последната й предложила да излезнат в коридора. След
като се върнали, започнала да получава съобщения на телефона. Тогава ищцата казала, че
това е ответницата С., която я тормози със звънене и писане на съобщения. Това продължило
около час и свидетелката си тръгнала, защото не консултацията не могла да се осъществи.
Свидетеля С. посочва, че ответноцата отишла при ищцата във връзка с водене на дело
за придопбиване на МПС по давност, но поради грешкла на адвоката загубили делото.
Вследвтие на това се породили взаимоотношенията между тях, като ищцата подала сигнал
до СРП срещу ответницата а после завела и настоящото дело. Ответницта била ведър и
комуникативен човек, но откакто се случило всико това, станала доста асоциализирана,
затворила се в себе си, загубила желание да комуникира с хората, нямала апетит да се храни,
била разтревожен и раздразнителна.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените по делото искове са с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете за непозволено увреждане, всеки от ищците следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на
ответника, настъпили вреди за ищеца и причинна връзка между тях.
По иска на Г. Ч. срещу Д. С..
Не се спори между страните, че на 17.06.2023 г., в 09.43.31 часа, ответницата е
изпратила на ищцата съобщение на мобилния й телефон, със следния текст: „Но разбирам,
това е била Вашата цел да манипулирате, да лъжете и да печелите пари с чуждото
нещастие“.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното, с оглед което и в тежест на ответника е да обори установената в
закона презумпция.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест и достойнство от поведение или
изрази, възприети от пострадалия, като унизителни и позорящи го, е деликтна. Обидата,
както е изяснено в правната теория и съдебната практика, е противоправно деяние. Такава е
налице, ако се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие ( чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се
преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността,
дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както
4
устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия.
Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого,
не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на
някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да
накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични,
вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато
мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на
личности и събития.
Съдът приема за безспорно установено наличие на противоправно и виновно
поведение от страна на ответницата, която директно е казала на ищцата, че целта й е да
манипулира, да лъже и да печели пари, които думи несъмнено са унизителни за нейната чест
и достойнство, като лице, упражняващо професията адвокат. От събраните по делото гласни
доказателства, се установяват и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Същата
била разсеяна и не могла да се съсредоточи при среща с клиент. Установява се от
свидетелските показания и пряка причинно-следствена връзка между извършеното деяние и
настъпилите вреди.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че са установени всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответницата за причинените от нейно виновно, противоправно
поведение неимуществени вреди, за които следва да бъде присъдено обезщетение.
При така установеното, изхождайки от принципа за справедливост, залегнал в чл.52
ЗЗД, съдът прие, че справедливото обезщетение в конкретния случай възлиза на 300 лева.
Ищецът не установи по делото някаква по-особена интензивност или задълбоченост на
негативните душевни изживявания, които е преживял в резултат от поведението на
ответника, поради което обезщетение в размер 3800 лева би било прекомерно и несъответно
на вредите.
По иска на Д. С. срещу Г. Ч..
В чл.45 от Конституцията на Р.България е утвърдено правото на гражданите на
жалби, предложения и петиции до държавните органи, а с чл.56 от основния закон им е
гарантирано право на защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни
интереси. В чл.57, ал.2 от Конституцията обаче са уредени пределите, в които гражданите
могат да упражняват своите права и това е въведеното ограничение при злоупотреба с права,
както и тяхното упражняване в случаите, в които то накърнява права или законни интереси
на други лица. В този смисъл е и възприетото от съдебната практика становище. Така в
Определение № 324/31.03.2016 г., постановено по гр. д. № 5478/2015 г. по описа на ВКС, IV г.
о., ГК, се приема, че противоправно поведение /като елемент от фактическия състав на
деликта/ е налице при нарушаване на границата за упражняване на гарантираните от
правовия ред права - да не се вреди никому. Когато едно частно лице предяви неоснователен
иск пред съд или подаде неоснователен сигнал или тъжба, то не носи отговорност по чл. 45
ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания, когато
подателят действа добросъвестно /Определение № 11/7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3546/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 328/5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6722/2013 г., III
г. о., ГК, Решение № 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на III ГО на ВКС/. Съгласно
приетото в Решение № 201/06.01.2020 по дело № 3973/2018 на ВКС, ГК, IV г. о.,
злоупотребата с право обуславя противоправността на действието на носителя на правото и
възможността от същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на
правото вреди на трети лица. Злоупотребата с право обаче не е равнозначна на вината,
поради което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а, тъй като има отношение
към противоправността на действието, трябва да бъде доказано, наред с причинната връзка
и вредите, от лицето, което претендира обезщетение за претърпени вреди.
По делото не са ангажирани никакви доказателства от ищеца по насрещния иск за
твърдяното от него недобросъвестно поведение на ответника, представляващо злоупотреба с
право и имащо за цел да го набеди в престъпление. Поради тази причина се налага извод, че
същата е действала добросъвестно и тъй като добросъвестността се предполага, то в тежест
на ищеца е да я опровергае чрез пълно и главно доказване /Решение № 245/5.11.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 795/6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4543/2018 г., IV г. о., ГК/.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
5
Неоснователен е иска за осъждане на ответника да заплати сумата от 484 лева,
представялваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие бездействието
на адв. Ч. да уведоми Д. С. по какъв начин да погаси задължението за разноски по гр.д. №
гр.д. № 5936/2023 по описа на СРС. По делото не са ангажирани никакви доказатеслтва за
противоправно поведение на ответника и наличието на причинно-следствена връзка между
това деяние и вредоносния резултат- заплатената сума.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените насрещни искове за
неоснователени и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски. Съразмерно с уважената част
от иска, ответника след да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 12 лв. за заплатена
ДТ. На ответника не следва да бъдат присъждани разноски по главния иск, доколкото по
делото няма ангажирани доказателства за извършени такива. ДПЗС от 16.02.2024г. е за
договорено възнаграждение във връзка с предявения насрещния иск, който е изцяло
отхвърлен, а ДПЗС от 22.01.2024г., е с предмет въззивно производство пред СГС по
настоящото дело, поради което разноски не следва да се присъждат предварително.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Г. И. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на нанесена й от ответника
обида, с изпратено съобщение от мобилен телефон на 17.06.2023 г., в 09.43.31 часа, със
следния текст: „Но разбирам, това е била Вашата цел да манипулирате, да лъжете и да
печелите пари с чуждото нещастие“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба– 04.10.2023 г. до окончателното плащане на дължмото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 3800,00 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. В. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за осъждане на
ответника Г. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени негативни изживявания, вследствие направени от адв. Ч.
твърдения в исковата молба, че Д. С. се е държала арогантно и че е дълбоко комплексиран
човек, както и сумата от 484 лева, представялваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие бездействието на адв. Ч. да уведоми Д. С. по какъв начин да погаси
задължението за разноски по гр.д. № гр.д. № 5936/2023 по описа на Софийски районен съд,
40 състав.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Г. И. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 12,00 лева (дванадесет лева), представляваща
направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Д. В. С., да бъде осъден ищеца Г.
И. Ч., да й заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6