№ 389
гр. Перник, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Б. С., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника й – адв. Б. Б. против „Електрохолд продажби“ ЕАД, с
ЕИК: ********* /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159,
район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център, с която се иска съдът да
признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество
следните суми: сумата от 3991.27 лева, представляваща главница за
неплатена електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г.,
вкл. и сумата от 2430.29 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 13.10.2008 г. до 01.05.2022 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на
Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 410/2013 г.
по описа на ЧСИ СТ.Б. и на изпълнително дело № 1269/2022 г. по описа на
ЧСИ А.В., поради погасяването по давност на правото на принудително
изпълнение на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били сред начислените от
ответника за електроснабден имот. Доколкото същите не били заплатени
ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ищцата, като в тази връзка било образувано
ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била
издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и
обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските
по делото. По ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията
1
по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от
18.06.2012 г., както следва: за 4166.21 лева главница за периода от 01.10.2003
г. до 31.07.2006 г., 1167.57 лева – обезщетение за забава за периода 21.11.2003
г. 19.09.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.10.2008 г.
до окончателното плащане на главницата, както и за сумата от 199.77 лева
разноски по делото.
На следващо място в исковата молба се твърди, че въз основа на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцата било
образувано изпълнително дело № 410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. По
същото от ищцата били събрани известни суми – общо 4947.51 лева, но така
или иначе поради бездействие на взискателя изпълнителното дело било
прекратено – при последно плащане по същото с дата 17.05.2016 г.
Ответното дружество обаче изтеглило изпълнителния си лист и
образувало срещу ищцата второ изпълнително дело – № 1269/2022 г. по описа
на ЧСИ А.В. – на дата 13.05.2022 г. В хода на същото на ищцата била
изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с посочен актуален размер
на дълга: 3991.27 лева главница и 2430.29 лева – законна лихва за забава
/които са и процесните суми по делото/.
На следващо място в исковата молба се излагат подробни доводи, че
след прекратяване на първото изпълнително дело процесните вземания били
погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била
общата петгодишна погасителна давност – съгласно чл. 110 от ЗЗД. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба не са
представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като частично недопустими, евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че в хода на първото
изпълнително дело от ищцата са събрани суми в изпълнение на дълга. Поради
това и от същата останала дължима единствено главница – до размер от
3474.91 лева – към дата 14.12.2022 г. Всички останали суми по изпълнителния
лист в това число обезщетение за забава и разноски били изцяло заплатени.
Било недопустимо според ответника в предмета на иска да се включва
законната лихва за забава. С тези аргументи ответникът иска прекратяване на
делото за сумите над 3474.91 лева – главница.
По същество не се оспорва, че за събиране на процесните суми по
изпълнителния лист срещу ищцата са образувани две изпълнителни дела. В
тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение
принудителното събиране на процесните вземания. В хода на посочените
изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни
действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези
съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В
тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
2
ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
Към отговора са приложени: изпълнителен лист, съобщение от ЧСИ Б.,
два брой молби и счетоводна справка.
В хода на производството по делото са изискани и приложени копия от
изп.д. № 410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп. д. № 1269/2022 г. по описа
на ЧСИ А.В..
Извършена е и приета съдебно счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., ищцата чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
частична недопустимост на исковете в една част и за отхвърляне на исковете
като неоснователни в останалата част. Поддържа, че решението следвало да
бъде според актуалния размер на задълженията. Излага подробни доводи и че
законната лихва не била в предмета на същото. На последно място
процесуалният представител на ответника обръща внимание, че
процесуалният представител на ищеца редовно представлявал лица при
условията на безплатна правна помощ, но без никакви доказателства, че тези
лица били действително материално затруднени или негови близки. Поради
това прави възражение срещу разноските за адвокат и присъждането им в
полза на адв. Б. по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. №
410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. № 1269/2022 г. по описа на ЧСИ
А.В. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищцата Р. Б.
С. за вземанията, част от главницата от които е предмет на настоящото
производство. В тази връзка и заповедта е издадена за следните вземания: за
главница в размер на 4166.21 лева за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г.,
за обезщетение за забава в размер на 1167.57 лева за периода 21.11.2003 г. до
19.09.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.10.2008 г. до
окончателното плащане на главницата, както и за сумата от 199.77 лева
разноски по делото
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
4406 от 14.10.2008 г. по ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на РС Перник.
Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист
от 18.06.2012 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
01.03.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ СТ.Б., като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като наложи запор върху вземания на длъжника Р. Б. С..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 410/2013 г.
по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че по същото са извършвани справки за
3
имущественото състояние на длъжника Р. Б. С. като до нея е изпратена и
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 29.03.2013 г. – връчена на
длъжника лично на 29.07.2013 г. Отново на 29.03.2013 г. е наложен и запор на
трудовото възнаграждение на длъжника. Предвид наличието на секвестируем
доход от възнаграждението на длъжника е започнало удържане на суми.
Извършването на удръжки е продължило до прекратяване на трудовото
правоотношение – съобщено на съдебния изпълнител на 28.07.2016 г. В тази
връзка и последното плащане до взискателя след извършена удръжка е от
17.05.2016 г. /видно от печат на гърба на изпълнителния лист/. Други
действия по изпълнителното дело след тази дата не са извършени от съдебния
изпълнител, нито са искани от взискателя, като не са събрани и повече суми.
На 29.06.2018 г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което
постановление за прекратяване е връчено на взискателя, но не е обжалвано от
него. В тази връзка и взискателят е поискал и получил обратно и оригиналът
на изпълнителния лист.
Въз основа на изпълнителния лист от 18.06.2012 г. по молба на
взискателя ответник от 13.05.2022 г. срещу Р. Б. С. е образувано и второ
изпълнително дело № 1269/2022 г. – по описа на ЧСИ А.В.. С молбата е
поискано налагане на запор респ. възбрана ако след справки бъде установено
имущество на длъжника. По посоченото изпълнително дело до длъжника е
изпратена ПДИ от 26.05.2022 г. която е връчена на длъжника на 04.11.2022 г.
чрез лице от домашните. Наложени е и един запор на банкова сметка – отново
с дата 26.05.2022 г. На този етап към момента на приключване на устните
състезания по настоящото дело липсват данни в изпълнение на запора да са
постъпили при съдебния изпълнител суми от длъжника.
Към молбата за образуване на изп. дело № 1269/2022 г. обаче от
взискателя е приложена актуална справка на дълга – предвид събраните
принудително суми по предходното изп.дело № 410/2013 г. Съгласно тази
справка размерът на неплатената главница възлиза на 3991.27 лева, а
размерът на лихвите за забава на 2430.29 лева. Именно тези суми са посочени
като дължими и в ПДИ, връчена на длъжника ищец.
Към отговора на исковата молба обаче се съдържа и друга справка от
дружеството, съгласно която актуалния размер на главницата възлизал на
3474.91 лева. Ответникът обаче изрично посочва, че суми извън удържаните
от ЧСИ Б. по изп.дело № 410/2013 г. от ищцата длъжник не са постъпвали –
нито по второто изпълнително дело, нито доброволно – на каса на
дружеството.
Предвид несъвпаденията в сумите по делото е изслушана и приета
ССчетЕ от в.л. В. В.. Съгласно същата по изп.дело № 410/2013 г. на ЧСИ Б. от
ищцата е събрана сумата от общо 5582.25 лева. След разпределянето на
същата по правилата на чл. 76 от ЗЗД, остават дължими следните суми към
26.02:2023 г. /дата на изготвяне на експертизата/: 3991.27 лева – главница,
2721.82 лева – лихва за забава за периода от 13.10.2008 г. до 26.02:2023 г. и
102 лева разноски по изп. дело.
4
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че разминаването в двете
справки за дълга, налични по делото, и в частност в главницата се дължи на
различния начин на изчисляване на сумите. В справката, представена с
отговора на исковата молба, сумите били посочени по фактури. В справката
по изпълнителното дело сумите били от сметка вероятно за вземания,
присъдени по съдебен ред. Експертизата в тази част е оспорена от ответника,
който обаче изрично е отказал да внесе депозит за допълнителен въпрос към
вещото лице /протокол от о.с.з. от 13.03.2023 г./. Поради това и експертизата е
приета по делото.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата
кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, а и вещото
лице е отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание – като е
разяснило разминаването в данните.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
главницата от вземанията по изпълнителен лист от 18.06.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената
правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 1269/2022 г. по описа на ЧСИ А.В./.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост, доколкото няма данни по изп.д. № 1269/2022 г. по описа на ЧСИ А.В.
или извън него да са събрани суми от длъжника Р. Б. С.. Събраните по
първото изпълнително дело суми са съобразени при формулиране на
претенцията по реда на чл. 76 от ЗЗД.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
5
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
В тази връзка и възраженията на ответното дружество следва да се
приемат за неоснователни. Посоченият извод относно главницата следва от
обстоятелството, че процесната сума е заимствана като стойност от ПДИ по
второто изпълнително дело. Поради това и длъжникът ищец се защитава, че
не дължи поради давност именно сумата от 3991.27 лева – доколкото тази
сума се търси за заплащане от него по реда на принудителното изпълнение.
Не може да се очаква от длъжника по изпълнителното дело да посещава
непосредствено счетоводството на ответното дружество и да проверява дали
сумата по ПДИ съответства на сумата, начислена в счетоводството на
взискателя, каквито доводи дружеството навежда.
По отношение на втората сума – съдът намира, че същата отново е
начислена в тази си стойност по ПДИ по данни на взискателя ответник и
предвид наличната справка се претендира. Същата като законна лихва
представлява законна последица от осъждането на длъжника да заплати
главницата на дълга. Поради това и няма пречка да се признае, че същата не
се дължи, така както е вписана в изпълнителния лист, а именно от датата
13.10.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. Посочването на
тази сума като стойност не е необходимо, като в случая изчисляването й се
дължи на поредицата от удръжки по изп.дело № 410/2013 г. на ЧСИ Б..
6
Поради това и съдът намира, че единствено обстоятелството, че сумата е
посочена като стойност не прави иска за нея недопустим, а би имало
отношение единствено досежно отговорността за разноски.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о.
на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка
обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 4406 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
14.10.2008 г. по ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
14.10.2008 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
17.06.2012 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 17.06.2012 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
7
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 18.06.2012 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
01.03.2013 г. при ЧСИ Б. е образувано изп.д. № 410/2013 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 17.06.2012 г. и датата на
образуване на изп.д. № 410/2013 г. – 01.03.2013 г. е изминал период от едва
няколко месеца.
На 29.03.2013 г. до длъжника Р. Б. С. е изпратена ПДИ, връчена лично
на 29.07.2013 г. Посочените действия обаче нямат отношение нито към
перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато
разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия, а насроченият
опис не е извършен, нито са внесени такси за това.
На 29.03.2013 г. е наложен запор на вземане на длъжника /на трудово
възнаграждение/ - като удръжки са правени до 17.05.2016 г. В тази връзка и
по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 410/2013 г. следва да се
приеме за прекратено по право на 17.05.2018 г. /две години след последното
плащане/удръжка по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 01.03.2013 г. –
с образуването на изп.д. № 410/2013 г. Отново съгласно цитираното ППВС
тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да тече
през време на изпълнителното производство по изп.д. № 410/2013 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено едва от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. Въз основа на тази съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземането по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за него –
26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
8
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. Последното действие, довело до прекъсване на
давността представлява плащането /удръжката от 17.05.2016 г.
В тази връзка и както се отбеляза по-горе на основание чл. 433, т. 8 от
ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ изпълнителното дело следва да се
счита за прекратено ex lege (по закон) на 17.05.2018 г., като е без значение
дали и кога съдебният изпълнител е постановил прекратяване на делото /в
случая на 29.06.2018 г./. Посоченият извод съдът възприема, доколкото
съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК, аналогичен на уредбата в ГПК
отм./ изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, а
съгласно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС и ако в продължение на две години няма постъпления от приложен
принудителен способ. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че
връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки за
имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на съобщение
до НАП, до НОИ и Община Перник съответно получаването на уведомление
от агенцията, НОИ и писмо от общината, не представляват изпълнителни
действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 410/2013 г. е
било висящо в периода от 01.03.2013 г. до 17.05.2018 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и от цитираното
тълкувателно решение, които провеждат последователно разграничение
между давността и перемцията в изпълнителния процес, последното
действие, довело до прекъсване на давността е плащането/удръжката от
17.05.2016 г.
От 17.05.2016 г., когато за процесното вземане е започнала да тече нова
давност, до 13.05.2022 г., когато е образувано изп. № 1269/2022 г. по описа на
ЧСИ Василева не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от
17.05.2016 г. до 13.05.2022 г. са изтекли повече от пет години, то исковете
следва да се приемат за основателни, още повече, че и по второто
изпълнително дело няма данни от длъжника да са събрани суми.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищцата претендира разноски за държавна такса 257 лева и 24 лева за
копие от изпълнителното дело. Тези разноски са действително извършени,
поради което и сумата от 281 следва да бъде присъдена изцяло.
Претендират се от процесуалния представител и разноски за адвокатски
хонорар – в размер от 942.15 лева при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата. От ответното дружество обаче е направено възражение за
прекомерност на същите, което съдът намира за основателно. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че при определяне на размера им съобразно
9
цената на иска следва да се съобрази само искът за главница. Поради това и
минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на възнаграждението
възлиза на 700 лева. Доколкото по делото са проведени две съдебни
заседания като е приета и експертиза, то съдът намира, че следва да намали
възнаграждението до 750 лева. В тази връзка с оглед изхода на делото
дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. Б. Б. сумата от 750
лева за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Досежно доводът на процесуалния представител на ответника за
злоупотреба от страна на адв. Б. с правото на безплатна правна помощ
настоящият състав намира, че преценката за това обстоятелство или
санкционирането му не е в компетентността на съда. Поради това и
ответникът при наличие на съмнения в тази връзка следва да се обърне към
компетентните органи по Закона за адвокатурата. В допълнение следва да се
отбележи и че претенцията на адвоката на ищеца не се отличава с особена
прекомерност.
Искането за разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на
делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Б. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК:
********* /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159,
район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център, сумата от 3991.27 лева,
представляваща главница за неплатена електрическа енергия за периода от
01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., вкл., както и законната лихва за забава върху
тази главница, считано от 13.10.2008 г. до окончателното плащане на
вземането /като тази лихва за периода от 13.10.2008 г. до 01.05.2022 г. възлиза
на 2430.29 лева/, за която сума е издаден изпълнителен лист от 18.06.2012 г.
по ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на Пернишкия РС и която сума е предмет
на изпълнително дело № 410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и на
изпълнително дело № 1269/2022 г. по описа на ЧСИ А.В., поради
погасяването по давност на правото на принудително изпълнение на
вземането.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл.
Бенч Марк бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
Р. Б. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, сумата от общо 281 лева,
10
представляваща разноски в настоящото исково производство – за държавна
такса и копие от изпълнително дело.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл.
Бенч Марк бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Б. Б., с адрес: гр. *****, сумата от
750 лева – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 5726/2022
г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11