№ 7487
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20251100503355 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Л. Г. Ч., ответник в
първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител
– адв. С. С. срещу решение № 20134702/09.01.2025 г. на СРС, 161 състав,
постановено по гр.д. 31 051/2019 г., с което същият е осъден да заплати на
основание чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД сумата от 2 235, 62 лв. – главница за регресно вземане по
платено застрахователно обезщетение по щета № 470418181861072 по л.а.
„Мерцедес“ с рег. № Е ****, във връзка с произшествие на 15.11.2018 г. в гр.
София, виновно причинено от ответника като пешеходец при внезапно
пресичане на пътното платно, ведно със законна лихва за период от 31.05.2019
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1349, 12 лв. – разноски,
сторени по делото.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Заявени са твърдения, че от писмените доказателства по делото – докладна
1
записка до Началника на 6-то РПУ на СДВР, механизма на произшествието е
различен от твърдяния в исковата молба и от показанията на свидетелката Т..
Заявени са твърдения, че сочената свидетелка е видяла въззивника да тича
хаотично между движещите се коли, след което се е ударил в нейния
автомобил, поради което същият е бил видим за водача на автомобила от
достатъчно разстояние. Твърди се, че в подписана декларация за пред КАТ
свидетелката била заявила, че се е движила с 30 км/ч като показанията й в
съдебно заседание били, че се движила с 10 км/ч, поради което били
заинтересовани. Не била извършена проверка от страна на СРС за
достоверността на показанията й чрез съпоставянето й с писмените
доказателства – декларацията й пред органите на КАТ.
Заявени са възражения, че мотивите на решението не съдържат
произнасяне по възраженията касаещи механизма на ПТП, вината на
въззивника, съпричиняването и относно размера на претендирано
обезщетение. Необоснован се явявал и извода на СРС за внезапно навлизане
на въззивника върху платното за движение. Твърди се, че поведението на
водача на лекия автомобил не е съобразено с изискванията на чл. 5 ал.2 т.1 от
ЗДвП и чл. 20 и сл. от ЗДвП. Твърди се, че вредите описани в исковата молба и
възприети от вещото лице не са били в съприкосновение с тялото на
въззивника и са получени при други обстоятелства.
Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът
да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, чрез адв. Д. Р., в който са наведени съображения относно правилността на
обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се
сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
2
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 1 от КЗ установява възможността за
ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия
обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Правно-
релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав
на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от
собственика на увреденото имущество, настъпило застрахователно събитие в
срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От
своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт,
причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в
разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението и
вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия
състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от
ЗЗД.
Не е формиран спор относно обстоятелството, че по отношение на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № **** е налице валидно сключен договор,
покриващ риска „Каско“ с ищцовото дружество към 15.11.2018 г.
Фактът на осъществено ПТП на сочената дата с участници въззивника –
ответник и лекия автомобил, застрахован при ищеца се установява при
съвкупна преценка на ангажираните гласни и писмени доказателства.
Механизмът на неговото осъществяване е установен с оглед изводите
на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. протокола за ПТП и показанията
на свидетелката Т..
Твърденията, заявени във въззивната жалба, обосновани с докладна
записка до началника на 6-то РУ на СДВР не могат да бъдат споделени от съда
в решаващия му състав, доколкото същата има характер на писмени
свидетелски показания, съставени за нуждата на друго производство, което в
рамките на общия исков процес се явява недопустимо доказателствено
средство и правилно не е било ценено от състава на СРС. Идентичен характер
има и съставената писмена декларация от свидетелката Т. за целите на
производството пред СДВР.
3
Заявените в рамките на въззивната жалба възражения, насочени към
разрушаване презуптивната сила на нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД, касаеща
субективния елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане –
вината не могат да бъдат споделени от състава на съда. Вината на въззивника
е установена при съвкупна преценка на свидетелските показания на Т.,
изводите на САТЕ и издаденото НП 18-4332-024895/11.12.2018 г. на СДВР,
отдел „ПП“.
Възражението за съпричиняване, съобразно писмения отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК касае единствено управляване на МПС с
превишена скорост, каквато по делото не се установява. Дали е била 10 км/ч
или 30 км/ч, същата попада в разрешената такава за населени места по чл. 21
ал.1 от ЗДвП, каквото е било възражението за съпричиняване, заявено в
отговора на ответника – въззивник. Противоречие с нормата на чл. 5 ал.2 т.1
от ЗДвП е заявено за първи път във въззивната жалба и в този смисъл това
възражение е преклудирано. Преклудирано е и възражението, че водачът не е
предприел необходимите маневри, за да избегне удара. Дори, изцяло
хипотетично, да се приеме, че същото е заявено в срок, то се опровергава от
обясненията на автоексперта Другански в съдебно заседание от 09.10.2024 г.,
съобразно които ударът е бил най-вероятно технически непредотвратим за
водача на лекия автомобил, обосновано с времето за навлизане на пешеходеца
в платното за движение на лекия автомобил и изминатото от него разстояние
за период от по-малко от една секунда, който е по-кратък от времето за
реакция на водача на автомобила.
Възраженията, заявени във въззивната жалба и касаещи размера на
обезщетението, обосновани с включването на предна решетка, челно стъкло и
габарит се опровергават от изводите на САТЕ и отбелязванията в протокола за
ПТП, които в тази част имат обвързваща доказателствена сила като
непосредствено възприети от служителя-съставител на протокола.
Останалите предпоставки на фактическия състав не са спорни между
страните и по отношение на същите не са заявени възражения в рамките на
въззивната жалба, поради което настоящият съдебен състав не намира
причина да ги ревизира.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
4
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна – ищец се следва сумата от 299 лв. – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, предвид
ангажираните доказателства за реално заплащане на сумата.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20134702/09.01.2025 г. на СРС, 161
състав, постановено по гр.д. 31 051/2019 г.
ОСЪЖДА Л. Г. Ч., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД, ЕИК
********* сумата от 299 лв. – разноски в настоящото производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5