Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 3729 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е потребител на ел. енергия
в недвижим имот, находящ се гр. ***, ул. „***” № ***, която заплаща на
ответника по партида с абонатен номер ***и клиентски номер ***. Твърди, че
ответното дружество служебно му е начислило допълнително количество ел. енергия
на стойност 6219, 38 лв., за което е издало фактура за корекция. Оспорва да
дължи тази сума, като възразява начисленото количество ел. енергия да е реално
доставено и потребено от него, както и оспорва същото да е измерено от годно и
сертифицирано СТИ. Сочи, че ответното дружество има лиценз единствено да
продава ел. енергия, но не и да принуждава потребителите да поемат задължение
за заплащане на суми чрез спиране на захранването им. Смята, че липсва законово
основание за ответника да претендира заплащането на процесната сума и оспорва
да е обвързан от Общите условия на ответника и на електроразпределителното
дружество. Навежда доводи за нищожност на корекционната процедура, доколкото тя
се основава на нищожни правни норми – чл. 48, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, като сочи,
че те противоречат на нормативни актове от по – висок ранг /Закона за защита на
потребителите/, поради което не следва да се прилагат. Отделно от това изтъква,
че ПИКЕЕ, с изключение на визираните по – горе разпоредби, са отменени с влязло
в сила решение на ВАС, поради което счита, че корекционната процедура е лишена
от основание. В тази връзка оспорва процесната проверката да е извършена по предвидения
за това ред и да са му връчвани документи от нея, като твърди, че КП от нея е с
невярно съдържание. Оспорва начина и методиката по която е начислена процесната
сума и смята, че тя е произволно определена. Отрича да е налице негово виновно
поведение, което да е довело до неправилно измерване на ел. енергия. По
изложените съображения отправя искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от
6219, 38 лв., представляваща стойността на коригирано количество ел. енергия за
процесния обект на потребление Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответното дружество оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е потребител на енергийна услуга, доколкото същият е
краен клиент по смисъла на § 1 т. 41Б от ДР на ЗЕ. Сочи, че на 14.05.2018г.
служители на „Електроразпределение - Север” АД са извършили проверка на
техническото средство за измерване на ищцовия адрес, при която установили
наличието на отчетени показания по неизведен на дисплея му регистър.
Електромерът бил демонтиран при показания по тарифа 1 – 002419 квтч., по тарифа
2 – 009297 квтч., по тарифа 3 – 034277 квтч., по тарифа 4 – 000000 квтч. Ответникът
изтъква, че за проверката е съставен и подписан КП при спазване на всички
изисквания на чл. 61 от ОУДПЕЕЕМ. Посочва, че СТИ било изпратено за
метрологична проверка в БИМ, при която, след софтуерен прочит, е констатирана
външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала енергия на тарифа 3 –
034277, 5 квтч., която не се визуализира на дисплея. В тази връзка излага, че
електромера съответства на метрологичните изисквания за точност, но не
съответства на техническите характеристики при измерване на ел. енергия.
Ответникът изтъква, че въз основа на протокола от метрологичната експертиза,
който е официален свидетелстващ документ и на основание чл. 50 ПИКЕЕ
потреблението на абоната на ел. енергия е завишено за периода от една година
назад с 34 277 квтч., чиято стойност възлиза на 6219, 38 лв. с ДДС, за което е
издадена фактура от 31.10.2018г. Посочва, че така коригираното количество
представлява реално потребена от ищеца ел. енергия за периода 15.05.2017г. –
14.05.2018г., измерена със СТИ, но неотчетена своевременно поради трупането й в
регистър, който не се визуализира на дисплея му. По тези доводи се моли за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните,
че ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, доставяна в електроснабден обект, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, която заплаща на ответника по партида с абонатен
номер ***и клиентски номер ***.
От
констативен протокол /КП/ № 1801132/14.05.2018г. /листи 30-31/ се установява,
че на същата дата служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. № 1115031400590215, обслужващ ищцовия обект. В
хода й е установено, че СТИ мери в класа си на точност, но въпреки това същият
е бил демонтиран при показания на регистрите, както следва: Т1 – 002419 квтч., Т2
– 009297 квтч., Т3 – 034277 квтч. и Т4 - 000000 квтч. В протокола е отразено
още, че демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, която е
запечатана и пломбирана с пломба № 482934 и е изпратен за експертиза в БИМ. Монтирано
е ново СТИ с нулеви показатели на всички четири тарифи. Протоколът е подписан
от извършилите проверката служители, както и от двама свидетели. От протокол за
монтаж /демонтаж/ на директен електромер № **********/11.07.2014г. /лист 44/ се
установява, че демонтираният на 14.05.2018г. електромер е бил поставен на
ищцовия обект с нулеви показатели на тарифа Т1 /нощна/ и Т2 /дневна/.
От
КП за метрологична експертиза № 792/25.09.2018г. /лист 32/ се установява, че обект
на изследването е СТИ предоставен в запечатана индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 482934, който съответства с КП № 1801132/14.05.2018г. В
хода на експертното изследване е установено, че отсъстват механични дефекти на
кутията, на клемите и клемния блок на процесния електромер. Констатирано е, че същият
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите
характеристики. Във връзка с последното в протокола е отразено, че при софтуерно
четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема и наличие на преминала
енергия на тарифа Т3 – 034277.5 квтч., която не е визуализирана на дисплея.
От
приложеното по делото становище за начисление на ел. енергия от 30.10.2018г.
/лист 34/ е видно, че въз основа на КП № 1801132/14.05.2018г. и извършената
техническа проверка, на основание чл. 50 ПИКЕЕ по партидата на ищеца е
начислено допълнително общо количество енергия от 34277 квтч. за периода 15.05.2017г.
до 14.05.2018г. Съгласно издадената фактура № **********/31.10.2018г. стойността
на това допълнително количество ел. енергия възлиза на 6219, 38 лв. с ДДС
/листи 35-36/. Копия от фактурата и от КП са изпратени на абоната, но няма
данни да получени от него, видно от представените с отговора на исковата молба известия
за доставяне /листи 39-40/. Извършената корекция е оспорена от ищеца
извънсъдебно /лист 41-43/.
За
установяване на релевантни към спора факти в съдебно заседание са разпитани
свидетелите П.П. и Н.Т. - служители на „Електроразпределение Север” АД. Същите
дават показания, че са извършили проверка на СТИ, обслужващо ищцовия обект, при
която установили, чрез прочитане на паметта му с лаптоп, че натрупва ел.
енергия по регистър, който не се вижда на дисплея. Не открили абоната, но извикали
двама свидетели, на които разяснили в какво се изразява проблема и че СТИ се е
повредило. Съставили процесния КП, подписан от свидетелите на проверката, в
който вписали данните от тарифите на демонтирания електромер. Служителите посочват,
че по време на проверката няма как да се разбере дали СТИ е трупало ел. енергия
по скрития регистър.
От
заключението на вещото лице по приета от съда СТЕ, кредитирано като компетентно
и обективно дадено се установява, че процесното СТИ не е смарт тип и не
притежава възможност за софтуерно извличане на информация за „товарния график”
/показания от самоотчета на СТИ по дни и по тарифи за изминал период от време/,
поради което не може да се посочи причината за регистриране на показания по
тарифа Т3. При софтуерния прочит може да се извлече информация само за текущото
състояние на СТИ и не може да се установи точния ден и час от който са
регистрирани показания по тарифа Т3. Към момента на прочита от вещото лице
показанията по тази тарифа са 34277.5 квтч. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че електромерът е метрологично годен и измерва в класа си на точност. Не е
налице измервателна група, тъй като СТИ е свързан директно към мрежата. Вещото
лице поддържа извода си, че не може да се определи по каква причина се натрупва
ел. енергия по тарифа Т3.
По
делото са представени и други писмени доказателства, които обаче не са
необходими за изясняване на релевантните факти по конкретния правен спор,
поради което не подлежат на обсъждане от съда.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, чрез
който ищецът цели да отрече със сила на присъдено нещо, че вземането на
ответното дружество в размер на исковата сума не съществува. Правният интерес
за предявяване на установителния иск следва да е налице към момента на неговото
предявяване до приключване на устните състезания. Не съществува нужда от
доказване на такъв интерес, когато в съдебното производство ответникът
претендира отричаното от ищеца материално право. Понастоящем сме изправени пред
такъв случай, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява
процесуално допустим.
По
делото е безспорно, че ищецът е потребител на енергийни услуги – битов клиент
по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ, както и че обекта в който е
монтирано процесното СТИ е присъединен към електроразпределителната мрежа. В
тази връзка между страните по делото съществува правоотношение, което възниква
по силата на договор за продажба /доставка/ на специфичен вид стока /ел.
енергия/, което се регламентира от публично известни ОУ. Не е спорно по делото,
че клаузите на последните са част от договорното съдържание на продажбеното
правоотношение между страните. Основно задължение на абоната по него е да заплати
цената на закупената от него стока т.е. на потребената ел. енергия. Поради това
доставчикът на ел. енергия има право на получи цената на същата, съобразно
реално консумираното количество от абоната през съответния период.
Понастоящем
ответникът претендира отричаното от ищеца вземане да е стойност на реално
потребена от последния ел. енергия, като тази стойност е служебно начислена по
сметката му по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като се е натрупвала в регистър на СТИ,
който не са видими при редовен отчет. Следователно в тежест на ответника, при
условията на пълно и главно доказване, е да установи, че в периода 15.05.2017г.
- 14.05.2018г. е доставил, а ищецът реално е консумирал процесните количества
ел. енергия, както и че в случая е налице основание за коригиране на сметката
на абоната в хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ.
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на изслушаната СТЕ безспорно
се установява, че процесният електромер измерва в класа си на точност и е метрологично
годен към датата на проверката му. Не е установена техническа неизправност или
неправомерно вмешателство в измервателното устройство и в схемата му на
свързване, които да водят до неточно измерване на доставяната ел. енергия. С
оглед вида на КП за метрологична експертиза № 792/25.09.2018г. на БИМ, който е официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК и се ползва с материална
доказателствена сила, съдът е обвързан да приеме, че при софтуерно прочитане на
паметта на СТИ по тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея, са установени
показания от 34277 квтч. Наличието на тези цифрови данни по скрития регистър
обаче не води до категоричния и обоснован извод, че показанията по него
отразяват реално доставено количество ел. енергия. Обвързващата доказателствена
сила на протокола от БИМ се разпростира за непосредствено възприетите от
длъжностното лице обстоятелства и за извършените от него действия. В тази
връзка натрупването на показанията по скритата тарифа не е настъпило пред
експертите от БИМ, нито в протокола са описани техни действия, които да
установят, че към момента на проверката има отчитане на ел. енергия по тази
тарифа. Нещо повече, регистъра Т3 не е настроен да отчита потребление, не му е
зададен часови период за отчет и не се визуализира на екрана на електромера. Техническата
възможност коригираното количество ел. енергия да бъде доставено и потребено
през исковия период не може да обоснове със сигурност, че показанията по скритата
тарифа отразяват реално преминала през нея ел. енергия. Подобно заключение
вещото лице не е дало. Същото сочи, че не може да се установи нито конкретната
причина за натрупване на показания по тази тарифа, нито от кой момент е
започнало това. Извод, че тези показания отразяват реална консумация изисква най
– малко да се установи, че процесното СТИ е монтирано на ищцовия обект с нулеви
показатели по всички тарифи. От представения протокол за монтаж от 11.07.2014г.
обаче не се установява при какви показания по тарифа Т3 е поставен електромера.
От
друга страна по делото изобщо не се установи началния момент от който са
започнали да се регистрират показания по тарифа Т3, нито как е натрупано
констатираното по нея количество ел. енергия. Не се доказа кога е извършена
твърдяната от ответника софтуерна намеса в параметризацията на СТИ, която да постави
началото на записа на показания в процесния регистър. Липсват данни реално
какво количество ел. енергия е консумирано през различните времеви периоди и
часови зони в периода от 15.05.2017г. до 14.05.2018г, доколкото при софтуерното
прочитане на паметта на СТИ се установява само моментното състояние на скритата
тарифа и на записаните в нея данни. В случая ответникът чисто математически е
изчислил и разпределил потреблението на абоната в рамките на една година и в два
ценови подпериода. Следователно по делото остана недоказано, при условията на
пълно и главно доказване, начислените по партидата на абоната допълнителни
количества ел. енергия да са реално доставени и потребени от него през исковия
период. Нещо повече, за да възникне вземане на ответника за цена на доставена
ел. енергия, съгласно действащите между страните ОУ, консумираните количества енергия
следва да са отчетени при редовен месечен отчет. Понастоящем нито се твърди,
нито се доказва извършването на такъв отчет през процесния период, а се
установява, че претендираната от ответника сума е стойността на допълнително
начислено количеството ел. енергия по партидата на ищеца за минал период по
реда на корекционните процедури.
Корекцията
на сметката на абоната обаче е изключение, поради което е допустимата само при
наличието на някоя от изрично уредените в ПИКЕЕ хипотези или поради
неправомерно поведение на потребителя, каквото в случая не се твърди. Наличието
на показания по тарифа Т3 установени, чрез софтуерно прочитане на СТИ, не
запълва никоя от предвидените в ПИКЕЕ хипотези на корекция, включително тази на
чл. 50 ПИКЕЕ. За да се приложи последната норма следва да е налице
несъответствие на параметрите на измервателната група и данните за нея въведени
в информационната база на доставчика. По делото не се установи консумираната от
абоната ел. енергия да се отчита от измервателна група, която представлява
съвкупност от съоръжения /електромер и токови/напреженови трансформатори/, при
която по индиректен път чрез използване на коефициент на трансформация се
изчислява доставената ел. енергия. Напротив вещото лице е категорично, че в не
е налице измервателна група и не е налице изчисляване на използваните от
клиента количества ел. енергия. По делото е безспорно, че потребената от ищеца
ел. енергия се отчита директно чрез монтирания в обекта му електромер. При
такова мерене нямаме изчисляване на консумираната енергия и не се прилага
коефициент на трансформация, за да е приложима корекционната процедура по чл.
50 ПИКЕЕ. Настоящият случай не е обхванат от уредените в Правилата хипотези на
корекция, поради което неправомерно ответникът е начислил по сметката на
абоната процесните количества ел. енергия за периода от една година назад.
Всичко
изложеното мотивира съдът да приеме, че ответникът не проведе пълно и главно
доказване на основанието, въз основа на което едностранно е завишил сметката на
абоната с допълнително количество ел. енергия от 13776 квтч. за периода 15.05.2017г.
– 14.05.2018г., поради което ищецът не дължи начислената по този ред сума на
стойност 6219, 38 лв. с ДДС, като цена на доставена енергия. Предвид на това
предявения от ищеца иск за установяване несъществуването на твърдяното от
ответника право се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на разноски се явява основателна. По делото са ангажирани
доказателства за сторени от ищеца разноски общо в размер на 998, 78 лв., от
които платена държавна такса в размер на 248, 78 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 750 лв. На ответника не му се следват разноски, с оглед
основателността на предявения иск.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.В.К., ЕГН: ********** с адрес:
*** НЕ ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК:
********* СУМАТА от 6219, 38 лв. /шест хиляди двеста и деветнадесет лева и 38 стотинки/,
представляваща стойност на служебно начислена електроенергия за периода 15.05.2017г.
– 14.05.2018г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. " ***" № 8Б, ет.
6, ал. 16, по партида с абонатен номер ***и
клиентски номер ***, за която сума има издадена фактура № **********/31.10.2018г.,
на основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
"ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.К.,
ЕГН: ********** с адрес: *** СУМАТА от 998, 78 лв. /деветстотин деветдесет и
осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща общия размер на направените по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: