Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при
участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13453 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 47
с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Oбразувано
e по предявени от „******, чрез „***“ С.А., клон ***,
срещу Д.К.Д. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове, както следва:
1)
с правно основание чл. 9,
ал. 1 ЗПК за сумата от 616.34 лева – главница по Договор за потребителски заем
№ CREX-14943630 от 06.06.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 24.04.2019 г. до окончателно изплащане на задължението;
2)
с правно основание чл. 9,
ал. 1 ЗПК за сумата от 57.58 лева – договорна лихва, начислена по договора за заем за
периода от 05.03.2018 г. до 05.10.2018 г.;
3)
с правно основание чл. 33,
ал. 1 ЗПК за сумата от 63.77 лева – обезщетение за
забава, начислено по договора за заем за периода от 05.04.2018 г.
до 11.04.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6390/2019 г. по описа на ВРС.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първото по делото заседание
е проведено на 14.02.2020 г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по
делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
По силата на Договор за
потребителски заем № CREX-14943630 от 06.06.2017 г. ищцовото
дружество е отпуснало на Д.К.Д. паричен кредит в размер на 1006.88 лева. Ищецът
посочва, че сумата е изплатена на ответника, като последният е удостоверил това
обстоятелство с полагане на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението“.
Излага, че Д.К.Д. се е задължил да погаси заема на 15 месечни вноски – всяка по
84.24 лева, които включват дължимата главница, ведно с оскъпяването ѝ
съгласно годишния процент на разходите – 36.67 % и годишния лихвен процент –
31.64 %. Поддържа, че ответникът е погасил 7 месечни вноски и е преустановил
плащането на уговорените вноски на 05.03.2018 г. Позовава се на чл. 5 от
договора, съгласно който вземането става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, като заявява, че към 05.04.2018 г.
ответникът е следвало да изплати пълния остатък по заема в размер на 673.92
лева. Посочва, че предсрочната изискуемост е настъпила след изпращането на
уведомление до длъжника на посочения в договора за заем адрес. В условията на
евентуалност поддържа, че сумите са дължими поради изтичането на погасителния
план към 05.10.2018 г., която дата предхожда подаването на заявлението по чл.
410 ГПК. Твърди, че към настоящия момент Д.К.Д. дължи на ищеца следните суми:
главница в размер на 616.34 лева, договорна лихва, начислена за периода от
05.03.2018 г. до 05.10.2018 г. в размер на 57.58 лева и обезщетение за забава,
начислено за периода от 05.04.2018 г. до 11.04.2019 г. в размер на 63.77 лева.
Обосновава правния си
интерес от предявяване на иска с твърдения, че за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6390/2019 г. по описа на
ВРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на иска.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 75 лева /за заплатена
държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50лв./, както и
сторените в исково производство разноски в размер от 225 лева /за заплатена
държавна такса от 125 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв./.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.К.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ***“ С.А., ***, рег. № ***чрез „*** С.А.“, клон ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 616.34
лева /шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ –
главница по Договор за потребителски заем № CREX-14943630 от 06.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.04.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението; сумата от 57.58 лева
/петдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ – договорна лихва,
начислена по договора за заем за периода от 05.03.2018 г. до 05.10.2018 г.;
сумата от 63.77 лева /шестдесет и три
лева и седемдесет и седем стотинки/ – обезщетение за забава, начислено по
договора за заем за периода от 05.04.2018 г. до 11.04.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6390/2019 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ С.А., ***, рег.
№ ***чрез „*** С.А.“, клон ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
СУМАТА
ОТ 75.00 /седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание
чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.К.Д.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ С.А., ***, рег. № ***чрез „***
С.А.“, клон ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: