Мотиви
към Присъда № 2
от 17.06.2019 г.
по НОХ дело № 146
по описа за 2018 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 16.07.2019г.
Делото е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура Своге против П.Т.П. ***, който е обвинен в извършване на
престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК.
След
провеждане на съкратено първоинстанционно съдебно следствие, по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, представителят на районната прокуратура поддържа обвинението
срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така и относно
правната квалификация. Счита, че обвинението се доказва по безспорен начин. По
отношение на реализацията на наказателната отговорност намира, че на Т. следва
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде
отложено, алтернативно, ако съдът прецени, че целите на наказанието биха били
изпълнени с налагане на наказание „пробация”, се предлага да му наложи
наказание „пробация” за срок от осемнадесет месеца, при задължителните мерки
два пъти седмично, както и наказание „обществено порицание”.
Адвокат
З. Н., повереник на частните обвинители, настоява на подсъдимия да се наложи наказание
„лишаване от свобода”, което той да изтърпи ефективно. Посочва, че наказанието
„пробация” би било поощрение за него, защото в конкретния случай деянието е с
много висока степен на обществена опасност, тъй като става въпрос за три деца,
отглеждани само от майката и от нейната баба.
Подкрепен от подсъдимият, защитникът му счита,
че следва да бъде наложено наказание „пробация”, за да може П. да работи и за в
бъдеще да направи всичко възможно да увеличи необходимите вноски по издръжката.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното :
От фактическа страна :
Подсъдимият е баща на малолетните деца В.П. - родена на ***г, А.П. - родена на ***г.
и К.П. - роден на ***г. От 2013г. родителите на децата са разделени и живеят в
отделни домакинства, като от тогава и досега за децата се грижи само и
единствено майката, подпомагана от нейната баба. Те живеят в с. Т., общ. С., а
бащата живее в гр. С. С решения по гр.д. №
508/2013г. и по гр.д. № 571/2017г., двете по описа на РС Своге, П. е осъден да
заплаща на децата си, чрез тяхната майка и законен представител, месечна
издръжка в размер на по 120 лева за всяко от тях, считано oт 11.06.2014г., като впоследствие
присъдената издръжка е увеличена, считано от
24.11.2017г. на 160 лева за детето В. и на по 150 лева за другите две
деца. Подсъдимият не е заплащал доброволно дължимата от него издръжка, поради
което през месец юни на 2014г. е образувано изпълнително дело № 18/2014 г. по
описа на ДСИ при РС – Своге. По изпълнителното дело не са постъпвали суми за
погасяване на задължението от страна на длъжника П.Т.П. – справка на л. 101 от
досъдебното производство. Във връзка с изложеното и по внесен обвинителен акт,
Районен съд Своге, по НОХД №
392/2016г., е осъдил П. за извърщено от
него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за периода от 30.11.2015г.до
30.11.2016г. и му е наложил наказание „пробация”. По настоящото дело
обвинението е за периода от 01.12.2016 г. до
31.12.2017 г., тъй като подсъдимият е продължил да не заплаща дължимата от него
издръжка за всяко от трите му деца. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, общият размер на дължимата, но неплатена издръжка от страна на
подсъдимия, за периода от 01.12.2016г. до
31.12.2017г., е в размер на 4 780 лева, както следва : за А.П. - 12 броя месечни вноски по 120 лева и 1 брой месечна вноска в размер на
150 лева или общо 1 590 лева ; за К.П. - 12 броя месечни вноски по 120
лева и 1 брой месечна вноска в размер на 150 лева или общо 1 590 лева ; и за В.П.П. - 12 броя месечни вноски по 120 лева и 1 брой месечна вноска в размер на
160 лева или общо 1 600 лева.
От приети по
делото справки и документи, издадени от компетентни държавни органи, се
установява, че на подсъдимия не е издавано експертно решение от ТЕЛК и в
картотеките не се съхранява негово медицинско експертно досие, същият не е бил
регистриран в дирекция „Бюро по труда”, няма декларирано движимо и недвижимо
имущество и има два броя сключени трудови договори за периода от 30.11.2016 г.
до 21.12.2017 г.
В хода на наказателното производство не са
установени причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на
дължимата издръжка от страна на подсъдимия, който е в работоспособна възраст,
работил е и към момента работи. Независимо дали през посочения период от време
той е бил трайно трудово зает или не, задължението за плащане на издръжка на
рождено дете е безусловно, още повече, че то е постановено въз основа на влязло
в сила съдебно решение. П. не е предприел никакви действия за намаляване на
размера на неплатената издръжка, трудоспособен е и не е установено да страда от
психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд и
следва да се приеме, че не съществуват обективни причини от непреодолим
характер за неплащането на дължимата издръжка. По делото се касае за пълно
неизпълнение, което насочва на липса на желание, а не на липса на възможност,
тъй от негова страна не са правени дори и минимални частични плащания.
По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните на досъдебното производство
доказателства, доказателствени средства и документи, които по надлежния
процесуален ред са приобщени към делото.
Съгласно
Т.р. № 1 от 2009г. на ВКС на РБ, ОСНК, разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не
изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство
доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените
доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите,
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото
лице. Съдът намира, че признанието на подсъдимия е подкрепено от обективно
установените факти на досъдебното производство.
Обстоятелствата установени с показанията на свидетелката,
разпитана в открито съдебно заседание, с нищо не променят установеното на
досъдебното производство, тъй като споменатите от нея плащания на обща стойност
от 85 лева през януари месец на 2019г., след започване на настоящото дело,
погасяват вземанията за периода от предходното осъждане на подсъдимия, тъй като
по изпълнителното дело след 2014г. няма никакви плащания и подсъдимият не е заявил
изрично кое задължение погасява. Изслушаният социален работник и приетият
социален доклад също с нищо не променят установената на досъдебното
производство фактическа обстановка.
От правна страна :
При така
установената фактическа обстановка съдът признава подсъдимия за виновен в това, че за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2017г. в с. Т., обл. С., след като е осъден с
решение № 53/26.05.2014г. по гр. дело № 508/2013г., по описа на PC Своге, влязло в сила на 11.06.2014г., изменено с Решение №
110/09.11.2017г. по гр. дело № 571/2017г., по описа на РС Своге, влязло в сила
на 24.11.2017г., да издържа свои низходящи В.П.П., ЕГН **********, А.П.П., ЕГН **********, и К.П.П., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д.Ц.В. ***, ЕГН **********, заплащайки месечна издръжка в размер на 120.00 лв., считано oт 11.06.2014г. изменени
считано от 24.11.2017 год. в размер на 160.00 лв. за В.П.П., в размер на 150.00 лв. на А.П.П. и в размер на 150.00 лв. за К.П.П., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски както следва : за А.П.П. - 12 броя месечни вноски по
120.00 лв. и 1 брой месечна вноска в размер на 150.00 лева или общо 1 590.00
лв. /хиляда петстотин и деветдесет лева/, за периода от 01.12.2016г. до
31.12.2017г.; за К.П.П. - 12 броя месечни вноски по 120.00 лв. и 1 брой месечна вноска в размер
на 150.00 лева или общо 1 590.00 лв. /хиляда петстотин и деветдесет лева/ за
периода от 01.12.2016г. до 31.12.2017г.; за В.П.П. - 12 броя месечни вноски по 120.00 лева и 1 брой месечна вноска в размер
на 160.00 лева или общо 1 600.00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ за периода от
01.12.2016г. до 31.12.2017г., или всички в размер на 4 780.00 лв.
/четири хиляди седемстотин и осемдесет лева/, като деянието е извършено
повторно, след като
е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК по НОХД № 392/2016г. на РС Своге, влязло в сила на 30.06.2017г. - престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият, като е
осъден по гражданско дело да заплаща издръжка на свои низходящи не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, след като вече е бил
осъждан по наказателно дело за същото деяние и му е наложено наказание.
От субективна страна деянието е извършено
съзнателно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, включително, че вече е осъждан за
същото деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Субективната страна съдът извежда от конкретното поведение
на извършителя – бездействие, при задължение за действие и то при наличие на предходно осъждане за
същото деяние.
По наказанието :
При определяне на наказанието съгласно
правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да
се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител - т.р. № 1/2009г. Според съда, по настоящото дело подсъдимият не е спомогнал
за своевременното разкриване на деянието и дееца, а и неговото съдействие не е
било необходимо.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства не са налице. Подсъдимият
показва изключителна упоритост в нежеланието си да заплаща дължимата от него
издръжка, дори и частично. Касае се за три малолетни деца, които се издържат
изцяло от майката, а тя е с ограничени финасови възможности. Предходното
осъждане не е повлияло и в най-малка степен върху поведението на подсъдимия. Задължението
за издръжка се заплаща ежемесечно и цели задоволяването на настоящите нужди на
децата, като наказателното производство може да санкционира извършителя, но не
може да компенсира липсата всеки месец на нужните средства.
Съдът счита, че наказание „лишаване
от свобода” е неподходящо. То не само, че няма да отнеме на подсъдимия
възможността да извърши друго престъпление, а напротив – ще доведе до ново
неплащане на издръжка. Според съдебната практика като непреодолима пречка за
неплащане на издръжка се приема именно престоят в затвора. С оглед на
изложеното, тъй като това наказание е неподходящо, е безпредметно да се обсъжда
дали са налице условията на чл. 66 от НК.
Съдът
приема, че за постигане на целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „пробация” за срок от две години,
с оглед личните качества на подсъдимия – осъждан за същото деяние, отчитайки и
конкретната обществена опасност на престъплението, включително и спецификата
на обществените отношения обект на защита по чл. 183 от НК. Пробационните мерки са задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, която да се изпълни чрез
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице в периодичност два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от две години, считано от влизане на
присъдата в сила, като съдът счита, че така ще се постигне необходимия
баланс, целящ поправителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и
обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо извършителите на
подобен род деяния. Съдът налага и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”, което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата пред съответния колектив по местоработата
на П.Т.П. към момента на изпълнение на наказанието.
По разноските :
Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата, по сметка на
ОД МВР София, направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 70,38 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :