№ 34
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000163 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „ВГ-4“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против Решение №
260260 от 02.10.2020 г., постановено по т. д. № 1974/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане
на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 141 595.69 лв. с ДДС,
представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-10“ и „ВГ-11“,
през м. октомври 2016 г., обективирана в дебитно известие № 115/30.11.2016 г. към
фактура № 114/14.11.2016 г., дължима по силата на Договор за изкупуване №
86/11.06.2009 г.; сумата от 41 819.09 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г.
– 02.12.2019 г.; сумата от 103 698.12 лв. с ДДС, представляваща дължима и
незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ, през м. ноември 2016 г., обективирана във фактура №
116/30.11.2016 г., дължима по силата на Договор за изкупуване № 86/11.06.2009 г. и
сумата от 30 619.64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г.
– 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от датата
на предявяване на иска – 02.12.2019 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. от ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в
противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на съдопроизводствените правила, като не е взел предвид наличието на преюдициален
спор относно законосъобразността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на Комисията
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и не е спрял производството по делото. Сочи,
че с Решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. Д. № 4422/2019 г. по описа
на Административен съд – София град /АССГ/, Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР е обявено за нищожно. Предвид това, че решението на АСГГ е обжалвано пред
Върховния административен съд на Република България /ВАС/ и същото не е влязло в
законна сила, моли настоящата съдебна инстанция производство да бъде спряно до
окончателното произнасяне на ВАС относно законосъобразността на Решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на
КЕВР. Намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че по
отношение на ищеца са приложими само преференциалните цени по т. 8 от Решение №
Ц-10 /2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа работа на централата, като излага
подробни аргументи в тази насока. Въззивникът твърди, че не са съобразени в
решението на съда правните последици на влязло в сила Решение № 3312 от 04.03.2020
г. по адм. дело № 14112/2018 г. на Върховния административен съд на Република
България, с което е отменен раздел втори, т. 2.7 и т. 2.8 на Решение № СП-1 от
31.07.2015 г. за определяне на нетно специфично производство на ел. енергия /НСПЕ/.
Излага твърдения, че ищецът може да попада под двете групи прозиводители на ел.
енергия, работещи в рамките на една календарна година, а именно до и над 2 250
пълни ефективни часа, като в тази насока са и уговорките между страните. Излага
подробни доводи, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по реда на
чл. 17 от ГПК относно валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. На
следващо място сочи, че отказът за плащане от страна на ответника се дължи
единствено поради становището на „Национална елетрическа компания“ ЕАД /НЕК/,
което въззивникът намира за неотносимо. Моли за отмяна на решението. Претендира
заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про
Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира
мотивите на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015 г., по отношение на заварените правоотношения по договорите за
изкупуване на ел. енергия. Сочи, че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
2
на КЕВР по т. 1.7, с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от
31.07.2015 г., НСПЕ в размер на 2 000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни ел. централи, работещи до 2 250 часа по т. 8 от
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР във вр. с Решение № Ц-13 от 28.06.2006 г.
Съобразно сключения договор за изкупуване на ел. енергия между страните, счита за
безспороно установено, че за конкретната ВяЕЦ е относима именно т. 8 от Решение №
Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, в подкрепа на което сочи и начина на остойностяване от
ищеца. Твърди, че ответникът е заплатил количествата ел. енергия за двата месеца,
надхвърлящи НСП от 2 000 kWh за излишък и че не е налице спор относно размера на
цената за излишък. Намира, че обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното
изпълнение, поради което Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР подлежи на
изпълнение и е приложимо в отношенията между страните. Не счита за преюдициално
административното производство по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР. Инвокира доводи за неоснователност на оплакването за допуснато нарушение
на процесуалните правила, чрез неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на
валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР на основание чл. 17, ал. 2 от
ГПК. Излага подробни аргументи относно правилното прилагане на нормата на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на
разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
третото лице помагач на ответника - „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез
юрисконсулт М.А., в който се сочат аргументи за правилността на
първоинстанционното решение. Твърди, че критерият за определяне на количеството
енергия, подлежащо на изкупуване по преференциални цени е служил като база за
определяне размера на вече действалите през предходния период 2011-2015 г.
преференциални цени, определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР,
приложимо в случая за отношенията между страните. Сочи, че след отмяната на т. 1.7
от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е постановено Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., НСПЕ в размер
на 2 000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни ел.
централи, работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР
във вр. с Решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. Излага доводи, че на основание чл. 13, ал. 9
от ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира заплащането на
разноски.
Няма доказателствени искания.
3
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и
оспорва отговора. Прави искане за извършване на инцидентен съдебен контрол на
Решение № СП-5 на КЕВР на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК. Представя списък по чл.
80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. В срок представя писмени
бележки, в които излага подробни доводи по съществото на спора.
В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про
Продажби“ АД поддържа отговора на въззивната жалба. Изразява становище относно
липсата на основание за спиране на производството. Представя списък с разноски и
доказателства за плащането им. Моли за потвърждаване на решението. Претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се
представлява.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен ищецът е предявил кумулативно следните искове с
правно основание основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - иск за
осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 141 595.69 лв. с ДДС,
претендирана като цена за произведена и доставена от собствената на ищеца ВяЕЦ
„ВГ-10“ и „ВГ-11“, но неплатена ел. енергия за м. октомври 2016 г., за което е
представено дебитно известие № 115/30.11.2016 г. към фактура № 114/14.11.2016 г.,
дължима по силата на Договор за изкупуване № 86/11.06.2009 г. и сумата от 41 819.09
лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г.; иск за осъждане на
„Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 103 698.12 лв. с ДДС,
претендирана като цена за произведена и доставена от собствената на ищеца ВяЕЦ,
през м. ноември 2016 г., за което е представена фактура № 116/30.11.2016 г., дължима
по силата на Договор за изкупуване № 86/11.06.2009 г. и сумата от 30 619.64 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху посочените суми за главница от датата на предявяване на
иска – 02.12.2019 г. до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното
дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва
4
предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на ел. енергия от ищцовото дружество.
Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената електрическа
енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година.
Твърди, че ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2000
КВтч през м. октомври 2016 г. Посочва, че е заплатил сумата по издадената за м.
октомври 2016 г. фактура на стойност 8 439.88 лв. с ДДС, а за месец ноември е
заплатил сумата от 4 752.64 лв. Приложимата цена за произведената ел. енергия до
размера на нетното специфично производство намира за преференциалната цена,
определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., а за количеството надхвърлящо нетното
специфично производство за приложима смята цената за излишък на балансиращия
пазар. С оглед становището на „Национална елетрическа компания“ ЕАД, на когото
ответникът продавал изкупените количества ел. енергия, по въпроса за приложимата
цена при изкупуването, ответникът сочи, че заплащал над произведената енергия
нетното специфично производство по цена за излишък. Счита за неправилно
твърдението на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени
към една и съща ВяЕЦ. Твърди, че като е заплатил по цена за излишък процесните
количества ел. енергия, е изпълнил точно задължението си. Изразява подробно
становище относно приложимата към отношенията с ищеца правна уредба.
С определение № 260307 от 04.08.2020 г., постановено по т. д. № 1974/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната
на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество поддържа становището си и
оспорва твърденията на ответника, изложени в депозирания отговор.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на
„Енерго – Про Продажби“ АД поддържа становището си и репликира депозираната
допълнителна искова молба.
В депозираното становище от страна на третото лице – помагач „Национална
електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователността на
исковата претенция. Намирa предявените искове за неоснователни.
Безспорно в производството е сключването между страните на Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник
№ 86 от 11.06.2009 г. Не е спорен фактът, че ищецът е собственик на енергиен обект –
ВяЕЦ „ВГ 10” и ВяЕЦ „ВГ 11” с обща инсталирана мощност 4000 КВ, находяща се в
ПИ № 35064.26.74 и 350064.24.39, по плана за земеразделянe на гр. Каварна, която е
присъединена към енергопреносната мрежа. Не се спори и относно качествата на
5
страните на производител и краен снабдител на електрическа енергия. В
производството е спорна единствено цената на доставената електрическа енергия за м.
октомври 2016 г. и м. ноември 2016 г..
В първоинстанционното производство е представена фактура № ********** от
14.11.2016 г., издадена от „ВГ-4“ ЕООД, за сумата от 8 439.88 лева с ДДС калкулирана
за 664.027 МВтч при цена от 10.5918 лв/МВтч., по която не се оспорва, че е налице
плащане. Приложено е и дебитно известие № **********/30.11.2016 г. на стойност
141 595.69 лв. с ДДС, която сума е предмет на първия предявен иск. Представена е
фактура № **********/30.11.2016 г., издадена от „ВГ-4” ЕООД на стойност 108 450.76
лв. с ДДС, като продажната цена за количество от 335.973 МВтч до достигане на 2 250
часа работа е 188.2900 лв./МВтч, а за количеството от 156.781 МВтч над 2 250 часа
работа е 172.9500 лв. По същата е налице частично плащане от ответника на стойност
4 752.64 лв., представляваща стойността на произведената електрическа енергия по
цени за излишък, която сума е приспадната от претенцията за месец октомври 2016 г.
Приобщени към доказателствения материал са и таблици за изчисляване на дължимата
съгласно договора законна лихва върху забавените плащания по отношение на
горепосочените главници.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
По същество:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата в общ размер на 141 595.69 лв. с ДДС, представляваща
дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-10“ и „ВГ-11“, през м. октомври 2016
г., обективирана в дебитно известие № 115/30.11.2016 г. към фактура № 114/14.11.2016
г., дължима по силата на Договор за изкупуване № 86/11.06.2009 г.; сумата от 41 819.09
лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г.; сумата от 103 698.12
лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за
изкупуване на ел. енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ, през м.
ноември 2016 г., обективирана във фактура № 116/30.11.2016 г., дължима по силата на
Договор за изкупуване № 86/11.06.2009 г. и сумата от 30 619.64 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху посочените суми за главница от датата на предявяване на иска –
02.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Настоящият съдебен състав при изграждане на своите правни изводи съобрази,
че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, с ново Решение № СП-
6
5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е определено повторно нетното специфично производство
на електрическа енергия и следва на основание чл. 235 от ГПК да бъде съобразявано.
Последното макар и да е прогласено за нищожно с Решение № 6355 от 29.10.2019 г.,
постановено по адм. д. № 4422/2019 г. по описа на Административен съд – София-град,
същото към настоящия момент не е влязло в законна сила. Доколкото обжалването на
решенията не спира изпълнението им, те подлежат на предварително изпълнение
съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ и обвързват страните.
Според последващо приетото решение нетното специфично производство на
електрическа енергия за съответните групи производители, за които са определени
преференциални цени с Решение № Ц-10 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР, следва да бъде
установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния
ресурс на първичния енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа. С Решение Ц-
13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на електрическа
енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се най-вече със средната
годишна производителност на ветровите генератори и размера на инвестиционните
разходи. Средната годишна производителност на ветровите генератори от своя страна
зависи от прогнозните пълни ефективни часа на тяхната работа, които се определят на
база прогнозно количество електрическа енергия за едногодишен период, разделено на
общата инсталирана мощност на ветровата централа. В решението се посочва също, че
за България ефективните часа на работа на ветровите генератори трябва да са
съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от
енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може
условно да бъде разделена на две ветрови зони: 1/. зона с пълни ефективни годишни
часа на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и 2/. зона с пълни
ефективни годишни часа на работа на ветровите генератори над 2 250 часа. Въз основа
на горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за
електрическа енергия, произведена от ветрови генератори - за ветрови генератори с
пълни ефективни годишни часа на работа до и над 2 250 часа /така Определение № 91
от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 868/2018 г., II т. о., ТК/.
От твърденията на въззивника и от представените доказателства е видно, че
произведената електрическа енергия се е търгувала между страните на преференциална
цена в размер на 188.29 лв./МВтч – същата, която е утвърдена с т. 8 на Решение № Ц-
10/30.03.2011 г. Видно от това следва да се приеме, че ищецът индивидуализира своята
ВяЕЦ като работеща до 2 250 пълни ефективни часа годишно. Следователно самият
производител е определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за
централата му по прогнозни данни е да работи до 2 250 часа на номинална мощност.
Следва да се посочи, че би бил различен правният извод при наличие на представени
от ищцовото дружество доказателства в обратна насока, а именно за поставяне на
ВяЕЦ в друга ценова категория.
7
При това положение за ВяЕЦ на ищцовото дружество, съгласно т. 2.1. от
Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа
преференциалната цена за изкупуване на произведената електрическа енергия е 189
лв./МВтч без ДДС /сходна с тази по Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР –
188.29 лв./МВтч без ДДС /.
В светлината на разглеждания казус, за правоотношението, в което се намират
страните не се прилага принципът за свобода на договарянето между страните
доколкото цените на които производителите продават електрическа енергия, не
подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния
държавен орган. Следователно след влизане в сила на изменението на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между страните са
изменени от императивната разпоредба на закона и издаденото на основание пар. 17 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР в частта относно
подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената за това
изкупуване, посочена в чл. 18, ал. 3 от Договора.
След влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от
24.07.2015 г. постигнатата между страните договореност по чл. 18, ал. 3 от Договора за
изкупуване на електрическа енергия, че след достигане на 2 250 пълни ефективни
годишни часа на работа на електрическата централата за следващите пълни ефективни
часа на работа до края на календарната година произведената електрическа енергия да
се изкупува по втора преференциална цена, не намира приложение, тъй като
противоречи на въведеното с изменението на закона ограничение за изкупуване по
преференциална цена. В този смисъл и в мотивите към законопроекта за изменение на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само
онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните /така Решение № 226 от 09.11.2017 г. по
описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 303/2017 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от 14.06.2018 г.,
постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС, Решение № 15 от 12.01.2018 г. по описа на
Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 527/2017 г., недопуснато до
8
касационно обжалване с определение № 643 от 16.11.2018 г., постановено по т. д. №
1454/2018 г. на ВКС и други/.
С оглед на горното, възраженията на дружеството производител за
едновременно приложение на две преференциални ценови категории за календарната
година, съответно при работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни
часа, е неоснователно. Същото не кореспондира и с горепосочената цел на ЗЕВИ.
Настоящият съдебен състав, приема разрешението за приложение на преференциалната
цена за производство на електрическа енергия до достигане на 2 250 годишни
ефективни часа – 188.29 лв./МВтч и след този период – по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Съобразно фактическата обстановка, въззивният съдебен състав приема за
установено, че през м. октомври 2016 г. ВяЕЦ на въззивника е достигнала пълни
годишни ефективни 2 250 часа. Произведената енергия в размер на 492.754 МВтч за м.
ноември 2016 г. следва да бъде заплащана по цени на балансиращия пазар,
публикувани в сайта на Електроенергийния оператор. Признат и съответно безспорен е
и фактът на полученото плащане, предложено от ответника като цена определена по
данните на НСП /идентична с изчисленията по експертизата/, поради което следва да се
приеме, че произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м. ноември
е надлежно заплатена. Предвид горното, следва да се приеме, че производителят е
получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
Въззивният съдебен състав, предвид изхода от спора не дължи произнасяне по
кумулативно предявените акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата по процесната фактура.
Вън от горното, следва да се посочи, че доводите във въззивната жалба за
наличие на основание за спиране на производството по делото, са неоснователни
поради предварителна изпълняемост индивидуалните административни актове на
КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В съдебната
практика на касационната инстанция се приема, че обжалването на административния
акт е ирелевантно за междувременно регулираните с акта субективни права, поради
което не представлява предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК /така Определение № 597 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
1628/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 442 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1386/2015 г.
на ВКС, Определение № 498 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г. на ВКС,
Определение № 514 от 01.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
9
По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на
въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 11 304 лв. с ДДС, съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за направата им. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по общия сбор от исковите претенции по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 7 885 лева с ДДС. С оглед на това, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на спора, съдът намира, че наведеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждние е основателно и претендираният размер от 11 304 лв. с
ДДС се явява прекомерен. Предвид горното, в полза на „Енерго - Про Продажби“ АД
следва да се присъди сумата в размер на 7 885 лв. с ДДС, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260260 от 02.10.2020 г., постановено по т. д. №
1974/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „ВГ-4“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България” № 51 Б, ет. 4 да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 7 885 лева с ДДС, представляваща
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр. София, ЕИК:
*********.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11