№ 925
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110140671 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Б. Т. Х., с адрес: АДРЕС, с която се моли
съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 782,94 лева (двe
хиляди седемстотин осемдесет и два лева и 94 стотинки), представляваща главница за
потребена вода от длъжника за имота му на адрес: гр. София, ЖК ЗОНА Б-18, бл.10, вх.1,
ет.1, ап.5 за период от 28.04.2015 г. до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от
08.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 870,08 лева (осемстотин и седемдесет лева
и 08 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.05.2015 г. до 25.11.2021 г,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12283/2022 г.
на СРС.
Твърди се, че Между ответника и „ФИРМА” АД са налице договорни отношения,
свързани с предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а
именно, имот с адрес: АДРЕС. Клиентският номер, отнасящ се за имота е **********, а към
него, за задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството
е създадена договорна (съдебна) сметка *********. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14
септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4), получаването на В и К
услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. Предвид изложеното, за периода, посочен по-горе, правоотношенията
между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „ФИРМА” АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1,
т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на
дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. По силата на последните, ответникът има
качеството на потребител на В и К услуги за посочения по-горе имот. Съобразно Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
1
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която
исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се качеството потребител на
ответника. Сочи се, че водата е родово определена вещ, а конкретизацията и съответно -
основанието за заплащане на нейната цена, се явява измерената от средството за търговско
измерване вода. Сочи се, че издадените фактури са за префактурирани суми, както се
твърди в исковата молба, и не са основание за плащане на процесната сума.
В условие на евентуалност се твърди, че при отчитането на общия и индивидуалните
водомери на процесния адрес, ищецът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за
начисляване на процесната сума. Сочи се, че ищецът е нарушил и чл. 30 и сл. от Наредба №
4, според който изразходваната вода от потребители в сграда-етажна собственост, се отчита
по индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Поддържа се, че ищцовото дружество е нарушило и собствените си общи условия (ОУ), и
по-конкретно чл. 21, ал. 1 от тях, съгласно който „...показанията на водомерите се отчитат за
период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най- малко веднъж на три месеца, до 24 часа
след отчитане на общия водомер. В междинните периоди между двата отчета операторът
ежемесечно начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление...,, и чл. 21, ал. 5 от
ОУ, който постановява, че „...датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено
уведомление .... в срок не по-кратък от 3 работни дни...”.
Сочи се, че данните, въз основа на които са начислени процесиите суми, са формирани
по показания на несертифицирано средство за търговско измерване. Твърди се, че за периода
от монтирането на общия водомер до сега между потребителите в сградата е разпределена
произволно посочено, а не реално погребено количество. Сочи се, че не се установява да е
отказвано осигуряване на достъп на длъжностно лице на оператора до водомера.
Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена справка чрез отдалечения достъп до Агенция по вписванията-
Имотен регистър по отношение на имот- самостоятелен обект в сграда площ по док. 82.67
кв.м. с адрес: гр. София, ж.к. Зона Б-19, бл. 10, ет.1, ап.5. Вписана е замяна от 25.06.2023 г.
касаеща 1/6 ид.ч. от имота със заменители Б. Т. Х. от една страна и МТМ ТММ от друга. На
20.07.2017 г. е вписана възбрана върху ½ ид.ч от имота за дълг на Б. Т. Х., а на 29.11.2019 г
и 14.08.2020 г. са вписани възбрани върху целия имот за дълг на длъжника Б. Т. Х..
Постъпило е писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел
Общински приходи „Възраждане“, в което се сочи, че за периода от 28.04.2015 г. до
25.11.2021 г. данъчно задължено лице за имот с административен адрес: гр. София, район
„Възраждане“, АДРЕС. Т. Х., ЕГН **********.
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице се е извършил справка на място в счетоводството на ищеца.
Констатирал е, че процесният имот е водоснабден. По наличната в системата за фактуриране
2
на дружеството информация, считано от 16.01.2005г. задълженията за предоставените от
ВиК оператора услуги на собствениците/ ползвателите на жилището се формират въз основа
показанията на монтираните на водопроводната инсталация в имота четири индивидуални
измервателни уреда (водомер с фабричен № 04490686; водомер с фабричен № 04491219;
водомер с фабричен № *********; водомер с фабричен № 04381670). До настоящия момент
в „ФИРМА“ АД няма предоставени данни измервателните средства в имота да са подменяни
и/ или предоставяни за проверка на метрологичните характеристики в лицензирана
лаборатория. Задълженията на собствениците/ ползвателите на водоснабдените обекти, в
етажната собственост на адрес: АДРЕС се формират въз основа установения разход по двата
общи водомера (партида с клиентски № ********** - ниска зона и партида с клиентски №
********** - висока зона) и сбора от консумацията по индивидуалните партиди (водомери и
бази). Общият измервателен уред с фабричен № 145661 (ниска зона) е монтиран на
27.02.2012г. На 07.02.2017г. общото измервателно средство е подменено от служители на
ВиК оператора. На сградното водопроводно отклонение след тестване в лицензирана
лаборатория (Протокол № 17-01-47-212 от 31.01.2017г.) е монтирано измервателно средство
с фабричен 145772, на показание 12460 (Приемателно-предавателен протокол № 0097878).
Уредът е подменен на 16.11.2021г. От представители на ВиК оператора след тестване в
оправомощена лаборатория (Протокол от проверка № 774 от 07.09.2021г.) е монтиран общ
водомер с фабричен № **********, на показание 01492 (Приемателно- предавателен
протокол № 221518). Съгласно изискванията на Закона за измерванията последният подлежи
на последваща проверка или подмяна до края на 2026г. Общият измервателен уред с
фабричен № ********** (висока зона) е монтиран на 27.02.2012г. На 07.02.2017г. общото
измервателно средство е подменено от служители на ВиК оператора. На сградното
водопроводно отклонение след тестване в лицензирана лаборатория (Протокол № 17-02-05-
03 от 01.02.2017г.) е монтирано измервателно средство с фабричен 003705, на показание
28518 (Приемателно-предавателен протокол № 0097879). Уредът е подменен на 16.11.2021г.
От представители на ВиК оператора е монтиран нов общ водомер с фабричен №
**********, на показание 000000 (Приемателно-предавателен протокол № 221517).
Съгласно изискванията на Закона за измерванията последният подлежи на последваща
проверка или подмяна до края на 2026г. За времето от 13.03.2015г. до 18.10.2021г. (издадени
фактури в периода от 28.04.2015г. до 26.10.2021г., като последната е с краен срок за
плащане 25.11.2021г.) е таксувана консумация от общо 1173,863 куб. м., от които 1079 куб.
м. по индивидуалните водомери и 94,863 куб. м. са разпределените количества „общо
потребление.
Вещото лице е посочило, че за периода от 28.04.2015 до 25.11.2021 г. по партида с
договорна сметка № ********* към клиентски № ********** в размер на 3653,02 лв., от
които 2782,94 лв. главница за периода 28.04.2015 до 25.11.2021 г. и 870,09 лв. мораторна
лихва за периода 29.05.2015 до 25.11.2021 г. За спорният период от дружеството са издадени
83 ежемесечни фактури, като във всяка фактура са показани таксуван разход на вода,
формирани задължения, стари салда, главници, лихви. По партидата на клиентския номер
има извършени следните счетоводни записвания:
- На 11.04.2017 е извършено намаление по партидата с 2108,27лв.
- С Решение № 373274 от 28.03.2018г. е извършена корекция /намаление/ с 422,80лв.
- С Решение № 537633 от 17.11.2018г. е извършена корекция /намаление/ с 240,95лв.
- На 20.12.2019 е създадена съдебна договорна сметка № ********** за 2585.33лв.
-На 16.04.2021 е закрита съдебна договорна сметка № ********** и сумата 2585.33 лв.
е възстановена, като дължима но текущата договорна сметка.
-На 24.11.2021 е създадена съдебна договорна сметка № ********* за 3653.02 лв.
Вещото лице е заключило, че формираните цени са в съответствие с начислените
3
количества и са съгласно тарифите по наредбите на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР).
В съдебно заседание вещото лице заявява, че за спорния период с изгключение на три
самоотчета и е един на проверител всичко друго е на база служебни изчислени суми от
ищеца.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.03.2022 г.,
постановена по частно гражданско дело № 12283 по описа на Софийския районен съд за
2022 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумата от 2 782,94
лева (двe хиляди седемстотин осемдесет и два лева и 94 стотинки), представляваща
главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес: гр. София, ЖК ЗОНА Б-18,
бл.10, вх.1, ет.1, ап.5 за период от 28.04.2015 г. до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 08.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 870,08 лева (осемстотин и
седемдесет лева и 08 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.05.2015 г.
до 25.11.2021 г.
Предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в едномесечния
срок от получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
4
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
Както бе посочено по-горе по силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по
смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл.2, ал.1 т.1 от ОУ
на ищеца потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица -собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От събраните доказателства по делото не се установява при условията на пълно и
главно доказване, ответникът да е бил собственик на имота и при какви квоти. Въпреки, че е
приложена справка от ИКАР липсва титул на собственост за имота,годен да обвърже
ответника със същия. Настоящият съдебен състав принципно счита, че справка от Имотен
регистър има достатъчна доказателсвена стойност, но от същата следва собствеността да се
доказва ясно и категорично. Видно от приложената по делото справка има вписване на
замяна, като от нея не е ясно дали ответника е придобил или е отчуждил идеална част от
имота, съответно ако би бил собственик каква е неговата идеална част.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
именно наличието на облигационна връзка в определен обем между страните на соченото
основание/ доставка на Ви К услуги- доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води, пречистване на отпадъчни води/.
Така доколкото не е доказано наличието на облигационна връзка, главният иск се
явява неоснователен.
В допълнение следва да бъде посочено, че дори и да би било установено качеството
потребител, от заключението на вещото лице следва да се направи извод, че реален отчет на
водомерите не е извършван.
Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г., при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова
правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.
В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи
от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „ФИРМА“ АД, тъй като не се изясни причината,
поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха доказателства,
5
същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение
или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се
доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не
е налице извикването в чл.23, ал.4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана така,
че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно
разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя
на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани
индивидуални водомери.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
именно количеството доставена вода в имота на ответника, основанието за тяхното
начисление служебно и съответно размера им.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната
претенция за лихва за забава.
На основание чл.78, ал.3 от ГПK ответникът има право на разноски. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 665.30
лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Адвокатската помощ на длъжника отново е оказана безплатно
съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 200 лева на основание чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС срещу Б. Т. Х. , с адрес: АДРЕС, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 782,94 лева (двe хиляди седемстотин осемдесет и
два лева и 94 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота
му на адрес: гр. София, ЖК ЗОНА Б-18, бл.10, вх.1, ет.1, ап.5 за период от 28.04.2015 г. до
25.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 870,08 лева (осемстотин и седемдесет лева и 08 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 29.05.2015 г. до 25.11.2021 г, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12283/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: АДРЕС
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. К. Игнатова Б., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по ч.гр.д. № 12283/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: АДРЕС
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН
********** адвокатско възнаграждение в размер на 665.30 лева по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7