О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
12.03. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март,
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 963 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от КРЕДИСИМО АД,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. С.Г., срещу О.Н.Т., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 215/2018 год. на ЛРС,
в размер наследните суми: 806,55 лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
/02.02.2018 год., 69,15 лв. – административони разноски, 160,15 лв. – договорна
лихва за периода 11.03.2015 – 10.01.2016 год., 404,04 лв. – наказателна лихва
за периода 11.04.2015 – 24.01.2018 год.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
исково производство.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Заявление за предоставяне на кредит от 05.12.2014 год., изхождащо от ищеца,
2.
Договор за кредит от 05.12.2014 год.,
3.
Погасителен план,
4.
Формуляр за информирано съгласие,
5.
Общи условия на ищеца за предоставяне на кредити,
6.
Протокол за извършени услуги за извънсъдебно събиране,
7.
Погасителен план,
8.
Разписка от 05.12.2014 год., генерирана от ИЗИПЕЙ.
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 215/2018 год. на РС – Лом, както и да се
задължи ИЗИПЕЙ АД да представи оригинала на разписката с подпис на ответника за
получаването на сумата по кредита.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете, не въвежда
възражения и не сочи доказателства.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от КРЕДИСИМО АД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. С.Г., срещу О.Н.Т., ЕГН **********,***, за установяване дължимост
на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Заявление за предоставяне на кредит от 05.12.2014 год., изхождащо от ищеца,
2.
Договор за кредит от 05.12.2014 год.,
3.
Погасителен план,
4.
Формуляр за информирано съгласие,
5.
Общи условия на ищеца за предоставяне на кредити,
6.
Протокол за извършени услуги за извънсъдебно събиране,
7.
Погасителен план,
8.
Разписка от 05.12.2014 год., генерирана от ИЗИПЕЙ.
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 215/2018 год. на РС – Лом
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 11.04.2019
г. от 09,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 05.12.2014 год. между него и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, чрез
неговата интернет страница – www.credissimo.bg, по инициатива на ответницата. За целта тя подала
заявление за отпускане на кредит, с генериран идентификационен № 388608. След
запознаване с общите условия на ищеца за предоставяне на кредити и попълване на
стандартен европейски формуляр от страна на клиента, договорът се считал
сключен във формата на електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР
/Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/, ЗЕДЕУУ /Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ и ЗПК /Закона за
потребителския кредит/.
Въз основа на този договор, ответникът е получил кредит в
размер на 1000 лв., които е следвало да бъдат погасени на 13 месечни вноски,
всяка от които в размер на 170,01 лв., в срок до 10.01.2016 год.
На 05.12.2014 год. ответницата е получила, чрез системата
ИЗИПЕЙ сумата от 1000 лв.
В изпълнение на договора за кредит, ответницата, макар и
с просрочия е заплатила следните суми: 180 лв. – на 23.01.2015 год., 170 лв. –
на 11.02.2015 год. и 190 лв. – на 06.04.2015 год., след което преустановила
плащанията.
Тя била търсена многократно за извънсъдебно уреждане на
отношенията между страните, за което били сторени и претендираните разноски,
установени с протокол.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 215/2018 на ЛРС, като ответницата се възползвала от
правото си на възражение по чл. 414 ГПК и съдът указал на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си.
За това ищецът иска от съда: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 215/2018 год. на
ЛРС, в размер наследните суми: 806,55 лв. главница, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
/02.02.2018 год., 69,15 лв. – административони разноски, 160,15 лв. – договорна
лихва за периода 11.03.2015 – 10.01.2016 год., 404,04 лв. – наказателна лихва за
периода 11.04.2015 – 24.01.2018 год.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение
.
Р. СЪДИЯ: