№ 18635
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110124927 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. И. срещу ЕТ „Т-
В.П.“.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 20/06.03.2024 г. е
заемала при ответника длъжността „***“ с място на работа – кафе-бар
„Брилянт“ в гр. ****. Твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е
било прекратено.
Твърди, че има вземания към ответника за:
сумата 467 лв., представляваща дължимо по чл.128 КТ трудово
възнаграждение за м.04.2024 г., както и сумата 58, 94 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.;
сумата 467 лв., представляваща обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за
неоснователно недопускане на ищцата на работа за периода 01.05.2024 г.
– 31.05.2024 г., както и сумата 58, 94 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.;
сумата 467 лв., представляваща обезщетение по чл. чл. 221, ал. 1, вр. чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяването от ищцата без предизвестие на
трудовото й правоотношение поради забава за плащане на дължимо
трудово възнаграждение за м.04.2024 г., както и сумата 58, 94 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.;
сумата 212 лв., представляваща дължимо и неплатено допълнително
възнаграждение на основание чл. 262, т. 1 и 2 КТ за положен извънреден
труд от 24 часа за периода 06.03.2024 г. – 30.04.2024 г., както и сумата 26,
03 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. –
02.05.2025 г.;
сумата 201, 60 лв., представляваща дължимо и неплатено допълнително
1
възнаграждение на основание чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата за положен нощен труд от 144 часа за
периода 06.03.2024 г. - 30.04.2024 г., както и сумата 25, 44 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.;
сумата 73 лв., представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неползвани 3
дни платен годишен отпуск за 2024 г., както и сумата 9, 21 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.,
или общо главница в размер на 1 887, 60 лв. и мораторна лихва в размер
на 237,50 лв. за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЕТ „Т-В.П.“, с който оспорва исковете, с изключение на иска за
сумата 73 лв., представляваща обезщетение за неползвани 3 дни платен
годишен отпуск. Твърди, че ищцата е получавала заплатата си от касата на
бара, както и че е получила заплатата си за м.04.2024 г. Оспорва ищцата да
има към него твърдените вземания. Твърди, че още средата на м.03.2024 г.
ищцата го е уведомила, че заминава на разкопки около 16-20 май 2024 г. и ще
напусне тогава, като самата тя е помолила да работи до 01.05.2024 г. поради
това, че заведението няма да работи в периода 01-09.05.2024 г., а след това тя
заминава на разкопки, т.е. още през м.03.2024 г. страните са се договорили, че
ищцата ще работи до 01.05.2024 г. Твърди, че на 01.05.2024 г. ищцата е
заявила, че изменя договорката за напускане и няма да подпише
освобождаване по взаимно съгласие и е помолила заведението да не затваря, а
да работи, защото й трябвали пари. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор №
20/06.03.2024 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „***“ с място на
работа – кафе-бар „Брилянт“ в гр. ****. Видно от представения по делото
трудов договор, основното месечно трудово възнаграждение на ищцата
възлиза на сумата 467 лв., при продължителност на работния процес: 5 дни в
седмицата, 4 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време.
Безспорно е между страните, че трудовото правоотношение е
прекратено, както и че след 01.05.2024 г. ищцата е спряла да ходи на работа.
По делото е представено писмо за едностранно прекратяване на ТПО от
страна на ищцата на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизплащане на
трудовото възнаграждение за м.04.2024 г., връчено на 03.06.2024 г. при отказ
от страна на работодателя, удостоверен от двама свидетели – С.В.С. и И.С.И..
На работодателя е съставен АУАН № 23-2400618/25.11.2024 г. от
2
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София за това, че не е
изплатил на В. С. И. дължимото трудово възнаграждение за м.04.2024 г., както
и наказателно постановление № 23-2400618/24.01.2025 г.
Безспорно е между страните, че в полза на ищцата е възникнало вземане
към ответника за сумата 73 лв., представляваща обезщетение за неползвани 3
дни платен годишен отпуск.
Пред СРС са разпитани свидетелите С.В.С. и И.С.И., от чиито показания
безпротиворечиво се установява, че до 01.05.2024 г. ищцата е полагала труд
при ответника, обстоятелствата, при които е връчено писмо за едностранно
прекратяване на ТПО от страна на ищцата на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, а
именно – при отказ от страна на работодателя, удостоверен с подписите на
двамата свидетели, а от показанията на свидетеля С. се установява и че на
01.05.2024 г. ищцата се е явила на работа, но работодателят й е казал повече да
не ходи и че няма повече нужда от нея.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.128 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че през исковия период между нея и
ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание,
по което е изпълнявала задължението си да престира труд, поради което в
нейна полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято
изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в
размер на исковата сума.
В случая страните не спорят относно възникването на трудово
правоотношение помежду им по силата на трудов договор № 20/06.03.2024 г.
Видно от представения по делото трудов договор, основното месечно трудово
възнаграждение на ищцата възлиза на сумата 467 лв. Установи се по делото,
че ищцата е полагала труд през м.04.2024 г., с оглед на което в нейна полза е
възникнало вземане за трудово възнаграждение за него в размер на сумата 467
лв.
На работодателя е съставен АУАН № 23-2400618/25.11.2024 г. от
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София за това, че не е
изплатил на В. С. И. дължимото трудово възнаграждение за м.04.2024 г., както
и наказателно постановление № 23-2400618/24.01.2025 г.
От страна на ответника се твърди същото да е било заплатено по
следния начин – ищцата сама взимала заплатата си от касата на бара,
доказателства в какъвто смисъл не са ангажирани по делото. По делото не са
представени каквито и да било платежни документи или каквито и да било
други доказателства, допустими за установяване заплащането на трудовото
възнаграждение за м.04.2024 г. При това положение от страна на ответника не
се доказва плащане на задължението.
По изложените съображения искът се явява основателен и като такъв –
следва да се уважи.
3
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже съществуването на главен дълг, забавата
на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата
сума.
С оглед изводите на съда по иска по чл.128 КТ, установи се наличието на
главен дълг.
Съгласно представения по делото трудов договор, трудовото
възнаграждение на ищцата се изплаща ежемесечно, на последния работен ден
от месеца, за който се отнася. Следователно, трудовото възнаграждение за
м.04.2024 г. е следвало да се плати на 30.04.2024 г. (вторник). Считано от
следващия ден, 01.05.2024 г. работодателят е в забава, поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало претенцията на ищцата за
периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г. се явява основателна, като вземането е в
размер на сумата 58, 04 лв., определен по реда на чл.162 ГПК посредством
електронен лихвен калкулатор на НАП (https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html).
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 58, 94 лв. – да се отхвърли.
По иска по чл. 213, ал. 2 КТ:
Съгласно чл.213, ал.2, изр.1 КТ работодателят и виновните длъжностни
лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото
незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението
на трудовото правоотношение.
В тежест на ищцата е да докаже, че през времето, докато трае
изпълнението на трудовото й правоотношение, се е явила на работа и
неправомерно не е била допусната от страна на работодателя, както и размера
на претендираното обезщетение за незаконосъобразно недопускане до
работното й място.
Относно тълкуването на чл. 213, ал. 2 КТ с решение № 518 от 08.07.2010
г. по гр. д. № 374/2009 г. на ВКС, IV ГО и решение № 683 от 21.12.2010 г. по
гр. д. № 1130/2009 г. на ВКС, IV ГО е изяснено, че за да се ангажира
отговорността на работодателя за недопускане до работа, напълно достатъчно
е работникът или служителят дори и един-единствен път да е посетил
предприятието и да е изявил готовност да престира труд по трудовото
правоотношение. По този начин последният е изпълнил задължението си за
явяване на работа, на което съответства задължението на работодателя да го
допусне да изпълнява трудовите си функции /в посочения смисъл – решение
№ 246 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на ВКС, IV ГО/.
Съгласно чл.213, ал.2, изр.2 КТ това обезщетение е в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на
незаконното недопускане на работа.
Установи се по делото, че през времето, докато е траело изпълнението на
4
трудовото й правоотношение – на 01.05.2024 г., ищцата се е явила на работа и
неправомерно не е била допусната от страна на работодателя, в какъвто
смисъл са показанията на свидетелите С. и И.. С оглед изложеното в полза на
ищцата е възникнало вземане за обезщетение по чл.213, ал.2 КТ в размер на
БТВ за времето на незаконното недопускане на работа, в случая – от
01.05.2024 г. до 03.06.2024 г., от която дата ТПО на ищцата е едностранно
прекратено от нея без предизвестие.
С оглед изложеното и при спазване принципа на диспозитивното начало
искът за заявения период 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. се явява основателен в
пълния му предявен размер от 467 лв. и като такъв – следва да се уважи.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже съществуването на главен дълг, забавата
на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата
сума.
С оглед изводите на съда по иска по чл. 213, ал. 2 КТ, установи се
наличието на главен дълг.
Посоченото вземане не попада в категорията на обезщетенията,
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на
чл.228, ал.3 КТ, доколкото същото би могло да се претендира и при наличието
на съществуващо ТПО, с оглед на което по отношение на неговата
изискуемост не намира приложение нормата на чл.228, ал.3 КТ.
С писмо за едностранно прекратяване на ТПО, връчено на работодателя
при отказ на 03.06.2024 г., ищцата е поканила ответника да й заплати
процесната сума, с оглед на което считано от следващия ден – 04.06.2024 г.
ответникът е в забава, като за периода 04.06.2024 г. – 02.05.2025 г. дължимата
мораторна лихва е в размер на 57, 86 лв., определен по реда на чл.162 ГПК
посредством електронен лихвен калкулатор на НАП.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 58, 94 лв. и за един ден от исковия период –
03.06.2024 г. – да се отхвърли.
По иска по чл. чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ:
Съгласно чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по
чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение.
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно
от ищцата без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, както и размера
на претенцията.
В случая по делото се установи, че ищцата е прекратила трудовото си
5
правоотношение едностранно без предизвестие на 03.06.2024 г. на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради което в нейна полза е възникнало вземане за
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. Видно от представения трудов договор,
същият е сключен като безсрочен, поради което ищцата има право на
обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието, което в случая
възлиза на сумата 467 лв.
За пълнота следва да се посочи във връзка с твърденията на ответника,
че през м.03.2024 г. се бил договорил с ищцата, че тя ще работи до 01.05.2024
г., че от ангажираните по делото доказателства не се установява прекратяване
на ТПО по съгласие на страните по реда на чл.325, ал.1, т.1 КТ в момент,
предхождащ едностранното му прекратяване от страна на ищцата.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже съществуването на главен дълг, забавата
на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата
сума.
С оглед изводите на съда по иска по чл.221, ал.1 КТ, установи се
наличието на главен дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок,
като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно
със законната лихва.
В случая трудовото правоотношение е прекратено на 03.06.2024 г. Не се
твърди и установява да е уговорен по-кратък срок за плащане на
обезщетението, поради което приложим е предвиденият в нормата на чл. 228,
ал. 3 КТ срок, последният ден на който е 31.07.2024 г. (сряда). От 01.08.2024 г.
ответникът е в забава, като размерът на мораторната лихва за периода
01.08.2024 г. – 02.05.2025 г., определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
сумата 47, 54 лв., определена посредством електронен лихвен калкулатор на
НАП.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 58, 94 лв. и за периода 03.06.2024 г. – 31.07.2024 г.
искът следва да се отхвърли.
По иска по чл.224 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже: 1) че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без
значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен
отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че
размерът на претенцията съответства на исковата сума.
В случая между страните не се спори, че в полза на ищцата е възникнало
вземане към ответника за сумата 73 лв., представляваща обезщетение за
6
неползвани 3 дни платен годишен отпуск.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението, поради
което искът се явява основателен.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок,
като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно
със законната лихва.
В случая трудовото правоотношение е прекратено на 03.06.2024 г. Не се
твърди и установява да е уговорен по-кратък срок за плащане на
обезщетението, поради което приложим е предвиденият в нормата на чл. 228,
ал. 3 КТ срок, последният ден на който е 31.07.2024 г. (сряда). От 01.08.2024 г.
ответникът е в забава, като размерът на мораторната лихва за периода
01.08.2024 г. – 02.05.2025 г., определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
сумата 7, 43 лв., определена посредством електронен лихвен калкулатор на
НАП.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 9, 21 лв. и за периода 03.06.2024 г. – 31.07.2024 г.
искът следва да се отхвърли.
По исковете за дължимо и неплатено допълнително възнаграждение на
основание чл. 262, т. 1 и 2 КТ за положен извънреден труд, както и дължимо и
неплатено допълнително възнаграждение на основание чл. 8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за положен нощен труд:
В тежест на ищцата е да докаже, че през исковия период между нея и
ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание,
по което е положила извънреден труд с твърдяната продължителност и за
сочения период и размер, както и нощен труд с твърдяната продължителност и
за сочения период и размер.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява
при условията на пълно и главно доказване ищцата да е полагала извънреден
труд, както и нощен труд.
Видно от представения по делото трудов договор, уговорена е
продължителност на работния процес: 5 дни в седмицата, 4 часа на ден при 8
часа законоустановено работно време.
Само въз основа на показанията на свидетеля С., който заявява, че много
често ищцата оставала и след 01:00 часа, за да затваря заведението, не може да
се приеме да е проведено пълно и главно доказване на основанието на тези
искове, с оглед на което същите се явяват неоснователни и като такива –
следва да се отхвърлят.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват
7
и претенциите за мораторна лихва върху тях – предвид акцесорния им
характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 464, 41 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
В тежест на ответника следва да се възложи, на основание чл.78, ал.6
ГПК, дължимата държавна такса за производството в размер на сумата 65, 79
лв.
Съгласно чл.242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „Т-В.П.“, ЕИК ***** да заплати на В. С. И., ЕГН
**********, както следва:
1. сумата 467 лв., представляваща дължимо по чл.128 КТ трудово
възнаграждение за м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 58, 04 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 58, 04 лв. до пълния
предявен размер от 58, 94 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
2. сумата 467 лв., представляваща обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за
неоснователно недопускане на ищцата на работа за периода 01.05.2024 г. –
31.05.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
02.05.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 57, 86 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 04.06.2024 г. – 02.05.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 57, 86 лв. до пълния
предявен размер от 58, 94 лв. и за периода 03.06.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН;
3. сумата 467 лв., представляваща обезщетение по чл. чл. 221, ал. 1, вр.
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяването от ищцата без предизвестие на
трудовото й правоотношение поради забава за плащане на дължимо трудово
възнаграждение за м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 47, 54 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.08.2024 г. – 02.05.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 47, 54 лв. до пълния
8
предявен размер от 58, 94 лв. и за периода 03.06.2024 г. – 31.07.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН;
4. сумата 73 лв., представляваща обезщетение по чл.224 КТ за
неползвани 3 дни платен годишен отпуск за 2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане, както
и сумата 7, 43 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.08.2024 г. –
02.05.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 7, 43 лв. до пълния
предявен размер от 9, 21 лв. и за периода 03.06.2024 г. – 31.07.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ и предявените от В. С. И., ЕГН ********** срещу ЕТ „Т-
В.П.“, ЕИК ***** искове за:
сумата 212 лв., представляваща дължимо и неплатено допълнително
възнаграждение на основание чл. 262, т. 1 и 2 КТ за положен извънреден труд
от 24 часа за периода 06.03.2024 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 26, 03 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. –
02.05.2025 г.;
сумата 201, 60 лв., представляваща дължимо и неплатено допълнително
възнаграждение на основание чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата за положен нощен труд от 144 часа за
периода 06.03.2024 г. - 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата
25, 44 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. –
02.05.2025 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЕТ „Т-В.П.“, ЕИК ***** да заплати на В. С. И., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 464, 41 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЕТ „Т-В.П.“, ЕИК ***** да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса за производството в размер на
сумата 65, 79 лв.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта, с която ЕТ „Т-В.П.“, ЕИК ***** е осъден да заплати на
В. С. И., ЕГН **********, както следва:
сумата 467 лв., представляваща дължимо по чл.128 КТ трудово
възнаграждение за м.04.2024 г.;
9
сумата 467 лв., представляваща обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за
неоснователно недопускане на ищцата на работа за периода 01.05.2024 г. –
31.05.2024 г.;
сумата 467 лв., представляваща обезщетение по чл. чл. 221, ал. 1, вр. чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяването от ищцата без предизвестие на трудовото
й правоотношение поради забава за плащане на дължимо трудово
възнаграждение за м.04.2024 г.;
сумата 73 лв., представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неползвани
3 дни платен годишен отпуск за 2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис, а в частта
относно допуснатото предварително изпълнение, в която има характер на
определение – в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10