РЕШЕНИЕ
№ 1285
гр. Бургас, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120108128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е
образувано по жалбата на К. И. Н. с ЕГН **********, и С. И. Н. с ЕГН ...................., двете от
....................., като наследници на И. С. С., чрез адв. П.Т., АК гр. Б., срещу Решение № 2683/
08.07.2020г. на ОСЗ гр. Созопол, с което е отказано възстановяване на земеделски земи в
стари реални граници на наследниците на И. С. С.. В жалбата се сочи, че актът на ОСЗ
Созопол е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че със съдебно решение по адм.д.№
3/2017 г. на БРС е прогласена нищожността на решение№ 2683/24.02.1993 г. на ПК-Созопол
и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането. Решението
е влязло в сила на 03.05.2017 г. В тази връзка е било издадено атакуваното решение от
08.07.2020г., с което е възпроизведен идентично текстът на предходното решение и е
постановен е отказ де се възстанови правото на собственост на нива от 2400 дка, находяща
се в землището на с. Ч., местността А., заявена с пореден № ... от заявлението. Като
основание за отказ е било посочено единствено “МНО”. Това решение се твърди, че връчено
на жалбоподателите на 12.12.2022г. Иска се отмяна на решението в атакуваната част,
относно постановения отказ и решаване на спора по същество, като се постанови
възстановяване на собствеността на посочения имот в съществуващи/възстановими стари
реални граници.
Ответникът по жалбата – ОСЗ гр. Созопол, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от
активно легитимирани лица, имащи качеството на наследници по закон на И. С. С., които са
адресати на обжалвания административен акт и имат правен интерес от оспорването.
Жалбата е депозирана в установения 14-дневен срок, видно от представените доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
1
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници жалбоподателите К.
И. Н. и С. И. Н. са наследници по закон на общия наследодател И. С. С., б.ж. на
....................., починал на ..................г.
От представената по делото преписка от ОСЗ гр. Созопол и съдебно решение №
3/11.04.2017 г. по адм.д.№ 3/2017 г. на БРС, се установява, че във връзка с прогласената
нищожност на решение № 2683/24.02.1993 г. на ПК – Созопол, постановено по преписка вх.
№ 2683/27.02.1992 г., е постановено атакуваното понастоящем решение № 2683/ 08.07.2020г.
на ОСЗ гр. Созопол. Видно от т. III на същото от страна на ответната ОСЗ – Созопол е
постановен отказ за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи в стари
реални граници на наследниците на И. С. С. за НИВА от 2.400 дка, находяща се в землището
на с. Ч. в местността А.. Административният орган е посочил като мотив за своето решение
“Правото на собственост не се възстановява поради: МНО”.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице Д. е
констатирала, че не процесният имот попада в имот с идентификатор ................... по КК на
..................... с площ от 361.222 дка, който е съответен на имот 000016 по КВС. Вещото лице
е посочило, че имотът не попада в рамките на обект на Министерство на отбраната.
Бургаски районен съд, като взе предвид обстоятелството, че настоящото производство
с правно основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е административно по своя характер, при което
задължително се изследва валидността на атакувания административен акт, намира, че
процесното решение е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила – основание за оспорване на административния
акт по чл.146, т.3 АПК.
Съгласно чл.59 АПК, който урежда формата на индивидуалния административен акт,
той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В случая в
обжалваната част на решението липсват фактически основания за издаване на акта. За
посочения в раздел III имот, като причина за отказа да бъде възстановена собствеността в
стари реални граници е записано единствено “МНО“. Съкращението с голяма степен на
вероятност означава Министерство на народната отбрана, но това не е достатъчно, за да се
мотивира решението на ОСЗ, след като не са изложени конкретни доводи - къде в
териториите на МНО попада имота, защо това води до отказ респ. няма твърдения дали
върху имотите има сгради или мероприятия. В този смисъл решението в обжалваната му
част не съдържа фактически основания, като не са посочени и правните основания за
постановения отказ, доколкото фактите не са подведени под конкретна правна норма. Ето
защо, съдът намира, че оспореното решение на ОСЗ в обжалваната му част не съдържа
реквизитите, обективирани в разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК, като липсата на мотиви е
съществено процесуално нарушение и лишава съда от възможността да установи, дали
оспореният административен акт е в съответствие с целите на закона, което е едно от
основанията, посочени в чл.146, т.5 АПК. Отмяната на решението е на процесуално
основание, поради което не следва да бъдат анализирани събраните по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза.
С оглед изложеното и на основание чл.173, ал.2 АПК преписката следва да се изпрати
на ответника по жалбата с указание за стриктно съблюдаване на изискването за надлежно
мотивиране на административния акт, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 вр. ал.1
АПК.
На основание чл.143 АПК ответният административен орган следва да се осъди да
2
заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски по делото за възнаграждение за вещо
лице от 500лв. и адвокатско възнаграждение от 1200лв.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2683/ 08.07.2020г. на ОС ”Земеделие” – Созопол, в частта
относно т. III, с която е постановен отказ за възстановяване на правото на собственост на
земеделски земи в стари реални граници на наследниците на И. С. С. за НИВА от 2.400 дка,
находяща се в землището на с. Ч. в местността А..
ВРЪЩА преписката на Общинска служба “Земеделие“ – гр.Созопол за произнасяне с
административен акт по отношение на посочения имот, който да е надлежно мотивиран, в
изпълнение на чл.59, ал.2, т.4 АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие“ – гр.Созопол да заплати на К. И. Н. с ЕГН
********** и С. И. Н. с ЕГН ...................., двете от ....................., със съдебен адрес
.................... – адв.П.Т., сумата от 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3