№ 87
гр. , 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100532
по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно по реда на чл.97 от Закона за социалните
услуги /ЗСУ/.
Ищецът – Дирекция “С.П.” гр.П. /ДСП-П./, представляван от директора АНН. П. Н., е
сезирал съда с искане за настаняването на лицето Г. ВЛ. М., ЕГН: **********, в
специализирана институция – Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения в гр.П.
/ДПЛСН-П./, находящ се на ул. „Е.И.“ №2, за срок от три години или до промяна на
обстоятелствата, което да доведе до прекратяване ползването на социалната услуга, в
съответствие с нейното желание и становището на настойника.
Твърди се в исковата молба, че лицето Г. ВЛ. М. е настанено със заповед № СУ/Д-
СО-ПП/11-1/13.08.2021 г. на Директора на ДСП- П. в Дом за пълнолетни лица със сетивни
нарушения в гр.П., която мярка е постановена временно по административен ред. Сочи се,
че лицето ползва социална услуга Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения от
28.10.2015г., където е настанена по медицински и социални индикации, предвид
обстоятелството, че това е специализирана институция за лица със сетивни нарушения,
установени с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в която са създадени условия за
обслужване, отговарящи на ежедневните, социалните и терапевтичните потребности на
потребителите. Сочи се, че с Решение №101/03.08.2018г. на Районен съд-П., влязло в сила
на 21.08.2018г., е постановен престой на лицето в социалната услуга за срок от 3 години,
който е изтекъл на 21.08.2021г. В исковата молба се посочва още, че Г.М. е подала Заявление
с вх. № СУ/Д-СО-ПП/11 от 22.07.2021г. за ползване на социалната услуга със знанието и
съгласието на настойника си, който писмено е изразил становище, че ползването на
социалната услуга е в интерес на лицето, което е освидетелствано от органите на
1
медицинската експертиза през 2013г. и с Експертно решение на ТЕЛК № 1876 от зас. №
173/29.10.2013г. й е определена 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, пожизнен
срок и водеща диагноза „отлепване на ретината с ретинално разкъсване“, след което е
поставено под пълно запрещение с решение №97/04.03.2015г. на Плевенски окръжен съд, а
със заповед № 100/27.02.2018г. на органа по настойничеството в община П. е назначен за
настойник Й. Т. С.. Твърди се в исковата молба, че е проведено актуално социално
проучване, при което е установено, че Г.М. не притежава собствено жилище, несемейна е,
няма деца, няма близки роднини, които да и оказват подкрепа, а при този вид социална
услуга ще бъдат покрити базовите и потребности, ще получава адекватни за здравословното
и състояние грижи и ще и бъдат осигурени възможности за поддържане на социален
контакт. С оглед на това, вносителят на искането ДСП-П. счита, че ползването на
социалната услуга Дом за непълнолетни лица със сетивни нарушения-гр.П. е в най-добър
интерес на Г.М..
В съдебно заседание вносителят на искането- ДСП-П. не изпраща представител, но
депозира писмено становище чрез директора А.Н., в което се сочи, че вносителят поддържа
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което лицето Г. ВЛ. М. да бъде
настанена в Дома за пълнолетни лица със сетивни нарушения в гр.П. за срок от три години
или до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване ползването на социалната
услуга, в съответствие с изразеното от лицето желание и становище на нейния настойник.
Районна прокуратура – П. не изпращат свой представител, който да вземе становище
по искането за настаняване на Г.М. в специализирана институция.
Настойникът Й.С. поддържа искането и се присъединява към становището на ДСП-
П., тъй като лицето е в невъзможност да се грижи само за себе си и счита, че е добре да бъде
настанено там.
В качеството си на заинтересована страна директорът на Дома за лица със сетивни
нарушения гр. П. - Н. К. заявява, че поддържа направеното искане от ДСП-П., тъй като най-
доброто място за лицето е именно там, като наблюденията й сочат, че то се чувства добре
там.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Лицето Г. ВЛ. М., с ЕГН: ********** е поставена под пълно запрещение, видно от
решение № 197 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 1021/2014 г. по описа на ОС- Плевен, тъй като
съдът е установил, че лицето страда от олигофрения – болест, водеща до слабоумие и
невъзможност да се грижи за своите работи. Лицето, видно от ЕР № 1876/173/29.10.2013г. на
ТЕЛК – Очни заболявания към V-та МБАЛ „София“ ЕАД, има и диагноза „отлепване на
ретината с ретинално разкъсване“, поради което и е определен 100% вид и степен на
увреждане с чужда помощ пожизнено.
От Заповед №100/27.02.2018г. на кмета на община П. се установява, че на лицето Г.
ВЛ. М. е назначен настойнически съвет, като за настойник е определена Й. Т. С., с ЕГН:
2
**********- служител в ДПЛСН-П..
Макар да не е представена упоменатата Заповед от 2015г., с която Г.М. първоначално
е настанена в Дома за пълнолетни лица със сетивни нарушения- гр.П., съдът не подлага на
съмнение съществуването на тази заповед. Представена е Заповед № РД01-42/25.04.2018г.
на директора на ДСП-П. е прекратено временно настаняването на Г.М. в специализираната
институция с цел предприемане на настаняване в съответствие със действалото тогава
законодателство.
С Решение № 101/03.08.2018г. по гр.д. № 280/2018г. на Районен съд-П., постановено
от същия съдебен състав, след пълен анализ на предпоставките за това, Г. ВЛ. М. е
настанена в специализирана институция- Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения в
гр.П. за срок от 3 години или до настъпване на обстоятелства, които водят до прекратяване
на ползването на социалната услуга. Тригодишният период на настаняване е изтекъл на
21.08.2021г.
На 22.07.2021г. лицето, чието настаняване се иска- Г. ВЛ. М. е подала, със
съдействието и волята и на настойника си Й.С., заявление до директора на ДСП-гр.П. за
ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет и по-конкретно-
настаняване в Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения – гр.П.. В писмен вид
настойникът Й.С. е изразила становище от същата дата-22.07.2021г., според което самата тя
няма възможност да полага грижи за Г.М. в домашна среда поради влошеното й
здравословно състояние.
Във връзка с подаденото на 22.07.2021г. заявление за ползване на социална услуга, са
изготвени предварителна оценка на потребностите на кандидат-потребителя от социални
услуги и социален доклад. В социалната оценка са изследвани семейното положение на
кандидат-потребителя, здравословното и материалното му състояние, както и потребностите
му. Според доклада, въз основа на всички изследвани обстоятелства и направената оценка
на потребностите, се обуславя необходимост от продължаване на дългосрочно ползване на
социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица спрямо Г.М.. Достигнато е до
заключение, че е налице съответствие между избора на лицето и предложените му социални
услуги, предоставени в специализирана институция. Посочено е в социалния доклад, че
всички алтернативни възможности за социално включване на лицето в общността са
изчерпани, като липсата на възможности за социална вградимост и самообслужване,
пораждат необходимост от непрекъсната качествена грижа и оказване на подкрепа на
лицето. Посочено е, че липсата на близки и роднини, които да полагат грижи за г-жа М. в
домашна среда, необходимостта от медицинско наблюдение, социални и рехабилитационни
грижи, налагат ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за
резидентна грижа на пълнолетни лица, предоставена в специализирана среда- Дом за
пълнолетни лица със сетивни нарушения- гр.П.. Социалният доклад е изготвен и подписан
от социалния работник Деляна Цветанова и е съгласуван от началника на отдел „Хора с
увреждания и социални услуги“ към ДСП-П..
Със Заповед №СУ/Д-СО-ПП/11-1/13.08.2021г. е настанена временно по
3
административен ред Г.М. в специализирана институция Дом за пълнолетни лица със
сетивни нарушения в гр.П. до произнасяне от страна на Районен съд-П., след което в съда е
внесена настоящата искова молба.
От директора на ДСП-П. е издадено съдебно удостоверение №2306-УД-
0683/09.09.2021г., според което към дата 09.09.2021г. след направена справка по реда на
чл.95 ЗСУ в Регистъра на социалните услуги, воден от Агенцията за С.П. е установено, че
няма друга подходяща услуга в общността и/или в специализирана институция, където има
свободни места и би могла да бъде настанена Г.М., освен Дома за пълнолетни лица със
сетивни нарушения- П..
В хода на процеса е разпитана като свидетел Нонка Кирова Павлова – медицинска
сестра в ДПЛСН-П., която оказва грижи за Г.М. и има ежедневни наблюдения върху нейния
живот там. Свидетелката заявява, че работи в Дома от 6 години и познава Г.М. и нейното
състояние. Според свидетелката Г.М. е в добро за възрастта си здравословно състояние, но
има нужда от непрекъсната чужда грижа, тъй като единственото, което може да направи
сама е да отиде до тоалетната и до столовата в Дома, като всичко останало е грижа на
персонала на дома. Свидетелката Павлова твърди, че Г.М. трудно общува, но присъства на
всички мероприятия в Дома. Според свидетелката условията в Дома са подходящи за Г..
Свидетелката е категорична, че Г. се чувства добре в Дома.
Съдът, на основание чл.97, ал.2 ЗСУ, лично е изследвал волята на лицето Г.М. по
отношение на евентуалното й настаняване по съдебен ред в ДПЛСН-П., поради което, както
и при разглеждане на предходното дело за нейното настаняване, е проведено изнесено
съдебно заседание в ДПЛСН-П.. Съдът установи, че няма промяна в състоянието на лицето
от 2018г., като същото е частично контактно, най-общо се ориентира за време и място.
Казва, че й харесва в Дома и там се грижат добре за нея.
С оглед отново разпоредбата на чл.97, ал.2 ЗСУ, съдът проведе съдебното заседание с
участието на вещото лице Е.Г. – психиатър, на когото бе предоставена възможност да
установи каква е волята на лицето Г.М.. Вещото лице Г. устно заяви пред съда, че лично е
преценил състоянието на Г.М. и намира, че няма промяна в състоянието й от преди 3
години, когато я е изследвал. Вещото лице счита, че няма промяна и в нивото на развитие на
Г.М.. Установява се според експерта, че Г.М. е ориентирана за време и пространство и
конкретно за това къде се намира, като няма забележки по отношение на средата и грижите
спрямо нея. Вещото лице Г. заявява, че интелектуално-паметовото недоразвитие Г.М. го има
по рождение и поради това е поставена и под запрещение, въпреки което обаче, макар и
трудно изразена, волята й категорично е, че желае да продължи да ползва социалната услуга
в ДПЛСН-П..
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи:
Настоящото дело е насочено към правен резултат „настаняване на лице, поставено
под пълно запрещение, в специализирана институция“ на основание чл.95 и следващите от
4
Закона за социалните услуги /обн. в ДВ бр.24 от 2019г. в сила от 01.01.2020г., с който се
отменят чл.16-16г. от Закона за социалното подпомагане/.
Настоящият съд намира искането за допустимо, тъй като е подадено от легитимиран
орган, съобразно чл.95, ал.2 ЗСУ, до компетентен съд, а именно: районния съд по настоящ
адрес на лицето (чл.97, ал.1 ЗСУ), което от 2015 г. насетне и към момента пребивава в
ДПЛСН-гр.П..
Разгледано по същество искането се явява основателно по следните съображения:
Разпоредбите на чл.97 и чл. 98 ЗСУ регламентират условията и реда за настаняване в
специализирани институции, осигуряващи резидентна грижа, на пълнолетни лица,
поставени под пълно запрещение. Условие, за да бъде уважено искането за настаняване, е в
производството пред съда да се установи липса на възможност за полагане на грижи и
осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, т.е. искането за
настаняване е основателно само в случаите, когато липсва подходяща с оглед спецификите
на обследваното лице семейна среда, в която то да бъде адекватно обгрижвано.
От представените доказателства - социална оценка и социален доклад за
потребностите на кандидат-потребителя, изготвени от социални служители към ДСП-П. и
съдържащи индивидуална оценка на потребностите на лицето; становище от настойника, че
не може да полага грижи за поднастойната си в домашна среда; становище на изслушания в
съдебно заседание психиатър д-р Е.Г., се установява, че Г.М. страда не от едно, а от няколко
неизлечими заболявания – олигофрения и слепота, които са от такъв характер, че не й
позволяват да живее самостоятелно и да извършва самостоятелно обичайни дейности от
ежедневието. Тя няма близки, които биха се грижили за нея и не може сама да защитава
интересите си. Има нужда от подкрепа и специализирна грижа, които не може да получи в
семейна среда или чрез друга услуга в общността.
Безспорно се установи, че състоянието на лицето Г.М. с нищо не се различава от
състоянието й през 2018г., когато съдът е разгледал предходното искане за нейното
настаняване в ДПЛСН-П. и го е уважил. Установи се още, че срокът на предходното
настаняване е изтекъл на 21.08.2021г., поради което е налице основание за ново произнасяне
от страна на съда. В интерес на лицето е да бъде настанено в социалната институция
ДПЛСН-П., с оглед осигуряване на подходяща среда, социални и медицински грижи, по
който начин ще бъде осигурена защитата на интересите му, най-вече чрез осигуряване на
необходимата професионална грижа.
Видно от събраните доказателства, лицето се намира в състояние, което го прави
негодно да ръководи постъпките си и да води самостоятелен начин на живот. Съгласно
чл.95, ал.3 ЗСУ към искането са приложени доклад, предварителна оценка на лицето и
справка, от които е видно, че полагането на грижи в домашна среда е невъзможно, тъй като
лицето няма близки и роднини, които биха могли да се погрижат за него и то адекватно,
съобразно състоянието му. Такава невъзможност е декларирал и настойникът. Налице са
основанията на чл.98, ал.2 ЗСУ. Съобразно доказателствата, Съдът намира, че настаняването
5
на Г.М. в специализираната институция ДПЛСН- П., е съобразено с потребностите на
лицето, профила на заболяването му и липсата на възможност за полагане на грижа в
домашна среда, като настаняването ще осигури защитена среда на живот на лицето, където
то ще бъде обгрижвано от специалисти и ще бъдат защитени личните му интереси, тъй като
ще бъде поставено под квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно
потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му физическо и
психическо здраве, което не може да бъде постигнато в настоящия случай в семейна среда.
В този смисъл, изводите на съда от 2018г. не търпят промяна. Освен това, установи се в
хода на делото, че волята на лицето макар и трудно изразима, е да продължи да пребивава и
живее в ДПЛСН- П., тъй като там се чувства добре.
Въз основа на тези съображения съдът счита, че предложеното от ДСП-П.
настаняване на запретената Г.М. в специализирана институция, е изцяло в нейн интерес и е
единственият в случая възможен и подходящ механизъм за осигуряване сигурност на
лицето и адекватни грижи.
По отношение на срока, за който лицето следва да бъде настанено, съдът намира, че
подходящо и целесъобразно в настоящия случай е настаняването да е за три години –
максимално допустимият по чл.98, ал.3 ЗСУ, доколкото няма близка перспектива за
изменение на обстоятелствата, мотивирали съда да допусне настаняването на Г.М. в
специализирана институция ДПЛСН- П..
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА, на основание чл.98 от Закона за социалните услуги, поставената под
пълно запрещение Г. ВЛ. М., с ЕГН: ********** в специализирана институция – ДОМ ЗА
ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА СЪС СЕТИВНИ НАРУШЕНИЯ, находящ се в гр.П., ул. „Е.И.“ №2,
за срок от три години или до настъпване на обстоятелства, които да водят до прекратяване
на ползването на социалната услуга.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в 7 -
дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6