РЕШЕНИЕ
№ 16576
гр. С., 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110177301 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника М. В. З. за сумата в размер на 424,17 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2020 г.
до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
****************************************, абонатен номер ******, сумата в размер на
51,94 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2023 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 63,71 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., и сумата в размер на 11,44 лв.
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2020 г. до
10.08.2023г.
Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за
наличието на облигационно отношение, по силата на което ответника М. В. З. е потребител
на топлинна енергия за битови нужди с аб. № ******. В качеството си на клиент по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да
предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора.
Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради
което ответника дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за
предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че
собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на
ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с *************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността
на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна
1
енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Посочва,
че повече от 10 години използва климатици, тъй като използването на топлинна енергия в
имота било невъзможно. В тази връзка моли за отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът **************************, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт П., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът М. В. З., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца *****************,
редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби
в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 49171/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при
дадени изрични указания от съда за предявяване на иск.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесният имот. По делото е приет
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 46, том II, рег. № 5145, дело № 173/16.11.2001г. на Нотариус С.Г., с рег. №
*** в НК, с район на действие, районна на СРС, от който се установява, че лицето В.М.М. е
придобил процесният имот. М. е починал на 24.10.2016г., като след смъртта си е оставил за
свой законен наследник единствено ответницата – М. В. З.. Установява се по делото, че с
решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – *************************
обективирано в протокол от 15.07.2002г. е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата топлинно счетоводство с **********************, правоприемник
на което е *************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение. Влязлото в сила решение обвързва
всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и
правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на
решението е сключен Договор № 1796 от 04.09.2002г. за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с **********************. Договорът е сключен за срок от една година, с
опция за автоматичното му подновяване с една календарна година в случай, че никоя от
страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на
срока му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.
Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца – ****************** е извършвало услугата дялово разпределение след
2
отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За
процесния период – 01.10.2020г. до 30.04.2022г. ФДР е отчитала уредите в имота, като по
време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, приети по делото, подписани от
потребител, като вещото лице е установило, че отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. Експертизата установява, че в имота е имало 4 броя монтирани
отоплителни тела, съответно четири броя монтирани топлоразпределители. Установен е
отопляем обем на имота от 177 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда, като вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.10.2020г.
до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е
изчислено съобразно формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по едно перо – за
сградна инсталация. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени
са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС. Също
така с оглед възраженията на ответника е установено, че сградата се захранва от една
абонатна станция от индиректен тип, с пластинчати подгреватели, тип БАС 200/0 kW.
По делото не е допуснато изслушване на ССчЕ, тъй като ответникът не оспорва
исковете по размер.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е
наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в
ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е собственик на процесния
имот в рамките на процесния период – 01.10.2020г. до 30.04.2022г., поради което именно той
е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. По делото няма данни които
да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно
ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно
предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към
процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия,
коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в
производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в
3
производството.
По изложеното ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по така
предявените искове.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ, както и се установи, че възраженията на ответника, че използването на топлинна
енергия е невъзможно в имота са неоснователни. Установи се безспрно, че сградата е
топлофицирана и захранена, както се установи и наличието на монтирани уреди в
имота/съответно топлоразпределители. Също така обаче се установи, че единственото перо
по което е начислявана топлинна енергия е това за сградна инсталация. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице -
помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не, са
длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация, която в случая съдът
намира, че е правилно начислена. В конкретиката на случая отдадената топлинна енергия по
съответното перо е начислена след реален отчет, за което по делото са приети главни отчети,
подписани от потребител/клиент. Протоколите са частни свидетелстващи документи, които
удостоверяват неизгодни за ответника факти с правно значение, относими към спора. Даден
им е вид, че са подписани от потребител, собственик на имот в СЕС, поради което при
неоспорване на автентичността им те обвързват съда да приеме за верни удостоверените с
тях факти на основание чл. 180 от ГПК.
По изложеното съдът намира, че ищецът установи в производството и количеството
на доставената в имота топлинна енергия, а размера на цената й не се оспорва от ответника,
а и индиректно се установява и от изслушаната СТЕ.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между *****************“ **** и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение. Този иск не се оспорва по размер, установен е по
основание, поради което следва да бъде уважен до пълно предявения размер от 51,94 лева, за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г.
Иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 11,44 лева, за периода от 15.09.2020г. до 10.08.2023г. следва да
бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ от 2016г. не е уреден срок за заплащане на
това задължение, поради което ответникът изпада в забава след покана на основание чл. 84,
ал.2 от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана на ответника, поради
което не може да се направи извод, че го е поставил в забава по отношение дължимостта на
задължението за главница за такси за дялово разпределение.
Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира за
основателен и следва да бъде уважен до пълно предявения размер. С клаузата на чл. 33, ал. 1
4
от ОУ от 2016 г., действаща през процесния период в горепосочените ОУ е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата на възникване на
задължението, а това е момента на издаване на обща фактура № ********** от 31.07.2021г.,
като задължението по фактурата, като срочно става изискуемо на 15.09.2021г., от когато се
претендира за присъждане и лихвата. Следва да се подчертае, че при срочност на
задължението не е нужно изпращане на покана за заплащане на главничното задължение за
отопление на имота. Така този иск също следва да бъде уважен до пълния размер.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски
се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Разноски се претендират за присъждане единствено от ищеца. Така на ищеца в заповедното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 73,44 лева, с оглед
уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е заплатил разноски, както
следва: 25,00 лева за държавна такса, сумата от 350,00 лева за изготвяне на експертиза, като
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на
делото. Или общо разноски в размер на 475,00 лева. Така на ищеца съобразно уважената
част от исковете в исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на
465,14 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
„********************” ****, ЕИК ************ срещу М. В. З., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че М. В. З. дължи на
„********************” ****, сумата в размер на 424,17 лв. /четиристотин двадесет и
четири лева и 17 стотинки/, представляваща главница за неплатена цена на доставена
топлинна енергия, през периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ************************* ********, абонатен номер ******, сумата
в размер на 51,94 лв. /петдесет и един лева и 94 стотинки/, представляваща главница за
неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на
63,71 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021
г. до 10.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 11,44 лв., представлявнаща
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, за периода от
15.09.2020 г. до 10.08.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 29188/29.09.2023г. в производството по ч.гр.д. № 49171/2023г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА М. В. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „********************”
****, ЕИК ************, сумата в размер на 73,44 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „********************”
5
****, ЕИК ************, сумата в размер на 465,14 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца „********************” **** – *****************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6